Джилда - забравената звезда на "Свободна Европа"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Джилда - забравената звезда на "Свободна Европа"

Джилда - забравената звезда на "Свободна Европа"

Никога непоказвани фотографии и документи излизат наяве в първата по рода си изложба, посветена на 60-годишнината на радио "Свободна Европа"*

Диана Иванова
17223 прочитания

© личен архив


"През 1970-1971 година… обявихме един телефон… Най-много обаждания имаше за Джилда Карол – най-голямата ни звезда."

Евгений Силянов,

бивш заместник-директор на радио "Свободна Европа", в книгата "Мисия Париж. Разговори с Евгений Силянов"

Фотограф: личен архив

Това момиче на снимката е единствената жива свидетелка на българското начало на радио "Свободна Европа". Съвсем младата Джилда, с майка българка (Невена) и баща унгарец (Карой), напуска България сама през 1948 г. Времената са бурни, семейните тютюневи фабрики са пред национализация. Джилда отива в Будапеща, откъдето през 1950 г. също бяга, този път първо в американската зона във Виена и оттам в Мюнхен. Мечтата й е да избяга в Америка, но случайностите на съдбата я срещат с американците, които подготвят първите предавания на радио "Свободна Европа". Така страстната танцьорка на степ става едно от рекламните лица на радиото в първите години след Втората световна война и може би най-дълго работилата в него българка. Тогава от Ню Йорк пристига Стефан Груев, после се присъединяват още българи емигранти, за които връщането в България при новата власт е абсолютно невъзможно.

"Ние почнахме, без да имаме хабер от broadcasting, и се учехме в същото време, в което говорехме пред микрофона. И ужасните hamburgers, които ядяхме, докато пишехме програмите…", спомня си в писмо до Джилда Стефан Груев, който работи в радиото не повече от две години.

Джилда ми праща това писмо на Груев по пощата преди седмица. Не я познавах до миналата година.Работили сме в едно и също радио, но в различни епохи. За мен тя беше име, което всеки около мен знаеше по някакъв начин, но толкова. Запознават ни колеги от радио "Свободна Европа" в Мюнхен, които знаят, че я търся.

В началото е скептична към мен, но е много гостоприемна – отваря кутиите със снимки и аз ахвам – Джилда с Джордж Харисън, Джилда с Шарл Азнавур, Джилда… Така в малкото й жилище в Мюнхен, отрупано с архиви, български икони, записи на магнитофонни ролки и спомени, с гледка към чудесна вътрешна градина, обградена с грамадни борове, аз разбирам, че нейната история ме вълнува и искам да я разкажа.

Малко преди унгарските събития през 1956 г. Джилда помага на майка си и баща си да избягат от България в Германия. Започва да прави собствено предаване за музика и култура  всеки ден и в неделя "Музикално рандеву". Именно това музикално рандеву я превръща в легенда в България. Няколко поколения българи поемат от нея западната музика, която тогава все още е табу. Джилда интервюира Елвис Пресли, Джордж Харисън, Том Джоунс, Рей Чарлз, прави записи от концерти в Мюнхен, разказва атмосферата на концертите, дори кара гостите си да говорят по малко на български – "здравейте" или "добър ден". "Аз се спасих. Исках да благодаря за това и да предам на моите слушатели чувството за свобода, което изпитвах, исках да се усещат свободни." Купища писма започват да пристигат от България за нея – някои просто я молят да им пусне Кридънс, други я питат за живота в Западна Германия. По същото време радио "Свободна Европа" вече е обявено за "най-големия враг на социализма и България", Държавна сигурност започва секретна разработка под кодовото име "Латерна", българите, работещи там, са обявени за ИР - изменници на родината и "невързвръщенци" - без право на връщане в България. Започва силна кампания в българските медии срещу "Свободна Европа" и специално срещу Джилда Карол. Ето какво например пише Николай Чолаков в статията "Да пресечем пипалата на идеологическата диверсия", публикувана в списание "Народна просвета" през 1969 г.

"Най-изпечената българохулителка от "Свободна Европа" е Джилда Карол. Тя до тънкости се е специализирала по живота в България и във всяка област дава на слушателите съвети. В нейните клевети обаче има своеобразен финес, декориран с човешка загриженост. Джилда Карол от сърце дава съвети, изпълнява желания, урежда специални концерти. Чрез интонацията на мекия си "интелигентски" глас тя се стреми да породи в сърцата на младежите завист за положението й, за бързото й преуспяване. Изпечената хулителка съжалява нашата младеж, че е "потънала в скука". Джилда всячески се стреми да организира предавания, които прогонват скуката и непременно заинтригуват. Същата "доброжелателка" на младежите у нас описва творческия път на естрадни изпълнители, на филмови звезди, на нашумели криминалисти. Разбира се, тя не забравя по най-умел начин да съчетае тези предавания с най-подходящи за момента нравствени беседи. Те по тематика и особено по съдържание са добре обмислени, отмерени и точно адресирани. Ето някои от темите: "Как да се живее", "Как да се преуспява" и др.

Същевременно именно кратките политически коментари и реплики на Джилда в нейните музикални предавания й костват редица скандали и конфликти с ръководството на "Свободна Европа". Бившият заместник-директор Евгений Силянов си спомня: "Тя под претекст, че пуска шеги, навлизаше дълбоко в политиката, без нищо да разбира от политика… Най-накрая дори трябваше да й забраним да се занимава с политика под угрозата да бъде уволнена."

Животът й в радиото е белязан хем от славата на успеха и огромната популярност, хем от конфликтите вътре в редакцията между различните поколения емигранти, хем от страха от тайните служби в България, за които тя става един от важните прицели на атака. Кулминацията е достигната с фабрикувания процес през 1978 г. у нас срещу директора на "Златният Орфей" Генко Генов – едно от обвиненията срещу Генов е, че е бил вербуван за ЦРУ от Джилда Карол. Тази история остава в мъгла чак до излизането на Генов от затвора – малко пред смъртта си той казва, че обвинението е било абсурдно и че е познавал Джилда бегло единствено от музикалния пазар в Кан.

Джилда работи в радиото до преместването му от Мюнхен в Прага през 1995 г. Противоречивите й чувства към радиото са останали и досега в нея – благодарността за времето, в което е работила и е имала писмата на слушателите, тъгата от конфликтите, горчивината от смяната на поколенията и хората, с които не е могла да се идентифицира.

Искам да я снимам за спомен, за себе си. "Друг път, казва тя, трябва да се подготвя за това. Все пак аз съм Джилда Карол."

Послеслов: Авторката събира документален материал за филм за радио "Свободна Европа". Ако имате записи от предавания на Джилда Карол, пишете на [email protected]

*Изложбата се открива на 11 ноември в Музея на МВР и е дело на Държавна агенция "Архиви", която е съорганизатор и на конференцията "Война в ефира: радио "Свободна Европа" и България", на 11 ноември в СУ "Климент Охридски"

"През 1970-1971 година… обявихме един телефон… Най-много обаждания имаше за Джилда Карол – най-голямата ни звезда."

Евгений Силянов,


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    milmarcho avatar :-|
    milmarcho

    Спомням си Корнел Киряк в същото предаване за Румъния.След него запомних Милован Илич -Туп туп завинаги.

  • 2
    son4eto_ avatar :-|
    son4eto_

    Интересна история. На много млади хора радио "Свободна Европа" може би не им говори нищо. За съжаление. Браво на "Капитал", че давате гласност на изложбата!

  • 3
    onzisa6tia123etc avatar :-|
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт

    "..."невързвръщенци" - без право на връщане в България...?
    Не е точно така. "Невъзвръщенци" се наричаха тези които са излезнали легално от България, но не са се върнали след като им е изтекла "изходната" виза. Иначе "другарите" мряха някой невъзвръщенец, неиздържал живота "на запад" по една или друга причина, да се върне:
    В повечето случаи минаваха без съд, или с малка условна присъда, след съответното разкаяние разбира се. А после ги ползваха като пропагандисти за "колко е зле на запад" и като примамка и други да се върнат. Някои балъци обаче отседяха по година две в затвора.

  • 4
    haflinger avatar :-|
    Haflinger

    Разкошна радиоводеща, и отвратителни времена. Малкото свеж полъх идваше от "Радио Свободна Европа", "Радио Гласът на америка", "Радио Люксембург". Прекрасно защото бяхме млади, отвратително, защото бяхме концлагеристи в родината си.

  • 5
    mgmst avatar :-|
    mgmst

    Защо "Бяхме"?

  • 6
    haflinger avatar :-|
    Haflinger

    До коментар [#5] от "mgmst":

    Ползвах дългосрочно паспорта...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK