Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 23 мар 2011, 15:10, 17882 прочитания

Новите дрехи на българския театър

Осем млади режисьори, които е важно да познавате

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кризата е удобно, но изтъркано по лактите сако, което съвременното българско изкуство се налага да облича по сватби и погребения вече 20 години. Като имаме предвид точещите се реформи, вероятно ще го носи още дълго. По случай Международния ден на театъра обаче измислихме нова дреха. Скроена е от тезата, че периодът, наричан режисьорска криза в българския театър от последното десетилетие, е приключил и е време за нова колекция от възможности. Шевът свързва държавни, общински и независими сценични пространства с различни нишки от талантливи, новаторски и смели идеи. Материята е едно ново поколение режисьори и общото между тях е ентусиазмът да създават изкуство въпреки неудобната театрална машина, слабото осветление и невинаги изгодните цени. Приличат си по вкуса към експеримента, вглеждането в детайла, вниманието върху процеса. Опитват да моделират свой сценичен език, непознати театрални реалности. Често откривателстват в областта на новите технологии и медии, обичат модерната драматургия, а когато посягат към класическата, търсят различен подход. Ядосват се на вехториите, но и се учат от тях. Това е ревю на 8 от тях, с още толкова наум. Пробните са напред по коридора.

Василена Радева мисли най-добре на колело в планина

Василена Радева мисли най-добре на колело в планина

Фотограф: Цветелина Белутова [Капитал]

Василена Радева
Съвременното сценично изкуство има две лица: универсален, често ненаративен и готов за международните фестивали театър и такъв, пряко свързан, коментиращ и анализиращ средата, в която се ражда. Василена Радева доказва, че едното не изключва другото. На ръба на документалното и биографичното, постановките й са смело зададени въпроси за универсални тревожни явления в съвременността (тероризъм, екология, човешка идентичност, нови технологии). Тя не се страхува да бъде сериозна, нито неудобна. Цели се еднакво успешно в разума и сърцето и дълго след края на представлението преживяваш и размишляваш над него. Работи великолепно с актьорите, заради което повечето получават награди за участието в представленията й. Василена е един от борците в полето на независимия театър (част е от Асоциацията за свободен театър и организацията "36 маймуни" заедно с Младен Алексиев и Гергана Димитрова), но успехите и признанието от критиката и публиката не зависят от средата, в която твори. След "Грозният" на общинската сцена на театър "София", "Нордост" и "Карнавал.com" в държавния Младежки театър, "Тунелджии" и изданията на ProText в полето на независимото изкуство Василена Радева е име, което не просто трябва да запомним. Тя е явление, в което можем да повярваме.

Младен Алексиев чака деня, в който ще бъде изобретен багерът за глава

Младен Алексиев чака деня, в който ще бъде изобретен багерът за глава

Фотограф: Цветелина Белутова

Младен Алексиев
В "Радост за моето сърце" (ДТ - Ловеч) многократно се повтаря една обикновена ситуация. Наблюдателни камери излъчват директно върху голям екран от полувидима за публиката стая на сцената. Различните жанрове променят съвършено еднаквите реплики заедно с актьорското изпълнение и ефекта му върху зрителите.
"Отвличане" е движенчески спектакъл по истински случай на незаконно отвличане и задържане на невинен гражданин, заподозрян в терористична дейност само заради арабския си произход.
В "Машината на Тюринг" (автори – Младен Алексиев и ghostdog) един човек е арестуван за незаконна любовна връзка с Машината – държавна собственост. Общуват си чрез токови удари и по време на затворнически кинопрожекции. На поредната прожекция Той среща влюбените Снежанка и Дарт Вейдър, които бягат от алчния капиталист Дисни. Двете двойки се укриват на острова на анархиста Робинзон Крузо по пътя към осъществената любов на Звездата на Смъртта.
В "Под контрол" една жена решава, че целият ѝ живот е телевизионен сериал, сниман без нейно знание. Всичко, което е смятала за истина, е поставено под въпрос. В 22 кратки сцени между реалността и фикцията различни персонажи, снимани от оператори на и извън сцената в реално време, споделят параноя, въодушевление и мисли относно постоянния надзор.
Между разпада в постмодерната драматургия, глобалната медийна реалност, границите и възможностите на новите технологии и играта със сценичните закони театърът на Младен Алексиев е оригинален, въздействащ коктейл от жанрове, изразни средства и медии. Посоката твърдо е еволюция.
"Прозорецът е липса на стена, но от там ми идват въздухът и светлината" - Веселин Димов

"Прозорецът е липса на стена, но от там ми идват въздухът и светлината" - Веселин Димов

Фотограф: Цветелина Белутова

Веселин Димов
Доскоро твърдо пристрастен към скандалните пиеси на модерните класици в австрийската драматургия - Елфриде Йелинек, Феликс Митерер и Петер Хандке, Веселин Димов изобщо не се страхува да обругае публиката още с дебютния си спектакъл. Работите му често са по неудобни теми (гневни обвинения към различни социални архетипи, отношението към възрастните хора, феминизмът, свободата, насилието и злоупотребата с женската сексуалност). Акцент в тях не е толкова виртуозното актьорско изпълнение, колкото цялостното решение, откритието, концептуално намереното ново и различно. Те често са допълнени от технологични експерименти, като най-яркият пример е моноспектакълът "Блус под земята". Уникално съчетание на кино и живо присъствие, той е комбинация от човешки холографии, произведени от мощен мултимедиен проектор, които "присъстват" на сцената заедно с актьора, докато той едновременно се слива и разделя от собствения си прожектиран образ. Видеото като новаторска сценография пък видяхме в неговата "Фрида" - пир за сетивата с премиера този сезон в Младежкия театър. В последно време Веселин Димов експериментира в различни форми и жанрове между независимия театър (със своята театрална компания "Момо" и АСТ) и държавните сцени (последната му премиера е в "Дон Жуан, или любовта към геометрията" по Макс Фриш в Старозагорския театър). Дългогодишните му интереси към езотериката, източната философия и самоосъзнаването обаче твърдо теглят работата и изследванията му към откривателство на вътрешните истини чрез общуването между гледащ и гледан...
Стайко Мурджев е влюбен в безсънието си

Стайко Мурджев е влюбен в безсънието си

Фотограф: Цветелина Белутова

Стайко Мурджев
Още от опитите по време на следването в НАТФИЗ и дипломната работа, донесла му "Икар" за изгряваща звезда, Стайко Мурджев даде категорична заявка за амбициозен и талантлив старт. Спектакълът му по "Пухеният" пресъздаде потресаващата история на Мартин Макдона за човешката природа с комбинация от въздействащи режисьорски решения, аналитична мисъл, емоционална интуиция и великолепна актьорска игра. Последваха модерната интерпретация на класиката на Димитър Талев "Железният светилник", репетициите на "Когато гръм удари" по Яворов, премиерата на "Откат" по Захари Карабашлиев и току-що стартиралият проект "Коварство и любов" по Шилер в театър "София". Далеч от обичайния бунт на младите и по-близо до внимателно обмислените, адекватни и добре изпълнени решения, Стайко Мурджев вече е постигнал майсторство, което много от режисьорите гонят в далеч по-късни етапи на творчеството си (например овладяването на голяма сцена).
Марий Росен откривателства малко преди да заспи и преди да се събуди

Марий Росен откривателства малко преди да заспи и преди да се събуди

Фотограф: Цветелина Белутова

Марий Росен
Освен режисьор Марий Росен е театрален и киноактьор, вокал на диско ню уейв проекта Help Me Jones и текстописец на голяма част от песните на "Насекомикс". На фона на множествената му идентичност не е чудно, че вселената на експериментите му е с постоянна тенденция за разширяване. От авторските първи спектакли, през независимите експерименти в тандем с Валерия Вълчева извън официалните театри, до двата интересни опита на камерната сцена в Сатирата ("Пластилин" по Василий Сигарев и "Тест" по Елин Рахнев), той очевидно е воден от безкрайно любопитство. Заедно с Веселин Димов завършва режисьорския клас на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова (с асистенти Галин Стоев и Теди Москов) и това определено повлиява върху интереса му към нестандартните пространства, които отключват въображението. Защото мястото променя поведението и има значение дали ще е прашен мистичен олтар-ателие с махало-гилотина ("Хамлет"), или условната черна кутия с прочетени ремарки ("Пластилин"). Оттук нататък следват последният текст на Ева Енслър - "Аз съм емоционално създание" в Народния, и каталунската пиеса "Отровата на театъра" за Маркиз Дьо (Сад). В нея Валентин Ганев и Пламен Великов ще приветстват публиката на мистериозно масонско събиране в зала за търгове, помещаваща се в луксозен магазин за дизайнерски тоалети и бижута...
Ирина лесно събира малко багаж и тръгва

Ирина лесно събира малко багаж и тръгва

Фотограф: Цветелина Белутова

Ирина Дочева

За нея понятието режисьор е повече от условно. Защото това, което Сдружение "По действителен случай" прави, е необичайна за българския театър в момента практика. Проектите им са твърдо в полето на независимия театър, финансиран на проектен принцип и случващ се извън традиционните сцени - в галерии, клубове, алтернативни пространства. Работят мисионерски и с месеци упорито изследват материята на всяка от избраните теми за представления. Авторството е споделено, няма вертикална йерархия (някой "поставя", другите изпълняват), но има ясно разпределени задачи и отговорности между драматург, актьори, режисьор, композитор, мениджър, сценограф, дизайнер, хореограф, специалисти (психолози, треньори, културолози...). Работи се като в бизнес планирането – следят сесии, кандидатстват за финансиране и ако го спечелят, осъществяват. Започват със "За жената отсреща", последван от носителя на "Икар 2009" за дебют "Пеперудите са всъщност изтребители" и номинирания за музика тази година "Ноктюрно – от прахта до сиянието". Безкомпромисно верни на естетическите и идеологическите си виждания за изкуството, те създават един качествено нов български театър. Понякога лишен от обичайната логика на драматургията, но искрен, мъдър, документален, откривателски, чувствен и различен.
Ани Васева обича да безобразничи и има афинитет към вредните неща

Ани Васева обича да безобразничи и има афинитет към вредните неща

Фотограф: Цветелина Белутова

Ани Васева

Спецификата на изкуството и начинът на работа на Ани Васева вероятно ще доведат до често срещано явление в българския театър. Лошата му страна е, че само няколко години след дебюта й интересът от чужди мениджъри и театри към Ани Васева е твърдо заявен, а това увеличава вероятността, подобно на Галин Стоев, Явор Гърдев, Иво Димчев, Станислав Генадиев, Виолета Витанова, Магдалена Митева и др., младата режисьорка да прехвърли основната си дейност там. Добрата е, че Ани Васева принадлежи към новото поколение в българското сценично изкуство, което е космополитно, независимо от граници, универсално. Такива са и спектаклите й. Само в последната година сред тях силно впечатление правят "C", "Окото", "Пиеса за умиране". Трите представления в неопределимата жанрово зона между класическия театър, пърформанса и танца, бяха осъществени с подобен актьорски състав и в колаборация с философа Боян Манчев. Общото между тях са разпознаваемият авторски стил и опитът да намери нов подход към връзката между тялото и духа, театралната игра (като конвенция между зрител и актьор), човекът в културологичен, политически, социален, психологически аспект. Освен да е режисьор Ани Васева пише проза, драматургия, телевизионни сценарии и есеистика, прави първите си опити във видеоарта, реализира първата си радиопиеса "Болен", осъществява изложби и... циркулира свободно в българското съвременно алтернативно изкуство.
Нито един от любимите филми и режисьори на Крис Шарков няма "Оскар"

Нито един от любимите филми и режисьори на Крис Шарков няма "Оскар"

Фотограф: Цветелина Белутова

Крис Шарков

Още преди да завърши образованието си в НАТФИЗ, той започна да загрява за високата летва, която си бе избрал за старт - "Макбет" на Хайнер Мюлер. Подготви се за нея, асистирайки в поставянето на "Калигула" във варненския театър, известен с добрата си трупа и твърдата политика да подкрепя режисьорски дебюти. Спектакълът, който подобно на текста на Камю се занимава с връзката между властта и личния живот на човека, бе очевидно повлиян от работата на Явор Гърдев, както и от тази на Димитър Гочев например. В амбициозния проект присъстваше усещането за борба за овладяване на сложната цялост от елементи в спектакъла на голяма сцена. Но сред неоспоримите му достойнства бяха оригиналната концепция, идеалният екип и каст и интересните решения (например кървавата поточна линия от покойници – жертви на ужасяващата обсесия за власт). Затова бързо последва втори спектакъл, отново по немска драматургия. "Господин Колперт" на Давид Гизелман в театър "София" потвърди заявката за безкомпромисно отстояване на почерк, стил и вкус към драматургията, интелигентна и адекватна режисьорска работа и усет към черния хумор. Тепърва предстои да проверим какво следва...


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: режисьор театър

Прочетете и това

20 въпроса: Надежда Цекулова 20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

27 мар 2020, 1507 прочитания

20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo 20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo

Nasimo е сред хората, които проправят път на графити културата в България

20 мар 2020, 2548 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Народът срещу Анхел Сала

Директорът на фестивала в Ситджес е обвинен за "разпространяване на порнография с деца"

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10