С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 13 май 2011, 13:49, 5883 прочитания

Животът е преКрасен

Матали Красе продуктов, интериорен и графичен дизайнер, за пътя от фермата до Париж, за Филип Старк и ярките неща

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Матали Красе е категорично едно от най-ярките явления (и буквално, и метафорично) на дизайн сцената за последните 20 години. Една от причините е, че е родена и израснала на село. Според самата нея това е огромен късмет: "Мозъкът ми не е задръстен с клишета за изящните изкуства или "добрия" френски вкус" (в интервю за лондонския Design Museum).

Открива дизайнa като свое призвание късно, но пък буквално за една вечер: докато учи маркетинг (без да влага особен ентусиазъм), й възлагат курсова работа, която включва разработка на комуникационна стратегия и опаковка за парфюм. Стоп кадър на частта с опаковката. Следва просветление, прехвърляне и прераждане.


Кариерата й стартира в същия дух. След като завършва индустриален дизайн в Париж, Матали се мести за година в Милано, където работи с кумира си, дизайнера Денис Сантачиара. Когато се връща във Франция веднага си намира нова работа – при идола на цяло поколение дизайнери, самият Филип Старк.
След петгодишен стаж при Филип Старк и малко след като е спечелила Голямата награда за дизайн на Париж за 1997, Матали основава собствено студио. Оттогава тя упражнява магията си в редица сфери – от сценография, през интериори и архитектура до графичен дизайн и изкуства.

Само някои от клиентите й са Alessi, Established & Sons, Moustache, Domestic, Fabrica, Hermes, L’Oreal, Swarosvki. Сред останалите има концептуално настроени хотели, занаятчии, селски общности, електродиджеи…
Един от най-емблематичните продукти на Матали се нарича "Когато Джим идва в Париж" (Джим е братовчед й). Представлява нещо като шалте: навито, то е висока, тънка колона и се вписва идеално в интериора, а разгърнато се превръща в постелка с вградени лампа и будилник.

Друг знаков проект, който чудесно илюстрира подхода на Матали, е работата й по цялостната чудата концепция на Hi-Hôtel в Ница. Всяка от неговите 36 стаи буквално предлага различна логика на живот. Стаята Up and Down например обръща наопаки навика ни да нареждаме мебелите до стените и да живеем в пространството по средата. Тя събира всичко (легло, душ, саксии т.н.) в центъра на стаята. В Strates пък зонирането не е хоризонтално, а вертикално и функциите на стаята са разпределени на седем нива, като най-горното е за съхранение на вещи.



И всичко това е в задължителните за Матали ярки цветове. "Цветът е живот. Не мога да разбера защо хората се плашат толкова от него. Не мисля, че използвам толкова много цвят, за мен си е нормално", казва тя в интервю пред италианското списание Abitare.
Други неща, на които Матали не изменя, са прическата тип Жана Д’Арк, очилата с черни рамки и електромузиката, особено Kraftwerk. Предпочита радиото пред телевизията, чете философия и се вдъхновява от съвременно изкуство. Ще я видим съвсем скоро като един от участниците на Sofia Design Week.



Вие сте "различен дизайнер". Необичайно звучи и името ви, Матали, което незапознатите "поправят" на Натали. Каква е историята на вашето име?
Просто реших да запазя името, което ми дадоха децата в един детски лагер, където работех. За малките понякога е трудно да произнасят "н" и вместо това казват "м" - оттам идва и Матали.

Част от вашия отличителен стил е прическата (и очилата) – откога изглеждате по този начин, сама ли стигнахте до този имидж?
Чувствам се добре с тази прическа. Очилата за съжаление са ми нужни, за да чета и работя. Като дете имах дълга коса, но това не беше по мое желание, така че изпитах огромно облекчение, когато я отрязах и се освободих от нея.

Историята ви е много интересна – тръгнали сте от малко селце, а сега сте част от глобалната култура с характерен и признат почерк. Как стана това? Помните ли първите си опити в дизайна, ранните признаци на креативност? Вярвате ли, че талантът винаги излиза наяве или заобикалящата среда е от значение? Кой е най-яркият ви спомен от живота ви във фермата? Кои ценности и навици запазихте оттам?
Родителите ми бяха земеделци, брат ми продължи семейния бизнес. Този труд е доста тежък и всъщност няма нищо общо с романтичната представа за китна ферма сред природата. От живота на село ми остана усещането за близост, което съществуваше между нас, но също и липсата на културна среда. Като дете нямах досег с изкуството, затова сега винаги приемам предложенията за изложби на село.
От този период пазя и чувството за интимната свързаност между работата и живота. В известен смисъл днес аз работя така, както баща ми и майка ми работеха земята.

Някога срамувала ли сте се от произхода си? Доколко снобски са средите, в които се движите сега?
Родителите ми възприемаха и се отнасяха към нещата много практично. При нас нямаше място за буржоазни предразсъдъци, за стил. Със сигурност именно това е причината да не робувам на конкретен стил в дизайна и поражда интереса ми към новите места.

Защо хората се страхуват от цветовете? Виждала ли сте тълпите в черно по улиците на Ню Йорк?
Хората в нашите западни общества се страхуват от цветното, защото в известен смисъл са жертви на тиранията на добрия вкус. Цветовете и техните асоциации са плод на интуитивност, която няма общо с клишетата на общоприетото. Ако отидем в Южна Америка например, ще видим, че отношението към цветовете там е много по-естествено. За да можем да ги разберем, трябва да посмеем да ги използваме, да си станем близки. Цветността се подчинява на връзките, които съществуват между цветовете, обемите, перспективите...

Какво е общото между клиентите ви? Какъв тип хора са?
Любопитни. Когато Патрик Елуарги и Филип Шапле дойдоха при мен, никога не бях правила хотели. След това проектите тръгнаха един след друг: създадох плажа на Hi hotel - HI beach, проекта за хотел Dar Hi и, разбира се, Hi matic.
Проектите, по които работя, ме карат да виждам връзки между моята професия и тази на акушерите. Целта ми все по-рядко е да оформям материята по правилата на естетиката, а по-скоро да я извадя наяве, да я групирам, да я организирам около общи намерения и ценности, около връзки и мрежи от умения, съучастничества, общуване. Голяма част от проектите, по които работя в момента, показват измеренията на колективния труд, на груповото усилие. Такъв например е един от последните ми проекти за детски център в Париж, а също горските ми къщи в Лотарингия, експерименталното училище в Требедан или Dar hi в Нефта, Тунис, и съвместният проект със Седрик Казанова в Белвил. Все по-силно се интересувам от начина, по който проектите ми се вписват в локалната среда. Модерността вече не е присъща единствено на градовете.
Разбира се, рисувам и предмети, но те не са нито центърът, нито целта на креативния процес, а само една от възможните реализации на по-мащабна философия в конкретен времеви момент.
Дизайнерът не работи по проектите си сам. Аз не съм човек на изкуството, въпреки че имам известна идейна автономия. Доставя ми огромно удоволствие да се сблъсквам с ограниченията, налагани от употребата на предметите, които създавам, да интегрирам тези ограничения, да се облягам на тях.
Обичам също да влизам в творческо съучастничество с други артисти като Питър Хали, Mzryk & Moriceau или като собствениците на Hi hôtel Патрик Елуарги и Филип Шапле.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: дизайн

Прочетете и това

Звуковата терапия на Стейси Кент Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

6 дек 2019, 567 прочитания

20 въпроса: Красимир Георгиев 20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

6 дек 2019, 1143 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Ангел хранител

Petsister е най-лесният отговор на въпроса какво да правим с домашните животни, когато тръгваме на път

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10