Съединението прави силата

За д-р Мартин Н. Мартинов и неговото революционно откритие, което може да промени света

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Д-р Мартин Н. Мартинов (44) е основател на две компании - едната е с централа в Юта, другата - в София. В първата действат заедно с Никола Калудов и други съдружници от сферата на биомоделирането по пътя, който се изкачва най-стръмнo до върха. Според физиката той се нарича градиентна пътека и дава името на американската компания - Gradient Biomodeling, LLC (gradientbiomodeling.com). Българската се нарича Quantacea (.eu), "защото сме квантова панацея, смее се Мартин, ще лекуваме всички болести на света".

За целите на проектите си учените разработват универсална изчислителна платформа и компютърна технология за моделиране на биомолекулярни взаимодействия, които имат отношения с химическата генетика, използването на химически съединения за диагностика, идентификацията на биомаркери и други сложни дисциплини. На популярен език работата им е особено ценна за медицината, тъй като вече намира ефективно приложение в откриването на нови и препозиционирането на стари лекарства.

Мартин Мартинов разясни методиката си на последната конференция за учени, дизайнери и културни иноватори TEDxBG (http://2012.tedxbg.org). Малко по-късно прие да ни запознае с революционния си метод за един по-здрав свят между организационните въпроси в офиса на новосъздадената Quantacea, заради която беше в България.

Иначе Мартин, съпругата му и двете им дъщери (на 11 и 18 години) живеят в зимния курорт Парк сити - над Солт лейк сити, на 2000 метра надморска височина. Преди да се изкачи дотам, той тръгва от София и се води от интересите си по физика и по-специално "от логически добре построени теории". През 1986 г. решава да следва биотехнология в Софийския университет, за да избегне две години военна служба, които му се струват "ужасно много време". През 1991 г. напуска България, за да учи биофизика във Florida State University и става доктор по молекулярна биофизика. През 2009-а вече е измислил иновативната технология и се свързва отново с приятеля си и състудент от Софийския университет и от Florida State University Никола Калудов, с когото се припокриват идеално, защото вторият е доктор по молекулярна биология. Нататък работят заедно и казват, че големият им пробив ще бъде, когато тяхно съединение влезе в клинични изпитания и бъде купено или лицензирано от някоя по-голяма фармацевтична или биотехнологична компания. Истински успешният проект по думите на Мартин обаче е "единствено проект, който в края на краищата е помогнал някому в страданията му от някаква болест", но Никола го определя като "много скромен": "Марто е гениален, казва той. Според мен това негово откритие ще промени изцяло начина на изнамиране на лекарства, а може и Нобелова награда да спечели, ако си изиграе картите правилно."

След като получат нужното финансиране, пазарът на лекарства няма да се промени веднага, но до две години могат да имат медикаменти в клинични изпитания срещу невродегенеративни болести (Паркинсон, Алцхаймер), сърдечно-съдови заболявания, рак, инфекциозни болести, диабет... Понеже технологията им е универсална, ще са в състояние да създават и измислят лекарства срещу която и да било болест и да създават персонални терапии без странични ефекти.

Затова в Америка Мартинов става много рано – около четири сутринта. Работи до 6:30 и оставя компютрите да смятат, закусва с жена си, изпраща децата на училище, обажда се на екипа в София. След това наглежда машините и изчисленията за около час и излиза сред природата. Казва, че там му хрумват идеите: "По време на разходка, по време на спорт, докато плувам, докато се катеря със ските... Тогава ми идват по-добрите идеи, а решенията – те идват пред компютъра."

Болестите, от които страда човечеството в момента, се класифицират най-общо в три вида. Според Мартинов едните вилнеят в развитите страни - сърдечно-съдови заболявания, болести на централната нервна система, затлъстяване. Вторите са т.нар. забравени болести, характерни за страните от Третия свят, и маларията, макар да не е от съвсем пренебрегваните, е добър пример: "Маларията е огромен убиец и от нея умират милиони хора годишно. Именно понеже е болест предимно в Третия свят и няма финансова изгода да се развият лекарства, върху това не се работи толкова активно, колкото върху болестите на развитите страни. Факт, огромна морална дилема е, но в края на краищата човек не може дори да осъди една корпорация на такова ниво, защото основната идея на корпорациите е да бъдат рентабилни. Според мен те се опитват да направят светът по-добър, но първото нещо е да бъдат рентабилни и за тези забравени болести, сънна болест и още може би десетина такива инфекциозни болести определено не се прави достатъчно", смята ученият.

Идентична е схемата с редките болести. "Пазарът за тях не е толкова голям и затова никой не иска да развие лекарства, но те са много – между 6 и 8 хиляди такива болести. Статистиката е, че

10%, една десета от хората страдат от някакъв вид рядка болест, за която лекарство няма и не само, че няма, но и не се търси активно просто защото няма ресурси за това."

Преди да се предпише рецептата, пътят е много дълъг и бавен: "Първо се започва с огромно количество [химически] съединения, които се прекарват през едни стандартизирани тестове, които струват много пари – те са сложни и обикновено са автоматизирани, така че едно огромно предприятие трябва да се занимава само с това – тества съединения, за да намери някаква активност срещу болестта, за която се търси. След това започват да се оптимизират другите свойства на това съединение, защото то трябва да е активно не само срещу болестта, но да има и ред други характеристики, за да бъде лекарство – да не бъде токсично, да може да се дозира добре, да няма странични ефекти, да отива в тази част на организма, за която е предназначено – примерно, ако е нещо, с което искаме да лекуваме заболяване на централната нервна система, то трябва да стига до мозъка. В някои случаи има и допълнителни характеристики, защото, ако става дума за рак, който ще се лекува в развитите държави, би било приемливо лекарството да е такова, за което трябва сложна терапия – човекът да отиде в болница, там да му се направят специални процедури, инжекции и други такива. Докато, ако е малария, и тя е разпространена в Третия свят, то трябва задължително да бъде на хапчета, за да може просто да се раздава като бонбони и те да могат да го взимат. Така че този процес е многостъпков, изисква много ресурси, изисква изключително много квалифициран труд и става много дълго и бавно - отнема между три и шест години, за да стигнем до това състояние, до което вярваме, че имаме нещо, което би могло да бъде лекарство."

В следващите още две-три години лекарството минава през предклинични изпитания – започва да се работи върху другите му свойства, тества се в епруветки, в клетки, в животни и "във всичко възможно, което ни е дошло на ума". После започват клиничните изпитания - дава се на здрави хора, за да се прецени доколко това съединение е безопасно, после "има определени протоколи и процедури, по които да бъде одобрено, за да стигне до пазара, някой лекар да го предпише, някой да го купи и да оздравее". Така стигаме до сметката:

Намирането на едно ново лекарство отнема средно 12 години и два милиарда долара.

Този проблем Мартинов и компания решават чрез компютри. Те прилагат квантова теория, за която се знае, че е най-подходяща при описване на химическото действие на молекулите, и разработват нещо като квантови филтри. Така съкращават историята със стандартизираните тестове и реализират резултатите й в електронен вариант като, най-грубо казано, квалифицират молекулите и отделят най-перспективните от тях за борба срещу някоя болест чрез съответните изчисления. Нещо повече - методиката им не само казва за дадено съединение, че е активно, "а ни казва защо е активно и ни помага да му променим свойствата по много по-бърз и директен начин към това, което е необходимо, за да бъде лекарство". Тук темпото доста се ускорява, годините стават месеци, седмици и в момента един от проектите на учените от Gradient Biomodeling, LLC, финансиран от Michael J Fox Foundation, срещу Паркинсонова болест вече е във фазата на предклинични изследвания.

Развитието продължава във всички посоки и шансовете за нови лекарства са в обозримото бъдеще, но технологията позволява да се направи ревизия и на съединенията на старите лекарства. Така ще се установи дали те биха могли да повлияят и на други болести, което е основната цел на Quantacea. "Идеята ни, продължава Мартинов, е да подходим съвсем систематично и да бъдем напълно изчерпателни в този подход – да вземем колкото се може повече болести и да тестваме колкото се може повече съединения, което е невъзможно да се случи в лаборатория." Но може да се случи тук, защото компютрите са в състояние да обработят информацията сравнително лесно и да изберат най-обещаващите съединения на познатите лекарства, които да приложат срещу нови болести. Процесът се нарича drug repositioning и сега предстоят задачи със стотици милиони комбинации - "стотици хиляди съединения, от една страна, и хиляди болести, от друга".

Мартин не смята, че има конфликт между т.нар. традиционна и алтернативна медицина: "От чисто научна гледна точка огромна част от всички лекарства, които са на пазара, или са естествен продукт, екстракт от нещо, като започнем с пеницилина, аспирина, хинина и свършим с по-нови, модерни неща, или са минимална химична модификация на този продукт, така че не ми е ясно защо толкова се противопоставят един на друг. Аз лично виждам в естествените продукти огромен източник на вдъхновение за нови продукти, но и терапевтична стойност. В някакъв смисъл за повечето хора, това е алтернативна медицина."

Той не изпитва недоверие и към фармацевтичните компании, разграничава се от изказвания като "те измислят лекарства, за да печелят" и твърди, че не вярва в конспиративни теории. Обяснението според него е едно и е категоричен: "За да съществуват, не само фармацевтичните, но всички корпорации, те трябва да са рентабилни и да оптимизират финансовото си състояние."

Собственото му здравословно състояние рядко зависи от медикаменти, избягва лекарствата, "особено синтетичните", но вижда нуждата от тях при по-сериозни случаи. Помни, че по време на една експедиция в Непал му се е наложило да взема сулфонамиди. По принцип е предразположен към високо кръвно налягане, но го контролира с движение и диета.

Трудно му е да формулира в едно изречение за какво мечтае, затова предпочита да не опитва. Убеден е, че в някои случаи съединението наистина прави силата. Не вярва, че ще промени света към по-добро, но вярва, че си струва да се опита. "Човек никога не знае, продължава той, защото не ни е дадено да разполагаме с това знание, но според мен, ако имаш конкретна идея и виждаш разумността в нея, би трябвало да опиташ. Това, което си мисля, и не че аз ще го постигна, но това, което ще се случи скоро и аз бих искал да съм част от този процес, е, че медицината като цяло и начинът, по който я практикуваме, ще се промени много драстично, може би не в следващите няколко години, но в сравнително близко бъдеще. Реално това, което сега правим, е борба с болести, а не оптимизиране на здравето и мисля, че нещата ще отидат в тази посока – просто хората ще си оптимизират здравето, вместо да се опитват да разберат какво е болно и да го коригират с едно хапче."

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


54 коментара
  • 1
    nixonanim avatar :-P
    Nixonanim

    Готино... нямам търпение да го видя на видео :)

  • 2
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Радвам се, че има и такива хора. Пожелавам Успех на целия им екип!

  • 3
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Ето ви идеален положителен пример за поамериканчване:
    прагматици, та дрънкат!

    Успех! И никак не се съмнявам в него.

  • 4
    ventsy avatar :-|
    ventsy

    Не е само той. В САЩ има много талантливи Българи. В WSJ преди може би 3 години имаше обширна статия която казваше че Българските имигранти в САЩ са едни от най-високо образованите.

  • 5
    www avatar :-|
    www

    Това, че хората са си направили собствен научен бизнес показва, че имат акъл. Но другото в статията е бла, бла. Компютърното моделиране на базата структура-функция е от десетилетия. Това е нещо като мечтата на химика и фармацевта. Без синтези и опити да предсказваш какви свойства ще има дадено съединение. Примамливо, мързеливо, инвестициите са много малко (само сметачки и софтуер), работна ръка която се оправя със софтуера има много и затова всички фармацевтични компании плащат за тези простотии по логиката може пък и да се получи нещо. Само дето не се сещам за нито едно лекарство в употреба което да е разработено по този начин :)

  • 6
    drnick avatar :-|
    drnick

    До коментар [#5] от "www":

    Прав сте че компютърно моделиране на базата химична структура-функция е от десетилетия. И то не работи. Или не работи ефективно (най много 3% hit rate). Не работят и т.нар. анализи базирани на структурни фрагменти, вместо цели съединения.

    Доколкото разбирам, постижението е прилагането на квантова теория и методи за описването на биологични взаимодействия и свойства/активности на химични съединения. С други думи, вместо съединенията да се описват с химични връзки, както всички сме учили по химия (добре, някои от нас, не всички), те се описват с квантови функции (функции на техните електрони) и тези функции имат отношение към "активността" на тези съединения (билогична, физикохимична и т.н.), които технологията предсказва с голяма точност. Това е уникално и революционно. Да, наистина мечта на биолога, химика, фармацевта.

    А иначе, ВСЯКО химично съединение в клинични изпитания от последните 10-ина години, е задължително минало през тези структура-функции моделирания за които говорите.

  • 7
    hristomir avatar :-|
    Христомир Йорданов

    Марто наистина е гениален и ако сполучи в работата си Нобеловата награда за медицина му е осигурен. Успех!

  • 8
    nadezhdaiskrova avatar :-|
    НАДЕЖДА ИСКРОВА

    Успех на д-р Мартин Мартинов в прилагането на неговата "квантова теория"! Дано благородната мисия за ускоряване процедурите по изстрелване и достъпност на животоспасяващи лекарства успее. Но със сигурност той ще има огромни трудности за преодоляване съпротивата на водещите концерни, концентрирали управлението на световните капитали за производство и търговия с лекарства. Ще му трябват наистина спартански качества, за да успее и доста късмет. Дано!

  • 9
    moriarti avatar :-|
    moriarti

    Ето ви рецептата за успех - работа, работа, работа и малко талант. И НИКАКВО мрънкане и търсене на виновен. Направо не ми мяза на българин този човек. Браво на него!

  • 10
    nb avatar :-|
    Николай Бачийски

    До коментар [#1] от "Nixonanim":

    Видеото е вече онлайн: http://tedxbg.org/2012/martin-martinov/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал