Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 15 сеп 2011, 16:07, 5530 прочитания

Цар и режисьор

Андрей Паунов: "Историята на Симеон II е квинтесенцията на българския преход"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов е единственият български филм в тазгодишното издание на TIFF, Торонто – най-големият кинофестивал в света. Тепърва започва животът му сред дистрибутори и други фестивали (засега BFI London Film Festival, 12 - 27 октомври, в България най-вероятно ще го видим на София филм фест).
Той направи запомняща се премиера в рамките на фестивалната програма Real to Reеl заедно с филми на Ким ки-док, Морган Спърлок, Вернер Херцог, Гари Хаствит, Фредерик Вайзман. Програмата не е състезателна, но е една от най-високите летви за документално кино.
Екипът на копродукцията с германско участие "Момчето, което беше цар" е същият като на "Андрей и пеперудите" и "Проблемът с комарите и други истории": режисьор и сценарист Андрей Паунов, оператори Борис Мисирков и Георги Богданов, композитор Иво Паунов и продуцент Мартичка Божилова.



Премиерата на "Момчето, което беше цар" беше на 9 септември. Случайна ли
беше датата?
От фестивала я назначиха. Но ето, че няма нищо случайно, съвпадението е велико!


Защо филм за царя?
Това не е поръчков филм, а лично мой проект. "Момчето, което беше цар" е третият и заключителен филм от една неофициална трилогия за абсурда на българския преход. Предишните два бяха "Андрей и пеперудите" и "Проблемът с комарите и други истории". Това е и друг поглед върху целия казус "цар - министър-председател", както и върху отношенията между царя и виртуалното му царство. Цялата история е разказана линеарно, от участниците в това виртуално царство – от тези, които го обожествяват, до тези, които го ненавиждат. Но така или иначе всички те го наричат цар.

Как представихте идеята си за филма на царя?
Казах му, че неговата е най-сериозната и важна заключителна история от метафизичната ни медитация върху прехода. Това не е негова лична история – тя принадлежи на всички. И че аз ще я разкажа независимо от това дали той ще участва, но че би било прекрасно да присъства и неговата перспектива и гледна точка.
Той не го е гледал още, знае че е готов, и се надявам, че ще го гледа в един момент. Нямаше абсолютно никаква намеса, само няколко пъти ни отдели време чисто снимачно и за разговор.

Кое беше най-трудното?
Най-сложното беше да се пробият непоклатимите предварителни представи и стереотипи, които имаха хората за царя. А също и за това какъв филм искам аз да направя. Спомням си, че същото беше и за Белене в "Проблемът с комарите...".



Но вие също сте имали предварителна представа за него. Промени ли се?
Да, и цялото развитие на отношението ми е във филма.

Защо тази трилогия завършва с точно с царя?
Това не е български политически битовизъм. Това за мен е най-универсалната българска история, преводима на всякакви езици, защото става дума за една класическа драма. Или приказка. Тук е акцентът, квинтесенцията на картинката на прехода. На българския народ всичко му се е случило, сега вече е напълно объркан и нищо не разбира - и това е краят на прехода. По-точно – за мен това е краят на прехода.

Доколко "Момчето, което беше цар" отговаря на конвенционалните представи за документален филм?
За мен не е точно документален, бих го нарекъл non-fiction. По принцип се опитвам да разказвам реални истории със сюрреални измерения. Като човек, който разполага с всички оръжия на киното и манипулацията, аз не мога да бъда обективен – точно обратното. Този филм е изцяло субективен и през призмата на човека, който го прави. Но в същото време държах да имам и всички гледни точки, включително и тази на царя. Тя е разказана лично от него. Това стана в един наш много интимен разговор на зелен чай във "Врана". Беше след цялото цунами на неговите преживявания в България – много скоро след като той официално излезе от политиката. Това беше и правилният момент за този разговор.
Има и невероятни кадри от архива, свърши се огромна работа по събирането му. Те са от 60-те, 70-те и 80-те, и за присъствието му в целия свят. Затова и един 90-минутен филм отне 4 години.
На фона на историческия бекграунд са и митовете и легендите около него. Невероятно е колко много народно творчество има около царя.
Ако става дума за реалност и документалност – този филм е сън за един сън, в който има сънища. Изобщо реалността е някаква грешна човешка концепция, не мисля, че съществува.

Къде са правени снимките?
Само в България. В началото проектът беше много по-разгърнат, предвиждахме снимки на различни места по света. Но мислих много и дойдох до заключението, че това е тукашна история, сърцето й е тук, затова и реших да снимаме само тук.

Кои ще останат най-запомнящите се моменти от работата по този филм?
Имаше много. Например с петолъчката от партийния дом. Сложихме я в един камион и я разхождахме напред-назад из София. Населението щеше да получи инфаркт. Бабички си изпускаха пазарските чанти - не знам дали от уплах или от умиление, че се връщат "добрите години". Съвсем сериозно съм се замислил за един кунст-проект: да я вземем тази петолъчка, да я сложим там, където беше, и да свети в продължение на 5 дни. И просто да снимаме реакциите на хората.
Иначе най-много си общувах с котката на царя, мадридска улична. Тя като че ли имаше най-трезв поглед върху нещата.
Другото, разбира се, е, че имах възможност да проведа един много откровен и неофициален разговор в правилния момент. Беше преживяване, което продължи два часа. Разговорът е във филма. Бях само със записвачка, защото исках само гласа на този разказ. Знаех, че целият филм трябва да се крепи на един подобен разговор. И накрая звездите се подредиха и той се случи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Мартин Михайлов 20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

22 май 2020, 1965 прочитания

Скокът на Бълхата 1 Скокът на Бълхата

Пътят на Фийби Уолър-Бридж от импровизираната сцена до подиума на "Златен глобус", наградите "Еми", Saturday Night Live и след това

15 май 2020, 2224 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Поколението E

Политологът Иван Кръстев за житейските стратегии exit и enter

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10