Писателят е самотно животно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Писателят е самотно животно

Писателят е самотно животно

Един необичаен разговор с Давид Албахари... може би

10563 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Фотограф: Красимир Юскеселиев

"Давид Албахари трябва да бъде съхраняван на полицата с бъдещи Нобелови лауреати", пише La Vie Littéraire за сръбско-канадския писател с еврейски корени. Той представи сборника си с микроразкази "Кравата е самотно животно" в Пловдив и София на 15 и 16 ноември по покана на "Жанет 45". Въпреки че от 17 години живее в Канада, Албахари все още е смятан за един от най-добрите съвременни сръбски писатели. Прогонен от конфликтите в Югославия през 1994 г., в "канадските" си романи авторът изследва как топосът и историята влияят върху човешката идентичност. Носител е на сръбски и международни награди, между които "Андричева", "Балканика" и престижната НИН-ова. Превеждан е на шестнайсет езика, той самият е преводач на Исак Башевис Зингер, Джон Ъпдайк, Маргарет Атууд, Сол Белоу, В. С. Найпол, Томас Пинчън. Албахари не се смята за писател на големи романи, но една от най-известните му книги в България "Пиявиците" (2005, изд. "Сиела") се състои само от един параграф, дълъг 384 страници. И все пак Албахари определя себе си като автор на "тихи разкази", които изследват истории за човешкото сърце и взаимоотношенията между хората. В предемигрантския си период се занимава предимно с неспособността на хората да общуват в постмодерното общество. Ранната му проза е експериментална и антиреалистична, фрагментарна и често автопоетична - по-близка до лирика, отколкото до свързан наратив. "Кравата е самотно животно" продължава подхода на повествование чрез отрязъци. "Междувременно фрагментът в прозата ми продължи да се разпада и ме доведе до текст, в който всяко изречение представлява отделен разказ", споделя писателят. За Албахари кратките разкази често са "фрагмент от фрагмента, езикови и формални "стружки" от изнемогващия език на разказвача."

Защо пишете?

Защото все още вярвам, че можеш да разбереш някои неща, като пишеш за тях. Затова пиша за любовта, съдбата, смъртта, омразата, но още не ги разбирам.

За кого пишете?

Пиша за себе си - аз съм най-добрият си читател. Но нямам нищо против да имам и други читатели.

На какъв стол пишете?

Подари ми го мой приятел, когато се премести в нов апартамент. Черен, кожен стол с големи ръкохватки. Има различни копчета за докосване и натискане, с които го местиш нагоре-надолу, като че си робот. Много е удобен. Обичам да седя в него. Може би трябва да си взема нов, защото ми напомня за моя приятел.

Какво е усещането, когато пишете?

Чудесно е. Правя го всеки ден – като йога е.

Колко гладен сте, докато пишете?

Не съм гладен, защото ям непрекъснато. Ям бисквити, ям сладкиши, ям бонбони и винаги има много захар, подскачаща в мозъка ми. Ако пишеш без действащ мозък, не можеш да очакваш да си добър.

Защо харесвате кратки неща?

Защото са по-красиви от дългите.

Как би изглеждал светът без въпроси?

Би бил едно нещастно място. Въпросите са много по-важни от отговорите.

Защо кравата е самотно животно?

Защото не може иначе. Тя просто трябва да бъде самотна. А самотата не е лесна за обсъждане. Особено самотата на кравите.

Какво би правил един писател без думи?

Би писал чрез тишина.

Как се пише чрез тишина?

Ще ви обясня, когато всички останем без думи.

Фрагментите повърхностни ли са?

Имате предвид, че не са дълбоки? Дълбочината всъщност е изградена от много фрагменти.

Реалността фрагментарна ли е?

Всичко е фрагментарно, самите ние сме фрагментарни. Вие сте тук в момента, но също така ви няма, защото сте фрагмент от някъде другаде. Всичко е изградено от парченца и частици. Ние сме само късчета от човешки същества, които някога са били цели.

Кога сме били цели?

В старите времена. Хората са били по-добри. Губим битката с... непознат враг. Но това е тайна и не мога да ви кажа повече за нея. Този враг няма име, няма име.

Кое е по-важно - защо или как?

Може би най-добрият отговор е "може би".

Може ли реалността ни да се изрази членоразделно?

Не, защото всичко е лудост. Как може да изразиш всички частици и парченца? Единственият начин е самият ти да си изграден от частици и парченца. Не знам дали въобще може да бъде изразена.

И все пак го правите.

Правя ли го? Сигурна ли сте?

Може би.

Виждате ли – "може би" е най-добрият отговор.

Казано ли е всичко, което трябва да бъде казано?

Не знам. Това е следващият най-добър отговор след "може би". Талмудът казва: "Научи езика си да казва "не знам." Това е една от големите тайни на вселената, която много хора не използват. Хората вярват, че знаят, а трябва да казват, че не знаят. Това спестява на човек много неприятности.

Не се ли стига така до парадокса, че знаеш, че не знаеш?

Не знам (смее се).

Как ви промени Канада?

Започнах да виждам нещата по-добре. Това е парадокс, но понякога трябва да отидеш много далеч, за да видиш нещо, което е било под носа ти. Когато отидох в Канада, разбрах повече за войната в бившата си страна - Югославия. Сега вече не съм толкова убеден, защото се завърнах. Колкото по-близо съм, толкова по-малко разбирам.

Кога Сърбия ще влезе в Европа?

Не мога да реша това. Някои сърби не искат да видят Европа въобще. Но повечето от тях се надяват да станат част от Европа рано или късно и за мен това е единственият избор.

А кога Европа ще влезе в Сърбия?

Тя вече е там, но някои хора не я забелязват. Те са слепи за реалността около себе си. Това става навсякъде по света – слепотата, хората не разбират какво светът иска от тях.

Какво иска светът от тях?

Отговорът на този въпрос е твърде дълъг - ще го пропусна, защото харесвам кратките отговори. Трябва да използвам някои трикове, за да избегна дългите отговори.

Литературата изчерпала ли се е?

Литературата не може да се изчерпи, само формите, които използваме, може да се изчерпят, но винаги можем да създадем нови форми.

Нужни ли са още литературните жанрове?

Да, когато имаме жанрове, можем да създаваме литература за различни хора. Различно е да напишеш роман на ужасите и да напишеш разказ за прости взаимоотношения между двама много прости хора.

Колко време отнема един много кратък разказ?

В моя случай може да отнеме от час до година. Търся първото изречение и когато го открия, разказът се ражда от него.

Кой е любимият ви човешки недостатък?

Ревността. Това е най-лошото нещо, което може да се случи някому. Вярвам, че ревността е истинска заплаха за човешката цялостност.

Харесвате ли иронията и цинизма в литературата?

Обичам ги. Мисля, че литературата трябва да е колкото може по-иронична и цинична. Защото иронията е най-важното нещо в литературата. Казват, че има много от нея в книгите ми.

Но в тях има и много поезия. Не ви ли е страх от нея?

Не. Обичам поезия и винаги съм искал да бъда поет. Но така и не успях, затова пиша много кратки разкази.

Може ли творецът да предизвика промяна?

Творците са безсилни. Повечето от тях дори не могат да променят себе си, камо ли други хора.

Кой сте вие?

(дълга пауза)

Това е отговорът ми. Не знам как ще изпечатате тишината в интервюто си.

Благодаря ви. Това беше едно доста бързо интервю.

Това е най-странното интервю, което някога съм давал. Надявам се да го отпечатате.

Можете ли да съчините кратък разказ в момента?

Разказ за Теодора

Кратко интервю

Писателят пише кратки отговори на кратко интервю. Писателят би дал по-дълги отговори, но се бои, че девойката, която го пита, ще се разочарова. После, като се връща в стаята си, писателят говори цяла нощ.

Фотограф: Красимир Юскеселиев

"Давид Албахари трябва да бъде съхраняван на полицата с бъдещи Нобелови лауреати", пише La Vie Littéraire за сръбско-канадския писател с еврейски корени. Той представи сборника си с микроразкази "Кравата е самотно животно" в Пловдив и София на 15 и 16 ноември по покана на "Жанет 45". Въпреки че от 17 години живее в Канада, Албахари все още е смятан за един от най-добрите съвременни сръбски писатели. Прогонен от конфликтите в Югославия през 1994 г., в "канадските" си романи авторът изследва как топосът и историята влияят върху човешката идентичност. Носител е на сръбски и международни награди, между които "Андричева", "Балканика" и престижната НИН-ова. Превеждан е на шестнайсет езика, той самият е преводач на Исак Башевис Зингер, Джон Ъпдайк, Маргарет Атууд, Сол Белоу, В. С. Найпол, Томас Пинчън. Албахари не се смята за писател на големи романи, но една от най-известните му книги в България "Пиявиците" (2005, изд. "Сиела") се състои само от един параграф, дълъг 384 страници. И все пак Албахари определя себе си като автор на "тихи разкази", които изследват истории за човешкото сърце и взаимоотношенията между хората. В предемигрантския си период се занимава предимно с неспособността на хората да общуват в постмодерното общество. Ранната му проза е експериментална и антиреалистична, фрагментарна и често автопоетична - по-близка до лирика, отколкото до свързан наратив. "Кравата е самотно животно" продължава подхода на повествование чрез отрязъци. "Междувременно фрагментът в прозата ми продължи да се разпада и ме доведе до текст, в който всяко изречение представлява отделен разказ", споделя писателят. За Албахари кратките разкази често са "фрагмент от фрагмента, езикови и формални "стружки" от изнемогващия език на разказвача."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    throughya avatar :-|
    throughya

    Какво би правил един писател без думи?
    Би писал 4рез тишина.

    Как се пише 4рез тишина?
    Ще ви обясня, когато вси4ки останем без думи.

    ***

    тези му 2 отговора ...много добре :)

  • 2
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    да не повярваш, че тоя е Балканец

  • 3
    theanalyser avatar :-|
    theanalyser

    Поетът е не по-малко самотно...
    :)
    Ивтересно, макар и кратко интервю - хареса ми!

  • 4
    forza avatar :-|
    forza

    Толкова е и балканец...
    Сефарадски евреин от Югославия, живял до скоро дълго време в Канада - не е балканец точната дума със сигурност.
    Отбелязвам "сефарадски", защото, доколкото ми е известно, повечето евреи от бивша Югославия не са сефаради, а разлика има.

    Не познавам творчеството му, но след това интервю определено съм заинтригуван.
    Ще видим.
    Неволно се сещам обаче и за друг голям югославски писател от еврейски произход - Данило Киш.

  • 5
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    До коментар [#3] от "theanalyser":

    И наранено...

  • 6
    tochkar avatar :-|
    прашинка

    Животно или същество?

    До коментар [#5] от "tsonkooo":
    По-скоро ранимо.

  • 7
    berbenkov avatar :-?
    berbenkov

    Дори да съм тревопасен,
    със заглавието
    не съм съгласен!!!

  • 8
    master_yoda avatar :-|
    Мастър Йода

    "Защо кравата е самотно животно?
    Защото не може иначе. Тя просто трябва да бъде самотна. А самотата не е лесна за обсъждане. Особено самотата на кравите."

    Абе, кво да ви кажа, тва не ми звучи много като казано от нобелов лауреат. Хич даже. Ей тва мойто ми допада повече: "Ако живеехме в океана, делфинът щеше да е пръв приятел на човека.". Класика, нали? :)

  • 9
    realistka avatar :-|
    Realistka

    Ето един разказ от тази книга:

    "МАСА

    От всички предмети на масата само един не е остър"




  • 10
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo


    До коментар [#6] от "прашинка":

    Когато го наранят, тогава разбира, че е ранимо същество и прописва стихове...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK