Приятнострашно

Хубава статия...страха е тласнал човечеството към еволюирането...откриването от огъня, скриването в пещерите (страха от студа и хищниците), и т.н. Заради страховете на нашите предци, днес децата ни не умират от едра шарка и тетанус. Независимо от страховете на всяко ново поколение, винаги ще има родители, които не са готови за тази саможертва...и родители, които прекалено обгрижват децата си. При изострени житейски ситуации, хората винаги се колебаят...заради страха от неизвестния изход...а изхода накрая не е ли еднакъв за всички нас?

Пространно и надълго автора ни обясни колко естествено нещо е страха. Добре, но това го знаем отдавна. Вместо това можеше да каже, как да се справяме с тези предизвикателства на страха, които са нови и днешните родители не са научени какво да правят - днешните брутални посегателства върху собствеността, а понякога и върху личността. Почти всеки е бил жертва на обир или кражба - децата често стават свидетели и това ги травмира повече от нормалното. От новините по Тв често децата остават с впечатление че света е повече от 50% катастрофи, убийства, болници и затвор. Как живее и израства дете с такава представа за света? Докторът можеше да спести локумите и да сподели нео по-практично.

Страхът е и прогноза, предположение и избор за бъдещето тъй като времето реално върви само напред. Но винаги грешен избор.

Както е грешно, че страха ни води към нещо добро дори и при най-ранна детска възраст, а не разума и интелекта който ни различава примерно от зайците да речем.

И понеже винаги води до грешка е изключително ефективно оръжие за зависимост и влияние на масите в съвремието. Страхливец е този, който насажда страх, а уж уплашения е просто объркан.

http://www.youtube.com/watch?v=PvJFByxC4Sc&feature=related

Статията е информативно добре написана, но не обяснено достатъчно ясно за този "приятнострашен" страх. Човек остава с впечатлението, че страхът действително е полезен, но всеки психолог знае, че при по-чувствителните деца не е така . В повечето случаи страховете са травмиращи още повече, ако не са споделени или обяснени на детето с близък човек, което в БГ си е стандарт.
Четейки статията се изненадах от стила на изразяване на терапевта, определено някъде е изчезнал "омайващия " и завладяващ стил на изказ?!

Колеги, всички знаем, че вълкът колкото и да вие срещу луната никога няма да притежава светлината й... Тъжно е, че критикувате човека заради сянката му, вместо да се радвате на плодовете, които ви дава. Статия е увлекателна и същевременно полезна. Ако имахте по-ясна представа от шедьовъра на психоанализата, щяхте да разберете, че с няколко думи Орлин ни представя по неговия си странен начин огромни психоаналитични томове.
Колкото до въпроса как да се справяме с "предизвикателствата на страха"- всеки случай е строго индивидуален, но ако имате достатъчно доблест да се изправите пред терапевти като Орлин бързо ще разберете как да го направите. Ако мислите, че това е под достойнството ви- да се консултирате с изявени терапевти... "Има книги. Вземете четете!" (казваше любимият ми преподавател по психоанализа)

ПС. Орлине, хубаво е да използваш повече имена в лекциите и статиите си. Не се отказвай от това, което можеш и знаеш, за да се нагласяш към заблудени студенти и заспали читатели!
ППС. Ти сам си ми казвал:"Sapiense sat."