С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

12 26 яну 2012, 14:51, 12581 прочитания

Близка среща (от третия вид)

"61" е отговорът на всички въпроси, поне според първите читатели на оригиналната автобиографична книга на варненеца Милан Асадуров, на когото няколко поколения българи могат да благодарят за фантастичната поредица "Библиотека "Галактика"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Беше някъде през 80-те в Русе. Майката на най-добрата ми приятелка Боряна работеше в книжарница и аз бях от късметлиите, които можеха да си купят първи "Среща с Рама" на Артър Кларк, "Лявата ръка на мрака" на Урсула ле Гуин, "Краят на вечността" на Айзък Азимов, "Градът" на Клифърд Саймък.
Сега, толкова години по-късно, когато отдавна съм забравила сюжетите, но не и духа на онези книги, отново съм привилегирована – книжарят, при когото ходя за помощ, вече във Варна, е самият Милан Асадуров – създателят на библиотека "Галактика".


Милан е един от последните мохикани на живеенето чрез книгите. Разговорите с него са като образователен джаз концерт за посветени, в който се смесват философски и исторически пластове, изобилие от руски и американски имена, заглавия на книги и филми.
Само да не си помислите, че става дума за някакъв свръхизтънчен книжен сноб. Наследник на моряци и рибари, Милан държи жива връзката си с морето. А може би по-точната дума е "светла", защото негова голяма слабост си остават морските фарове.



"61, или CV под формата на илюстровано/черно-бяло/бурно обяснение в любов към книгите, филмите, картините, фотографията, фаровете и джаза, а защо не и любовните забежки на един пристрастен читател, зрител и слушател под формата на Curriculum Vitae" е заглавието на най-новата книга на Милан Асадуров (740 стр., 1.5 кг., изд. "Сталкер", 2011). Това е историята на един живот, но и историята на цяло едно поколение.
Става дума за поколението български интелектуалци, родени по времето, когато Варна се е казвала Сталин (до 1956 г.), и преминали през откровените безумия на социализма. Хора, които, макар и самоизолирани и поуморени от историята, днес продължават да държат духа си висок.


"61" е най-дългото CV, което съм чела. За каква позиция кандидатствате с него? За кого го написахте?
Този текст го съчиних с голям кеф за малкото останали читатели на книги у нас, повечето от които апропо са ми приятели. С него се надявах някак да се добера до дълго лелеяната позиция "заслужил пенсионер". Ама котка взе, че ми мина път. Явно дядо Господ, природата и дълговата криза не щат да ме пенсионират. И аз им го върнах. Ядосах се и избълвах 740 страници с над 2500 илюстрации. Истински водопад.

Всяка глава-година от вашата книга завършва със списък от важни заглавия в книгоиздаването и музиката. Защо избрахте да разкажете своя живот през историята на книгите и джаза?
А защо пропускате филмите? Там сред книгите, филмите и джаза е моят живот. Те са ме направили такъв, какъвто съм. И затова винаги се чувствам длъжен да им се покланям. И трябва да уточня, че не изреждам просто по години най-великите творби, а само онези, които са ми любими, които са ми бръкнали в душата. Това са моите увлечения, моите любови и моите пристрастия. Обичам Борхес и Хармс и не си падам по Пруст. Бергман и Тарковски ми лежат на сърцето, а късния Михалков го разлюбих. Майлс и Гарбарек мога да слушам цяла седмица, а Кени Джи – най-много минута. Такъв съм си...



Семейството, Варна, морето, България, соцът, светът – как поддържате сложния баланс между истории и коментари?
Човекът, чието име нося, беше един от най-добрите български еквилибристи – ходеше по въже, а негов кръстник беше Мистър Сенко. Та от тях съм се учил. И бях схватлив ученик. Израснах в цирка, по панаирите и стрелбищата. Там се научих не само да пазя равновесие, но и да гледам на живота откъм смешната му страна. Хората, които се вземат прекалено на сериозно, са ми смешни. С такива люде трудно се сприятелявам.

Вашата книга предполага различни начини на четене: за нетърпеливите читатели са само заглавията – цели къси разкази, за библиофилите и меломаните – само финалните годишни списъци със заглавия. Но ако трябва да я напишете в едно изречение, какво би било то?
Не знам дали на някого е интересна кухнята, но технологията на писането на "61" беше следната. Първо прерових сбирките си и стъкмих списъците с любимите ми книги, филми и джазови албуми по години. После изрових от кутиите за обувки архивните снимки и ги подредих на отделни купчини. Сетне събрах накуп събитията във Варна, в България и по света за съответната година. Отсях онези, които според мен са важни, и ги подредих в колонка. С помощта на скенера натиках архивните снимки и документи сред събитията. И те започнаха да събуждат спомените ми. Така скалъпвах партитурата на всяка глава. Сетне поглеждах към нея с иронични очи и тутакси ми идваше вдъхновението. Нататък започваше импровизацията. Така че, ако трябва да опиша с една дума "61", думата е ДЖАЗ. Музикантите най-добре ще ме разберат. Благодарение на "партитурата" нямах грижа за какво ще пиша. Главният въпрос беше как ще го напиша. И отговорът винаги беше един – смешно.

Има ли България своята голяма морска книга?
Аз съм пристрастен. Много обичам две книги. Едната е книгата за околосветското плаване на капитан Георги Георгиев. Тя е честна и много интелигентна книга. Така се случи, че я започна Капитана, а я довърши моят приятел Тинко Трифонов. Днес и двамата не са между живите, но книгата им продължава да е образец за документалистика. Другата книга е "Черно море под водата" на друг мой приятел – подводния фотограф Любомир Клисуров. Тя е като хубавото вино. Колкото повече време минава, толкова по-високо ще бъде оценявана. Лошото е, че обитателите на Черно море един след друг изчезват. Дано след няколко века тази книга да не се превърне във фантастика. Още не съм загубил надежда, че един ден и моите текстове за българските фарове ще се наредят до книгите на Тинко и Любо.

Студийното кино и библиотека "Галактика" бяха глътка въздух през тоталитарните години. Как се случи феноменът "Галактика"? И кои книги от легендарната поредица са най-търсени от библиофилите днес?
Имах късмета да създам библиотека "Галактика" в точното време, на точното място и с помощта на точните хора. В годините на демокрацията започнаха да излизат няколко поредици за фантастика, но те нямаха влиянието на "Галактика", защото хората вече можеха да четат всичко. Буквално всичко. Даже "Моята борба" на Хитлер. А през 80-те години на миналия век "Галактика" беше открехнатият прозорец към свободния свят и успя да промени възгледите и начина на мислене на цяло поколение българи. Признавам, че и днес изпитвам огромно задоволство и (да ме прости Господ) истинска гордост, когато виждам млади хора да посягат с благоговение към книгите на Бредбъри, Азимов, Кларк, Шекли, Дъглас Адамс, Урсула ле Гуин с великолепните корици на Текла Алексиева. Общият тираж на всички книжки от библиотеката е около четири-пет милиона и всяка една от тях бе своеобразен гвоздей в ковчега на тоталитарната система.

Вие сте една от знаковите фигури във Варна. Какво е да си варненец?
Не знам дали варненец е диагноза, но любовта към морето несъмнено е тежка форма на зависимост. А човек може да обича морето, без да има нещо общо с Варна, Бургас или Созопол. Познавам много софиянци, които истински обичат морето и това май са най-свестните столичани. Предпочитам обаче да се срещам с тях на моя територия, защото в полите на Витоша гърлото ми пресъхва след два часа. И понеже родът ни по традиция е жертвоготовен, съм изпратил в София голямата си дъщеря да повдига духа и културата на софиянци.

Като познавач на процесите в българското книгоиздаване какво наследство мислите, че ни остави социализмът, и накъде вървят българските издатели сега?
Много не си падам по обсъждането на такива "генерални" въпроси. В тоталитарно време книгоиздаването ни беше "ала Москва". Сега е "ала Ню Йорк". И двата подхода имат и хубави и лоши страни. Хубавите са, че и в Москва, и в Ню Йорк можеш да намериш свестни книги за издаване, ако имаш сетива да ги усетиш. Едно време обаче не всичко можеше да се издава по политически причини. Сега пък всичко може. Оказа се, че и това е лошо. Сергиите са пълни с глупости. Днес се издават в пъти повече по-свестни книги от едно време, ама човек трябва бая да се рови сред камарите от глупости, за да ги открие. Според теорията на Тиодор Стърджън във всички времена само 10% от издаваните книги са свестни. И сигурно това е нормално.

Къде е мястото на бутиковата книга и на антикварната книга? А как виждате съдбата на книгите напред – ще оцелее ли хартиената книга?
Хора, които обичат книгите, ще има винаги. Букинистите са особена порода неизтребими чешити. Те живеят заради редките книги. Времето на Гутенберг отминава. Хартиените книги ще стават все по-редки. След стотина години те отново ще се превърнат в елитарна потребност. И тогава ще настъпи раят за букинистите.

Живеем във времена на промяна – как се променят за вас през годините важните неща и как хората?
Извинете, Нина, но пак ме тикате в полемика по "генерален" въпрос. Според мен главната задача на нашето поколение беше да върнем свободата на този народ. Е, докарахме я. Следващото поколение да му мисли какво ще я прави.

Докосвал сте се до множество интересни личности, а срещал ли ссте пасионарии (ако влезем в категориите на преведения и издаден от вас на български "Етногенезис" на Лев Гумильов)?
Истинският пасионарий е водач, който жертва живота си за някаква кауза, която след време се оказва умозрителна, безсмислена, а понякога просто вредна. Пасионарии са Александър Македонски, Цезар, Наполеон. В наше време, слава богу, такива личности се срещат само в лудницата.

Вие сте търсач на морски фарове. Къде ще ни изпратите да видим един красив български морски фар?
На нос Шабла, сутрин. И да сте там с изгрева.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 5209 прочитания

Живот след живота Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 8139 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Австрия за България

Журналистката Юта Сомербауер от Die Presse написа книга за София

Да сканираш успеха

Гарет Уилямс, основател на търсачката за полети Skyscanner, пред "Капитал"

Новата сграда на Брендо

Тя ще е жилищна, на 11 етажа и ще обгръща стария хотел "Рила"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Канадци купиха златен проект до Ивайловград, търси се сепаратор на софийския боклук, арест за най-богатия македонец

Емисия

DAILY @7AM // 19.11.2018 Прочетете