Cover boy
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Cover boy

Cover boy

Главният редактор на Men's Health Владимир Константинов-Чоки за вещоманията, коктейлния инвентар и добрите хора

19178 прочитания

© Добрин Кашавелов


Вали из ведро, Чоки, като истински мъж се появява подгизнал, без чадър. Докато обикаляме да търсим спокойно място, ми разказва за снощния концерт на Майкъл Жира с рехава публика от едва петдесетина души, отишли да чуят този иначе чудесен музикант – "избрал е да прави нещата по негов си начин, пътува по света само с една китара". Да, откакто помня Владимир, той винаги говори за последния запис, филм или книга, които са го впечатлили. Със специфичното си чувство за хумор той отклонява всеки опит да бъде вкаран в драматична или сантиментална ситуация. Страшно никога няма.

Роден и израснал в София, Чоки прекарва първите си ученически години в Сирия, където баща му работи като строителен инженер. След връщането си в България влиза в "абсолютно нормално софийско училище", а след 7 клас продължава в Испанската гимназия. Завършил е "Международен туризъм" в "Икономическия". На 16 години покрай силното си увлечение по музиката започва да пише ревюта във вестник "Рок булевард", а след това е поканен от Ивайло Нойзи Цветков да приложи познанията си за попкултура на по-сериозно ниво в сп. "Юнион медия", което плавно се преражда в списание "Егоист". След 5 години като постоянен автор на "Егоист", от 2001 г. изкарва почти цяло десетилетие като редактор в българското издание на Playboy. "В самото начало на Playboу единственият упрек беше, че прилича много на "Егоист", защото нещата де факто се правеха от същите хора", спомня си той. Сега Владимир Константинов-Чоки е изцяло посветен на новото си амплоа като главен редактор на българското издание на Men’s Health, чийто първи брой излезе миналия месец.

Колегата ви Жоро Неделчев преди време написа книгата "Моят живот в Playboy". Какъв беше вашият живот там от началото на списанието доскоро?

С приятели сме се шегували, че ако трябва аз да напиша подобна книга, тя сигурно ще е на половин страница, а на другата половина ще има реклама. Всички тези слухове, че редакторът на Playboy е едва ли не обект на всеобщ дамски интерес, са силно преувеличени. Животът в редакцията няма как да е вълнуващ, трикът е да откриеш емоция в нещата, които пишеш, и да ти е интересно.

След толкова време в Playboy имате ли отговор на въпроса какво искат жените?

Клишето, че жените обичат мъже, които са самоуверени, знаят какво искат, имат пари и чувство за хумор, е вярно. Като се изключи частта с чувството за хумор, която е съвсем пожелателна.

Какво ви остана от ерата "Егоист"?

Като изключим първия шанс за изява, който ми даде Ники Кънчев в "Рок булевард", стилът ми на писане е формиран под влиянието на хората, които срещнах в "Егоист". Не само Ивайло Нойзи Цветков и Сашо Жеков, важни бяха и Мариета Ценова, Емилиян Събев, Емо Захариев, чиито мислене и поглед бяха решаващи за визуалната ми култура. Те, заедно с Богдан Русев, Ина Григорова бяха най-успешният екип на списанието – хора, които се събраха естествено в подходящия момент и се разделиха като "Бийтълс" – на пика на популярността. И това може би е хубаво, защото списанието стана легендарно. Сега дори да искаш да събереш подобен дрийм тийм, най-вероятно няма да ти се получи.

Какво е мнението ви за пресата ни в момента?

Ще си позволя да не коментирам най-важното: доколко тя се съобразява с основната мисия на журналистиката, която се изразява в стремежа да даваш на читателя достоверна и проверена информация, вместо да обслужваш срещу пари разни тъмни каузи. Тъжното е, че в средата на 90-те българските медии говореха на много по-добър език, а и май се пробваха да казват по-интересни и важни неща. Причината за това може би е, че все повече хора си мислят, че няма нищо по-лесно от това да пишеш и да изказваш мнение.

През годините търсили ли сте някаква кауза и послание чрез работата си, да възпитате вкус, норма, да промените стереотип...

Жанрът, който съм си избрал, е по-лековат, и не "работи" с големи обществени каузи. Така наречените лайфстайл списания няма да изкарат хората на бунт срещу системата, но могат да им покажат, че има и други начини на мислене, действие и на забавление освен приетите за норма в страната. Възпитаването на вкус предполага, че има някакъв еталон за добър вкус, към който хората трябва да бъдат приучени да се придържат, за да са цивилизовани, модерни или културни. Това е все едно да кажа на някого, който си харесва "Комиците", че трябва да мине на Рики Джървейс и Еди Изард. Или че трябва да зареже скарата заради суперхраните. Моята мисия като редактор в списание е просто да му покажа нови възможности за избор.

Сега, в ролята ви на главен редактор на Men’s Health, на какво искате да научите мъжете?

Това е списание за всеки, които иска да знае как се правят различни неща. Всеки мъж притежава такова любопитство, същото, което го е карало като малък да разглобява играчките си, за да види какво има вътре. Надявам се хората да започнат да се интересуват не само от това как да имат много скъпа кола или повече дрехи, а как да живеят по-качествено, да се хранят по-добре, да пътуват повече. Ако през 90-те беше немислимо мъжете да говорят за суперхраните и диетите, сега това е нещо все по-обичайно и нормално. Разликите в интересите между мъжете и жените все повече се заличават. Дори взехме някои техни "роли" - напоследък станахме повече по драмите, а жените – да знаят какво искат и как да го постигнат.

Според вас на какво се дължи това?

Сигурно при жените е еволюция, а при мъжете работи принципът на най-малкото съпротивление. Винаги жената може да избере нещо, с което мъжът да не е тотално несъгласен. Аз лично не съм агресивен тип и нямам стремеж да се налагам, но за нещата, които съм решил, че трябва да направя, съм сигурен, че трябва да ме оставят на мира, т.е. отчитам го като инат. Държа на своя територия, която ми е важна, за други неща конфликт нямам. Смятам, че това е важно за двойка или семейство – всеки да има време сам за себе си, което не означава, че паралелно с това единият прави нещо нередно.

Кой за вас е истинският мъж?

Истинският мъж е този, който не обяснява, че е истински мъж. Трябва да знаеш или поне да се опитваш да разбереш какво искаш, кои са твоите неща и да си ги отстояваш твърдо, но без спецефекти. Хора, които демонстрират мъжеството си, очевидно не са уверени в него.

Какво смятате за твърдението, че мъжете в България напоследък стават все по-потиснати?

Липсата на пари при всеки е на различни ниво. Може да ти липсват пари да си купиш салам и водка с кола, което е драма. Ако не ти стигат за Линкълн, вече усещам как можеш да го преживееш. Това, което ни напряга най-много, е вещоманията – тук непрекъснато искаме да притежаваме нов модел телефон или кола, защото това е нещо ново. Родителите ни преди 20 години е трябвало да чакат още 20 за подобни неща. Мисля, че с времето това ще се преодолее. Стремежът към нови "играчки" е като първия секс – като ти е ново, искаш през цялото време да се занимаваш с това, после виждаш, че има някакви други приятни неща. Което, разбира се, не значи, че няма да искаш повече да правиш секс (смее се).

Кои са най-важните неща в живота на един мъж?

Най-важното нещо е да се чувстваш щастлив. Начините да го постигнеш за щастие са много, но пък не вършат цялата работа или работят за кратко.

Кой е мъжът или жената, които заслужават да бъдат на корица?

Всеки, който е разпознаваем от общественото око и е постигнал нещо значимо, което е функция от таланта и усилията му, а не от това, че някой го е черпил едни пари или е бил в точното време на точното място. Дълбоко не заслужават да бъдат на корици лица, които са известни само с това, че са известни, и не се занимават с нищо друго друго освен с това да ни занимават със себе си и да бъдат коктейлен инвентар.

Защо според вас толкова много млади момичета напират да се снимат голи?

Повечето хора, колкото и да отричат, искат да бъдат оценени, независимо за какво – един може да е най-добрият шахматист, друг да е най-добрият гол модел, всяко нещо е някакъв тип изява.

Най-запомнящата се фраза, която сте чули от момиче на корица?

"Обичам приятеля си и всичко скъпо", което хем звучи абсурдно, хем е точно и искрено. За мен е по-добре един човек да е откровен и да е добър като човек, отколкото да парадира с това, че примерно е много образован.

Кои са най-важните хора в живота ви, тези, които са ви вдъхновили и формирали?

Родителите ми са изиграли най-голяма роля във формирането ми, за което мога официално да им благодаря. Но пък, ако се бях родил в друго семейство, може би щях да стана футболист. Иначе харесвам много разнообразни хора – от Дейвид Боуи, през Пол Остър, Майк Тайсън, след като гледах документален филм за него, т.е. хора, които правят някакви неща и не са известни с това, че са известни. Това би трябвало също да прави Men’s Health – да насочва хората към това да действат, дори и на принципа на това да се възхищаваш на някого, за да направиш нещо, да се учиш от неговата мотивация. Което тук, в тази ленива, ориенталска среда, се получава трудно. Същевременно с това скоро бях за кратко в Ню Йорк, където сякаш всеки човек на улицата се беше втурнал нанякъде. Единствените хора в Манхатън, които се разхождаха, бяха туристите и някакви скитници. Като и туристите много не се разхождаха, защото трябваше да наснимат възможно най-много за кратко време. Такъв тип живот – да си залепен за телефона непрекъснато и да крачиш мотивирано нанякъде, не ми допада. Сигурно така може да постигнеш три пъти повече неща, но според мен подобно съществуване ти взема повече. За да разбереш някакви неща, трябва да спреш и да се огледаш и да имаш време да правиш неща, които ти изглеждат глупави, безсмислени.

Някои от вашите безсмислени неща?

Слушането на музика. Излизането и обикалянето из града без конкретна цел.

Кое е последното нещо, което ви впечатли?

В момента се сещам за първата книга, която прочетох на Kindle-а, който ми подари приятелката ми, Whatever на Мишел Уелбек (оригиналното заглавие е Extension du domaine de la lutte). Уелбек ми е симпатичен, защото уж е закоравял нихилист и смята хората за най-голямото зло, но всъщност е моралист, който тайничко пробва да ни накара да бъдем по-добри, като се отвратим от онова, което виждаме в огледало на книгите му. Това е нещо, по което двамата с Брет Ийстън Елис много си приличат. От филмите напоследък: "Срам" с Майкъл Фасбендер определено си струва. Иначе се влюбих тежко в "Полицаят от малкия град". Мислех, че е на същия режисьор, който направи "В Брюж", но се оказа, че е на брат му. Искам един ден да направя филм, който е толкова голям, колкото "В Брюж" или "Големият Лебовски". В чисто творчески план няма други желания. Музиката вкъщи тия дни e Принс от началото на 80-те.

На какво държите?

На някакви неща, които също по някакъв начин са клише, но са ми важни – на това да гледам филми и слушам музика. Открих, че моите забавления са доста икономични, което много ми помага. Държа на приятелите си – общо взето, любопитни хора към нещата, които се случват сега, не са хора, които си стоят вкъщи непрекъснато, но не и такива, които абсолютно безмозъчно излизат всяка вечер и си махат главите, защото това е толкова 90-те, а те свършиха.

Откъде идва прякорът Чоки?

Уж от героя на Джон Уиндъм, но подозирам, че истинската причина беше комиксът "Чоко и Боко" в сп. "Дъга". Но не искам да ми викате Чоко, да се разберем отсега.

Фотограф: Добрин Кашавелов
Фотограф: Добрин Кашавелов

Вали из ведро, Чоки, като истински мъж се появява подгизнал, без чадър. Докато обикаляме да търсим спокойно място, ми разказва за снощния концерт на Майкъл Жира с рехава публика от едва петдесетина души, отишли да чуят този иначе чудесен музикант – "избрал е да прави нещата по негов си начин, пътува по света само с една китара". Да, откакто помня Владимир, той винаги говори за последния запис, филм или книга, които са го впечатлили. Със специфичното си чувство за хумор той отклонява всеки опит да бъде вкаран в драматична или сантиментална ситуация. Страшно никога няма.

Роден и израснал в София, Чоки прекарва първите си ученически години в Сирия, където баща му работи като строителен инженер. След връщането си в България влиза в "абсолютно нормално софийско училище", а след 7 клас продължава в Испанската гимназия. Завършил е "Международен туризъм" в "Икономическия". На 16 години покрай силното си увлечение по музиката започва да пише ревюта във вестник "Рок булевард", а след това е поканен от Ивайло Нойзи Цветков да приложи познанията си за попкултура на по-сериозно ниво в сп. "Юнион медия", което плавно се преражда в списание "Егоист". След 5 години като постоянен автор на "Егоист", от 2001 г. изкарва почти цяло десетилетие като редактор в българското издание на Playboy. "В самото начало на Playboу единственият упрек беше, че прилича много на "Егоист", защото нещата де факто се правеха от същите хора", спомня си той. Сега Владимир Константинов-Чоки е изцяло посветен на новото си амплоа като главен редактор на българското издание на Men’s Health, чийто първи брой излезе миналия месец.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    kakao avatar :-|
    kakao

    Странно какво прави човек, който смята слушането на музика за 'безсмислено' на концерт на Майкъл Жира?

  • 2
    kristianb avatar :-|
    kristianb

    Колко време му давате на това списание в БГ?

  • 3
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    готин е пичът, не че ще му чета списанието де, но тук има един голям парадокс...всички тези списания общо взето се четат от вещомани, ............ кой нормален човек с ценности ще си губи времето да чете списания, е, има рабира се, но са малко, та таргет групата на тези медии са посредствените хора, обикновените, а в същото време тези медии се управляват от хора с претенции за метафизични преживявания, затова и няма да успеят подобни медийни проекти

  • 4
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Чоки изглежда интересен тип - от тези, които знаят какво искат и си следват мечтите. Не споделям само мнението му, че жените предпочитаме парите у един мъж пред чувството за хумор, но е уточнил навреме разликата между пари да си купиш салам и водка с кола, или да си купиш Линкълн. :)

    Не зная каква ще е съдбата на Men's Health, но филм като "Големият Лебовски" е цел с главна буква. Пожелавам му го.

  • 5
    andiamo avatar :-|
    andiamo

    Има само едно нещо по-любимо за мен от списанията за мъже -
    и това са списанията за жени ... ха-ха - това беше джоук.

    Иначе - когато всички ние си отговорим на въпроса - как да постигнем устойчивост на стандартите в това, което правим ...независимо какво е то ...може би ще сме научили нещо през всички тези ...колко станаха ...22 години ? В противен случай - продължаваме да не разбираме нещо супер основно за другия свят - и просто продължаваме да пречупваме чужди стандарти през нашата си "скараджийска" перспектива ...

    Как да стане така - че да има "дрийм-тийм"-ски резултати независимо кой е в "дрийм-тийма" - и как да стане така, че да има места (университети/училища/свъралища), където се раждат нови и нови "дрийм-тиймове" ?

    Може би първото условие за това е - повечето от нас - да почнем да правим това, което НАИСТИНА искаме и/или си мечтаем да правим ... а не да правим нещо 'друго, което става' - и за което някой ни плаща заплата накрая на месеца ...

    Когато прави най-съкровеното нещо на човек ще му е много по-трудно да се прави булшит... или иначе казано 'осъзната и приета лъжа' ...

    И тогава ще е по-малко вероятно - някой като румънците "да ни изпревари' с техните филми и румънската нова вълна - за която научи целия свят ... Как и защо - те спряха с булшита ?

    Докато ние сме ходили някъде - наети за заплата - и сме произвеждали нещо, което никой нормален или средно информиран извън "скараджийската' перспесктива няма да погледне - защото е преведен булшит - или чист и самороден булшит ...

    За Егоист не кломентирам ...

    Но за българският Плейбой - може без съмнение да се каже, че е кардинален, местен, самороден булшит от най-лошата възможна порода ...


  • 6
    andiamo avatar :-|
    andiamo

    А Чоки - колко любим и мистериозен ми беше в онези толкова чисти и объркани години ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK