Ликвидност и красота

Ликвидност и красота

Художникът Хубен Черкелов за парите в изкуството

14417 прочитания

© Хубен Черкелов


Възможно е да сте срещали името му, изписано върху фасадите на някои сгради в София - "Косьо, Хубен, Тушев", но преди повече от десет години. Тогава художникът Хубен Черкелов е един от основателите на галерия XXL и съществена част от артистичния кръг около нея, известен с провокативното си изкуство. В края на миналия век той и съмишлениците му преценяват, че имат "повече бензин в резервоара", отколкото е пътят за развитие в страната ни, и решават да прелетят океана, за да се установят в Ню Йорк, и така стават представители на поколението, което по думите му "избяга от България".

Днес Хубен Черкелов се връща за пръв път тук след единадесетгодишно отсъствие и никаква носталгия.

Пристигнал е преди два дни и е под медийна обсада заради участието му на биеналето за съвременно изкуство във Венеция и изложбите му в София. Срещаме се в Докторската градина в ранния следобед, седим на една пейка и го наблюдаваме как уж е спокоен, но не е в покой, а през цялото време променя позата си сякаш търси най-подходящата гледна точка, докато оглежда пейзажа.

Хубен рисува пари

Както отбелязва Георги Тенев в едноименния документален филм, посветен на работата на художника, Хубен рисува пари. За картините си той използва детайли от изображенията на монети и банкноти от различни държави, които пренася в уголемен мащаб върху платна. Категорично комерсиален е и не се притеснява да го заяви, напротив - вярва, че това значи да си искрен, и нарича другите артисти, които се дистанцират от материалното, екстрасенси: "Като чуя, че някой говори така, най-вероятно е мошеник или екстрасенс, твърди той и продължава. Това е една удобна форма на бягство от отговорност: "Аз съм този извисен човек, а вие нищо не разбирате." Така се изгражда един тип йерархия, а аз мисля, че в изкуството не трябва да има йерархия - ето, това е моята картина и аз се опитвам да я направя максимално достъпна за зрителя, да не посочва с пръст."

Според мирогледа на Черкелов изкуството задължително трябва да общува с публиката, да предизвиква реакция. По някакъв начин остава верен на идеята си да скандализира, но вече смята за шокиращ аудиторията самия факт, че за работите му има добър пазар: "Мисля, че за хората е по-авангардно и новаторско, ако дойда и успея да продам картини за 150 хиляди лева, отколкото да се съблека и да кажа: "Аз съм голям авангардист, вие нищо не разбирате."

За да схванем по-добре историята му, се връщаме в 1970 г. в Кърджали. Той е роден в "малко артистично семейство" - далечни роднини на актьора Георги Черкелов. Ключовата фигура за младия художник във фамилията обаче е братовчед му, който е график и му дава първите уроци по рисуване, защото единствено в тази дейност малкият Хубен се чувствал по-добър от голямата си сестра. По същото време братовчедът Михаил Замов е и директор на местната градска галерия: "Винаги съм ходил в галерията да го виждам, спомня си Хубен, и затова нямам никакъв страх от музеи и институции, които се занимават с изкуство. За мен да излагам в Bronx Museum е нещо естествено, в рамките на нормалното, не ги считам за постижения тези работи и смятам, че всеки човек трябва да възприема така изкуството и галериите – не като нещо, което интимидира хората, а като нещо, което създава добро чувство и дава нещо повече." За свое най-голямо постижение определя способността си да комуникира с хората чрез изкуството и това да му носи удоволствие. Нататък щрихираме Художествената гимназия в Казанлък, кратък флирт с хеви метъл сцената ("дори с моите съученици имахме собственна black метал група"), казарма, живопис в Амстердам и в Художествената академия в София, XXL и стигаме до началото на милениума в Ню Йорк.

Черкелов разказва, че случайността им помага с Тушев да започнат работа още на първия ден от пристигането си при Джеф Кунс, късмет е и когато открива студиото в Бронкс. Останалото е методичен труд: "Може да е шокиращо, но аз съм много голям нещастник, смее се той, но е сериозен. Ако има нещо неприятно да се случи, ще ми се случи и затова трябва много да внимавам." Предпазлив е за всякакви леки битови злополуки - да не го блъсне кола например. Няма шофьорска книжка. "През цялото време внимавам, внимавам, внимавам и това нещо ми е изградило много сложни трудови навици - постоянно работя адски много, защото знам, че ако работя по-малко, няма да стане. Ако не ги направя днес тези екстра два часа, знам, че няма да проработи. Тези картини с толкова натрупана маслена боя - решил съм, че колкото повече дам, е повече - more is more, нали?"

Размерът също има значение

Номиналът на парите, както и сюжетът им, преди да ги превърне в произведение на изкуството, не са от особена важност за Черкелов. Той ги избира на случаен принцип, най-често чрез интернет, като се стреми все пак да са достатъчно разпознаваеми, за да бъдат обект на разговор. "Един път това са врабчета от Дания, друг път подписването на Декларацията за независимостта в САЩ, достатъчно е, че сюжетът първо е бил избран от други хора по някакъв принцип, след което обществото се е съгласило, че това парче хартия струва в пъти повече от истинската му стойност и използва тази му мистична сила, за да съществува."

В собственото си американско всекидневие художникът предпочита рутината. Сутрин се отбива в малко хипстърско кафене, където в зависимост от персонала се информира или колко е трудно да се намери свестен мъж в квартала, или какво е мнението на левичарските медии за Мит Ромни. Продължава с работа и взима обедна почивка около един часа на обед: "Късметлия съм, че точно срещу ателието ми има нелош италиански ресторант с добра селекция вина, където всички ме познават и знаят как обичам да бъде приготвена храната. Обикновено обядвам с клиенти, колеги или потенциални колекционери. Разговорите на маса с няколко бутилки са доста по-продуктивни от други в ателието, в крайна сметка хората инвестират по-скоро в художника, отколкото в творбата. Приключвам работа към девет и половина, вечеряме навън с приятели нещо френско или по-екзотично, което е на мода в момента, клюки, кой какво чел... Към един след полунощ гледам да съм в леглото."

За да успее един художник в Америка, той трябва да изгради и да наложи стила си, като общува с правилните хора, излага произведенията си на точните места, но най-важното - произвежда "интересни и вълнуващи произведения за дълъг период от време. Вземете Уилям де Кунинг или Пабло Пикасо - и двамата са това, което са, защото са направили огромно количество качествени произведения, които след това са позиционирани добре. Но, ако имаха само пo 100 работи, няма сила на света, която би им помогнала."

Постоянните клиенти също имат своята роля, защото без тях художникът не може да планира годината. Основните клиенти на Хубен са от неговата "генерация X - със собствен печеливш бизнес или от финансовия сектор, където напоследък отново взеха да се правят добри пари". Повечето хора държат картините му в домовете си, за да могат да ги гледат през различно време и в различни сезони. Има и такива, които ги държат на склад и периодично ги сменят с други според големината на колекциите си и броя къщи.

За да се стигне до сделка и една картина да бъде продадена, някой от арт дилърите, с които художникът работи, идва при него с клиент. Той вече е виждал известен брой работи, преценил е плюсовете и минусите и отделя време да се запознае с автора и да види определена картина. Клиентът може да доведе със себе си съветник, но може и да са се договорили предварително, като съветникът взима между 5 и 15% от стойността на сделката. Иначе с художника не се говори за пари - това е тема между дилъра и клиента, а самият творец получава 50% от стойността на сделката, която става или не става в прозорец от три дни.

Няма строги правила за определяне на цената на конкретното произведение, но се приема за естествено, ако една картина е нарисувана в Манхатан, да струва повече от тази, нарисувана в Ню Джърси. "Размерът също има значение, допълва Черкелов, преди да приключи въпроса. Светът на изкуството е умишлено непрозрачен по много причини, но най-вече, за да има развитие. Така също се държат аматьорите настрана." Основният принцип е търсене и предлагане, но щом някой художник започне да продава картини, по правило подлежи на атака. Примерът е с Деймиън Хърст: "Всички харесваха Деймиън Хърст, но когато взе да продава над един милион долара, се обединиха срещу него - много е комерсиален, много е не знам какъв, това не е изкуство и така. Това обаче е същият човек, същите произведения", настоява Хубен и се разграничава от подобни клишета. Той вярва, че ако работи пълноценно, по осем - десет часа на ден, дава от себе си и "като художник това е нещо уникално. Някои хора го харесват, някоя част от публиката с пари го купува, т.е. аз съм оценен по няколко параграфа - финансовата част е малка, но има и една друга - на обикновения човек, който днес се е скапал от работа примерно на Уолстрийт, гледал е цифри на екрана, правил е някакви анализи и в края на работния ден иска нещо, което е различно, нещо, което е crazy, защото изкуството не е много рационално и точно тази лудост му помага, лекува го от всекидневието". Това е - той просто се опитва да даде на зрителите усещане за сигурност и вяра, че разбират изкуството, независимо дали е чрез Мадарския конник или Джордж Вашингтон, защото е сигурен, че "когато човек гледа едно произведение и знае историческите референции, целият егоизъм се разтапя в идеята".

Другият му мотив е на някое дете да му мине през ума някаква такава мисъл, докато гледа картина на Хубен: "Струва си да бъда художник, защото има смисъл в това нещо и на всичкото отгоре мога да изкарвам пари."

Сега Хубен Черкелов иска да е все по-продуктивен и да повиши цените на картините си. В по-далечно бъдеще мечтае за спокоен живот, "някъде на по-усамотено място с една хубава къща, нормална, неголяма, с едно ателие и с никакви крайни срокове. Цените да са толкова високи, че да правя само една изложба на две години и да си плащам всички сметки". Би искал да нарисува българска банкнота - "от един лев, но с изображение, взето от 500 евро, и с такава стойност - един лев = 500 евро".

Следващата самостоятелна изложба на Хубен Черкелов е на 18 май в Министерството на външните работи.

www.houbenrt.com

Възможно е да сте срещали името му, изписано върху фасадите на някои сгради в София - "Косьо, Хубен, Тушев", но преди повече от десет години. Тогава художникът Хубен Черкелов е един от основателите на галерия XXL и съществена част от артистичния кръг около нея, известен с провокативното си изкуство. В края на миналия век той и съмишлениците му преценяват, че имат "повече бензин в резервоара", отколкото е пътят за развитие в страната ни, и решават да прелетят океана, за да се установят в Ню Йорк, и така стават представители на поколението, което по думите му "избяга от България".

Днес Хубен Черкелов се връща за пръв път тук след единадесетгодишно отсъствие и никаква носталгия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


10 коментара
  • 1
    girl avatar :-|
    Irina

    „Категорично комерсиален е и не се притеснява да го заяви, напротив - вярва, че това значи да си искрен, и нарича другите артисти, които се дистанцират от материалното, екстрасенси “
    ---------------------------------------------------------“
    Всъщност не е неискренност ,а просто -нагласа.Аз например я имам тази нагласа ,като вродено състояние е и въпреки ,че се боря с нея не е много успешно.Знам ,че светът е материален и нещата са комерсиални ,но не мога да се адптирам..

  • 2
    blockblock avatar :-|
    block

    Наредени по доходност, ликвидност и красота :)

  • 3
    red.mary avatar :-|
    red.mary

    Много се радвам, че е успял в Америка, но според моето скромно мнение, има известна доза кич в рисуването на банкноти. Но, щом се харесва, съответно купува от платежоспособна публика...ОК. Пък и с такъв лустросан имидж, смее ли човек да постави изкуството му под съмнение. Сигурно ще ме сложи в графата на тия дето са неискрени и екстрасенси. :D

  • 4
    nigmand avatar :-|
    Елена Ангелова

    Страхотно интервю, Капитал Лайт. Има доста какво да се поучи човек. Малко творци говорят така открито за връзката пари - творчество - креативност. Браво, Капитал.

  • 5
    rurik avatar :-P
    THE CONCEPTUAL PENIS AS A SOCIAL CONSTRUCT

    Надписите по фасадите ги помним.
    Барнал се е като университетски коцкар от Нова Англия и го играе болезнено окровен. Артист!

  • 7
    artist.usa avatar :-|
    artist.usa

    Poznavam Houben Tcherkelov lichno mnogo dobre, az sushto jiveia v New York. Ne znaia ot kade da zapochna! Toi NE E uspial v Amerika, bez znachenie kak se predstavia v mediite. Na Venice Biennale 2011 e izpraten ot Ted (Theodore) Vassilev koito e predsedatel na Americanska Fondazia za Bulgaria - nonprofit organization. Ponege Ministerstvo na Kulturata niama sredstva, Americanska Fondazia za Bulgaria "spontannoto" se zaema s proekta. Na tozi link moge da vidite edna ot statiite otraziavashta nedovolstvo za tova kak naburzo e resheno koi shte predstavi stranata na Venice Biennale 2011: http://www.kultura.bg/bg/article/view/18208

    Po bulgarski koito plashta toi kazva koi shte uchastva vuv Venice Biennale. Americanska Fondazia za Bulgaria e nonprofit, no neiniat predsedatel Ted Vassilev paralelno dvigi organizaziata sus sobstveniat si business i interesi. Toi prodava kartinite na Houben v galeriite si DTR Modern Galleries i sa priateli, taka che ne sluchaino Houben e izbraniat da predstavia stranata. Kakto znaete Venice Biennale e jelanie za vseki hudognik, prisustvaneto e prestij. Ted prodava karrnini na Houben nared s izvestni hudognizi no estestvenno na dosta niski zeni. Osven neshtata koito Houben e napravil podpomognat ot Ted Vassilev, ne e postignal nishto v USA. Ne moga da kaga che zaslugava ili e neshto poveche ot mnogo drugi bulgarski hudognizi v USA, vupreki che toi se misli za mnogo po dobur hudojnik i govori s prenebrejenie za kolegite si kogato ne sa okolo nego (koeto az lichno izobshto ne haresvam). Ted (Theodore) Vassilev osven tova che izpolzva sredstvata na fondaziata ima vruzki v bulgarskite politicheskite sredi, zatova e uspial tolkova burzo i uspeshno da "zavzeme" proekta Venice Biennale 2011, koito ne e edinstvenia. Vupreki "obshtuvaneto s pravilnite hora", koeto Houben kazva v statiata che e osnovno za uspeha, toi niama uspeh v USA, i se prenasochva kum Bulgaria. Ne sluchaino Houben shte pravi Mai mesez izlogba v Ministerstvoto na vunshnite raboti! А v momenta v momenta navsiakade v mediite pishe za izlogbata mu v Galeriata za moderno izkuvstvo v Sofia.

    Mnogo e jalko che mnogo bulgarski artisti ne sa imali dori shansa da kandidatstvat za uchastie v Venice Biennale 2011.

    Nai loshoto e che Houben e predstavian i se opitva da se nalogi kato edin ot nai dobrite bulgarski hodognizi! Mnogo jalko! Niamame li drugi hudognizi !!!

    Ne znaia kakvo iska da kaje v statiata s tova che ima artisti koito sa ekstrasensi, no ne vseki moje da bude ekstrasens. A toi nikoga niama da moge da bude goliam hudognik v USA, za Bulgaria ne znaia tam neshtata sa razlichni.

    Kakvi smehorii e nagovoril v statiata, mnogo me razsmia - naprimer kato productivnite razgovori s butilkite vino na obiad, za butilkite moga da poviarvam sposoben e, no ne i za ukrasite okolo tiah(iskal e da se pokage uspeshen i mnogo rabotesht); kum frenskite i ekzotichnite vecherii e zabravil da pribavi bulgarskata lutenichka i chesana. Izobshto vsiako neshto koeto kazva v tazi statia e smeshka, no vse pak ima niakakva statia, mnogo hudognizi niamat.

  • 8
    alex_a avatar :-|
    Ослик, суслик, паукан

    Този текст бих го нарекъл Арт Ганю. Просто сякаш чета пародия.

    Не знам с какво е интересен въпросният субект. Скучни картини + заучени, пошли изказвания, достойни за Ники Кънчев.

    Също, не виждам нищо интересно в някаквъв графит, за който раздухват наляво-надясно. Не изглежда като нищо освен като комбинация от творческо безсилие и неразбиране на традициите на западното изкуство.

    Явно тук скоро няма да има качествени статии за изкуство, вместо това материали като за списания Максим и прочие чалга издания (като изключим статията за Б. Смилде).



  • 9
    tsonkooo avatar :-P
    Тsonkooo

    До коментар [#8] от "Ослик, суслик, паукан":

    Много сте взискателен.

  • 10
    mihov_alexander avatar :-P
    йоан александър

    До коментар [#7] от "artist.usa":

    Много интересна конспирация се получава тука, абонирам се задължително!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Пипи завинаги

Пипи завинаги