Има ли живот на други планети

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Професор по астрономия в Харвард и директор на Центъра за изучаване на прехода от химия към живот, Origins of Life Initiative, към елитния американски университет, Димитър Съселов търси отговор на въпроса възможно ли е да се зароди живот на други планети.

Един от проектите, по които работи, е мисията "Кеплер". Инициатива на НАСА, която използва космически телескоп, за да търси планети с условия, подобни на тези на Земята. Според проф. Съселов "Кеплер" е един от най-сериозните и важни проекти в астрономията като цяло.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Основната задача на "Кеплер", който стартира през 2009, е да търси планети с размера на Земята и температури като тези на нашата планета около звезди, подобни на Слънцето. Тези параметри предполагат възможност за зараждане на живот.

През 2010 г. името на българския астроном обиколи световните медии, след като проф. Съселов обяви по време на TED презентация, че той и неговите колеги са открили над 100 милиона планети, подобни на Земята. За повечето хора тази новина прозвуча шокиращо и малко подвеждащо. Професор Съселов по-късно уточни, че откритите планети не са точно като Земята, а по-скоро имат сходни на нейните размери, което може да бъде предпоставка за зараждане на живот.

Позвъних в офиса на професор Съселов в навечерието на издаването на новата му книга, "Животът на Свръх-Земите: Как ловът за извънземни светове и изкуствени клетки ще революционизира живота на нашата планета" (The Life of Super-Earths: How the Hunt for Alien Worlds and Artificial Cells Will Revolutionize Life on Our Planet, Basic Books 2012), за да поговорим за неговите изследвания, българското образование и всичко останало.



Какво открихте с "Кеплер"?
Проектът "Кеплер" е един от най-сериозните и важни проекти в астрономията като цяло и специално в областта на астрономията на изследване на планети и Слънчевата система. Основните му резултати досега са, че голяма част от планетите, които са с малък размер, с диаметри от порядъка 2 пъти на Земята и по-малки, са много често срещани около други звезди и голяма част от тях са в системи от планети. Тоест планетни системи като Слънчевата, или по няколко такива малки планети около една и съща звезда. "Кеплер" трябва да определи статистическата честота на планети с размер на Земята в областта на подобни температури и около звезди подобни на слънцето. Резултата очакваме след 2 до 3 години.

Значи все още няма потвърдена информация.
През декември 2011 г. имаше доста важни новини. Открихме планети с размера на Земята, че дори и по-малки. От друга страна, откриваме планети, които са в благоприятни орбити около техните звезди, но са много малко на брой и от статистическа гледна точка нямаме все още добра оценка колко често такива планети се срещат около други звезди, също и какви са условията - дали са сходни наистина с тези на Земята. Затова са необходими още около 3 години работа с телескопа "Кеплер".

Разкажете малко повече за вашата нова книга?
Книгата е за две много важни новости в модерната наука, които са свързани по необикновен начин. Едната е от областта на астрономията и изследването на планетите, а другата новост и ново развитие в науката е от областта на биологията. И тази връзка между биология и астрономия е много интересна от гледна точка на новите резултати, а също и от гледна точка на потенциала за това докъде може да доведе в разбирането ни за същността на живота - както като природно явление, така и мястото му в Космоса, на други планети в нашата Слънчева система и дори отвъд.

Въпреки че в книгата говоря, разбира се, за проекта "Кеплер", който е наименуван на астронома от средновековието Йоханес Кеплер, книгата не е за проекта. Той е само една част, една стъпка от това развитие. Книгата е по-скоро за следващите научни стъпки, свързани с изследването, не само откриването на такива планети.

Вижте видео от TED презентацията на проф. Съселов: Димитър Съселов: Как открихме стотици планети, подобни на Земята

Видео

Как се породи този интерес към астрономията?
Аз съм от Несебър. Живеех край морето, отраснах там и много се интересувах от морето (смее се), от биология, океанография. Като малък получих и телескоп и тъй като беше доста тъмно по това време - Слънчев бряг не беше толкова осветен още - имах възможност да наблюдавам една комета и след това спътниците на Юпитер. Запалих се, почнах да наблюдавам променливи звезди, свързах се с други ученици и аматьори във Варна и след това в "Белите брези". Така се запалих по астрономията и станах студент по астрономия в Софийския университет.

Значи в началото е била комета?
Да, това беше много интересно – бях във Варненския планетариум, в обсерваторията, и един от колегите на Артур Кордон ми даде координатите и каза: "Ако наблюдаваш над морето в средата на нощта, може би ще се види." И успях да я видя (смее се).

• 1
• 2
• Следваща страница » "Какво си спомняте от годините в Софийския университет?"