С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 23 мар 2011, 15:09, 4049 прочитания

Истинският Гоце

Наричат го младият наследник на Гюнтер Грас. "Не, не, не съм писател, просто правя упражнения по писане", казва македонецът Гоце Смилевски

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Гоце Смилевски е на 27 години, когато написва романа "Разговор със Спиноза". Обявен за роман на 2002 г. в Македония, след което е преведен в САЩ, Словения, Полша, Сърбия, Хърватска, Финландия и България ("Колибри", превод Божидар Манов).
Гоце Смилевски е роден през 1975 г. в Скопие, учи в университета "Св. св. Кирил и Методий" в родния си град, продължава образованието си в Карловия университет в Прага, а след това защитава докторат в Европейския университет в Будапеща. Над третия си роман - "Сестрата на Зигмунд Фройд", Гоце Смилевски работи седем години и за него получава наградата за литература на Европейския съюз за 2010 г. Предстои да бъде издаден от "Колибри" на български.
"Младият наследник на Гюнтер Грас и Хосе Сарамаго, Смилевски може да се окаже следващото рядко явление – жив европейски писател с послание към бъдещето на континента си ", пише Джошуа Коен на сайта му.

Вярно ли е това, което пише Джошуа Коен за вас, имате ли послание към Европа?
Това, което Европа трябва да бъде, може да бъде постигнато с предложението на Хусерл: "Европа трябва да бъде преродена чрез духа на философията." Имал е предвид хуманизма и годината е била 1935. Но гласът му не е бил чут. Само няколко години по-късно започва Втората световна.


Много хора не мислят за Европа, а за "другата", "новата", "Източна", "посткомунистическа", или "балканска" Европа. Това трябва ли да ни притеснява?
Не обичам стереотипите, но напълно си давам сметка, че те винаги ще съществуват. Ние винаги ще бъдем тези, които идват от другата Европа, или от това, което си мислим, че е Европа.

Как представяте и описвате Македония на чужденци?
Не я описвам – каня ги да дойдат и да я почустват сами.

Кои са днешните европейски интелектуалци за вас?
Ако говорим за интелектуалните интелектуалци – смели, независими, хуманисти, те са все по-изчезващи. Но ако вложим смисъла на Жил Дельоз, който казва за себе си "аз не съм интелектуалец. Интелектуалците имат мнение по всеки въпрос", тогава излиза, че има твърде много интелектуалци на този свят.



Усещате ли се като писател на един от "малките" езици и това представлява ли проблем?
При всички положения, изглежда, е много по-лесно за писател, който пише на английски, немски, френски да изпрати книгата си на издател в Папуа-Нова Гвинея, отколкото на писател от Папуа-Нова Гвинея да изпрати книга в Щатите, Англия, Франция и Германия.

Името ви в интернет се среща заедно с литература, език, мъдрост, Спиноза, Хулио Кортасар, Зигмунд Фройд, Холандия, Македония, Кафка. Коя дума е най-близо до вас?
Душа.

Във ваше интервю в youtube се появяват и имената на Одри Тоту и Джъстин Бийбър. Ако попаднете в една компания с тях, за какво ще си говорите?
Чувал съм, че Джъстин е много популярен тийнейджър, певец. Гледал съм и много слаб филм с Одри Тоту, тотален кич (от съвременните европейски филми харесвам от типа на "Необратимо" с Моника Белучи). Ами, мисля, че ще си изкараме добре – има толкова неща да обсъдим, книги, филми, музика, за които, мисля си, мненията ни тотално ще се разминават.

В двата ви последни романа по някакъв начин се сблъскват рационализъм с романтизъм, всекидневно и вечно, прагматизъм – идеализъм. Как се справяте с тях в живота си?
Много трудно. Случвало се е да потъна в най-дълбоко отчаяние. Неотдавна открих наличието на психотерапевтите и понякога те наистина може да са ни от полза.

Ако пишете роман, чийто главен герой сте вие, какъв ще му е жанрът, къде и кога ще се развива действието?
Във всеки мой роман аз съм главният герой. Барух Спиноза. Адолфина Фройд. Използвам биографични детайли от живота на хората и останалото, останалите 90 процента от книгата, съм аз. Което доказва, че не съм писател. Аз съм човек, който прави упражнения по писане.

Били сте в Индия, как я усетихте?
Бях там преди 8 години. Усетих тъга. Усещах тъга навсякъде. И радост навсякъде. Абсолютно екстремни емоции. Абсолютно различна от нашата култура. Не може да бъде описана в няколко изречения. Също не се усещам достачъно умен и готов, за да напиша книга за Индия, въпреки че много хора ме караха да го направя.

Имате ли специални ритуали на писане?
Нямам ритуали, и изобщо не съм дисциплиниран в писането. Правя цял ден каквото ми се прави, отдавам се на всякакви удоволствия и някъде в полунощ осъзнавам, че имам някакво вдъхновение, и пиша до 4-5 сутринта. Но вече съм на 35 години, не съм толкова млад, и се надявам да променя този модел.

Какво ви накара да напишете роман за Зигмунд Фройд?
Моментът, в който прочетох, че на него му е било разрешено да направи списък с хората, на които ще им бъде разрешено да напуснат Австрия след нацистката инвазия, и че в този списък той не включва имената на сестрите си. Мисля, че това беше през 2002 г. и в този момент си казах – е, това е роман.

В момента пишете книга, за която знаем единствено, че действието й се развива в днешно време. Може ли да кажете нещо повече?
Това са три различни истории, които в един момент стават една. Три различни места и герои, които накрая се срещат в четвърто.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: арх. Анета Василева 1 20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

17 яну 2020, 2950 прочитания

Всичко се връща, Руши също Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

17 яну 2020, 7007 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Оркестър с име

Нощна разходка с Джо Ачисън и Hidden Orchestra дни преди концерта им в София

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10