Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 8 мар 2012, 14:27, 8372 прочитания

Нищо лично

Можеш да си смениш името или религията, но не и да се откажеш от гугъл, твърди испанският експерт и бизнесмен Алехандро Суарес Санчес-Оканя

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg




Провери в гугъл. Все по-често прибягваме до този съвет, когато ни е необходимо да си опресним паметта или да научим нещо ново. Бързата, леснодостъпна, изобилна и преди всичко безплатна информация, която интернет търсачката ни връща услужливо само с едно кликване, е спасителен вариант в много ситуации. Гугъл справките вече са неделима част както от професионалното, така и от личното ни всекидневие. "След като гугъл знае всичко за теб, не мислиш ли, че би трябвало и ти да научиш нещо за него?", пита испанският бизнесмен и експерт в областта на технологиите Алехандро Суарес Санчес-Оканя в книгата си Desnudando a Google ("Разголвайки гугъл", изд. Deusto). Първата си компания той основава през 1998 г., а оттогава е частен инвеститор и консултант в различни области – интернет, биотехнологии, медии. Вицепрезидент е на Испанската асоциация на инвеститорите и бизнесмените в интернет. В книгата му невинаги ясни за потребителите понятия като неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни придобиват реални измерения. А разказаната от него история на гугъл е пълна със светлосенки и стряскаща информация не само за това, което компанията прави, а и за това, което би могла да предприеме в бъдеще с нашите данни. Първо, гугъл не е просто най-полезната и използвана интернет търсачка, а една от най-големите технологични компания в света. Второ, за гугъл не сме голямата риба, а стръвта, чрез която да улови повече рекламодатели. Трето, гугъл знае за нас далеч не само базовите данни, необходими за регистрация, а следи (почти) всяка наша стъпка в глобалната мрежа. Изводите на автора не са оптимистични. Гугъл придружава всеки един от нас всеки ден от живота ни, независимо дали това ни харесва или не, твърди той. Спасение от подобна натрапчивост скоро не се предвижда. А съветите за това как евентуално бихме могли по-умело да прескачаме рисковете, които глобалната мрежа крие, не стигат много по-далеч от старото и изпробвано "Имайте едно наум".Ето че преди дни и еврокомисарят по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг заяви, че новата политиката за съхранение на лични данни противоречи на европейското законодателство.

Повечето хора като потребители не сме особено наясно с рисковете на гугъл или други интернет услуги, като например социалните мрежи. А според вас има защо да се притесняваме.
Съществуват много опасности, но не ги осъзнаваме. Ние сме последното поколение на дигитални имигранти и възприемаме технологиите светкавично. Ползваме ги почти автоматично, буквално се нахвърляме върху тях, защото се боим да останем извън тях. Така в повечето случаи пропускаме да си зададем правилните въпроси. Дори не се спираме да се запитаме какви са рисковете за нашата сигурност и неприкосновеността на личните ни данни.


Като цяло не се чувстваме използвани неправомерно, когато получаваме полезни услуги. Какво пропускаме?
Най-голямата заблуда е, че за гугъл сме рибата, когато всъщност сме стръвта, с която да лови рекламодатели. Мислим наивно, че те създават страхотни продукти и услуги просто за да се възползваме от тях. На пръв поглед изглежда, че са гратис, но всичко си има цена. Те са просто уловката, за да създадем гигантски архив с личните си данни, които сами предоставяме и с които гугъл прави бизнес.

Да кажем, че до момента, в който ни използват за чисто рекламни цели, потребителите сме готови да се съгласим. Каква би била следващата стъпка?
Много по-стряскаща. Представете си, че тези данни започнат да бъдат използвани за други цели. Гугъл ни успокоява, че няма да продава нашата информация, но самото обещание звучи много наивно, те действително нямат интерес да я продават, защото биха престанали да бъдат необходимият посредник. Затова просто я дават под наем. Би трябвало доста да ни притеснява въпросът какво биха могли да предприемат не само компании, а и определени хора, имащи достъп до тази информация. Гугъл трябва да ни гарантира, че нашите данни са действително защитени, а в момента въобще не е така.

Дайте ни някакъв пример за подобно използване против интересите ни.
ЦРУ и Националната агенция по сигурност на САЩ имат по закон право на достъп до всякаква информация и се знае, че гугъл им е предоставяла информация за лични профили от цяла Европа без никакъв проблем. Американското правителство може да следи всичко това без необходимостта дори от съдебно разрешение.



В книгата твърдите, че човек може да скрие извънбрачна връзка от партньора си, но не и от гугъл.
Колкото повече продукти използвате, толкова повече знаят за вас. Що се отнася до личните данни, джимейл е един от най-стряскащите продукти в света. Не можете да скриете от гугъл, ако имате любовна връзка. Напротив, сканирайки автоматично електронната ви поща, те ще ви предложат например реклама на цветарница или оферта за вълнуващ романтичен уикенд. Всеки може да изпробва как, след като е ползвал електронната си поща, когато после влиза в уебсайтове с реклами на гугъл започва да получава свързана с профила си реклама. Не ви ли учудва, че тя има общо с услугите, които сте ползвали и дори с темите, за които става въпрос в собствените ви имейли? Гугъл колекционира всякакъв тип лична информация в персонален файл за повече от един милиард души. Твърдят, че те са "добрите" и няма да я използват злонамерено. Но реалността е, че те са единствената компания в света, разполагаща с тази много деликатна информация.

Според вас продаваме ли душата си на дявола?
Де да я продавахме, на практика я подаряваме, без да си даваме сметка за това. Преотстъпваме огромно количество информация, без дори да ни хрумва колко е ценна. Не можем да си представим колко много знаят за нас.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Надежда Цекулова 20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

27 мар 2020, 1963 прочитания

20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo 20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo

Nasimo е сред хората, които проправят път на графити културата в България

20 мар 2020, 2630 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Десет погребения и една наркокомуна

Българският фотограф Димитри Стефанов, един от 12-те най-големи таланти за 2011 г. според World Press Photo

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10