С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 17 мар 2011, 16:11, 8259 прочитания

Капка истина

Капка Касабова, авторката на "Улица без име", търси перфектното изречение. Навсякъде

Младен Петров | Варшава - Единбург
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В Единбург пролетта няма никакво намерение да дойде скоро. Отново пада сняг. Намирам Капка Касабова в период, в който прекарва пред компютъра по 12 часа на ден, с право на една дълга разходка дневно. Това означава, че основно пише - книги или имейли. В нейното единбургско жилище, едно от най-любимите й места в света, Капка Касабова е заобиколена от книги. Някои й предстои да рецензира (случайно или не, Капка пише рецензии за книги, свързани с Балканите и Източна Европа, за "Гардиън"), други чете във връзка с работата си или просто за удоволствие, но има и две, на които самата тя е автор. След българския си дебют с "Улица без име" Капка Касабова се завръща този месец с ново заглавие на български - "Любов в земята на Мидас" (изд. "Сиела"). Книгата, излязла за първи път преди десет години в Нова Зеландия, за самата Капка е нейният "бароков роман": епичен, романтичен и неироничен.

След кратък период във Великобритания в началото на 90-те семейство Касабови от жк "Младост" в София се озовава в Нова Зеландия. През 2000 г. Капка, на 27 години, печели литературната награда за литературен дебют в Югоизточна Азия и региона на Южния Пасифик за книгата си "Разследване".


"Любов в земята на Мидас" първоначално пренася читателя в годините на Гражданската война в Гърция (1946-1949). В тази историческа драма политическите и историческите факти са примесени - за късмет на по-малко ориентираните в историята на Гърция читатели - с любовен мотив. Капка признава, че десетте години, изминали от написването на книгата, я променят като автор и в житейско отношение, но интересът й към необикновените истории си остава същият.

"Това е един романтичен роман. Вече не пиша така", започва разговора Капка. "Гражданската война ме привлече с това, че на практика се явява първата война в рамките на студената война. Въпреки това войната е малко известна, но традиционно ужасна с хиляди емигранти, някои от които намират спасение в България. Други се озовават в Австралия и Нова Зеландия, което прави факта, че книга на такава тема се издава в Нова Зеландия, по-обясним. Балканите не са някакво екзотично понятие там, но читателите основно харесаха романтичната страна на представената тема. Където и да съм обаче, се старая покрай главната тема - войната, да пиша всъщност за универсалните неща."

От шест години за универсални неща пише от Единбург. С града сега се разбират отлично, но началото не е лесно. "Пак трябваше да започна от нулата. В Нова Зеландия имах име, спокоен живот и възможности. Като се замисля, имах всичко", казва. "Природа, каменни сгради, строени да издържат векове, усещането, че всеки камък е пропит с история, и тази естетическа смесица от класицизъм и протестантство", описва новия си град тя. "Както и отворени пространства и широки, направо щедри улици - това е град, в който може да се диша и в който никой не те пита откъде си. Може би с изключението на таксиметровите шофьори, сред които България е учудващо популярна - досега съм попадала поне на десетима, които са ходили в България! Космополитен дух и отворени хора в един малък град. Харесва ми!"



Два пъти седмично Капка се качва на влака за Глазгоу, където преподава творческо писане на 20-годишни бъдещи журналисти и писатели. Основна забележка - иначе симпатичните студенти като за хора, желаещи да свържат живота си със словото, му посвещават удивително малко време. "Не мога да си обясня как някой, който иска да стане журналист, може да си позволи да не чете достатъчно. Виждате ли противоречието", пита Капка. Тя не пропуска да прочете Guardian, Sunday Times, Times Literary Supplement и Scottish Review of Books, всичко на хартия. "Пристрастена съм към печата и хартията, така че електронните версии не ме влекат особено, но, признавам - писатели и издатели все повече ще трябва да разчитаме на електронното писмо. Важното е, че книгите имат бъдеще, а формата е второстепенна."

Тя самата залага на традиционната форма. "Напоследък главно откривам автори, които отдавна са открити, а някои дори не са сред живите! Ето, вече съм пристрастена към Филип Рот. Минах и покрай новелите на Хауърд Лъвкрафт, бащата на weird fiction. Любимият ми Гилермо дел Торо е режисьорът на "Из планините на безумието", по новелата на Лъвкрафт, и нямам търпение да видя филма. Зарадва ме и Теа Обрехт, млада авторка от сръбски произход, живееща в САЩ, чиято The Tiger's Wife току-що рецензирах."

Освен няколко книги Капка има в актива си и статии за авторитетни издания, в това число и британския Vogue и Sunday Times. Стигнала е до етапа, в който редакторите я канят да пише за тях, вместо сама да ги търси и предлага. Обяснява, че журналистът има две основни задачи - да представя фактите коректно и да го прави по интересен начин. И бърза да уточни: "Аз обаче не съм съвсем журналист, а по-скоро автор, който също така пише за култура - литературни рецензии, пътеписи, коментари. Встрани съм от тази журналистика, занимаваща се с горещи новини и разследвания." Независимо какво пише - книга или пътепис, целта е една: "Търся перфектното изречение. За статия и за книга. Навсякъде." Това послание предава и на студентите си.

Перфектното изречение намира на английски. "За съжаление на български пиша основно имейли. За да мога да пиша на даден език, трябва да съм напълно потопена в неговата култура", обяснява. През 2006 г. Капка се потапя за по-дълго в българския език и неговата култура. Резултатът от едно дълго сантиментално - " и същевременно несантиментално" - пътуване из България е "Улица без име" - личен пътеводител из страната, който покрай разказите за детските години в "Младост" показва България през 70-те и 80-те и няколко десетилетия по-късно, когато притежателката на новозеландски паспорт се връща в родината след много дълга пауза. Българското издание на книгата, посрещната положително във Великобритания и САЩ, по всяка вероятност, поне ако се съди по количеството имейли, се озовава в куфарите на повече българи с чуждестранна адресна регистрация, отколкото в библиотеките на читатели в България.

"Написах книгата за себе си. След като книгата излезе във Великобритания, едно от малкото заглавия, посветени изцяло на България, нямах планове книгата да бъде преведена на български. По имейлите, които още получавам, виждам, че в българския й превод книгата е стигнала да хора от моето поколение. Пишат ми, че "Улица без име" отразява добре промените, настъпили в България, и търсенето на идентичност, онази така болезнена тема за всички, напуснали страната", казва Капка Касабова. Това е и един от редките моменти, в които тя споделя нещо повече за себе си.

"Улица без име" я подрежда в графата "Българска емигрантска литература", където съжителства с автори като Захари Карабашлиев, Ружа Лазарова и Милена Фучеджиева. Не харесва този етикет. "Звучи много XIX век, сещам се за "Хъшове". В ерата на евтините самолети и бързия интернет да пишеш в чужбина може би вече не е чак такъв странен акт. Нека просто се радваме, че в българското пространство се чуват и интересни космополитни гласове, така както в англоговорещия свят от дълго време се налагат автори, родени в Африка или Индия", смята Капка. "Въобще смятам, че няма такова нещо като културна идентичност. Няма значение каква писателка съм - новозеландска, шотландска или българска, от "Младост" - важна е комуникацията с читателя, нещо да се случва между нас."

Капка идва веднъж годишно в България, основно заради "хора, които са важни за мен" (родителите й живеят в Нова Зеландия, сестра й – в Швейцария). Съгласна е, че София с всяка изминала година става все по-приятен град, и говори с привързаност за малките улици в центъра и особено за тези, на които има добри баничарници. По-сериозните теми за България някак си остават фино отклонени, като изключим това изречение: "Кацайки в София, не мога да си кажа: "Окей, Капка, отпусни се сега и се прави, че нищо не виждаш." Не мога да се изолирам."

С два романа, излизащи от печат тази година във Великобритания, и нови идеи (в плановете й влиза и пътепис за най-опасната железопътна линия в света, тази на няколко хиляди метра надморска височина в еквадорските Анди) тази година Капка отново ще има да отговаря на много читателски имейли. През лятото излиза "Вила Пасифика", "един тъмен роман", разказващ историята на група туристи, застигнати от циклон в екорезерват за животни, спасени от ръцете на трафиканти. Ефектът на зимата тази година ще бъде намален от следващата, по-топла книга на Капка - "12 минути любов", която разказва историята на аржентинското танго.

"Това е по-скоро мемоар - пътепис по аржетинското танго", пояснява писателката. Връзката й с тангото започва преди десет години и бързо еволюира в "невинаги здравословна мания". За Капка тангото не е просто танц, който тя усъвършенства дори по улиците на Буенос Айрес, в обятията на местен танцьор - любител. В тангото тя вижда начин на живот, кодове за разгадаване и поезия. "Тангото е топлина, фантазия, но също и желание за бягство. Танц за комплексни хора, които понякога могат да са и комплексирани." За тангото често говори в минало време, но признава, че още й се случва да танцува. "Маниите невинаги са полезни, но пък винаги са интересни."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Звуковата терапия на Стейси Кент Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

6 дек 2019, 239 прочитания

20 въпроса: Красимир Георгиев 20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

6 дек 2019, 321 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Истинският Гоце

Наричат го младият наследник на Гюнтер Грас. "Не, не, не съм писател, просто правя упражнения по писане", казва македонецът Гоце Смилевски

Още от Капитал
Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10