С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

3 2 юни 2011, 18:59, 4902 прочитания

100% Памук

Най-важните неща, които научихме от Орхан Памук по време на гостуването му в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Как се пише любовно писмо?

Откъс от "Странност на ума" на Орхан Памук

18 мар 2016
Двата най-разчопляни български комплекса са, че никога не сме превземали Цариград и никога не сме имали Нобелов лауреат за литература. Орхан Памук сякаш притежава и двата наши сюблимни обекта на желанието. Може би затова при посещението му в София на 18 и 19 май залите бяха препълнени, а в аплодисментите и суетливия шум се носеше някаква спотаена въздишка. Дали е усетил тихата ни провинциална отчаяност не е ясно, но когато атакистите започнаха да палят молитвени килимчета пред софийската джамия, със сигурност е видял другото лице на българските комплекси.

Орхан Памук беше в България по покана на фондация "Елизабет Костова". На 18 май участва в разговор в аулата на Софийския университет, където на следващия ден беше удостоен с титлата доктор хонорис кауза. Вечерта на 19-и в "Червената къща" представи най-новата си книга на български, сборника с есета "Други цветове". Междувременно получи от министъра на културата наградата "Златен век", даде интервю за "Панорама" и изобщо се подложи на цяла серия от ритуали на публично уважение, без за миг да покаже сянка на отегчение или високомерие. Аз поне бях изненадан от пълното разминаване между вглъбения, интровертен, бавен стил на романите му и откритото, отривисто и наситено с жестикулации поведение на живия писател. От него се излъчваше обезоръжаваща спонтанност и топлота, която може и да е отработена, но облекчава общуването и сваля преградите.


Покрай ангажимента си да водя разговора с Орхан Памук в аулата имах възможност да го видя и извън светлината на прожекторите. Запомних най-вече това как периодично вади едно фотоапаратче и снима нещата и хората около себе, понякога и себе си заедно с нещата и хората. Може би го правеше, за да разчупи напрежението. Или пък за да напомня, включително на себе си, че не е само обект на внимание, но и субект, който също гледа. Предполагам, че да бъдеш часове наред фокус на интереса е изморително. Щракайки с апарата, той сякаш прехвърляше интереса към света наоколо. (Първото, което го видях да снима, беше "Яйцето", прочутият някога ресторант в подземието на Ректората).

Фондация "Елизабет Костова", която провежда различни обучителни семинари с младите български писатели, вероятно беше поканила Орхан Памук с тайната, но прозрачна мисъл той да научи на нещо и писателите, и публиката. Той, разбира се, не влезе нито за миг в назидателен тон, но като че ли наистина ни показа две важни неща. Първото е да не потъваме в бездънното балканско самоокайване и катастрофизъм. Въпросите, които му задаваха, все теглеха към травмите на историята и периферността, но отговорите му бяха центрирани върху позитивното. Да, периферия сме, но сме и пълноценни човешки същества, а литературата и изкуството е мястото да го покажем. Да, историята ни е изпълнена с кръв, но и със столетия съвместно съществуване, довело до близост във всекидневния живот и манталитета. И т.н. Казано с неговите думи: "Проклятието може да се превърне в дар." Попитан какво мисли за революциите в арабския свят през тази година, Памук отговори: "Наблюдавам това, което се нарича Арабска пролет, с такава радост, че почти сълзи се стичат от очите ми." Тези събития според него разбиват предразсъдъка, че арабските народи са обречени на патриархалност, подчинение и диктатури, че "не стават" за демокрация. Оптимизмът на Памук изглежда укоренен в една непоколебима, поне за външния поглед, вяра в достойнствата на добрата буржоазност, включваща ценности като свобода на избора и изразяването, приватност, личностна автономия. Върху които пък стъпва личната отговорност и оттам чувството за порядъчност. Всичко това ние сякаш приемаме априори за непостижимо и тънем в мрачното опиянение от усещането за изпадане и край.

Второто дискретно послание на Памук беше, че писателят е преди всичко писател, а не говорител на дадена общност или борец, посветил се на кауза. Литературата е частно занимание, което започва с нуждата от уединение, от откъсване от общността. Литературата е изпитване на възможността на Аз-а да се вживее в някой друг, да влезе в чужда кожа.



В Нобеловата си реч той дава над 20 отговора на въпроса защо пиша. В София добави още един: пиша, защото животът е кратък и защото искам да довърша книгите, които съм планирал и мечтал да напиша.

Каза, че вече не го питат "защо пишеш" с укорителна интонация - Нобеловата награда изглежда достатъчно основание за смислеността на заниманието с литература. За нас обаче въпросът продължава да стои. Медиите непрекъснато искат от писателя да докаже ползата от своите занимания със словото, като се обвърже с определена политическа, общностна кауза. Има силен натиск писателят да бъде изразител на някаква колективна идентичност или съдба – и много от съвременните български писатели се поддават на този натиск. Орхан Памук ни показа, че има начин да се избяга от задължаващата "ангажираност". Романът за него е възможност да се питаме за йерархията на ценностите в живота ни. Възможност да уловиш духа на един град или едно десетилетие, без да изпадаш в клишетата на екзотизма и катастрофизма. Автономията на Аз-а и автономията на литературата – в това вярва Орхан Памук, въпреки съзнанието за цялата проблематичност на тази вяра в днешно време.

Какво друго разбрахме? Че Орхан Памук наистина живее с носителката на "Букър" за 2006 г., изящната Киран Десаи, която беше с него в София. Че в библиотеката на баща му е имало български книги в превод на турски – Димитър Димов ("Тютюн") и Ст. Ц. Даскалов. Че новият роман, над който работи сега, ще бъде за пръв път с герой от простолюдието – продавач на боза...

Със сигурност останаха незададени много въпроси, но всеки може да потърси отговорите в книгите му.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Уроци по футуризъм Уроци по футуризъм

Датският дизайнер Микел Кристофер и "лабораторията за бъдещ живот" SPACE10

21 ное 2018, 389 прочитания

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 6589 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Рана: потвърден

За книгата на родения във Великобритания писател от индийски произход Рана Дасгупта "Токио: отменен" и паралелните светове на живота и литературата

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

Новата сграда на Брендо

Тя ще е жилищна, на 11 етажа и ще обгръща стария хотел "Рила"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кои са най-растящите IT компании, ще има лимити по "Гражданска отговорност", паркът на основателите на "Телерик" расте с нова сграда

Емисия

DAILY @7AM // 21.11.2018 Прочетете