Кънчо Петков е на 32, със сериозна работа в ИТ сферата, щастливо женен, с едно дете. Решава да отвори магазин за настолни игри в София поради няколко причини. Първата е, че е фен на игрите от малък – иначе казано, от ерата на Асоциациите, която през 90-те бива последвана от времето на книгите-игри, а за тях като гимназист Кънчо дава всичките си пари. Според него и до ден днешен много от хората, които са фенове на настолните игри, са точно от това поколение. Втората причина е, че Кънчо продължава да харчи пари за игри и след гимназията и през годините не пропуска да си набави някои от най-новите издания при всяко свое пътуване до Западна Европа. В резултат на което миналата година се оказва с 30-40 игри вкъщи, а това чисто пространствено започва да се превръща в лек проблем. Оттам до идеята за магазина има точно един ход и това е ключовата реплика на съпругата му: "Така и така ти е хоби и го разбираш, защо не го споделиш с други хора." Подобен магазин в София дотогава няма. Има игри по книжарниците, но няма кой да ти обясни кое какво е, а никой не иска да даде 100 лева просто така. Затова Кънчо решава да направи специализирано място, където човек да може да дойде, да каже какво търси и да му се предложи това, което най-много би му харесало.
Pikko Games отваря врати на ул. "Неофит Рилски" 31 през октомври 2010 г. На не повече от 15 квадрата той събира лавици с над 50 настолни игри от всякакъв вид. Плюс още около 40 отзад в склада – тези на Кънчо, които той е донесъл тук. И без това с приятели често се събират уикендите в магазина, за да поиграят.
Като начало, къде по света най-много обичат настолни игри?
Меката на игрите според мен е Германия. Но игрите са популярни в САЩ и повечето европейски страни – Франция, Англия. Може би една идея по-малко в южните държави – Испания, Италия, Гърция. В Турция са много популярни игрите, там се продават хиляди копия от Риск. В Румъния е горе-долу- по-добре от нас, но са далеч от европейските страни. У нас, в Сърбия и Македония е най-слабо. Нещата много опират до народопсихологията – какво ще правиш, като се събереш вечер с приятели.
Ако е така, значи тук игрите нямат никакъв шанс?
Да, абсолютно (смее се). Наистина трябва човек да го приеме като вариант за прекарване на свободното време вечер, да се е наситил на всичко друго. Прави ми впечатление, че по-младите хора между 15 и 25 години не приемат игрите. Повечето клиенти са на по 25-35 години, малко поуспокоили се хора, ходили, видели, с по-друго виждане за света. Голяма заблуда е, че идват майки с 6-7- годишни деца и търсят нещо за детето си. Казвам им: "Аз по-скоро на вас бих предложил нещо." Има много магазини с игри за по-малките и аз бих печелил по-добре от тях, но искам да остана фокусиран върху първоначалната идея, а и го правя като фен.
С какви предразсъдъци се сблъсквате обикновено?
Най-вече с това, че игрите се свързват с нещо детско, инфантилно. Особено големи мъжаги – изглежда им малко несериозно. Аз им казвам, че трябва да се пробва, защото е за хора като нас и е наистина доста интересно. На мнение съм, че има подходяща игра за всеки тип човек. Например Dixit е играта за хора, които не обичат игри. Те казват "не, не, това не е за мен", но сядат да гледат и в един момент им става интересно и казват "хайде, и аз ще играя". И на човек, който играе белот, също има игри, които бих му препоръчал – те са игри с карти, не са детски. Стратегиите са като че ли малко повече за мъжете, както и военните игри. Някои пък повече ги влекат парти игрите – да има смях и забавления. Те обикновено са за широк кръг – от 5 до 10 или 12 човека. Има една, която е измислена от един руснак по време на Втората световна като експеримент и се нарича "Върколаци" – тя може с над 20 души да се играе.
Мислите ли, че хората в България обичат да играят игри, когато се съберат на парти?
Не, когато правят парти, те не играят игри. Но си правят партита, за да играят игри и тогава пак ги има всичките му там хапвания и пийвания, но с идеята, че сте се събрали да играете. Да се извади спонтанно игра не се случва често, макар че не е изключено - след известно време, когато хората вече няма какво да си кажат. Но и към това има предразсъдък: все едно игрите са помощни средства, като че ли са протези за партито (смее се), един вид толкова ли сме отчаяни, че да играем игри. Всъщност изобщо не е така. Има някои доста дълги и увлекателни и човек спокойно може да откара до 5-6 сутринта, като почне. Има игри, които може да се играят по 8 часа. Моят рекорд е някъде там.
Защо според вас тук настолните игри не са популярни?
Най-вече заради цените. Това наистина е фактор. Тук имаме игри на цени от 30 до 130 лв. Новото издание на Dixit например е 72 лв. Аз много държа в магазина цените да са като в Германия, защото в България често се наблюдава един интересен ефект – да си купиш от чужбина ти излиза по-евтино. Другият момент е, че игрите са неизвестни. Хората нямат опит. Има информирани хора и те са тези, които по-често идват в магазина и знаят какво търсят. Но идеята е да привлечем неинформираните.
Вие сам как следите новите игри?
Освен интернет главният ми досег с новите игри са двата най-големи форума на производители. Единият е в Есен, Германия, а другият е в Щатите. Тази година бях на панаира в Есен – доста е голям, стотици компании от цял свят. Всеки си има място с маси, където можеш да седнеш да поиграеш с други хора. Представят ти играта и правилата, играеш – ако ти хареса, купуваш. Ако не – продължаваш нататък. И така цял ден. Наистина, игрите вече се правят много качествено и са доста сериозен продукт. Колкото и проста да изглежда, една игра се разработва месеци наред и около половин година се тества, преработват се правилата. Процесът е доста сериозен, преди изобщо тя да влезе в производство. А и някои ги правят наистина много красиви.
Pikko Games е наул. "Неофит Рилски" 31; pikko-games.com
Кънчо Петков е на 32, със сериозна работа в ИТ сферата, щастливо женен, с едно дете. Решава да отвори магазин за настолни игри в София поради няколко причини. Първата е, че е фен на игрите от малък – иначе казано, от ерата на Асоциациите, която през 90-те бива последвана от времето на книгите-игри, а за тях като гимназист Кънчо дава всичките си пари. Според него и до ден днешен много от хората, които са фенове на настолните игри, са точно от това поколение. Втората причина е, че Кънчо продължава да харчи пари за игри и след гимназията и през годините не пропуска да си набави някои от най-новите издания при всяко свое пътуване до Западна Европа. В резултат на което миналата година се оказва с 30-40 игри вкъщи, а това чисто пространствено започва да се превръща в лек проблем. Оттам до идеята за магазина има точно един ход и това е ключовата реплика на съпругата му: "Така и така ти е хоби и го разбираш, защо не го споделиш с други хора." Подобен магазин в София дотогава няма. Има игри по книжарниците, но няма кой да ти обясни кое какво е, а никой не иска да даде 100 лева просто така. Затова Кънчо решава да направи специализирано място, където човек да може да дойде, да каже какво търси и да му се предложи това, което най-много би му харесало.
Pikko Games отваря врати на ул. "Неофит Рилски" 31 през октомври 2010 г. На не повече от 15 квадрата той събира лавици с над 50 настолни игри от всякакъв вид. Плюс още около 40 отзад в склада – тези на Кънчо, които той е донесъл тук. И без това с приятели често се събират уикендите в магазина, за да поиграят.
8 коментара
Кънчо, успех батка! :)
Браво, Кънчо ! Много успехи!
Браво на този млад мъж! Прави нещо различно и полезно за обществото, според мен! Успех, а може и да мина през магазина - струва ми се добър вариант за подарък :)
Успехи занапред колега :)
Все така всеотдаен към магазина и клиентите си ;о)
И все още това е най-любимия ми магазин и място за разпускане :о)
Супер идея. Успех и в българската "враждебна" среда пожелавам. Вярвам, че ще има достатъчно фенове и на оф-лайн игрите.
Ехаааа, фен съм на настолните игри и имам не малко такива, но не знаех че има специален магазин в София. Непременно ще отида да го видя.
Браво, много успехи!
Браво, Кънчо! Все повече и повече успехи! :)