Сън за щастие

Сън за щастие

Валерий Пощаров е едно от откритията на Европейския месец на фотографията в София

15362 прочитания

© Цветелина Белутова


Той предпочита черно-белите снимки, тъй като цветът често има декоративен характер и разсейва, а това по думите му е "опасно, защото човек може да се отклони от центъра на фотографията". Валерий В. Пощаров носи оранжев шал, рамките на очилата му са наситено сини, но нищо не може да ни отклони от концентрацията в сините му очи. Роден е през 1986 г. и фокусът му започва да се разширява във времето и пространството през Варна и Националното училище по изкуства, където учи живопис, Париж, от 2005 г. и след това, когато завършва пластични изкуства в Сорбоната, и през още стотици хиляди километри, запечатани в засега над 30 самостоятелни и колективни изложби в Европа и наоколо.

Номиниран е за международната награда на фондация "Анри Картие-Бресон", но не е почитател на конкурсите, не участва в тях и не вярва в репутацията им. "Моята награда са изложбите, които съм направил, защото това е истинският резултат от работата ми. Обичам критериите, които си поставям, да са тези на кумирите ми в областта, в която работя. По този начин не загубвам своя път", казва Валерий.

Авторите, чиито произведения го вдъхновяват, творят през 30-те години на миналия век в жанра на хуманистичната фотография, известна с мощното си присъствие в музеите и с най-прясната тенденция интересът към нея да се възражда. В зараждането си обаче тя е била фотография за илюстрация на първите списания за "лайфстайл, фотографията, която показва непознатите хора – хората, които ходят по улиците, хората от пазарите, хората от народа и е едно ново отражение на света такъв, какъвто е, без драма, защото това са годините след Втората световна война, когато все повече се търсят хуманизма и други човешки стойности, така че тя е едно много стойностно явление в чисто културен аспект".

@@galwidg:[email protected]@

Значи е вярно, че щастливите хора обичат да се снимат? Пощаров е съгласен, но има и още една истина според него - че"хората обичат да гледат щастливи хора". Причината за това, от една страна, е, че щастливите изпитват удоволствие да говорят за себе си, а от друга - те представляват интерес за обществото, защото "в крайна сметка това е двигателят за човечеството, твърди той - винаги трябва да се търси някакъв оптимизъм и път за следване, а щастливият човек е удовлетвореният човек и в хуманистичната фотография, почти без изключение, присъстват именно такива щастливи хора. Те може да са бедни хора, дори най-често са бедни хора, но показват едно щастие, което е извън общоприетите ценности, щастие, съизмеримо с простите неща в живота. Тази нотка е изключително трудно да бъде пренесена – това не е усмивката в модната фотография. Хуманистичната фотография не крещи, тя е много особено мълчание на щастие... - И се усмихва тихо. - Бих я сравнил с поезия. Тя изисква да бъде прочетена, не просто да бъде видяна. В нея има много интимност..." И разказва за изложбата Scrapbook на Картие-Бресон от 2006 г., в която малките снимки (8 на 10 см) дишали свободно в големи паспартута: "Всяка фотография крие своята история, но пътят, по който човек трябва да поеме, за да стигне до нея, е доста дълъг."

Черно

За целите на работата си Валерий може да измине и 20 километра на ден, без значение дали по черните пътища или до магазина за хляб, "независимо дали говорим за град или за село, или за Испания, или за Франция - пътят винаги е труден и за да се стигне до този кадър, който човек наистина иска да открие, понякога минават дни, без да се натисне спусъкът". През това време той се стреми да поддържа сетивата си в постоянна готовност, за да улови мига, цени търпението като едно от най-важните качества за фотографа и цитира Робер Доано: "Той казва за Париж, но аз бих направил аналогия за света, че е театър, на който човек плаща билета си със загубено време - понякога интересните неща са пред очите му, но не успява да ги забележи. Истината е, че понякога трябва да се изчака." Например в моментите, когато вижда добра композиция и възможност в нея да се появи човек. Тогава обаче целта не е просто да се появи човек, а да се появи подходящият човек. В повечето подобни случаи светлината се променя след няколко часа и фотографът си тръгва без резултат.

В други се налага да снима, без да гледа във визьора, и рискува да развали композицията, за да не притесни субектите си, защото е убеден, че хубавата снимка "разкрива истинската същност на човека, не го замразява пред обектива и го оставя далеч от позата. Това всъщност е един миг искреност, истинност... Понякога се случва така, сякаш всичко наоколо замръзва и тези хора излизат напред, появяват се като една абстракция на всичко останало, на преден план от заобикалящия ги свят, затова е и много важно човек да не се натрапва с фотоапарата и обектива".

Бяло

"Красивото е винаги в контраста", убеждава ни Валерий, а откритията му следват и в България, когато се завръща преди две години и решава да се занимава и със семейния бизнес, основан от баща му, галеристът Валерий Пощаров. Понеже синът иска да запази ценностите, в които вярва, и в същото време да живее в крак с времето, създава първата онлайн галерия у нас за съвременно изкуство http://cavalet.bgкато виртуално продължение на физическата "Кавалет". В електронната има близо 700 живописни творби, доказващи приемствеността между поколенията и естественото развитие на историята, изкуството и икономиката в съвременното общество: "Когато един човек брои пари за една картина, смята Пощаров-младши, той всъщност я пази и пренася културното наследство през вековете, така че няма нищо лошо в комерсиализирането на изкуството. То е необходимо и всеки автор, всеки художник има нужда от това, а в текущата икономическа ситуация бих нарекъл всеки човек, който купува изкуство, благотворител - благодарение на тези хора то продължава да съществува, защото художниците не са онези, които искат да карат нови, скъпи коли, те искат да могат да продължават да рисуват. Това е малко, но, Боже, колко е трудно да успееш да го направиш!"

Междувременно младият Пощаров също е баща отскоро и споделя твърдението, че децата на обущаря ходят боси. Вместо да снима малкия Йоан, той продължава да придвижва проектите си с категорична вяра в позитивния дух - след последната му изложба в Националната галерия за чуждестранно изкуство около инициативата за "Европейски месец на фотографията" у нас получава предложение да направи фотографии, които да представят непознатите лица на София. На този етап проектът е само идеен и все още се търсят продуценти, които биха се ангажирали да го подкрепят. Изчисляваме, че при добро стечение на обстоятелствата и пълна отдаденост би го завършил за около десет месеца. Дотогава Валерий е посветен на идеята да популяризира част от любимите си автори чрез серия от изложби под заглавие "Срещи за хуманистична фотография". На 25 януари в "+това" на улица "Марин Дринов" 30 в София предстои да видим първата с творби на Картие-Бресон. Нататък очакваме Изис Бидерманас, Робер Доано, Едуард Буба, новини от Валерий Пощаров и щастлив съюз на черното и бялото, когато научи собствения си син да играе шах.

www.poshtarov.net

Той предпочита черно-белите снимки, тъй като цветът често има декоративен характер и разсейва, а това по думите му е "опасно, защото човек може да се отклони от центъра на фотографията". Валерий В. Пощаров носи оранжев шал, рамките на очилата му са наситено сини, но нищо не може да ни отклони от концентрацията в сините му очи. Роден е през 1986 г. и фокусът му започва да се разширява във времето и пространството през Варна и Националното училище по изкуства, където учи живопис, Париж, от 2005 г. и след това, когато завършва пластични изкуства в Сорбоната, и през още стотици хиляди километри, запечатани в засега над 30 самостоятелни и колективни изложби в Европа и наоколо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


6 коментара
  • 1
    klopatios avatar :-P
    klopatios

    Ех, че хубаво :–)

  • 2
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    Толкова е млад, а твори вече истинско изкуство. Защото има впечатлителна и добра душа. И е искрен. А талантът е генетически закодиран в него. Доказва ни, че романтиката е още жива и в Париж, и във Варна.

  • 3
    nadezhdaiskrova avatar :-|
    НАДЕЖДА ИСКРОВА

    "Хуманистичната фотография не крещи, тя е много особено мълчание на щастие... - И се усмихва тихо. - Бих я сравнил с поезия. Тя изисква да бъде прочетена, не просто да бъде видяна. В нея има много интимност..."

    Споделеното от Валерий трогва. В искреността. А черно-бялото в почерка му отразява и излъчва светлината на невидимото, което "не се предава по наследство", но е с поетичността на духовна генеология.

    Желая вдъхновение и лек полет към сърцата на зрящите!

  • 4
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    До коментар [#3] от "НАДЕЖДА ИСКРОВА":

    Роден със звездичка на челото, връща се при корените си, за да раздаде таланта си и на нас.

  • 5
    salvador avatar :-|
    salvador

    Страхотни снимки!Браво.

  • 6
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Ще ми се наистина повече хора да разберат, че бедността не е непременно нещастие - имаме нужда от това.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Пипи завинаги

Пипи завинаги