Апокалипсис след малко

Колкото повече се бориш със системата, толкова повече я развиваш, казва визуалният артист Петко Дурмана. Разсъждаваме заедно на всякакви теми, но най-вече за това как се прави мащабно изкуство в невъзможна среда

Когато попитали Петко каква е мечтата му като дете, той отвърнал: "Да направя дупка във времето и пространството." Днес мечтите му като че ли са по-прости, но все така невъзможни в българския контекст. Днес той живее в Лондон и мечтае да докаже, че Обама е марсианец и че хората могат да оцелеят след края на света.

Петко е от онези хора, в чиято глава не искаш да бъдеш. Там е толкова претъпкано с идеи и визии за осъществяването им, че всеки обикновен човечец би се сащисал. Той нарича себе си художник, но може да бъде описан и като VJ или 5DJ, защото вярва в "тоталното изкуство", което поглъща всички сетива.

Дурмана има не само смелостта, но и интелекта и знанията да осъществи и финансира своите налудничави инсталации, да ги представи по цял свят, да впечатли посетителите на фестивали като "Сънданс" (сред които и Робърт Редфорд) и да бъде първият българин, номиниран за годишната награда на "Трансмедиале", един от най-известните фестивали за дигитални изкуства.

С клишета срещу клишетата за края на света

Петко пристига с инсталацията си "Комплект за оцеляване след глобалното затопляне" (Post Global Warming Survival Kit). Проектът обикаля цял свят, преди да стигне в България, но скоро глобалната зима ще настъпи за пръв път и във варненската Галерия Графит – на 11 февруари, точно в 17:30 часа. Какво е първото, което си представя всеки поне малко запознат с постапокалиптичните теории? Студ и мрак, разбира се, както и липса на дигитални технологии. Можете ли да се адаптирате към такава среда? Петко е оптимист: "Нямаме нужда от светлина, за да живеем. Ще се храним с бактерии, които не използват фотосинтеза. Има бактерии, които живеят във вулкании или пък въобще не са на въглеродна основа." Артистът ведро ви връчва комплект за оцеляване и ви побутва в тъмницата, където още 10 човека пипнешком опознават този нов свят.

"Забавлявам се, като взимам едно клише и в своя сценарий го разрешавам с друго клише. Глобалното затопляне и ядрената зима са медийни истерии. Но реалният край на света е възможен. Или поне на света такъв, какъвто го познаваме." Разбира се, има поне три книги, чието влияние е осезаемо в инсталацията – "Пътят" на Кормак Маккарти, "Денят на трифидите" на Джон Уиндам и "Пощальонът" на Дейвид Брин.

Метаболичен шок

Петко, роден през 1970 г. в Трявна, е сред организаторите на първата кандидатстудентска стачка в Художествената академия още през 1991 г. Той завършва "Скулптура" и още с дипломната си работа шокира преподавателите. Другите студенти представят изваяни скулптури, а Дурмана създава интернет творбата Metabolizer – триизмерен модел на неговото тяло, който участниците във форума могат да моделират в реално време на базата на метаболичните процеси в организма. Неговият преподавател проф. Крум Дамянов напуска комисията с думите, че не е по силите му да оцени подобно нещо.

"Ако един потребител ми слага женски хормон, а друг – хормон на растежа, ще стана висока жена", разказва Дурмана. "А ако някой реши да намали хормона на растежа, ставам жена джудже."

Крехко равновесие

Според Петко хората не си дават сметка колко крехко е равновесието на технологиите в момента. "В "Комплект за оцеляване" аз ги сривам", заявява гордо той. Първото постапокалиптично следствие според него е краят на дигиталните технологии.

"Всичко е аналогово. Използвал съм само устройства, концепции и части, проектирани или произведени между двете войни", продължава Петко.

Има две неща, които могат да нарушат равновесието според него: природни катаклизми и самоунищожението. Но Дурмана е вечният оптимист: "Оцеляването ни е гарантирано. Както съм убеден, че бавният апокалипсис е възможен, така съм и уверен в оцеляването на човека. Но говорим за оцеляване на 10% от човечеството. Логично е с намаляването на ресурсите, да намалеят и хората."

Ние нямаме граници

Петко вярва, че човекът е изключително адаптивно същество. "Погрешно набеждават хлебарката, че само тя ще оцелее при ядрена война. Може би и тя няма да оцелее. Единственото, което може да оцелее, е най-адаптивното същество, тоест – ние. Ние имаме огромни, неподозирани от нас самите, предели – докъде може да стигнем, за да оцелеем. Ние нямаме граници. Ще сме състояние да извършим неща, които сме смятали за недопустими."

Хората безспорно ще прибегнат до генни модификации, за да се адаптират, смята Дурмана. Ще имат генно модифицирано зрение и ще ядат генно модифицирани бактерии, които оцеляват на тъмно.

Корпоративен тоталитаризъм

В сценария на Дурмана реалните лидери не са държавите или правителствата, защото те не са гъвкави. "Те си гонят мандата и са склонни да направят какво ли не, за да се харесат на избирателя. Те никога няма да правят планове с 30 години напред. Докато при корпорациите дисциплината е почти военна, отделите, които взимат решенията, не са длъжни да се отчитат пред никого. При какъвто и да е катаклизъм, корпорациите ще бъдат реалните лидери", заключва Дурмана.

Затова в своята постапокалиптична инсталация той дори е създал специален строй: корпоративен тоталитаризъм.

Концептуални технологични открития

Когато има концепция и няма реалните средства да я покаже, Дурмана понякога стига дотам, че да създава технологични открития вследствие на концепцията.

Той следва и точно обратната тенденция: "Трябва да има развлекателен момент, преживяване, дори без да мислиш за идеята. Изобщо не обяснявам работите си - оставям хората просто да се забавляват."

Петко планира и проект, с който иска да изплаши публиката на подсъзнателно ниво - мултимедийна инсталация на военно сражение. В нея отново ще бъде търсен ефектът на безпомощност в тъмнината и опит за адаптация към променената визуална среда.

Късно е за алтернатива

За онези, които са наясно с борбата на съвременното изкуство след прехода, Петко е познат герой. Той е ръководител на център за медийни изкуства "Интерспейс" – една от най-успешните неправителствени организации за използване на нови медии и артистичните дейности у нас. С думи прости – това са хората, изпреварили времето си в България. Това са млади творци, които се възползват от новите технологии, за да правят изкуство, което гледа по-далеч от носа си.

За Дурмана моментът за алтернатива в изкуството в България е минал. "Когато имаме институции, които налагат държавна културна политика, ще има и хора, които са алтернатива. България няма екосистема за култура и изкуство. Ето го апокалипсиса – той е тук – в ценностите", с тъга отбелязва той и пояснява, че "Интерспейс" вече е свършил задачата си у нас.

Изгубеното поколение на Прехода

Според Петко всички художници между 35 и 40 години са част от загубеното артистично поколение на Прехода. "Тогава стана едно прекъсване по много причини. А преходът можеше да има точно обратния ефект. Наистина като млади се ориентираме към новата среда, а предишното поколение по никакъв начин не ни подаде ръка, защото те самите трябваше да издрапат. И се получи едно прескачане, което те са наложили."

Петко е убеден, че представителите на неговото поколение в българското изкуство са достатъчно добри. "Причините, поради които моето поколение нямаше успех, ще останат обективни и извън нас. И затова в момента България може би е с най-неразвитото съвременно изкуство на Балканите, смята Дурмана. А и то е една от най-слабо застъпените области в живота на тази нация, чийто най-известен артист е Кристо. Ние сме нация на парадоксите."

Според Петко в България липсата на пари за култура е една от "най-чудовищните лъжи". "Имаме едно министерство на културата, чийто бюджет е над 100 млн. евро. Пропорционално стойността на бюджета на културата е 10 пъти по-голям от този в Англия, който е 350 млн. лири. Обаче имаме едно министерство на културата с 5000 човека на щат. В Англия биха били шокирани - те имат 120-130 човека на щат. На всеки български институт те имат по един човек на щат в Англия", казва Дурмана.

Два проблема

Според Дурмана съвременното изкуство в България има два проблема. Първият е налагането на една закачливо добронамерена естетика, а не на сериозна критичност. "Разочарован съм от тенденциите. Колко български художници имат позиция относно икономическата криза, свободата в интернет или екологичните теми? Всички големи имена в изкуството вече работят в мащаб. В България да сте видели нещо голямо и впечатляващо? Това са проблеми на личността и на страховете."

Вторият проблем е логистичен. "Нямаме инфраструктура за мащабни проекти. България живее в изолация."

Още при първия му опит да транспортира своя инсталация в Унгария, Петко е арестуван и глобен в Сърбия... за трафик на техника.

"Не може в момента, в който започнем да правим малко по-големи като размери, използващи повече техника творби, да няма как да ги осъществим или транспортираме", оплаква се той.

България имитира държава

По думите на Дурмана в България съществува уникален държавен модел, създаден в полза на хората, които са го създали. "Това е една изкуствена... не бих я нарекъл политическа, не бих я нарекъл икономическа, не бих я нарекъл дори социална система. Тя е в услуга на определена постройка от комунистическия елит", заявява Петко. Според него все повече хора осъзнават, че България имитира държава.

"Дори изкуството ни имитира изкуство. Сингапур е корпорация, имитираща държава. Защо България да не е такава система? Трябва да се бориш срещу дизайнерите, не срещу реализацията", твърди Дурмана.

Борбата със системата я развива

"Рядко се включвам в каквито и да било протестни кампании", разкрива Дурмана. "Колкото повече се бориш със системата, толкова повече я развиваш. Като художник не харесвам тенденциите, но нямам ресурсите да се преборя с тях." Според него липсата на инвестиции, колекционери - това са вече следствия от липсата на екосистема за изкуство и държавна политика. "Не може да кажете, че изкуството не е развито, защото публиката не е развита. В държава, в която художникът не може да промени международните отношения, транспортните връзки, няма как да се справиш", твърди Петко. В продължение на години "Интерспейс" развива програма за разпространение на свободния софтуер в неправителствения сектор. "Това беше във времето, когато не знаехме, че, борейки се, развиваш системата", признава Дурмана. "Повечето от тези идеи са напълно утопични. Защото Microsoft се адаптира спрямо натиска на хората за свободен софтуер."

Марсианци и зомбита

Разбира се, няма как да имаш въображението на Петко Дурмана и да оцелееш без чувство за хумор и самоирония. Затова той иска да живее на Марс и вярва, че част от приятелите му са марсианци. "Отдавна подозирам някои хора, че са марсианци. При толкова много галактики е сигурно, че има извънземен разум. Парадоксът е защо още не сме го открили? И този парадокс има няколко отговора – един от тях е, че извънземните вече се крият сред нас. А шансът и ресурсите, които ни трябват, за да ги намерим на земята, е в пъти по-голям от шанса и ресурсите, които ни трябват в Космоса."

Колкото и налудничаво да звучи това, Петко може да ви го докаже. С високи технологии и научни изследвания. Той се заиграва с амбициозната реч на Барак Обама в Космически център "Кенеди", когато американският лидер обещава, че до 2030 хората ще кацнат на Марс.

"Имаме TFT монитор, на който Обама държи въпросната реч, a пред телевизора съм сложил камера. Прожектирам инфрачервено изображение, блокирам видимия спектър на камерата и когато видиш екранчето на камерата, всъщност виждаш същия телевизор, но тече друга картина от филма "Марсиански атаки" - точно моментът, в който марсианският посланик държи реч пред Конгреса. По някое време дори вади един бластер", смее се Дурмана.

Но разбира се, най-важният въпрос, на който Петко трябва да отговори, е: Как предвижда справяне с радиоактивните зомбита, след като водата залее атомните ни централи?

"Това е добър въпрос", отвръща напълно сериозно българският артист. "Ако корпорациите искат да има хлебарки – ще има, ако искат да има зомбита – ще има зомбита. Обаче нямаме достатъчно информация за нивото им на интелигентност, за вида на социалната им система. Може пък хората да ядат зомбитата. То те ще ги изядат. Не, нямат шанс зомбитата."

Още от Капитал