Господин Т.

"Да носиш дънки, заради самите дънки."
Мисля, че бъркаш малко, защото по онова време никой "тинейджър" (тогава май нямаше такова понятие) не е носил дънки, защото са практични. Дънките бяха светогледна алтернатива на престъпно грозните панталони от ученическата униформа (известна още като ватманска) - и точно това е идеологическото. Да тръгнеш на училище без униформа, с (варени) дънки, китайска раница цвят каки - това беше идеология. Има такава история за дънките, че за първи път започнали да ги внасят в СССР веднага след войната. Продавали ги като работно облекло и дори ги наричали "панталони от брезент" (парусина), а не джинси. Никой не им обърнал внимание и спрели да ги внасят - защото са гледали на тях просто като на панталони. Но по-късно истерията по джинсите се превърнала в мироглед... който доведе до края на СССР, защото джинсите вече бяха и нещо друго. Не помня тази книга от ГДР, със заглавие нещо като "Новите страдания на Вертер", в първата глава се говореше за джинсите и книгата обещаваше да е много шик (тогава още не знаех че има такава дума - груви), но както обикновено, запомнил съм всичко друго, но не и това, което си обещах да запомня на всяка цена.

Много истинско интервю!:)

Интервюто е истинско, но и доста свежо :) Господинът си е изградил доста здрава концепция за нещата, която на моменти много ми хареса.

Жоро всичко, което казваш е интересно, но те съветвам да проучиш по-добре, кои са създателите и членовете на "кръга XXL" и дали упорито не пропускаш някого :)))?

Капитал са царе на измислените персонажи и измислените теми. Те налагат образа на алтернативния шушляк, виден представител, на който е въпросният Тенев. Нямаше да е лошо, ако не им се вързваха и някои нормални хора.айде за баланс поне ВЕДНЪЖ да напишат за нормален човек с нормални идеи, който е направил нещо нормално в чужбина (щот' в България е ЗАБРАНЕНО да се правят нормални неща). Ако се чудят какъв е критерия за нормалност - да намерят Димо Кирилов, Веселина Кацарова или за аниматорите ни в Холивуд.
Няма лошо в измислените герои, но възпитават лошо и после пуберите не знаят, кое е истинско, почват да маниерничат и положението става страшно.
Капиталци не забравяйте,ч е вие ще остареете и ще трябва да предадете щафетата на някого - НА КОГО? На измислените герои?

Днес имаше новина за Кристо Явашев и в един коментар се задаваше (традиционният за българина) въпрос "Кой му плаща за тези (изгъзици)?" Както казва Тенев, Кристо сам си плаща, а аз бих добавил дори, че в някои случаи плаща дори глоби за произведенията си.
Книгата, която не помня, се оказа много известна за времето си (в ГДР). Die neuen Leiden des jungen W. - play in 2 parts, 1972. Новите страдания на младия Вертер. Главният герой казва една прочута фраза: "Jeans sind eine Einstellung und keine Hose." Дънките са мироглед, а не панталони.
Беше забавно да се върна към тези неща:
Jeansträger, so suggerierte es die SED-Propaganda, seien allesamt "dekadente Elemente" - Gammler, Asoziale oder Gangster im Sold des CIA. Noch Anfang der 70er-Jahre wurden Schüler, die mit Jeans zum Unterricht erschienen, nach Hause geschickt mit der Weisung, sich eine "ordentliche Hose" anzuziehen.
Хората, които носели дънки, били заклеймявани от Политбюро като бандюги, асоциални типове и платени агенти на ЦРУ. И познатото - да те върнат от училище, за да си облечеш "нормални панталони".
Тенев, не смяташ ли, че идеологиите на днешните млади, макар че наистина са по-теоретично обосновани в сравнение с неизяснените възгледи на един бунтуващ се пубертет от епохата на социализма, са получени наготово и прекалено лесно. Колко верен ще си на една идеология, за която не си пожертвал нищо? А колко ще платиш за простото съчетание "дънки и дълга коса" зад Желязната завеса? Едгар, 17-годишният герой на "Новите страдания", е мъртъв още в началото на книгата (защото според социалистическата критика щеше да е неприемливо да се самоубие като Вертер.)

Този пич изглежда доста свеж:)