С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

6 10 ное 2011, 14:06, 13231 прочитания

Джилда - забравената звезда на "Свободна Европа"

Никога непоказвани фотографии и документи излизат наяве в първата по рода си изложба, посветена на 60-годишнината на радио "Свободна Европа"*

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"През 1970-1971 година… обявихме един телефон… Най-много обаждания имаше за Джилда Карол – най-голямата ни звезда."

Евгений Силянов,
бивш заместник-директор на радио "Свободна Европа", в книгата "Мисия Париж. Разговори с Евгений Силянов"



Фотограф: личен архив

Това момиче на снимката е единствената жива свидетелка на българското начало на радио "Свободна Европа". Съвсем младата Джилда, с майка българка (Невена) и баща унгарец (Карой), напуска България сама през 1948 г. Времената са бурни, семейните тютюневи фабрики са пред национализация. Джилда отива в Будапеща, откъдето през 1950 г. също бяга, този път първо в американската зона във Виена и оттам в Мюнхен. Мечтата й е да избяга в Америка, но случайностите на съдбата я срещат с американците, които подготвят първите предавания на радио "Свободна Европа". Така страстната танцьорка на степ става едно от рекламните лица на радиото в първите години след Втората световна война и може би най-дълго работилата в него българка. Тогава от Ню Йорк пристига Стефан Груев, после се присъединяват още българи емигранти, за които връщането в България при новата власт е абсолютно невъзможно.

"Ние почнахме, без да имаме хабер от broadcasting, и се учехме в същото време, в което говорехме пред микрофона. И ужасните hamburgers, които ядяхме, докато пишехме програмите…", спомня си в писмо до Джилда Стефан Груев, който работи в радиото не повече от две години.

Джилда ми праща това писмо на Груев по пощата преди седмица. Не я познавах до миналата година.Работили сме в едно и също радио, но в различни епохи. За мен тя беше име, което всеки около мен знаеше по някакъв начин, но толкова. Запознават ни колеги от радио "Свободна Европа" в Мюнхен, които знаят, че я търся.



В началото е скептична към мен, но е много гостоприемна – отваря кутиите със снимки и аз ахвам – Джилда с Джордж Харисън, Джилда с Шарл Азнавур, Джилда… Така в малкото й жилище в Мюнхен, отрупано с архиви, български икони, записи на магнитофонни ролки и спомени, с гледка към чудесна вътрешна градина, обградена с грамадни борове, аз разбирам, че нейната история ме вълнува и искам да я разкажа.

Малко преди унгарските събития през 1956 г. Джилда помага на майка си и баща си да избягат от България в Германия. Започва да прави собствено предаване за музика и култура  всеки ден и в неделя "Музикално рандеву". Именно това музикално рандеву я превръща в легенда в България. Няколко поколения българи поемат от нея западната музика, която тогава все още е табу. Джилда интервюира Елвис Пресли, Джордж Харисън, Том Джоунс, Рей Чарлз, прави записи от концерти в Мюнхен, разказва атмосферата на концертите, дори кара гостите си да говорят по малко на български – "здравейте" или "добър ден". "Аз се спасих. Исках да благодаря за това и да предам на моите слушатели чувството за свобода, което изпитвах, исках да се усещат свободни." Купища писма започват да пристигат от България за нея – някои просто я молят да им пусне Кридънс, други я питат за живота в Западна Германия. По същото време радио "Свободна Европа" вече е обявено за "най-големия враг на социализма и България", Държавна сигурност започва секретна разработка под кодовото име "Латерна", българите, работещи там, са обявени за ИР - изменници на родината и "невързвръщенци" - без право на връщане в България. Започва силна кампания в българските медии срещу "Свободна Европа" и специално срещу Джилда Карол. Ето какво например пише Николай Чолаков в статията "Да пресечем пипалата на идеологическата диверсия", публикувана в списание "Народна просвета" през 1969 г.

"Най-изпечената българохулителка от "Свободна Европа" е Джилда Карол. Тя до тънкости се е специализирала по живота в България и във всяка област дава на слушателите съвети. В нейните клевети обаче има своеобразен финес, декориран с човешка загриженост. Джилда Карол от сърце дава съвети, изпълнява желания, урежда специални концерти. Чрез интонацията на мекия си "интелигентски" глас тя се стреми да породи в сърцата на младежите завист за положението й, за бързото й преуспяване. Изпечената хулителка съжалява нашата младеж, че е "потънала в скука". Джилда всячески се стреми да организира предавания, които прогонват скуката и непременно заинтригуват. Същата "доброжелателка" на младежите у нас описва творческия път на естрадни изпълнители, на филмови звезди, на нашумели криминалисти. Разбира се, тя не забравя по най-умел начин да съчетае тези предавания с най-подходящи за момента нравствени беседи. Те по тематика и особено по съдържание са добре обмислени, отмерени и точно адресирани. Ето някои от темите: "Как да се живее", "Как да се преуспява" и др.

Същевременно именно кратките политически коментари и реплики на Джилда в нейните музикални предавания й костват редица скандали и конфликти с ръководството на "Свободна Европа". Бившият заместник-директор Евгений Силянов си спомня: "Тя под претекст, че пуска шеги, навлизаше дълбоко в политиката, без нищо да разбира от политика… Най-накрая дори трябваше да й забраним да се занимава с политика под угрозата да бъде уволнена."

Животът й в радиото е белязан хем от славата на успеха и огромната популярност, хем от конфликтите вътре в редакцията между различните поколения емигранти, хем от страха от тайните служби в България, за които тя става един от важните прицели на атака. Кулминацията е достигната с фабрикувания процес през 1978 г. у нас срещу директора на "Златният Орфей" Генко Генов – едно от обвиненията срещу Генов е, че е бил вербуван за ЦРУ от Джилда Карол. Тази история остава в мъгла чак до излизането на Генов от затвора – малко пред смъртта си той казва, че обвинението е било абсурдно и че е познавал Джилда бегло единствено от музикалния пазар в Кан.

Джилда работи в радиото до преместването му от Мюнхен в Прага през 1995 г. Противоречивите й чувства към радиото са останали и досега в нея – благодарността за времето, в което е работила и е имала писмата на слушателите, тъгата от конфликтите, горчивината от смяната на поколенията и хората, с които не е могла да се идентифицира.

Искам да я снимам за спомен, за себе си. "Друг път, казва тя, трябва да се подготвя за това. Все пак аз съм Джилда Карол."

Послеслов: Авторката събира документален материал за филм за радио "Свободна Европа". Ако имате записи от предавания на Джилда Карол, пишете на dianaiwanowa@yahoo.com

*Изложбата се открива на 11 ноември в Музея на МВР и е дело на Държавна агенция "Архиви", която е съорганизатор и на конференцията "Война в ефира: радио "Свободна Европа" и България", на 11 ноември в СУ "Климент Охридски"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 6346 прочитания

Живот след живота 1 Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 13155 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Палатка на 5-то авеню

Мексиканката Пилар Ечесарета побира града на бъдещето в раница

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете