Големият избор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големият избор

Големият избор

Pikko Games е специализиран магазин за настолни игри и е по-скоро за хора с деца, отколкото за деца

10649 прочитания

© Цветелина Белутова


Кънчо Петков е на 32, със сериозна работа в ИТ сферата, щастливо женен, с едно дете. Решава да отвори магазин за настолни игри в София поради няколко причини. Първата е, че е фен на игрите от малък – иначе казано, от ерата на Асоциациите, която през 90-те бива последвана от времето на книгите-игри, а за тях като гимназист Кънчо дава всичките си пари. Според него и до ден днешен много от хората, които са фенове на настолните игри, са точно от това поколение. Втората причина е, че Кънчо продължава да харчи пари за игри и след гимназията и през годините не пропуска да си набави някои от най-новите издания при всяко свое пътуване до Западна Европа. В резултат на което миналата година се оказва с 30-40 игри вкъщи, а това чисто пространствено започва да се превръща в лек проблем. Оттам до идеята за магазина има точно един ход и това е ключовата реплика на съпругата му: "Така и така ти е хоби и го разбираш, защо не го споделиш с други хора." Подобен магазин в София дотогава няма. Има игри по книжарниците, но няма кой да ти обясни кое какво е, а никой не иска да даде 100 лева просто така. Затова Кънчо решава да направи специализирано място, където човек да може да дойде, да каже какво търси и да му се предложи това, което най-много би му харесало.

Pikko Games отваря врати на ул. "Неофит Рилски" 31 през октомври 2010 г. На не повече от 15 квадрата той събира лавици с над 50 настолни игри от всякакъв вид. Плюс още около 40 отзад в склада – тези на Кънчо, които той е донесъл тук. И без това с приятели често се събират уикендите в магазина, за да поиграят.

Като начало, къде по света най-много обичат настолни игри?

Меката на игрите според мен е Германия. Но игрите са популярни в САЩ и повечето европейски страни – Франция, Англия. Може би една идея по-малко в южните държави – Испания, Италия, Гърция. В Турция са много популярни игрите, там се продават хиляди копия от Риск. В Румъния е горе-долу- по-добре от нас, но са далеч от европейските страни. У нас, в Сърбия и Македония е най-слабо. Нещата много опират до народопсихологията – какво ще правиш, като се събереш вечер с приятели.

Ако е така, значи тук игрите нямат никакъв шанс?

Да, абсолютно (смее се). Наистина трябва човек да го приеме като вариант за прекарване на свободното време вечер, да се е наситил на всичко друго. Прави ми впечатление, че по-младите хора между 15 и 25 години не приемат игрите. Повечето клиенти са на по 25-35 години, малко поуспокоили се хора, ходили, видели, с по-друго виждане за света. Голяма заблуда е, че идват майки с 6-7- годишни деца и търсят нещо за детето си. Казвам им: "Аз по-скоро на вас бих предложил нещо." Има много магазини с игри за по-малките и аз бих печелил по-добре от тях, но искам да остана фокусиран върху първоначалната идея, а и го правя като фен.

С какви предразсъдъци се сблъсквате обикновено?

Най-вече с това, че игрите се свързват с нещо детско, инфантилно. Особено големи мъжаги – изглежда им малко несериозно. Аз им казвам, че трябва да се пробва, защото е за хора като нас и е наистина доста интересно. На мнение съм, че има подходяща игра за всеки тип човек. Например Dixit е играта за хора, които не обичат игри. Те казват "не, не, това не е за мен", но сядат да гледат и в един момент им става интересно и казват "хайде, и аз ще играя". И на човек, който играе белот, също има игри, които бих му препоръчал – те са игри с карти, не са детски. Стратегиите са като че ли малко повече за мъжете, както и военните игри. Някои пък повече ги влекат парти игрите – да има смях и забавления. Те обикновено са за широк кръг – от 5 до 10 или 12 човека. Има една, която е измислена от един руснак по време на Втората световна като експеримент и се нарича "Върколаци" – тя може с над 20 души да се играе.

Мислите ли, че хората в България обичат да играят игри, когато се съберат на парти?

Не, когато правят парти, те не играят игри. Но си правят партита, за да играят игри и тогава пак ги има всичките му там хапвания и пийвания, но с идеята, че сте се събрали да играете. Да се извади спонтанно игра не се случва често, макар че не е изключено - след известно време, когато хората вече няма какво да си кажат. Но и към това има предразсъдък: все едно игрите са помощни средства, като че ли са протези за партито (смее се), един вид толкова ли сме отчаяни, че да играем игри. Всъщност изобщо не е така. Има някои доста дълги и увлекателни и човек спокойно може да откара до 5-6 сутринта, като почне. Има игри, които може да се играят по 8 часа. Моят рекорд е някъде там.

Защо според вас тук настолните игри не са популярни?

Най-вече заради цените. Това наистина е фактор. Тук имаме игри на цени от 30 до 130 лв. Новото издание на Dixit например е 72 лв. Аз много държа в магазина цените да са като в Германия, защото в България често се наблюдава един интересен ефект – да си купиш от чужбина ти излиза по-евтино. Другият момент е, че игрите са неизвестни. Хората нямат опит. Има информирани хора и те са тези, които по-често идват в магазина и знаят какво търсят. Но идеята е да привлечем неинформираните.

Вие сам как следите новите игри?

Освен интернет главният ми досег с новите игри са двата най-големи форума на производители. Единият е в Есен, Германия, а другият е в Щатите. Тази година бях на панаира в Есен – доста е голям, стотици компании от цял свят. Всеки си има място с маси, където можеш да седнеш да поиграеш с други хора. Представят ти играта и правилата, играеш – ако ти хареса, купуваш. Ако не – продължаваш нататък. И така цял ден. Наистина, игрите вече се правят много качествено и са доста сериозен продукт. Колкото и проста да изглежда, една игра се разработва месеци наред и около половин година се тества, преработват се правилата. Процесът е доста сериозен, преди изобщо тя да влезе в производство. А и някои ги правят наистина много красиви.

Pikko Games е наул. "Неофит Рилски" 31; pikko-games.com

Кънчо Петков е на 32, със сериозна работа в ИТ сферата, щастливо женен, с едно дете. Решава да отвори магазин за настолни игри в София поради няколко причини. Първата е, че е фен на игрите от малък – иначе казано, от ерата на Асоциациите, която през 90-те бива последвана от времето на книгите-игри, а за тях като гимназист Кънчо дава всичките си пари. Според него и до ден днешен много от хората, които са фенове на настолните игри, са точно от това поколение. Втората причина е, че Кънчо продължава да харчи пари за игри и след гимназията и през годините не пропуска да си набави някои от най-новите издания при всяко свое пътуване до Западна Европа. В резултат на което миналата година се оказва с 30-40 игри вкъщи, а това чисто пространствено започва да се превръща в лек проблем. Оттам до идеята за магазина има точно един ход и това е ключовата реплика на съпругата му: "Така и така ти е хоби и го разбираш, защо не го споделиш с други хора." Подобен магазин в София дотогава няма. Има игри по книжарниците, но няма кой да ти обясни кое какво е, а никой не иска да даде 100 лева просто така. Затова Кънчо решава да направи специализирано място, където човек да може да дойде, да каже какво търси и да му се предложи това, което най-много би му харесало.

Pikko Games отваря врати на ул. "Неофит Рилски" 31 през октомври 2010 г. На не повече от 15 квадрата той събира лавици с над 50 настолни игри от всякакъв вид. Плюс още около 40 отзад в склада – тези на Кънчо, които той е донесъл тук. И без това с приятели често се събират уикендите в магазина, за да поиграят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    stojtscho avatar :-P
    Стойчо

    Кънчо, успех батка! :)

  • 2
    5ru6ko avatar :-P
    5ru6ko

    Браво, Кънчо ! Много успехи!

  • 3
    alffastar avatar :-|
    alffastar

    Браво на този млад мъж! Прави нещо различно и полезно за обществото, според мен! Успех, а може и да мина през магазина - струва ми се добър вариант за подарък :)

  • 4
    zoyabachiyska avatar :-P
    Зоя Бачийска

    Успехи занапред колега :)
    Все така всеотдаен към магазина и клиентите си ;о)
    И все още това е най-любимия ми магазин и място за разпускане :о)

  • 5
    zrg avatar :-P
    Thomas Anderson

    Супер идея. Успех и в българската "враждебна" среда пожелавам. Вярвам, че ще има достатъчно фенове и на оф-лайн игрите.

  • 6
    tougherty avatar :-|
    tougherty

    Ехаааа, фен съм на настолните игри и имам не малко такива, но не знаех че има специален магазин в София. Непременно ще отида да го видя.

  • 7
    dr_t avatar :-|
    dr_t

    Браво, много успехи!

  • 8
    emmy_nikolova avatar :-|
    Emmy Nikolova

    Браво, Кънчо! Все повече и повече успехи! :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.