Ако е така, значи тук игрите нямат никакъв шанс?

Да, абсолютно (смее се). Наистина трябва човек да го приеме като вариант за прекарване на свободното време вечер, да се е наситил на всичко друго. Прави ми впечатление, че по-младите хора между 15 и 25 години не приемат игрите. Повечето клиенти са на по 25-35 години, малко поуспокоили се хора, ходили, видели, с по-друго виждане за света. Голяма заблуда е, че идват майки с 6-7- годишни деца и търсят нещо за детето си. Казвам им: "Аз по-скоро на вас бих предложил нещо." Има много магазини с игри за по-малките и аз бих печелил по-добре от тях, но искам да остана фокусиран върху първоначалната идея, а и го правя като фен.

С какви предразсъдъци се сблъсквате обикновено?

Най-вече с това, че игрите се свързват с нещо детско, инфантилно. Особено големи мъжаги – изглежда им малко несериозно. Аз им казвам, че трябва да се пробва, защото е за хора като нас и е наистина доста интересно. На мнение съм, че има подходяща игра за всеки тип човек. Например Dixit е играта за хора, които не обичат игри. Те казват "не, не, това не е за мен", но сядат да гледат и в един момент им става интересно и казват "хайде, и аз ще играя". И на човек, който играе белот, също има игри, които бих му препоръчал – те са игри с карти, не са детски. Стратегиите са като че ли малко повече за мъжете, както и военните игри. Някои пък повече ги влекат парти игрите – да има смях и забавления. Те обикновено са за широк кръг – от 5 до 10 или 12 човека. Има една, която е измислена от един руснак по време на Втората световна като експеримент и се нарича "Върколаци" – тя може с над 20 души да се играе.

Мислите ли, че хората в България обичат да играят игри, когато се съберат на парти?

Не, когато правят парти, те не играят игри. Но си правят партита, за да играят игри и тогава пак ги има всичките му там хапвания и пийвания, но с идеята, че сте се събрали да играете. Да се извади спонтанно игра не се случва често, макар че не е изключено - след известно време, когато хората вече няма какво да си кажат. Но и към това има предразсъдък: все едно игрите са помощни средства, като че ли са протези за партито (смее се), един вид толкова ли сме отчаяни, че да играем игри. Всъщност изобщо не е така. Има някои доста дълги и увлекателни и човек спокойно може да откара до 5-6 сутринта, като почне. Има игри, които може да се играят по 8 часа. Моят рекорд е някъде там.

Защо според вас тук настолните игри не са популярни?

Най-вече заради цените. Това наистина е фактор. Тук имаме игри на цени от 30 до 130 лв. Новото издание на Dixit например е 72 лв. Аз много държа в магазина цените да са като в Германия, защото в България често се наблюдава един интересен ефект – да си купиш от чужбина ти излиза по-евтино. Другият момент е, че игрите са неизвестни. Хората нямат опит. Има информирани хора и те са тези, които по-често идват в магазина и знаят какво търсят. Но идеята е да привлечем неинформираните.

Вие сам как следите новите игри?

Освен интернет главният ми досег с новите игри са двата най-големи форума на производители. Единият е в Есен, Германия, а другият е в Щатите. Тази година бях на панаира в Есен – доста е голям, стотици компании от цял свят. Всеки си има място с маси, където можеш да седнеш да поиграеш с други хора. Представят ти играта и правилата, играеш – ако ти хареса, купуваш. Ако не – продължаваш нататък. И така цял ден. Наистина, игрите вече се правят много качествено и са доста сериозен продукт. Колкото и проста да изглежда, една игра се разработва месеци наред и около половин година се тества, преработват се правилата. Процесът е доста сериозен, преди изобщо тя да влезе в производство. А и някои ги правят наистина много красиви.

Pikko Games е наул. "Неофит Рилски" 31; pikko-games.com