Вълшебникът от Чили
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вълшебникът от Чили

Вълшебникът от Чили

Разговор с тоталния артист Алехандро Ходоровски

Зилке Клееман, Нева Мичева
16100 прочитания

© Нева Мичева


Снежнобели коси, издадени горни зъби в неизменно насмешлива гримаса, Кашпировски поглед: на почти 83 години присъствието на Алехандро Ходоровски е все така бодро и уверено. Роден в семейството на украински евреи в Чили, митарствал по цял свят в превъплъщенията си на обичан и внасящ смут драматург, режисьор, актьор, кукловод, писател, мим, лечител, той сега живее в Париж, на няколко крачки от кафенето LeTéméraire на бул. "Доменил" 32, където всяка сряда неговите психомагични сеанси с таро предизвикват малки стълпотворения. "На 17 години е, 100 човешки – казва, докато котаракът се разхожда по коленете ни. Името му е Казан, синът ми го кръсти на режисьора." Със Зилке, преводачката на Ходоровски на немски, седим в хола на маестрото под един от първите плакати на "Свещената планина", докато Паскал, сегашната му съпруга, донася зелен чай и показва големите картони с красиви рисунки, които той прави напоследък, а тя оцветява: празнични преображения на хора, животни, неща, всяко от които посветено на определена дума. Току-що се е върнал от турне из Мексико, където е творил 20 години и чието изкуство – както сам отбелязва – лично е променил: "На Панаира на книгата в Гуадалахара стана лудница, стекоха се 3000 кандидати за автограф... – и завършва с тон на примирена констатация: – ...нали съм мит."

Като Зелиг, човекът-хамелеон на Уди Алън, внедрен във всяка интересна историческа ситуация, ако се разтърсите, ще намерите Ходоровски в какви ли не ключови места и амплоа през последните пет десетилетия – вечно хем в картинката, хем някак над нея, съвсем като Зелиг. Работата на Ходоровски като мим е с Марсел Марсо, "Бийтълс" са му били продуценти, негова е комиксовата адаптация на прочутата фантастика "Дюн" (заедно с художника Мьобиус), филмите му от 70-те "Фандо и Лис", "Къртицата", "Свещената планина" са обекти на малки култове по цял свят. В блога си planocreativo.wordpress.com наред с всичко останало събира дарения за "Танцът на реалността", предстоящата екранизация на едноименната му автобиография: "През март започвам снимки в Чили... ще направя независим филм – не за печелене, а за губене на пари." Последователите му във фейсбук са 230 000, в туитър – 27 000. Всеки ден и на двете места отговаря на въпроси: "Как да се справиш с нестихващата си ярост? Като маймуните: иди при приятел и помоли да те почеше по гърба." "Какво е тишината? Жалейка по шума." "Какво е егото? Мошеник, който се представя за теб." "Ами ако беше куче? Щях да основа на хълбока си цирк с бълхи." "Индустриален комплот? Възрастните да бъдат превърнати в деца, а децата – във възрастни."

От години формулираната от Ходоровски "психомагия" е едно от най-стабилните основания за популярността му: терапевтична стратегия, която цели да откопчи човека от мъртвата хватка на навика и от "татуираните" в ума му идеи; да го накара чрез възможно най-пряк контакт с неосъзнатото да "излезе" от своята кожа. За да се освободи, участващият в психомагията трябва да направи нещо, което никога не е правил, и колкото по-трудно, толкова по-добре. С Таро Ходоровски си помага не за да предвижда бъдещето, а за да се опита да "разпрограмира" хората от миналото им. Допълнителни помощни средства: чувство за хумор и поезия.

Какво е необходимо, за да упражняваш психомагия?

Да си артист, да си се занимавал с изкуство. Аз не идвам от науката като психоаналитиците. Но и несъзнаваното не е учен, а луд, затова трябва да си артист, за да работиш с него. При мен се получава, защото идвам от театъра. Навремето много се занимавах с театър – сто спектакъла само в Мексико. След това, след фазата на хепънинга, минах към импровизиране на "панически ефимерности" ("панически" – от бог Пан, по името на театрално движение, което основава заедно с Фернандо Арабал и Ролан Топор – бел. ред.). И оттам – към съветването на хора как да правят неща, които друг път не са правили. Първо беше т.нар. поетически акт, а преходът от него към психомагията се получи естествено. Говорим за терапия-изкуство, не за терапия чрез изкуство – каква полза да дадеш на лудия да си рисува нещо?

Въпрос на опит или на дарба е да откриваш най-болезнената точка в човека, както вие умеете?

При мен всичко се случи ненарочно: беше ми любопитно Таро, исках да го разбера и изкарах 7 години в разучаването му. Чак тогава започнах да гледам, 30 години досега. Когато започнах, взех да напипвам проблеми, а проблемите плачат за решение, затова се насочих и към търсенето на решения, така неусетно създадох психомагията, психошаманизма. В момента пробвам да я приложа към цели страни. Най-пресен ми е опитът в Мексико, където на 27 ноември се събраха 6000 души с маски и направихме Поход на черепите, за да протестираме срещу наркотрафика. С огромен успех мина, хората дълбоко се вълнуват... Но дотук стигнах от само себе си, никога не съм си го поставял за цел. Самичко порасна, като гъба. Някога работех в киното и изведнъж, бях на 50, продуцентът не ми плати. Нямах друг изход, оставаше ми само Таро. Дотогава бях гледал даром. Един лекар ми пращаше пациентите си и аз се срещах с тях в събота и неделя без пари. Какъв срам беше да ги помоля да ми плащат... Но в течение на две години се наложи да преживявам изключително от Таро. Иначе Таро и психомагията са неща, които винаги съм правил безплатно. Както туитовете сега...

Имате хиляди последователи в социалните мрежи, как подхранвате интереса им?

Обичам да пиша. Обичам да мисля. Имам плодовит ум, мога. Всеки ден пускам по 15 туита: това е хайкуто на ХХI век! Правя го за удоволствие. Убеден съм, че трябва да разширяваме съзнанието, своето и на другите, защото сегашната демокрация е тирания на посредствеността. Трябва да разширяваме съзнанието, за да може хората да гласуват за промяна на политическата система. На това му викам поетическа ре-еволюция. Та където мога, влагам съзнание. Човек надали сам ще промени света, но може да започне промяната. Аз винаги съм започвал и понякога съм успявал. Щом ми се е случвало да повлияя на цели страни, значи отделният индивид може.

Освен Походът на черепите в Мексико в какво се състояха другите ви два психомагически акта за цели държави?

В Аржентина има едно място, ЕСМА, военноморска инженерна школа, където по време на диктатурата са изтезавали и убивали хора. Там ги накарах да направят метафорично гробище – стена с портретите на изчезналите. Така роднините получиха място, на което да идат да ги оплачат. А в Чили се уговорихме с едни поети да "изчистим" Ла Монеда (двореца, в който се помещава президенството – бел. ред.), където в преврата през 1973 убиха Салвадор Алиенде. Прелетяха с хеликоптер и хвърлиха хиляди стихотворения над Ла Монеда: дъжд от поезия за умиване на престъплението.

Чудя се дали можете да зададете психомагическа задача на непозната страна... България има травми, може би не чак толкова жестоки, колкото Аржентина, Чили и Мексико, но достатъчно тежки, за да я закотвят в миналото. Представяте ли си някой акт на социална психомагия за нас?

Направи така, че две хиляди младежи, мъже и жени, да минат през София на велосипеди голи.

Няма да намеря толкова ентусиасти.

Ще намериш. Обяви го и ще се съберат 2000 голи млади хора, за да прекосят града на велосипеди. Подарявам ви идеята. Новият живот пристига в града. Ще стане. Ако се срамуват, кажи им, вместо да са чисто голи, да се боядисат в зелено. Или златно. Или мъжете в златно, а жените – в сребърно. Това им предай от мене.

Непременно. Ще ни кажете ли какво ви радва в този момент?

Да съм жив. На моята възраст хората умират. Почти всичките ми приятели си отидоха или имат Алцхаймер. А аз съм жив и умът ми е в по-добро състояние от всякога. Та сега животът ме радва най-много. След него – да създавам, да пиша, да върша моите си неща... славата вече ми е безразлична, получих колкото ми трябваше. Вече не се боря, за да се наложа. Понякога си наумявам невъзможни неща... например стихосбирка, в която подражавам на Лаодзъ. Веднъж идва един и ми казва: "Не искам да се хваля, но ми се струва, че съм прероденият Лаодзъ!" Или Конфуций каза? Все едно. Аз също си мисля, че съм прероден китайски мъдрец. Честно.

А смъртта, какво да правим със смъртта?

Веднъж ме питаха: какви ще са последните ти думи? И отговорих: ха-ха-ха. Баща ми беше атеист и когато бях на 4 години, заяви: "Няма Бог, няма нищо – изгниваш и край." И ме вкара в невроза, която ме държа до 40-ата ми година. Истината е, че колкото повече време минава – природата и космосът са мъдри – толкова повече осъзнаваш: старостта не е зло, а необходимост. Фантастично е намислено – колкото повече остаряваш, толкова повече се откъсваш от егото си. Нали най-големият ни ужас е да изгубим индивидуалността си. По-страшна от смъртта е загубата на паметта. Е, със старостта постепенно приемаш, че ще изчезнеш.

С какво продължавате да се идентифицирате?

Аз вече и с името си не се идентифицирам, нито с възраст или пол. Националност също нямам. Дори към произведенията си не се връщам, а може би трябва, я колко са по рафтовете. "Метагенеалогията" (една от най-новите книги на Ходоровски, написана на четири ръце с бившата му съпруга Мариане Коста – бел. ред.) даже не съм я чел още. Веднъж като ги завърша и – сбогом! Не се вкопчвам в нищо.

Снежнобели коси, издадени горни зъби в неизменно насмешлива гримаса, Кашпировски поглед: на почти 83 години присъствието на Алехандро Ходоровски е все така бодро и уверено. Роден в семейството на украински евреи в Чили, митарствал по цял свят в превъплъщенията си на обичан и внасящ смут драматург, режисьор, актьор, кукловод, писател, мим, лечител, той сега живее в Париж, на няколко крачки от кафенето LeTéméraire на бул. "Доменил" 32, където всяка сряда неговите психомагични сеанси с таро предизвикват малки стълпотворения. "На 17 години е, 100 човешки – казва, докато котаракът се разхожда по коленете ни. Името му е Казан, синът ми го кръсти на режисьора." Със Зилке, преводачката на Ходоровски на немски, седим в хола на маестрото под един от първите плакати на "Свещената планина", докато Паскал, сегашната му съпруга, донася зелен чай и показва големите картони с красиви рисунки, които той прави напоследък, а тя оцветява: празнични преображения на хора, животни, неща, всяко от които посветено на определена дума. Току-що се е върнал от турне из Мексико, където е творил 20 години и чието изкуство – както сам отбелязва – лично е променил: "На Панаира на книгата в Гуадалахара стана лудница, стекоха се 3000 кандидати за автограф... – и завършва с тон на примирена констатация: – ...нали съм мит."

Като Зелиг, човекът-хамелеон на Уди Алън, внедрен във всяка интересна историческа ситуация, ако се разтърсите, ще намерите Ходоровски в какви ли не ключови места и амплоа през последните пет десетилетия – вечно хем в картинката, хем някак над нея, съвсем като Зелиг. Работата на Ходоровски като мим е с Марсел Марсо, "Бийтълс" са му били продуценти, негова е комиксовата адаптация на прочутата фантастика "Дюн" (заедно с художника Мьобиус), филмите му от 70-те "Фандо и Лис", "Къртицата", "Свещената планина" са обекти на малки култове по цял свят. В блога си planocreativo.wordpress.com наред с всичко останало събира дарения за "Танцът на реалността", предстоящата екранизация на едноименната му автобиография: "През март започвам снимки в Чили... ще направя независим филм – не за печелене, а за губене на пари." Последователите му във фейсбук са 230 000, в туитър – 27 000. Всеки ден и на двете места отговаря на въпроси: "Как да се справиш с нестихващата си ярост? Като маймуните: иди при приятел и помоли да те почеше по гърба." "Какво е тишината? Жалейка по шума." "Какво е егото? Мошеник, който се представя за теб." "Ами ако беше куче? Щях да основа на хълбока си цирк с бълхи." "Индустриален комплот? Възрастните да бъдат превърнати в деца, а децата – във възрастни."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK