Животът е преКрасен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Животът е преКрасен

Животът е преКрасен

Матали Красе продуктов, интериорен и графичен дизайнер, за пътя от фермата до Париж, за Филип Старк и ярките неща

Бистра Андреева, Ива Рудникова
6192 прочитания

© Aurelien Mole, courtesy Le Buisson


Матали Красе е категорично едно от най-ярките явления (и буквално, и метафорично) на дизайн сцената за последните 20 години. Една от причините е, че е родена и израснала на село. Според самата нея това е огромен късмет: "Мозъкът ми не е задръстен с клишета за изящните изкуства или "добрия" френски вкус" (в интервю за лондонския Design Museum).

Открива дизайнa като свое призвание късно, но пък буквално за една вечер: докато учи маркетинг (без да влага особен ентусиазъм), й възлагат курсова работа, която включва разработка на комуникационна стратегия и опаковка за парфюм. Стоп кадър на частта с опаковката. Следва просветление, прехвърляне и прераждане.

Кариерата й стартира в същия дух. След като завършва индустриален дизайн в Париж, Матали се мести за година в Милано, където работи с кумира си, дизайнера Денис Сантачиара. Когато се връща във Франция веднага си намира нова работа – при идола на цяло поколение дизайнери, самият Филип Старк.

След петгодишен стаж при Филип Старк и малко след като е спечелила Голямата награда за дизайн на Париж за 1997, Матали основава собствено студио. Оттогава тя упражнява магията си в редица сфери – от сценография, през интериори и архитектура до графичен дизайн и изкуства.

Само някои от клиентите й са Alessi, Established & Sons, Moustache, Domestic, Fabrica, Hermes, L’Oreal, Swarosvki. Сред останалите има концептуално настроени хотели, занаятчии, селски общности, електродиджеи…

Един от най-емблематичните продукти на Матали се нарича "Когато Джим идва в Париж" (Джим е братовчед й). Представлява нещо като шалте: навито, то е висока, тънка колона и се вписва идеално в интериора, а разгърнато се превръща в постелка с вградени лампа и будилник.

Друг знаков проект, който чудесно илюстрира подхода на Матали, е работата й по цялостната чудата концепция на Hi-Hôtel в Ница. Всяка от неговите 36 стаи буквално предлага различна логика на живот. Стаята Up and Down например обръща наопаки навика ни да нареждаме мебелите до стените и да живеем в пространството по средата. Тя събира всичко (легло, душ, саксии т.н.) в центъра на стаята. В Strates пък зонирането не е хоризонтално, а вертикално и функциите на стаята са разпределени на седем нива, като най-горното е за съхранение на вещи.

И всичко това е в задължителните за Матали ярки цветове. "Цветът е живот. Не мога да разбера защо хората се плашат толкова от него. Не мисля, че използвам толкова много цвят, за мен си е нормално", казва тя в интервю пред италианското списание Abitare.

Други неща, на които Матали не изменя, са прическата тип Жана Д’Арк, очилата с черни рамки и електромузиката, особено Kraftwerk. Предпочита радиото пред телевизията, чете философия и се вдъхновява от съвременно изкуство. Ще я видим съвсем скоро като един от участниците на Sofia Design Week.

Вие сте "различен дизайнер". Необичайно звучи и името ви, Матали, което незапознатите "поправят" на Натали. Каква е историята на вашето име?

Просто реших да запазя името, което ми дадоха децата в един детски лагер, където работех. За малките понякога е трудно да произнасят "н" и вместо това казват "м" - оттам идва и Матали.

Част от вашия отличителен стил е прическата (и очилата) – откога изглеждате по този начин, сама ли стигнахте до този имидж?

Чувствам се добре с тази прическа. Очилата за съжаление са ми нужни, за да чета и работя. Като дете имах дълга коса, но това не беше по мое желание, така че изпитах огромно облекчение, когато я отрязах и се освободих от нея.

Историята ви е много интересна – тръгнали сте от малко селце, а сега сте част от глобалната култура с характерен и признат почерк. Как стана това? Помните ли първите си опити в дизайна, ранните признаци на креативност? Вярвате ли, че талантът винаги излиза наяве или заобикалящата среда е от значение? Кой е най-яркият ви спомен от живота ви във фермата? Кои ценности и навици запазихте оттам?

Родителите ми бяха земеделци, брат ми продължи семейния бизнес. Този труд е доста тежък и всъщност няма нищо общо с романтичната представа за китна ферма сред природата. От живота на село ми остана усещането за близост, което съществуваше между нас, но също и липсата на културна среда. Като дете нямах досег с изкуството, затова сега винаги приемам предложенията за изложби на село.

От този период пазя и чувството за интимната свързаност между работата и живота. В известен смисъл днес аз работя така, както баща ми и майка ми работеха земята.

Някога срамувала ли сте се от произхода си? Доколко снобски са средите, в които се движите сега?

Родителите ми възприемаха и се отнасяха към нещата много практично. При нас нямаше място за буржоазни предразсъдъци, за стил. Със сигурност именно това е причината да не робувам на конкретен стил в дизайна и поражда интереса ми към новите места.

Защо хората се страхуват от цветовете? Виждала ли сте тълпите в черно по улиците на Ню Йорк?

Хората в нашите западни общества се страхуват от цветното, защото в известен смисъл са жертви на тиранията на добрия вкус. Цветовете и техните асоциации са плод на интуитивност, която няма общо с клишетата на общоприетото. Ако отидем в Южна Америка например, ще видим, че отношението към цветовете там е много по-естествено. За да можем да ги разберем, трябва да посмеем да ги използваме, да си станем близки. Цветността се подчинява на връзките, които съществуват между цветовете, обемите, перспективите...

Какво е общото между клиентите ви? Какъв тип хора са?

Любопитни. Когато Патрик Елуарги и Филип Шапле дойдоха при мен, никога не бях правила хотели. След това проектите тръгнаха един след друг: създадох плажа на Hi hotel - HI beach, проекта за хотел Dar Hi и, разбира се, Hi matic. Проектите, по които работя, ме карат да виждам връзки между моята професия и тази на акушерите. Целта ми все по-рядко е да оформям материята по правилата на естетиката, а по-скоро да я извадя наяве, да я групирам, да я организирам около общи намерения и ценности, около връзки и мрежи от умения, съучастничества, общуване. Голяма част от проектите, по които работя в момента, показват измеренията на колективния труд, на груповото усилие. Такъв например е един от последните ми проекти за детски център в Париж, а също горските ми къщи в Лотарингия, експерименталното училище в Требедан или Dar hi в Нефта, Тунис, и съвместният проект със Седрик Казанова в Белвил. Все по-силно се интересувам от начина, по който проектите ми се вписват в локалната среда. Модерността вече не е присъща единствено на градовете. Разбира се, рисувам и предмети, но те не са нито центърът, нито целта на креативния процес, а само една от възможните реализации на по-мащабна философия в конкретен времеви момент.
Дизайнерът не работи по проектите си сам. Аз не съм човек на изкуството, въпреки че имам известна идейна автономия. Доставя ми огромно удоволствие да се сблъсквам с ограниченията, налагани от употребата на предметите, които създавам, да интегрирам тези ограничения, да се облягам на тях.

Обичам също да влизам в творческо съучастничество с други артисти като Питър Хали, Mzryk & Moriceau или като собствениците на Hi hôtel Патрик Елуарги и Филип Шапле.

Колко души работят с вас в ателието? Доверявате ли се на други да доразвият и да довършат идеите ви или държите всичко да минава през вас? Може ли дизайнът да е екипна работа?

Ателието ми се намира в къщата, в която живея, в парижкия квартал Белвил. Помещението не е голямо - около трийсетина квадратни метра, точно до една от стаите, където обикновено си правя срещите. Когато времето го позволява, работя и на терасата в двора. В екипа сме четирима: съпругът ми Франсис, който се занимава с административната част, двама асистенти и аз. Много държа да запазя тези размери, тази своеобразна занаятчийска атмосфера. Нямам никакво намерение да разширявам бизнеса - това е въпрос на личен житейски и професионален избор. Близостта до дома ми позволява да бъда около децата през деня. Студиото ни представлява само един офис, нямам нужда от ателие, където да презентирам идеите си под формата на макети и прототипи. Практиката ми е доста умозрителна. Когато си изградя мислена представа за даден предмет или проект, я описвам на хартия, после я доразвивам заедно с асистентите ми. Същото важи и за архитектурните проекти - притежавам способността да се разхождам се в сградите мислено.

Какво научихте от Филип Старк за петте години съвместна работа?

Филип Старк ми помогна да развия гъвкавост на ума, която позволява да преминаваш бързо от един проект към друг: например от архитектурен проект към дизайн на чаша, при това без да губиш концентрация.

Какво е добър дизайн?

Този въпрос препраща към въпроса за вкуса и за общоприетото - все неща, от който не се интересувам.
Дизайнът не трябва да се мисли в рамките на предмета-фетиш, а по-скоро като връзки и приложения. Аз се интересувам от предметите не заради това, което са, а заради това, което предлагат. Интересувам се от предметите не заради това, което правят - онзи утилитарен минимум, а заради това, което предполагат, за връзките и отварянето към света. Смисълът на предмета е в надмогването на самотата чрез контакта и споделянето с другите. Всеки предмет носи, пренася и предава своята изначална архетипна форма. За мен архетипът е повече отличителен белег, той не е зареден с отношение. Затова обичам да го провокирам, за да го накарам да се отвори към света, да го зареждам с чувства и емоции, в известен смисъл да му придам емпатично измерение.

Нарекох едно създадено от мен походно легло "Когато Джим идва в Париж", за да внуша идеята за гостоприемство. Не е ли това формата, която можем да придадем на гостоприемството - едно легло, което се предлага, механизъм, готов да се отвори като подарък?

Кои са важните неща в живота?

Любопитството. Срещите.

Бихте ли описали дома си? Кое е любимото ви място там? Има ли други градове освен Париж, където бихте искали да живеете?

Засега се чувствам много добре в Париж. Пък и смятам, че за децата ми би било доста болезнено да напуснат мястото, където са израснали. От друга страна, пътуване до САЩ или Азия за година или две би било много вълнуващо.

Какво четете напоследък?

Чета всяка вечер, преди да си легна, заспивам с книгите. Обожавам британските автори от XVIII век, изпитвам огромно удоволствие например да чета и препрочитам Джейн Остин. Естествено по-съвременни романи и есета също привличат вниманието ми. Последната книга, която прочетох, е "Какви означава да обичаш" на Матю Линдон.

Във Facebook често качвате снимки на храна. Готвите ли?

Не, с това се занимава съпругът ми. Но бих казала, че разговорите и храната са сред най-големите удоволствия в живота.

Кои са другите?

Вечерите с приятели. Работата с приятели. Да видя как проектите ми оживяват.

Как прекарвате ваканциите си?

Нямам къща на село, нито вила. Всяка година с децата отиваме на различно място. Фамилията се събира в почти пълен състав само по време на ски ваканциите. Баща ми навремето почиваше само през зимата, когато нямаше работа на полето.

А как е Джим?

Джим пътува, не съм го виждала от доста време. Но си говорим всеки ден.

matalicrasset.com

Матали Красе е категорично едно от най-ярките явления (и буквално, и метафорично) на дизайн сцената за последните 20 години. Една от причините е, че е родена и израснала на село. Според самата нея това е огромен късмет: "Мозъкът ми не е задръстен с клишета за изящните изкуства или "добрия" френски вкус" (в интервю за лондонския Design Museum).

Открива дизайнa като свое призвание късно, но пък буквално за една вечер: докато учи маркетинг (без да влага особен ентусиазъм), й възлагат курсова работа, която включва разработка на комуникационна стратегия и опаковка за парфюм. Стоп кадър на частта с опаковката. Следва просветление, прехвърляне и прераждане.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    3lati avatar :-P
    3лати

    Поздравления за интервюто, Матали е изключително интересна личност!

  • 2
    trendoffice avatar :-|
    Trendoffice

    И за въпроса: Защо хората се страхуват от цветовете? Виждала ли сте тълпите в черно по улиците на Ню Йорк? - не е само в Ню Йорк - в София също.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK