С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

5 9 фев 2012, 13:23, 7808 прочитания

Апокалипсис след малко

Колкото повече се бориш със системата, толкова повече я развиваш, казва визуалният артист Петко Дурмана. Разсъждаваме заедно на всякакви теми, но най-вече за това как се прави мащабно изкуство в невъзможна среда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Апокалипсис след малко

Фотограф: Цветелина Белутова

Когато попитали Петко каква е мечтата му като дете, той отвърнал: "Да направя дупка във времето и пространството." Днес мечтите му като че ли са по-прости, но все така невъзможни в българския контекст. Днес той живее в Лондон и мечтае да докаже, че Обама е марсианец и че хората могат да оцелеят след края на света.

Петко е от онези хора, в чиято глава не искаш да бъдеш. Там е толкова претъпкано с идеи и визии за осъществяването им, че всеки обикновен човечец би се сащисал. Той нарича себе си художник, но може да бъде описан и като VJ или 5DJ, защото вярва в "тоталното изкуство", което поглъща всички сетива.


Дурмана има не само смелостта, но и интелекта и знанията да осъществи и финансира своите налудничави инсталации, да ги представи по цял свят, да впечатли посетителите на фестивали като "Сънданс" (сред които и Робърт Редфорд) и да бъде първият българин, номиниран за годишната награда на "Трансмедиале", един от най-известните фестивали за дигитални изкуства.

С клишета срещу клишетата за края на света

Петко пристига с инсталацията си "Комплект за оцеляване след глобалното затопляне" (Post Global Warming Survival Kit). Проектът обикаля цял свят, преди да стигне в България, но скоро глобалната зима ще настъпи за пръв път и във варненската Галерия Графит – на 11 февруари, точно в 17:30 часа. Какво е първото, което си представя всеки поне малко запознат с постапокалиптичните теории? Студ и мрак, разбира се, както и липса на дигитални технологии. Можете ли да се адаптирате към такава среда? Петко е оптимист: "Нямаме нужда от светлина, за да живеем. Ще се храним с бактерии, които не използват фотосинтеза. Има бактерии, които живеят във вулкании или пък въобще не са на въглеродна основа." Артистът ведро ви връчва комплект за оцеляване и ви побутва в тъмницата, където още 10 човека пипнешком опознават този нов свят.



"Забавлявам се, като взимам едно клише и в своя сценарий го разрешавам с друго клише. Глобалното затопляне и ядрената зима са медийни истерии. Но реалният край на света е възможен. Или поне на света такъв, какъвто го познаваме." Разбира се, има поне три книги, чието влияние е осезаемо в инсталацията – "Пътят" на Кормак Маккарти, "Денят на трифидите" на Джон Уиндам и "Пощальонът" на Дейвид Брин.

Метаболичен шок

Петко, роден през 1970 г. в Трявна, е сред организаторите на първата кандидатстудентска стачка в Художествената академия още през 1991 г. Той завършва "Скулптура" и още с дипломната си работа шокира преподавателите. Другите студенти представят изваяни скулптури, а Дурмана създава интернет творбата Metabolizer – триизмерен модел на неговото тяло, който участниците във форума могат да моделират в реално време на базата на метаболичните процеси в организма. Неговият преподавател проф. Крум Дамянов напуска комисията с думите, че не е по силите му да оцени подобно нещо.

"Ако един потребител ми слага женски хормон, а друг – хормон на растежа, ще стана висока жена", разказва Дурмана. "А ако някой реши да намали хормона на растежа, ставам жена джудже."

Крехко равновесие

Според Петко хората не си дават сметка колко крехко е равновесието на технологиите в момента. "В "Комплект за оцеляване" аз ги сривам", заявява гордо той. Първото постапокалиптично следствие според него е краят на дигиталните технологии.

"Всичко е аналогово. Използвал съм само устройства, концепции и части, проектирани или произведени между двете войни", продължава Петко.

Има две неща, които могат да нарушат равновесието според него: природни катаклизми и самоунищожението. Но Дурмана е вечният оптимист: "Оцеляването ни е гарантирано. Както съм убеден, че бавният апокалипсис е възможен, така съм и уверен в оцеляването на човека. Но говорим за оцеляване на 10% от човечеството. Логично е с намаляването на ресурсите, да намалеят и хората."

Ние нямаме граници

Петко вярва, че човекът е изключително адаптивно същество. "Погрешно набеждават хлебарката, че само тя ще оцелее при ядрена война. Може би и тя няма да оцелее. Единственото, което може да оцелее, е най-адаптивното същество, тоест – ние. Ние имаме огромни, неподозирани от нас самите, предели – докъде може да стигнем, за да оцелеем. Ние нямаме граници. Ще сме състояние да извършим неща, които сме смятали за недопустими."

Хората безспорно ще прибегнат до генни модификации, за да се адаптират, смята Дурмана. Ще имат генно модифицирано зрение и ще ядат генно модифицирани бактерии, които оцеляват на тъмно.

Корпоративен тоталитаризъм

В сценария на Дурмана реалните лидери не са държавите или правителствата, защото те не са гъвкави. "Те си гонят мандата и са склонни да направят какво ли не, за да се харесат на избирателя. Те никога няма да правят планове с 30 години напред. Докато при корпорациите дисциплината е почти военна, отделите, които взимат решенията, не са длъжни да се отчитат пред никого. При какъвто и да е катаклизъм, корпорациите ще бъдат реалните лидери", заключва Дурмана.

Затова в своята постапокалиптична инсталация той дори е създал специален строй: корпоративен тоталитаризъм.

Концептуални технологични открития

Когато има концепция и няма реалните средства да я покаже, Дурмана понякога стига дотам, че да създава технологични открития вследствие на концепцията.

Той следва и точно обратната тенденция: "Трябва да има развлекателен момент, преживяване, дори без да мислиш за идеята. Изобщо не обяснявам работите си - оставям хората просто да се забавляват."

Петко планира и проект, с който иска да изплаши публиката на подсъзнателно ниво - мултимедийна инсталация на военно сражение. В нея отново ще бъде търсен ефектът на безпомощност в тъмнината и опит за адаптация към променената визуална среда.

Късно е за алтернатива

За онези, които са наясно с борбата на съвременното изкуство след прехода, Петко е познат герой. Той е ръководител на център за медийни изкуства "Интерспейс" – една от най-успешните неправителствени организации за използване на нови медии и артистичните дейности у нас. С думи прости – това са хората, изпреварили времето си в България. Това са млади творци, които се възползват от новите технологии, за да правят изкуство, което гледа по-далеч от носа си.

За Дурмана моментът за алтернатива в изкуството в България е минал. "Когато имаме институции, които налагат държавна културна политика, ще има и хора, които са алтернатива. България няма екосистема за култура и изкуство. Ето го апокалипсиса – той е тук – в ценностите", с тъга отбелязва той и пояснява, че "Интерспейс" вече е свършил задачата си у нас.

Изгубеното поколение на Прехода

Според Петко всички художници между 35 и 40 години са част от загубеното артистично поколение на Прехода. "Тогава стана едно прекъсване по много причини. А преходът можеше да има точно обратния ефект. Наистина като млади се ориентираме към новата среда, а предишното поколение по никакъв начин не ни подаде ръка, защото те самите трябваше да издрапат. И се получи едно прескачане, което те са наложили."

Петко е убеден, че представителите на неговото поколение в българското изкуство са достатъчно добри. "Причините, поради които моето поколение нямаше успех, ще останат обективни и извън нас. И затова в момента България може би е с най-неразвитото съвременно изкуство на Балканите, смята Дурмана. А и то е една от най-слабо застъпените области в живота на тази нация, чийто най-известен артист е Кристо. Ние сме нация на парадоксите."

Според Петко в България липсата на пари за култура е една от "най-чудовищните лъжи". "Имаме едно министерство на културата, чийто бюджет е над 100 млн. евро. Пропорционално стойността на бюджета на културата е 10 пъти по-голям от този в Англия, който е 350 млн. лири. Обаче имаме едно министерство на културата с 5000 човека на щат. В Англия биха били шокирани - те имат 120-130 човека на щат. На всеки български институт те имат по един човек на щат в Англия", казва Дурмана.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Живот след живота Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 384 прочитания

Всички сме обидени 3 Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

9 ное 2018, 10080 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Гражданинът S.

Режисьорът Йордан Тодоров с истинската история на Стивън Апостолоф, най-известния българин в Холивуд, герой на документалния му филм "Татко снима мръсни филми"

Умното разширяване на "Фесто"

Германската Festo изгражда развойно звено към българската си компания, в което до пет години ще работят над 200 души

Кои са банките с най-ниски такси

БНБ вече прави сравнение между офертите на всички институции на пазара

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

Кино: "Бохемска рапсодия"

Силата на музиката в спектакъл за сърцето

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете