Има ли живот на други планети

Проф. Димитър Съселов за вселената, българското образование и всичко останало

Професор по астрономия в Харвард и директор на Центъра за изучаване на прехода от химия към живот, Origins of Life Initiative, към елитния американски университет, Димитър Съселов търси отговор на въпроса възможно ли е да се зароди живот на други планети.

Един от проектите, по които работи, е мисията "Кеплер". Инициатива на НАСА, която използва космически телескоп, за да търси планети с условия, подобни на тези на Земята. Според проф. Съселов "Кеплер" е един от най-сериозните и важни проекти в астрономията като цяло.

Основната задача на "Кеплер", който стартира през 2009, е да търси планети с размера на Земята и температури като тези на нашата планета около звезди, подобни на Слънцето. Тези параметри предполагат възможност за зараждане на живот.

През 2010 г. името на българския астроном обиколи световните медии, след като проф. Съселов обяви по време на TED презентация, че той и неговите колеги са открили над 100 милиона планети, подобни на Земята. За повечето хора тази новина прозвуча шокиращо и малко подвеждащо. Професор Съселов по-късно уточни, че откритите планети не са точно като Земята, а по-скоро имат сходни на нейните размери, което може да бъде предпоставка за зараждане на живот.

Позвъних в офиса на професор Съселов в навечерието на издаването на новата му книга, "Животът на Свръх-Земите: Как ловът за извънземни светове и изкуствени клетки ще революционизира живота на нашата планета" (The Life of Super-Earths: How the Hunt for Alien Worlds and Artificial Cells Will Revolutionize Life on Our Planet, Basic Books 2012), за да поговорим за неговите изследвания, българското образование и всичко останало.

Какво открихте с "Кеплер"?

Проектът "Кеплер" е един от най-сериозните и важни проекти в астрономията като цяло и специално в областта на астрономията на изследване на планети и Слънчевата система. Основните му резултати досега са, че голяма част от планетите, които са с малък размер, с диаметри от порядъка 2 пъти на Земята и по-малки, са много често срещани около други звезди и голяма част от тях са в системи от планети. Тоест планетни системи като Слънчевата, или по няколко такива малки планети около една и съща звезда. "Кеплер" трябва да определи статистическата честота на планети с размер на Земята в областта на подобни температури и около звезди подобни на слънцето. Резултата очакваме след 2 до 3 години.

Значи все още няма потвърдена информация.

През декември 2011 г. имаше доста важни новини. Открихме планети с размера на Земята, че дори и по-малки. От друга страна, откриваме планети, които са в благоприятни орбити около техните звезди, но са много малко на брой и от статистическа гледна точка нямаме все още добра оценка колко често такива планети се срещат около други звезди, също и какви са условията - дали са сходни наистина с тези на Земята. Затова са необходими още около 3 години работа с телескопа "Кеплер".

Разкажете малко повече за вашата нова книга?

Книгата е за две много важни новости в модерната наука, които са свързани по необикновен начин. Едната е от областта на астрономията и изследването на планетите, а другата новост и ново развитие в науката е от областта на биологията. И тази връзка между биология и астрономия е много интересна от гледна точка на новите резултати, а също и от гледна точка на потенциала за това докъде може да доведе в разбирането ни за същността на живота - както като природно явление, така и мястото му в Космоса, на други планети в нашата Слънчева система и дори отвъд.

Въпреки че в книгата говоря, разбира се, за проекта "Кеплер", който е наименуван на астронома от средновековието Йоханес Кеплер, книгата не е за проекта. Той е само една част, една стъпка от това развитие. Книгата е по-скоро за следващите научни стъпки, свързани с изследването, не само откриването на такива планети.

Вижте видео от TED презентацията на проф. Съселов: Димитър Съселов: Как открихме стотици планети, подобни на Земята

Как се породи този интерес към астрономията?

Аз съм от Несебър. Живеех край морето, отраснах там и много се интересувах от морето (смее се), от биология, океанография. Като малък получих и телескоп и тъй като беше доста тъмно по това време - Слънчев бряг не беше толкова осветен още - имах възможност да наблюдавам една комета и след това спътниците на Юпитер. Запалих се, почнах да наблюдавам променливи звезди, свързах се с други ученици и аматьори във Варна и след това в "Белите брези". Така се запалих по астрономията и станах студент по астрономия в Софийския университет.

Значи в началото е била комета?

Да, това беше много интересно – бях във Варненския планетариум, в обсерваторията, и един от колегите на Артур Кордон ми даде координатите и каза: "Ако наблюдаваш над морето в средата на нощта, може би ще се види." И успях да я видя (смее се).

Какво си спомняте от годините в Софийския университет?

За мен това беше основната част от образованието ми като студент и след това аспирант. С колегите там и в Роженската обсерватория, където бях много често. Аз все още поддържам връзка с всички тях. Това е школа по астрономия, която все още съществува през лятото за ученици и студенти. Това ми е основата като учен от тези години  - София, Рожен и на "Белите брези", това е лятната школа по астрономия край Кърджали...

Какво е мнението ви българското образование?

Като човек, образован в България - разбира се, високо (смее се). Българското образование е много добро. Има много хора, които са мотивирани да поддържат високото ниво на българското образование. Физиката ни беше на много високо ниво навремето и все още е. Биологията също беше, надявам се, че все още е, не познавам сега хората там. Но е трудно, когато няма достатъчно средства. Надяваме се, че след като сме в Европейския съюз, ще има повече ресурси за такива изследвания. Но е трудно и единствено връзката с други учени в чужбина помага до голяма степен. Но знам, че има много млади хора - бях на "Белите брези" преди 2-3 години - които са силно запалени по науката, и това е много важно за нашата страна. Защото такива хора след това стават програмисти, инженери, бизнесмени, което помага за всичко - не е само да стават астрономи.

Поддържате ли връзка с България?

Да, да, разбира се.

Изнасяли ли сте лекции тук?

Да, аз бях на "Белите брези", изнасях лекции преди 3 години.

Следите ли медиите във България? Идвате ли си често?

Да, разбира се – всяка година си идвам. Следя и медиите – по интернет е лесно (смее се).

Какъв се чувствате повече, българин или американец?

Аз съм си българин, така че то това не се променя (смее се). Като американец се чувствам в работата си, имам възможност да правя много неща, да се занимавам с проекти, които нямаше да мога да осъществя в България. Така че се чувствам и като българин – това ми са корените, и като американец – това е, с което се занимавам всеки ден – работата.

Какъв е вашият съвет към младите български учени, които искат да се развиват. Тук ли да го направят или трябва да излязат навън?

Най-добре е да го направят и по двата начина. Тоест да започнат в България, да намерят всичко, което могат в България, има доста. После да се опитат да работят или да учат известно време в чужбина, защото винаги е добре. Дори и когато хората работят, да речем, в Щатите, е добре да отидат в Англия или Германия, или някъде другаде - просто да видят как се прави и там. Така че от тази гледна точка е хубаво да има глобално движение. Но в крайна сметка много се надявам, че поне част от тях ще успеят да създадат лаборатории и научни групи в България, за да могат да помагат на други като тях да постигнат същото.

Напоследък много елитни универститети, включително "Станфорд" и "Харвард", предлагат безплатни образователни курсове онлайн, които провокират много дебати относно традиционния начин на обучение. Трябва ли хората да минат през традиционното обучение или смятате, че ще навлезе новата система?

Според мен системата вече е нова. И това е факт, не е нещо от бъдещето. А съвсем определено "онлайн дедикейшън" и възможността да се използва интернет и броудбанд е много добра. Но според мен връзката между хората не може да се замени. Така че част от това, за което съществуват университетите, са хората. Професорите и студентите и студентите помежду си да работят заедно известно време. Това не може да се замени. Защото в крайна сметка, за да стане човек специалист в каквото и да е, трябва го научи. Да научи част от него директно от някого, който знае как да го направи, и това не може да стане по онлайн.

По ваши наблюдения увеличава ли се интересът към астрономията като наука през последните години?

Да, съвсем определено има увеличение на интереса.

На какво мислите, че се дължи това?

Не знам – може би проектите на Марс и новите екзопланети са причината?

Какво обичате да правите, когато не гледате звездите? Имате ли хоби?

Астрономията ми беше хоби и сега ми е професия. Отделно от нея обичам морето и океана.

Смятате ли астрономията за романтична професия?

Е, разбира се!

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


10 коментара
  • 1
    dragoslava avatar :-P
    Dragoslava
  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    Тоя пич е силен, западните медии редовно го цитират по темата, пък и професор в Харвард не се става току-така. Що се отнася до 100-те милиона сходни на Земята планети - това е по-скоро сензационно твърдение. Дори и да е така практическият ефект е от такова откритие е нулев заради разстоянията и други ключови фактори.

  • 3
    gost22 avatar :-P
    gost22

    До коментар [#1] от "Dragoslava":
    Има. Ако нямаше никой, нали щеше да е тъмно. А там, всяка вечер свети.
    :)

  • 4
    hypopotam avatar :-|
    Хипчо

    До коментар [#1] от "Dragoslava":

    Има!

  • 5
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Няма как да няма живот на други планети, това е безкрайна вселена все пак, а и хората като цяло не трябва да се взимаме много "на сериозно" - чак пък да сме венец на природата...

  • 6
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Най-вероятно извънземен живот е имало и ще има. Обаче, чисто статистически, през тези 12 милиарда години възраст на Вселената, каква е вероятността да съвпаднем по време с други цивилизации с нашите няколко хиляди години?

  • 7
    contxt avatar :-|
    conTXT

    Честно казано, за мен, заглавието на материала е подвеждащо. Интересната за мен тема с живота и планетите е застъпена в 1/3 от материала. Останалото не, че не е толкова любопитно, но не и толкова, че да ме привлече да прочета текста. Този похват е редовно използван в по-масовите издания, да не кажа, че е приоритет на жълтите такива. Не отива на Капитал да подхожда по този начин.

  • 8
    convince avatar :-|
    convince

    Под живот на други планети, не може да се има предвид сходни параметри с тези на земните.

    И това професора много добре го знае, но пари се отпускат само за прагматични изследвания т. е. за такива, които евентуално би могло да има полза, дори и в едно имагинерно далечно бъдеще.

    Естествено, целта е едно последващо изселване или колонизиране, но поради крехкоста на земният живот в много ограничени еквиваленти работата е особено трудна.

  • 9
    convince avatar :-|
    convince

    По принцип живот в космоса неможе да няма, но не такъв какъвто го разбират нашите днешни схващания.

    Формите му по принцип не е възможно да познават ограничения, както на съществуване така и на приспособимост.

    С нашите схващания днес, дори бихме могли да приемем за живот нещо, което е свързано с нежива материя пак по нашите схващания и едвали ще сгрешим.

  • 10
    convince avatar :-|
    convince

    Така, в заключение може да се каже, че живот във вселената
    неможе да няма, но всичко се определя от тенденциите на развитие на нашите схващания за него, а не точно дали това е наистина живот.

    Защото едвали бихме приели за живот съществуваща форма, равносилна на схващането на нашата невъзможност да бъде такъв, въпреки, че той съществува не заради това наше ограничено схващане за него.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал