Вълшебникът от Чили

Разговор с тоталния артист Алехандро Ходоровски

Снежнобели коси, издадени горни зъби в неизменно насмешлива гримаса, Кашпировски поглед: на почти 83 години присъствието на Алехандро Ходоровски е все така бодро и уверено. Роден в семейството на украински евреи в Чили, митарствал по цял свят в превъплъщенията си на обичан и внасящ смут драматург, режисьор, актьор, кукловод, писател, мим, лечител, той сега живее в Париж, на няколко крачки от кафенето LeTéméraire на бул. "Доменил" 32, където всяка сряда неговите психомагични сеанси с таро предизвикват малки стълпотворения. "На 17 години е, 100 човешки – казва, докато котаракът се разхожда по коленете ни. Името му е Казан, синът ми го кръсти на режисьора." Със Зилке, преводачката на Ходоровски на немски, седим в хола на маестрото под един от първите плакати на "Свещената планина", докато Паскал, сегашната му съпруга, донася зелен чай и показва големите картони с красиви рисунки, които той прави напоследък, а тя оцветява: празнични преображения на хора, животни, неща, всяко от които посветено на определена дума. Току-що се е върнал от турне из Мексико, където е творил 20 години и чието изкуство – както сам отбелязва – лично е променил: "На Панаира на книгата в Гуадалахара стана лудница, стекоха се 3000 кандидати за автограф... – и завършва с тон на примирена констатация: – ...нали съм мит."

Като Зелиг, човекът-хамелеон на Уди Алън, внедрен във всяка интересна историческа ситуация, ако се разтърсите, ще намерите Ходоровски в какви ли не ключови места и амплоа през последните пет десетилетия – вечно хем в картинката, хем някак над нея, съвсем като Зелиг. Работата на Ходоровски като мим е с Марсел Марсо, "Бийтълс" са му били продуценти, негова е комиксовата адаптация на прочутата фантастика "Дюн" (заедно с художника Мьобиус), филмите му от 70-те "Фандо и Лис", "Къртицата", "Свещената планина" са обекти на малки култове по цял свят. В блога си planocreativo.wordpress.com наред с всичко останало събира дарения за "Танцът на реалността", предстоящата екранизация на едноименната му автобиография: "През март започвам снимки в Чили... ще направя независим филм – не за печелене, а за губене на пари." Последователите му във фейсбук са 230 000, в туитър – 27 000. Всеки ден и на двете места отговаря на въпроси: "Как да се справиш с нестихващата си ярост? Като маймуните: иди при приятел и помоли да те почеше по гърба." "Какво е тишината? Жалейка по шума." "Какво е егото? Мошеник, който се представя за теб." "Ами ако беше куче? Щях да основа на хълбока си цирк с бълхи." "Индустриален комплот? Възрастните да бъдат превърнати в деца, а децата – във възрастни."


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал