С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

18 31 авг 2011, 17:47, 8734 прочитания

Жалби до Господ

Разговор с израелския писател Етгар Керет

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


След осем години литературно затишие, през което получи Camera d’Or за филма си "Медуза" в Кан, преподавателско място в университета "Бен Гурион" и ред международни отличия (от кавалерско звание във Франция до награда на Централната градска библиотека в Петербург), през 2010 г. израелският писател Етгар Керет (1967) публикува петата си книга с кратка проза. "Изведнъж на вратата се чука" по собствените му думи е "най-трудното и най-доброто", което е писал до момента, и за няколко месеца оглави годишната класация на бестселърите в страната, като стана най-популярният сборник с разкази в Израел за всички времена. През септември 2010 г. Керет за първи път беше издаден и на български, 29-ия език, на който го превеждат - "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог" ("Жанет 45") включи първия и третия от сборниците му – и направи кратко турне из България. За септември 2011 г. са предвидени втората му книга на български, "Момичето на хладилника", и второто му гостуване у нас (на 13 и 14).

Що за Бог мислите, че е създал вас лично?
Не съм кой знае какъв познавач на Библията, но фразата "И Бог създаде човека по Своя образ" е заседнала в съзнанието ми... Човек понякога се опитва да направи торта "Павлова" и става мазало, но не защото това е възнамерявал, а защото толкова е могъл. Щом ние сме се получили каквито сме, значи Господ е бил много оптимистичен, наивен и амбициозен... и ако сме несъвършени и по негов образ, значи и той е несъвършен. Ще кажа нещо, което ще прозвучи мегаломански: много пъти работата на писателя или на артиста се сравнява с тази на Бог – твориш с думи... Мисля, че вътрешно присъщо на този процес е резултатът да не е съвсем онзи, който си искал. Когато пишеш, някак винаги се проваляш: понякога провалът е славен, а понякога – жалък. Важи и за Господ. През цялата Библия Той е ядосан и разочарован от хората – а нима някой ще е ядосан и разочарован, ако е станало, както си е представял? Дал ни е свободния избор и ни е посъветвал да избираме правилно. Щом не избираме правилно, значи нещо в софтуера ни е сбъркано. Това всъщност прави Бог по-интересен за мен: ако беше всесилен и всемогъщ, щеше да е скучен. А несъвършенството предполага уникалност: ще ми се да вярвам, че ме е създал не съвършен, а уникален Бог.

Казвате, че между Керет писателя и Керет в ежедневието има съществени разлики, че първият прави немислимите за втория неща. С кои три от собствените ви разкази бихте дефинирали всяка от тези свои личности?
Като писател съм "Тръби" – това е първата история, която написах, и в течение на която осъзнах, че общуването с мен самия и с околните зависи от мен, както и че моите "тръби" са разказите (главният герой, решен да изчезне от този свят, изработва дълга тръба, по която пропълзява в рая – бел. ред.). "Игра на гама" също има отношение към това, как и защо пиша: да пишеш разкази е като да пишеш жалби до Господ... Нали се сещате, като оплакванията до общината: "Няма места за паркиране на моята улица! Градинката не е почистена..." Когато пишеш за човешкия жребий, имаш някакъв неясен адресат и макар и да го кориш, му съчувстваш. Третата история е "Камбала" (публикувана на български през 2009-а в сп. НЕЯ – бел. ред.) – за двама приятели, които разговарят в ресторанта: единият си поръчва "говорещата риба" от менюто и вместо да я изяде, чака тя наистина да заговори. Това отличава писателя – той винаги очаква рибите, стените, облаците да се разприказват; вместо да ползва нещата, на него му се иска да ги разговори.


А ако говорим за най-личните истории, които съм писал – със сигурност са повече от три, но ще кажа първите, които ми дойдат наум, не задължително най-добрите. "Тротоари" е за моя най-добър приятел, който загина по време на военната ни служба; в "Изтрещяванията на Нимрод", много биографичен, са описани всичките ми приятели; "Хими" е един от най-дългите, последният от предпоследния сборник, и е до голяма степен за баща ми. Ето триъгълника, който ме определя като личност: войник, приятел, син. Като под "войник" разбирам всичките си взаимодействия с външния свят.

Пабло Неруда казва в едно стихотворение: "Между устните и гласа нещо умира", какво ви се струва, че се губи по пътя между вашето въображение и вашите книги? И смятате ли, че нещо в преводите ви пропада при прехода от иврит към друг език?
За мен самото писане е постоянен превод, посредничество. Не е като историята да се ражда готова в главата ти и ти да я изписваш на листа – тя е неясна емоция, която се превежда в образи, които се превеждат в определена последователност, която се превежда в изречение. Казано иначе, историята е като пълна кофа, с която трябва да тичаш. Накрая остава каквото не се е разплискало по пътя... затова е добре да започваш с много. Ясно е, че с превода на чужд език тичането с кофата се удължава. Нищо чудно преводачът да е толкова добър, че да тича по-бързо от автора. Но главното тук е, че между автора и текста (дори не говоря за читателя сега) по принцип съществуват отношения на недоразбиране. Текстът не доразбира автора, той вечно е почти онова, което авторът иска да изрази. В основата, в природата на писането е фрустрацията. Важи и за превода. Склонни сме да мислим, че думите си съответстват в езиците, но не е съвсем така. Ако някой измисли програма, с която да се покаже графично как думата за едно и също нещо действа на иврит, на английски и на български, ще се получат три различни картини. Така че, когато пишеш кратки текстове, в които водещото са игрите с дву- или трисмислици и ритъмът, в мига, в който се стигне до превод, си донякъде обречен. Голям късмет е, че ползвам само английски и не мога да чета преводите си на други езици (смее се).


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 6361 прочитания

Живот след живота 1 Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 13295 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Да бъдеш или да не бъдеш (стресиран)

Британската журналистка и персонален треньор Хариет Грифи за концентрацията и ползите от по-спокойния ритъм на живот

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете