Колко (не) е важно да бъдеш модерен

Столовете клюкарки подушват, че някой ги подслушва

Колко (не) е важно да бъдеш модерен

Блогът Unhappy Hipsters се забавлява на гърба на архитектурните списания

7914 прочитания

Столовете клюкарки подушват, че някой ги подслушва

© Chronicle Books


"Трябва да е неудобно, трябва да е скъпо и трябва да отчуждава хората около вас, както и самите вас донякъде" - това е неофициалната мантра на блогърите, стоящи зад името Unhappy Hipsters. Моли Джейн Куин (28) и графичната дизайнерка Джена Талбот (34) доскоро пазят анонимност, страхувайки се да не изгубят своята работа. В началото на 2010 г. двете са част от екипа на бостънското списание Design New England и прекарват дните си в скука, докато една вечер не решават да се позабавляват. Разглеждайки архитектурното списание Dwell онлайн, попадат на кадър, в който угрижен според тях младеж стои самотен в средата на скъпо обзаведената си дизайнерска стая. "Опитът да се слее цветово с бетона не помага за туширане на напрежението", пишат под снимката, качват я в интернет и я разпращат като линк на приятелите си. Само няколко дни по-късно бързо сформираният блог с няколко подобни снимки и техните саркастични описания удря 122 000 посещения. В началото Моли и Джена изпадат в паника – идеята е била да направят поредицата за себе си, интересът не е планиран, нито очакван. Читателите обаче искат още и още от остроумните и често хапливи забележки. Сега Unhappy Hipsters има 74 000 последователи и се харесва от приблизително 43 000 във Facebook. За година и половина блогът упражнява хумора си върху интериора и моделите в повече от 1000 кадъра, публикувани основно в списание Dwell. На прицел са всички модерни, бездушни апартаменти с техните интериорни клишета – стол Eames, стени от шперплат, спящо куче, хора в обща стая, които не се гледат, самотно забавляващо се дете, сякаш изоставено.

Съвсем логично творението на двете дами печели вниманието на литературните агенти, а книгата им излезе преди месец. It’s Lonely in the Modern World: The Essential Guide to Form, Function, and Ennui from the Creators of Unhappy Hipsters. Помагалото е съставено от снимки и коментари към тях и съдържа характерни бележки върху съвременния интериорен дизайн – като например кой е оптималният нюанс между 15 варианта на сивото, как да не ослепеете от луминесцентните лампи или да се придвижвате по-лесно върху бетонния под.

Защо нарекохте блога си Unhappy Hipsters?

Джена: Първата ни публикация беше снимка на видимо нещастен  според нас човек в неговия модерен дом. Забелязахме как елементите в съвременните архитектурни списания като Dwell все повече изолират и хората, показани на тях, излеждат отчаяни и нещастни. Така че крачката към името Unhappy Hipsters беше лесна и логична, а и името звучеше запомнящо се.

Наистина ли мислите, че е самотно в модерния свят?

Джена: Трудно ми е да говоря от името на другите хора. Лично мен да виждам всички тези снимки на хора с техните кучета и деца във "Фейсбук" може да ме накара да се почувствам самотна, защото аз нямам нито едно от двете.

Моли: Мисля, че общата ни мания за изява води до самота. Обсебени сме от нашите iPhone-и, нашите компютри, социалните мрежи като Facebook. В резултат на това сме непрекъснато нащрек за това как ни възприемат другите и това създава неизказано напрежение – трябва да имаме най-готината къща, най-модерната работа, най-фантастичния живот. Но това невинаги е реално. Ето защо сме самотни.

Още ли ходите на работа или се занимавате само с блога? Колко време на ден ви отнемат публикациите? Имате ли график?

Джена: Unhappy Hipsters няма да съществува, ако поглъща цялото ни време или се прави за пари. Много е важно за нас да го поставяме на второ място в нашия иначе много щастлив живот.

Моли: Имаме и друга работа, да. На този етап блогването не е доходоносно занимание – нямаме реклами, така че реално не правим никакви пари от постингите си. Разделяме публикуването поравно, ако сметна, излиза, че всяка от нас прекарва между 5 до 10 часа на седмица за публикуване.

Страхували ли сте се от неприятни последствия – реакция на редактори, архитекти, моделите по снимките?

Моли: Не, защото ние никога не сме тръгвали с лоши чувства и не сме имали намерение да сме злобни. Всички – и фотографите, и домакините, и редакторите, са търсили контакт с нас, за да споделят собствените си иронични проблясъци или да кажат колко много харесват блога.

Джена: Ако е имало някакъв страх, то е бил, че няма да сме достатъчно забавни.

Какво е вашето наблюдение: има ли хора, които понасят да бъдат подигравани и критикувани? Какъв щеше да бъде отговорът ви, ако някой направи неприятни забележки за вашата работа и осмива нещо, за което сте положили много усилия?

Джена: Ние нито осмиваме, нито критикуваме. Може би само се закачаме.

Моли: Понякога си мисля, че успехът на другите дразни. Преди книгата ни да бъде публикувана, имаше някои негативни коментари, но те бяха наистина малко. А и на мен наистина не ми пука какво казва някакъв случаен човек, намерил защитата на компютърния екран.

Как ще разберете, че трябва да спрете?

Джена: Ще бъде цялостно усещане, както в началото.

Моли: Мисля, че ще знаем кога ще свърши партито.

Как изглеждат вашите домове?

Джена: Архитектите и дизайнерите ще им се смеят много.

Моли: Нормално – изобщо не са толкова стилни като тези от блога.

Любимата ви вещ/ предмет?

Джена: Мисля да подходя сантиментално и да кажа "моят съпруг", макар че той определено не е обект.

Моли: Керамична катеричка.

Кое е най-смешното нещо, което сте виждали в кадрите?

Джена: Има едни, на които са снимани хора, четящи на необичайни места, като очевидно неудобна табуретка или странен, направен по поръчка стол.

Какво гарантира попадането на един дом във вашия блог?

Джена: Празнота, самодоволство, самотен стол в ъгъла на стаята.

Моли: Бетонни подове и стени от шперплат.

Защо има нужда от вашия блог?

Джена: Позволявам си да мисля, че Unhappy Hipsters е необходим на всички. Той е симпатичен малък прахосник на време, от който всички имаме нужда в нашето всекидневие.

Моли: За да ни напомня, че не трябва да се взимаме твърде на сериозно, дори когато става дума за дизайн.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


8 коментара
  • 1
    omniam avatar :-|
    omniam

    Интересен блог, ще го посетя.
    Наистина интериорните списания представят нереален дом - в който всичко има правилна форма, единственото нещо по масата са пет празни вази; въобще неща, които да грабнат окото, но които не могат да влезят в ежедневието ти и в живота ти. Аз също бих искала тези списания да бъдат по-човешки и по-разнообразни. Хубаво интервю, леко за четене.

  • 2
    throughya avatar :-P
    throughya

    да имах и аз тази възможност, щях да разщурмувам доста списания. Много си падам.

  • 3
    etty1 avatar :-P
    etty1

    Много хубава идея, особено като се има предвид, че целта не е популярност или печалба. Често ме спохождат подобни мисли, но у нас най-вероятно такъв блог ще се квалифицира като завист. Защото така е по-лесно.

  • 4
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    оценявам хумора им, но има хора, които се кефим на такъв тип интериори, и такива, които се кефят на по-класически неща... тя намира бетонът за скучен, аз го намирам за перфектен, защото е неутрален и фокусът става не подът или стената, а обекти, които наистина имат дизайнерска стойност...

  • 5
    drun_drun avatar :-|
    drun_drun

    Винаги съм считал, че домът трябва да отговаря на начина на живот на обитателите. Напъните на неориентираните новобогаташи да имат на всяка цена "модерен" и уникален /?/дом водят действително до смешни и жалки резултати понякога. Има и грешки в подхода на архитектите, които смятат, че те най-добре знаят какво да направят с жилището на този или онзи, като напълно се абстрахират от личността на собственика и се водят само от модните тенденции. Така че двете дами правилно са усетили наличието на абсурди в съвременния интериор и са акцентирали върху тях. Интересно, ще погледна блога им.

  • 6
    avgustina avatar :-P
    Avgustina

    Затова отдавна спрях да купувам списания, които са като каталози на мебелни фирми - скука. От купищата списания запазих само онези с любимите интериори - тези с душа и история. Сътворени от интелигентни хора.

    Иначе и аз харесвам перфектно вибрирания бетон, защото единствено неговата сива индустриална красота може да неутрализира едно пищно кресло с лилаво -патладжанен плюш или бароков скрин с позлата. Подобни неща, ако се възприемат насериозно, стават непоносими.

    Четох в руско интериорно списание как една дама - техен архитект и интериорен дизайнер споделя колко трудно прокарвала "по-гаменските" си идеи, защото нейните клиенти много се страхували да не ги вземат за бедни. Затова тя успявала да "хулиганства" само в тоалетната, и то втората, по-малката. Имаше снимка на апартамент с неокласически разкош, баня с размерите на гарсониера, махагонови шкафове и кресло! (кресло, моля ви се, до бидето), и в същото време малка тоалетна със семпли винтидж бели плочки по стените, умивалник в индустриален стил и тенекиена табела - реклама с пин ъп момиче с цигара. Единствено в тези 3 квадрата тя беше успяла да "отпусне" душата си.
    Но липсата на въображение е присъща не само на богатите сноби, мейнстриймът с неговото захласване по декоративната ширпотреба също не заслужава снизхождение.

  • 7
    rael avatar :-|
    Rael

    Най странното е че този тип къщи са опасни с тяхната липса на парапети и странни стълби - ужаса за семейство с деца.

  • 8
    tsonkooo avatar :-P
    Тsonkooo

    Любима вещ керамична катеричка - добре се вписва в светът на отчуждение, който критикуват?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал