Вълшебникът от Чили

Вълшебникът от Чили

Разговор с тоталния артист Алехандро Ходоровски

Зилке Клееман, Нева Мичева
17151 прочитания

© Нева Мичева


Снежнобели коси, издадени горни зъби в неизменно насмешлива гримаса, Кашпировски поглед: на почти 83 години присъствието на Алехандро Ходоровски е все така бодро и уверено. Роден в семейството на украински евреи в Чили, митарствал по цял свят в превъплъщенията си на обичан и внасящ смут драматург, режисьор, актьор, кукловод, писател, мим, лечител, той сега живее в Париж, на няколко крачки от кафенето LeTéméraire на бул. "Доменил" 32, където всяка сряда неговите психомагични сеанси с таро предизвикват малки стълпотворения. "На 17 години е, 100 човешки – казва, докато котаракът се разхожда по коленете ни. Името му е Казан, синът ми го кръсти на режисьора." Със Зилке, преводачката на Ходоровски на немски, седим в хола на маестрото под един от първите плакати на "Свещената планина", докато Паскал, сегашната му съпруга, донася зелен чай и показва големите картони с красиви рисунки, които той прави напоследък, а тя оцветява: празнични преображения на хора, животни, неща, всяко от които посветено на определена дума. Току-що се е върнал от турне из Мексико, където е творил 20 години и чието изкуство – както сам отбелязва – лично е променил: "На Панаира на книгата в Гуадалахара стана лудница, стекоха се 3000 кандидати за автограф... – и завършва с тон на примирена констатация: – ...нали съм мит."

Като Зелиг, човекът-хамелеон на Уди Алън, внедрен във всяка интересна историческа ситуация, ако се разтърсите, ще намерите Ходоровски в какви ли не ключови места и амплоа през последните пет десетилетия – вечно хем в картинката, хем някак над нея, съвсем като Зелиг. Работата на Ходоровски като мим е с Марсел Марсо, "Бийтълс" са му били продуценти, негова е комиксовата адаптация на прочутата фантастика "Дюн" (заедно с художника Мьобиус), филмите му от 70-те "Фандо и Лис", "Къртицата", "Свещената планина" са обекти на малки култове по цял свят. В блога си planocreativo.wordpress.com наред с всичко останало събира дарения за "Танцът на реалността", предстоящата екранизация на едноименната му автобиография: "През март започвам снимки в Чили... ще направя независим филм – не за печелене, а за губене на пари." Последователите му във фейсбук са 230 000, в туитър – 27 000. Всеки ден и на двете места отговаря на въпроси: "Как да се справиш с нестихващата си ярост? Като маймуните: иди при приятел и помоли да те почеше по гърба." "Какво е тишината? Жалейка по шума." "Какво е егото? Мошеник, който се представя за теб." "Ами ако беше куче? Щях да основа на хълбока си цирк с бълхи." "Индустриален комплот? Възрастните да бъдат превърнати в деца, а децата – във възрастни."

От години формулираната от Ходоровски "психомагия" е едно от най-стабилните основания за популярността му: терапевтична стратегия, която цели да откопчи човека от мъртвата хватка на навика и от "татуираните" в ума му идеи; да го накара чрез възможно най-пряк контакт с неосъзнатото да "излезе" от своята кожа. За да се освободи, участващият в психомагията трябва да направи нещо, което никога не е правил, и колкото по-трудно, толкова по-добре. С Таро Ходоровски си помага не за да предвижда бъдещето, а за да се опита да "разпрограмира" хората от миналото им. Допълнителни помощни средства: чувство за хумор и поезия.

Какво е необходимо, за да упражняваш психомагия?

Да си артист, да си се занимавал с изкуство. Аз не идвам от науката като психоаналитиците. Но и несъзнаваното не е учен, а луд, затова трябва да си артист, за да работиш с него. При мен се получава, защото идвам от театъра. Навремето много се занимавах с театър – сто спектакъла само в Мексико. След това, след фазата на хепънинга, минах към импровизиране на "панически ефимерности" ("панически" – от бог Пан, по името на театрално движение, което основава заедно с Фернандо Арабал и Ролан Топор – бел. ред.). И оттам – към съветването на хора как да правят неща, които друг път не са правили. Първо беше т.нар. поетически акт, а преходът от него към психомагията се получи естествено. Говорим за терапия-изкуство, не за терапия чрез изкуство – каква полза да дадеш на лудия да си рисува нещо?

Въпрос на опит или на дарба е да откриваш най-болезнената точка в човека, както вие умеете?

При мен всичко се случи ненарочно: беше ми любопитно Таро, исках да го разбера и изкарах 7 години в разучаването му. Чак тогава започнах да гледам, 30 години досега. Когато започнах, взех да напипвам проблеми, а проблемите плачат за решение, затова се насочих и към търсенето на решения, така неусетно създадох психомагията, психошаманизма. В момента пробвам да я приложа към цели страни. Най-пресен ми е опитът в Мексико, където на 27 ноември се събраха 6000 души с маски и направихме Поход на черепите, за да протестираме срещу наркотрафика. С огромен успех мина, хората дълбоко се вълнуват... Но дотук стигнах от само себе си, никога не съм си го поставял за цел. Самичко порасна, като гъба. Някога работех в киното и изведнъж, бях на 50, продуцентът не ми плати. Нямах друг изход, оставаше ми само Таро. Дотогава бях гледал даром. Един лекар ми пращаше пациентите си и аз се срещах с тях в събота и неделя без пари. Какъв срам беше да ги помоля да ми плащат... Но в течение на две години се наложи да преживявам изключително от Таро. Иначе Таро и психомагията са неща, които винаги съм правил безплатно. Както туитовете сега...

Имате хиляди последователи в социалните мрежи, как подхранвате интереса им?

Обичам да пиша. Обичам да мисля. Имам плодовит ум, мога. Всеки ден пускам по 15 туита: това е хайкуто на ХХI век! Правя го за удоволствие. Убеден съм, че трябва да разширяваме съзнанието, своето и на другите, защото сегашната демокрация е тирания на посредствеността. Трябва да разширяваме съзнанието, за да може хората да гласуват за промяна на политическата система. На това му викам поетическа ре-еволюция. Та където мога, влагам съзнание. Човек надали сам ще промени света, но може да започне промяната. Аз винаги съм започвал и понякога съм успявал. Щом ми се е случвало да повлияя на цели страни, значи отделният индивид може.

Освен Походът на черепите в Мексико в какво се състояха другите ви два психомагически акта за цели държави?

В Аржентина има едно място, ЕСМА, военноморска инженерна школа, където по време на диктатурата са изтезавали и убивали хора. Там ги накарах да направят метафорично гробище – стена с портретите на изчезналите. Така роднините получиха място, на което да идат да ги оплачат. А в Чили се уговорихме с едни поети да "изчистим" Ла Монеда (двореца, в който се помещава президенството – бел. ред.), където в преврата през 1973 убиха Салвадор Алиенде. Прелетяха с хеликоптер и хвърлиха хиляди стихотворения над Ла Монеда: дъжд от поезия за умиване на престъплението.

Чудя се дали можете да зададете психомагическа задача на непозната страна... България има травми, може би не чак толкова жестоки, колкото Аржентина, Чили и Мексико, но достатъчно тежки, за да я закотвят в миналото. Представяте ли си някой акт на социална психомагия за нас?

Направи така, че две хиляди младежи, мъже и жени, да минат през София на велосипеди голи.

Няма да намеря толкова ентусиасти.

Ще намериш. Обяви го и ще се съберат 2000 голи млади хора, за да прекосят града на велосипеди. Подарявам ви идеята. Новият живот пристига в града. Ще стане. Ако се срамуват, кажи им, вместо да са чисто голи, да се боядисат в зелено. Или златно. Или мъжете в златно, а жените – в сребърно. Това им предай от мене.

Непременно. Ще ни кажете ли какво ви радва в този момент?

Да съм жив. На моята възраст хората умират. Почти всичките ми приятели си отидоха или имат Алцхаймер. А аз съм жив и умът ми е в по-добро състояние от всякога. Та сега животът ме радва най-много. След него – да създавам, да пиша, да върша моите си неща... славата вече ми е безразлична, получих колкото ми трябваше. Вече не се боря, за да се наложа. Понякога си наумявам невъзможни неща... например стихосбирка, в която подражавам на Лаодзъ. Веднъж идва един и ми казва: "Не искам да се хваля, но ми се струва, че съм прероденият Лаодзъ!" Или Конфуций каза? Все едно. Аз също си мисля, че съм прероден китайски мъдрец. Честно.

А смъртта, какво да правим със смъртта?

Веднъж ме питаха: какви ще са последните ти думи? И отговорих: ха-ха-ха. Баща ми беше атеист и когато бях на 4 години, заяви: "Няма Бог, няма нищо – изгниваш и край." И ме вкара в невроза, която ме държа до 40-ата ми година. Истината е, че колкото повече време минава – природата и космосът са мъдри – толкова повече осъзнаваш: старостта не е зло, а необходимост. Фантастично е намислено – колкото повече остаряваш, толкова повече се откъсваш от егото си. Нали най-големият ни ужас е да изгубим индивидуалността си. По-страшна от смъртта е загубата на паметта. Е, със старостта постепенно приемаш, че ще изчезнеш.

С какво продължавате да се идентифицирате?

Аз вече и с името си не се идентифицирам, нито с възраст или пол. Националност също нямам. Дори към произведенията си не се връщам, а може би трябва, я колко са по рафтовете. "Метагенеалогията" (една от най-новите книги на Ходоровски, написана на четири ръце с бившата му съпруга Мариане Коста – бел. ред.) даже не съм я чел още. Веднъж като ги завърша и – сбогом! Не се вкопчвам в нищо.

Снежнобели коси, издадени горни зъби в неизменно насмешлива гримаса, Кашпировски поглед: на почти 83 години присъствието на Алехандро Ходоровски е все така бодро и уверено. Роден в семейството на украински евреи в Чили, митарствал по цял свят в превъплъщенията си на обичан и внасящ смут драматург, режисьор, актьор, кукловод, писател, мим, лечител, той сега живее в Париж, на няколко крачки от кафенето LeTéméraire на бул. "Доменил" 32, където всяка сряда неговите психомагични сеанси с таро предизвикват малки стълпотворения. "На 17 години е, 100 човешки – казва, докато котаракът се разхожда по коленете ни. Името му е Казан, синът ми го кръсти на режисьора." Със Зилке, преводачката на Ходоровски на немски, седим в хола на маестрото под един от първите плакати на "Свещената планина", докато Паскал, сегашната му съпруга, донася зелен чай и показва големите картони с красиви рисунки, които той прави напоследък, а тя оцветява: празнични преображения на хора, животни, неща, всяко от които посветено на определена дума. Току-що се е върнал от турне из Мексико, където е творил 20 години и чието изкуство – както сам отбелязва – лично е променил: "На Панаира на книгата в Гуадалахара стана лудница, стекоха се 3000 кандидати за автограф... – и завършва с тон на примирена констатация: – ...нали съм мит."

Като Зелиг, човекът-хамелеон на Уди Алън, внедрен във всяка интересна историческа ситуация, ако се разтърсите, ще намерите Ходоровски в какви ли не ключови места и амплоа през последните пет десетилетия – вечно хем в картинката, хем някак над нея, съвсем като Зелиг. Работата на Ходоровски като мим е с Марсел Марсо, "Бийтълс" са му били продуценти, негова е комиксовата адаптация на прочутата фантастика "Дюн" (заедно с художника Мьобиус), филмите му от 70-те "Фандо и Лис", "Къртицата", "Свещената планина" са обекти на малки култове по цял свят. В блога си planocreativo.wordpress.com наред с всичко останало събира дарения за "Танцът на реалността", предстоящата екранизация на едноименната му автобиография: "През март започвам снимки в Чили... ще направя независим филм – не за печелене, а за губене на пари." Последователите му във фейсбук са 230 000, в туитър – 27 000. Всеки ден и на двете места отговаря на въпроси: "Как да се справиш с нестихващата си ярост? Като маймуните: иди при приятел и помоли да те почеше по гърба." "Какво е тишината? Жалейка по шума." "Какво е егото? Мошеник, който се представя за теб." "Ами ако беше куче? Щях да основа на хълбока си цирк с бълхи." "Индустриален комплот? Възрастните да бъдат превърнати в деца, а децата – във възрастни."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал