С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 23 мар 2011, 15:09, 3973 прочитания

Истинският Гоце

Наричат го младият наследник на Гюнтер Грас. "Не, не, не съм писател, просто правя упражнения по писане", казва македонецът Гоце Смилевски

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Гоце Смилевски е на 27 години, когато написва романа "Разговор със Спиноза". Обявен за роман на 2002 г. в Македония, след което е преведен в САЩ, Словения, Полша, Сърбия, Хърватска, Финландия и България ("Колибри", превод Божидар Манов).
Гоце Смилевски е роден през 1975 г. в Скопие, учи в университета "Св. св. Кирил и Методий" в родния си град, продължава образованието си в Карловия университет в Прага, а след това защитава докторат в Европейския университет в Будапеща. Над третия си роман - "Сестрата на Зигмунд Фройд", Гоце Смилевски работи седем години и за него получава наградата за литература на Европейския съюз за 2010 г. Предстои да бъде издаден от "Колибри" на български.
"Младият наследник на Гюнтер Грас и Хосе Сарамаго, Смилевски може да се окаже следващото рядко явление – жив европейски писател с послание към бъдещето на континента си ", пише Джошуа Коен на сайта му.

Вярно ли е това, което пише Джошуа Коен за вас, имате ли послание към Европа?
Това, което Европа трябва да бъде, може да бъде постигнато с предложението на Хусерл: "Европа трябва да бъде преродена чрез духа на философията." Имал е предвид хуманизма и годината е била 1935. Но гласът му не е бил чут. Само няколко години по-късно започва Втората световна.


Много хора не мислят за Европа, а за "другата", "новата", "Източна", "посткомунистическа", или "балканска" Европа. Това трябва ли да ни притеснява?
Не обичам стереотипите, но напълно си давам сметка, че те винаги ще съществуват. Ние винаги ще бъдем тези, които идват от другата Европа, или от това, което си мислим, че е Европа.

Как представяте и описвате Македония на чужденци?
Не я описвам – каня ги да дойдат и да я почустват сами.

Кои са днешните европейски интелектуалци за вас?
Ако говорим за интелектуалните интелектуалци – смели, независими, хуманисти, те са все по-изчезващи. Но ако вложим смисъла на Жил Дельоз, който казва за себе си "аз не съм интелектуалец. Интелектуалците имат мнение по всеки въпрос", тогава излиза, че има твърде много интелектуалци на този свят.



Усещате ли се като писател на един от "малките" езици и това представлява ли проблем?
При всички положения, изглежда, е много по-лесно за писател, който пише на английски, немски, френски да изпрати книгата си на издател в Папуа-Нова Гвинея, отколкото на писател от Папуа-Нова Гвинея да изпрати книга в Щатите, Англия, Франция и Германия.

Името ви в интернет се среща заедно с литература, език, мъдрост, Спиноза, Хулио Кортасар, Зигмунд Фройд, Холандия, Македония, Кафка. Коя дума е най-близо до вас?
Душа.

Във ваше интервю в youtube се появяват и имената на Одри Тоту и Джъстин Бийбър. Ако попаднете в една компания с тях, за какво ще си говорите?
Чувал съм, че Джъстин е много популярен тийнейджър, певец. Гледал съм и много слаб филм с Одри Тоту, тотален кич (от съвременните европейски филми харесвам от типа на "Необратимо" с Моника Белучи). Ами, мисля, че ще си изкараме добре – има толкова неща да обсъдим, книги, филми, музика, за които, мисля си, мненията ни тотално ще се разминават.

В двата ви последни романа по някакъв начин се сблъскват рационализъм с романтизъм, всекидневно и вечно, прагматизъм – идеализъм. Как се справяте с тях в живота си?
Много трудно. Случвало се е да потъна в най-дълбоко отчаяние. Неотдавна открих наличието на психотерапевтите и понякога те наистина може да са ни от полза.

Ако пишете роман, чийто главен герой сте вие, какъв ще му е жанрът, къде и кога ще се развива действието?
Във всеки мой роман аз съм главният герой. Барух Спиноза. Адолфина Фройд. Използвам биографични детайли от живота на хората и останалото, останалите 90 процента от книгата, съм аз. Което доказва, че не съм писател. Аз съм човек, който прави упражнения по писане.

Били сте в Индия, как я усетихте?
Бях там преди 8 години. Усетих тъга. Усещах тъга навсякъде. И радост навсякъде. Абсолютно екстремни емоции. Абсолютно различна от нашата култура. Не може да бъде описана в няколко изречения. Също не се усещам достачъно умен и готов, за да напиша книга за Индия, въпреки че много хора ме караха да го направя.

Имате ли специални ритуали на писане?
Нямам ритуали, и изобщо не съм дисциплиниран в писането. Правя цял ден каквото ми се прави, отдавам се на всякакви удоволствия и някъде в полунощ осъзнавам, че имам някакво вдъхновение, и пиша до 4-5 сутринта. Но вече съм на 35 години, не съм толкова млад, и се надявам да променя този модел.

Какво ви накара да напишете роман за Зигмунд Фройд?
Моментът, в който прочетох, че на него му е било разрешено да направи списък с хората, на които ще им бъде разрешено да напуснат Австрия след нацистката инвазия, и че в този списък той не включва имената на сестрите си. Мисля, че това беше през 2002 г. и в този момент си казах – е, това е роман.

В момента пишете книга, за която знаем единствено, че действието й се развива в днешно време. Може ли да кажете нещо повече?
Това са три различни истории, които в един момент стават една. Три различни места и герои, които накрая се срещат в четвърто.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 2461 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 3556 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Оркестър с име

Нощна разходка с Джо Ачисън и Hidden Orchestra дни преди концерта им в София

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10