FarmVille
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

FarmVille

FarmVille

Филип Харманджиев показва как пасищното земеделие и чистото месо създават свобода

21855 прочитания

© Цветелина Белутова


Не мога да разбера как е станало престижно да живееш в панелен блок, да те друса земетресението, всичко да ти тече и да ти духа, да работиш на поточна линия под луминисцентни лампи.

"Хубаво е да имате обувки за кал. За всеки случай. :)" Това е текстът на краткото съобщение, с което Филип Харманджиев ме събужда точно в седем часа и 16 минути сутринта. Според плана той вече пътува с автобуса София - Сандански, а ние с фотографа ще го последваме до село Дамяница, където във фермата за поликултурно земеделие той отглежда пасищни животни - кокошки, пилета, крави, прасета. Има и червеи.

Филип Харманджиев е известен с дългогодишните си интереси в областта на виното. Собственик е на винарна, на фирма за търговия на едро на вина и спиртни напитки, на верига магазини за продажби на дребно, на лозя и земеделски земи. Познаваме го и като издател, но от миналото лято е все по-отдаден на пасищата и медиите вече присъстват във всекидневието му под формата на цитати, свързани със селскостопанска работа, животновъдство, хранителна верига.

Фотограф: Цветелина Белутова

Посреща ни с гумени ботуши и хвърля подозрителен поглед към градските ни кецове, докато взима двете немски овчарки Рода и Мина, които ще ни придружават по нивите. Твърди, че на човек не му е необходима някаква специална нагласа, за да извърви пътя от редакцията до полето, и се позовава на една лекция от форум "Горичка", в която Мартин Ганев разяснява, че досегът със земя, пръст, кал вдига нивата на серотонин - т.нар. хормон на щастието.

Подчертаваме, че пилетата, които Харманджиев отглежда, не са от онези "щастливи кокошки": "Онези станаха щастливи, като им увеличиха клетките с 20-ина процента наскоро, a свободните кокошки по дефиниция имат достъп до излизане навън, но какво е това навън не е дефинирано - може да е някакъв кален двор, може да е бетон, може да е каквото се сетиш и няма регулация колко е голямо това навън. Така че моите кокошки са пасищни, нещастливи и несвободни."

Прескачаме електропастира - ленти, по които тече същият ток, с какъвто се прави дефибрилация, и вече сме във владението на бройлерите (терминът бройлер обозначава месодайна птица, от broil, англ. - печене). Намират се върху тревата, похлупени с квадратни кафези от дървени летви, винил и телена мрежа. Писукат с тънките си гласове, кълват земята и май изглеждат заети и доволни. За разлика от промишлените си братя по съдба тези тук си добавят каквото им дава природата - предимно хлорофил, който е естественият им антибиотик. Не се ваксинират, набавят си билки по естествен път и по интуиция, а ако някое от тях случайно се разболее, се отделя настрана. Щом опасат територията, кафезите се преместват и старото място остава да се пече на слънце, докато умре и последният паразит, излязъл от пилетата в резултат на хранителната им дейност. А самите пилета "всеки ден са с нови чаршафи", пояснява собственикът.

Фотограф: Цветелина Белутова

Ключово при пасищното земеделие е, че това е естествената среда на животните и че няма отпадъци. В основите си то имитира природата такава, каквато е в гората, и разчита на естествените цикли на растенията и животните. Установено е, че там, където тревата се пасе, тя е по-зелена и тучна, тъй като животните редовно я "косят", наторяват и "орат" почвата под нея. Последното става по най-внимателния начин, защото издърпват стръковете, въздухът нахлува в празните канали на корените и земята е аерирана. "Това нещо е наблюдавано от Алън Сейвъри, създателят на концепцията за холистично земеделие, разказва Харманджиев и защитава горещо набедените за глобалното затопляне крави. "Ако оставиш животното навън да пасе, твърди той, то намалява глобалното затопляне, защото поддържа много по-дълго време зелена покривка, а зелената покривка абсорбира много повече въглероден двуокис и охлажда - тревата никога не е топла. Само като изореш, става горещо или като сложиш асфалт, бетон, черен покрив, магистрала.... Тревопасните произвеждат хумус."

За птиците разбираме още, че те са "инсектицидите на Господ" - 20%-30% от храната им е трева, останалото са семена, червеи и насекоми. Заради това в клетките тук има и хранилки със суха храна – слънчогледово кюспе пшеница, царевица. Историята им продължава повече от тази на индустриалните пилета - над 90 дни, като през това време те не употребяват химически субстанции, не дишат въздух от климатици, примесен с фекален прах, и спят през цялата нощ вместо за няколко часа, колкото им отпусне програмираното луминисцентно осветление.

Големият деликатес обаче са червеите и хукваме по следите им през ливадите.

Сър Прайз

Фотограф: Цветелина Белутова

При запознанството ни с телето Сър Прайз то е на три дни. Казва се така (surprise от английски значи изненада), защото всички мислели, че майка му е ялова. "Онзи ден идвам тук и гледам някакво теле бозае от Арапка, смее се Харманджиев. "Ай, какво тъпо теле! Объркало си майката с някаква суха крава. И в този момент виждам как плацентата й виси от дупето. Виж му пъпната връв!" Освен че е ентусиазиран да ни покаже всичко до последния детайл, Харманджиев назовава нещата с истинските им имена. Не използва евфемизми и изговаря ясно и високо неудобните думи, вместо да ги описва завоалирано, с което ни поставя здраво на земята, а често и под нея. Разказва, че мечтаел да има мъжко теле от Арапка, защото тя е най-старата му крава. Показва ни Найденка, Марта, Примера и отсича: "Моите крави са за лайна." Такаа. Целта е почвата да се натори, за да се създадат пластове органична материя, която е доказано най-плодовита. Единственият проблем са паразитите, но природата е измислила всичко, така че ние просто повтаряме след нея - щом мухите снесат яйцата си на топло и влажно, до 48 часа се излюпват ларви, които за няколко дни стават какавиди. "Ето, показва Харманджиев и бърка с голи ръце в един пример, виж това как цялото е надупчено. Вътре има яйца и след два-три дена ще тръгнат червеите. Кокошката знае и чака кога да го изтърбуши."

За да няма напаст от мухи, кокошките се местят с мобилния курник след кравите в определено време, разравят спомените от менюто на чифтокопитните, инкорпорират ги в почвата до съвършенство и живеят здрави, сити и доволни. Така се произвеждат пасищните яйца.

@@galwidg:[email protected]@

Обратно при кравите забелязваме колко големи носове имат: "Знаеш какво обоняние има кучето, напомня Храманджиев, а виж колко по-голям е носът на кравата. Тя минава и души тревата, която иска, и с абсолютно хирургическа точност яде първо това, което й харесва. Ако мислиш, че кара наред като косачка - не." За да не пасат избирателно, се препоръчва заграждането на по-малки квадратни падоци.

"Има един французин, продължава Харманджиев, Андре Воазен, който е много голям теоретик на управлението на пасището. Той казва, че кравата яде с пет усти - четири копита, които утъпкват, и една уста." Колкото по-малко тъпчат, толкова повече трева има за търбуха им.

Мобилен курник

Идеята Филип Харманджиев да се занимава с този тип земеделие за първи път изговаря Любомир Ноков: "Каза да гледам един TED [форум за споделяне на идеи] на Майкъл Полан. Тръгнах от мобилен курник, което ми се стори много хитро, защото мен ме бяха наплашили, че ако тук сложим кокошки и направим курник, ще ги изядат дивите животни. Пък аз исках да имам пилета от три-четири години. Викам, айде, тогава мобилен курник. От Полан научих за Джоел Салатин - вождът и учителят на свободолюбивите фермери, чиито книги са ми настолни."

Мобилният курник е дървен и на колела. Около него щъкат кокошки, пуйки и петли. Предупредени сме: "Пази се само от този петел... Можеш да го ритнеш." Когато отваряме дървените капаци в задната част, където са полозите, Харманджиев е вече умилен: "Я, да видим сега яйчицата." Заварваме една кокошка да снася, той бързо я затваря, защото не бива да я безпокоим в този момент и отпрашваме към прасетата.

Фотограф: Цветелина Белутова

Някои от тях изглеждат като пънкари - черни и с гребени по цялата им дължина. Разполагат с достатъчно кал за свинщини: "Прасетата нямат потни жлези, обяснява стопанинът, и се охлаждат с кални бани. Така се и обезпаразитяват." Освен че пасат (да, прасетата обожават да пасат трева, най-много троскот) ядат и суха храна от дървени хранилки, които приличат на пиано по вид и размер. Всички прасета са женски и отглеждат новородените заедно. "Понеже някои са за първи път майки, част от децата им умряха. Имаше една с едно и една със седем. Чудех се дали да не прехвърля едното към седемте и да пресуша майка му, но те се обединиха и една като легне, всичките грух-грух... Не знам дали са приели този начин на отглеждане, или са се объркали и не ги разпознават, но за мен това беше много голяма изненада - не съм чел за подобен феномен."

От всичката литература за поликултурно земеделие, която Харманджиев е прочел, не цитира нито една книга на български език. Как си обяснява тази липса? "Политически ще ти го обясня, започва той. Земеделието е свободата. То е манастир - нямаш нужда от никого - нито от Бойко Борисов, нито от лекари, нито от фарма, нито от железа... Имаш много малък проблем да си правиш гориво от земеделие - първият дизел на Рудолф Дизел е тръгнал с рапица. Всъщност можеш да достигнеш до ултимативната свобода. Аз искам да стигна дотам да си купувам само интернета и това на държавата хич няма да й хареса. Салатин казва: ако можех да намеря начин да си произвеждам тоалетната хартия, щях да дръпна шалтера на света." Несвободата по думите на Харманджиев се ражда, като се влоши качеството на храната, следват лекарствата и проследяваме процеса от древните цивилизации: "Всяка цивилизация е изчезнала заради храната си. Древна Гърция изчезва от това, че изсичат горите, стимулират ерозията, почвата се свлича и се образуват блата, блатата произвеждат комари и гърците умират от малария. Древен Рим взима всичките дребни земеделци и ги прави легионери, латифундиите вземат земите и ги правят като днешните фондове за земеделска земя - дават ги на роби да ги гледат и започва корпоративно управление на земята без ротация на културите, монокултурно и пак загиват от това. За маите също може да се намери агрокултурно обяснение. Джаред Даймънд има една книга Collapse - тя като цяло проследява агровръзката за изчезването на цивилизациите. Всяка болест има някаква връзка с храната и тя може да се проследи, така че устойчивото земеделие лекува и земята, и нас."

По-близо във времето и пространството разсъждаваме върху новата история на България и резултатите от пролетаризирането на населението след 1944 г.: "И аз това не мога да разбера, продължава Харманджиев, как да се разхождаш на чист въздух, слънце, сред цветя, птички, някакви готини животни, е станало непрестижно, а престижно е станало да живееш в панелен блок, да те друса земетресението, всичко да ти тече и да ти духа, да работиш на поточна линия под луминисцентни лампи и това да се счита за по-престижния начин на живот? Градът, разбира се, си има своите хубави страни, но за девет десети от населението, което е в гетата, градът не е театър, кино и култура." За да се наслаждава на предимствата, Харманджиев е във фермата поне четири дни от седмицата, пътува до София редовно и не пропуска важни неща като концерта на Заз. Разчита и на малък брой хора, които му помагат в отглеждането на животните - едва петима, защото това земеделие не изисква повече - "пасищните животни са самостоятелни".

Накрая стигаме до червеите, които се отглеждат специално, за да произвеждат хумус и са едни от любимите работници на Харманджиев. "Я да видим къде са ми червеите?" Той вади шепи пръст, за да ни покаже тлъсти екземпляри, и предлага да помиришем земята в доказателство, че не мирише на обор, а на гора. В самия обор, който е ползван през зимата, ароматът е идентичен - там хигиената се поддържа чрез постоянна постеля от слама, талаш, шума, чепки от грозде, всякакви иначе непотребни растителни отпадъци, които съдържат въглерод. Може и хартия от стари вестници. Резултатът е дебела настилка за животните и големи купчини, които се изнасят на открито, за да се компостират. След това червеите изяждат узрелия компост, за да произведат хумус, който отива на полето, за да расте тревата по-зелена, а месото - чисто. "Отпадъкът на едни е храна за другите. В гората няма сметище."

Клиентите на Харманджиев засега са само абонати, но той обещава скоро да пусне сайт и да разшири консуматорския кръг. В заключение напомня, че "това, което трябва да ядеш, е сезонно, локално, проверено, да му знаеш принципа на отглеждане. И всяко животно да яде храната, за която го е конструирал Господ. Колкото повече такива хора има, толкова по-голяма пазарна поръчка ще има за фермери като мен. Тогава ще ги обърнем... Както казва едно детенце в TED, избираш - или плащаш на фермера, или на доктора."

Не мога да разбера как е станало престижно да живееш в панелен блок, да те друса земетресението, всичко да ти тече и да ти духа, да работиш на поточна линия под луминисцентни лампи.

"Хубаво е да имате обувки за кал. За всеки случай. :)" Това е текстът на краткото съобщение, с което Филип Харманджиев ме събужда точно в седем часа и 16 минути сутринта. Според плана той вече пътува с автобуса София - Сандански, а ние с фотографа ще го последваме до село Дамяница, където във фермата за поликултурно земеделие той отглежда пасищни животни - кокошки, пилета, крави, прасета. Има и червеи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    nshopov avatar :-|
    Kobra

    Екстра, чудесно. От кога чакам такова нещо да видя! Има ли начин да резервирам едно прасе за есента? Чакаме с нетъпрение сайта :)

  • 2
    bgmw avatar :-|
    БМЗ

    Супер, това е бъдещето! :)
    Откога чакам да видя някой българин дето работи по системата на Джоел Салатин. :)

    Отделно искам да отбележа, че нашите баби и дядовци не са били толкова прости. ;)

  • 3
    al_georgieva avatar :-|
    al_georgieva

    не съм много сигурна, че точно това е бъдещето с всичкият този народ

  • 4
    vlasevmen avatar :-|
    vlasevmen

    До коментар [#3] от "al_georgieva":

    Ако всичкия този народ не се тъпче в градовете, а се върне по селата,точно това е бъдещето..

  • 5
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    До коментар [#3] от "al_georgieva":

    разбира се, че не е това бъдещето с всичкия тоя народ.
    китайците, индийците, и огромна част от американците и европейците с гурме ли ще ги храниш? или българските пенсионери с яйца от лев и кофичка кисело мляко за 2.20?

    има си потребители, които искат качествена храна, като почти винаги тя е скъпа. останалите с по 1000 лв. заплата в София ще ядат евтините нискокачествени и със съмнителни хранителни качества храни и това е то. а хора на село ще си ядат собствено приготвени храни...

  • 6
    klasnarvik avatar :-|
    klasnarvik

    Страхотна статия! Начинанието на Филип Харманджиев може да се опише само със думи като спокойствие, неповторима атмосфера, чиста природа, първично, назад към истинските неща от живота.....

  • 7
    kakao avatar :-|
    kakao

    Искрено се възхищавам на такива хора!
    Аз лично изобщо не мога да си представя да се заровя да плевя посеви или да храня прасета.

  • 8
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Толкова хубаво звучеше, че чак се замислих за момент дали е истина... Бравос, в този начин на живот е истината, при първа възможност и аз се връщам на село (в моя случай - малкия град)...
    След 10-тина години в големия град се уверявам, че няма нищо по-хубаво от спокойствието, тишината и спокойния живот на малкото населено място!

  • 9
    bateVal avatar :-|
    bateVal

    До коментар [#7] от "kakao":


    [quote#7:"kakao"]Аз лично изобщо не мога да си представя да се заровя да плевя посеви[/quote]


    И аз така допреди 2 години. Сега плевя с кеф, и сутрин като стана първата ми работа е да отида в градината. Особено, когато имаш малки деца - мотивацията е по-силна.

  • 10
    bateVal avatar :-|
    bateVal

    До коментар [#8] от "geordgeo":


    [quote#8:"geordgeo"] при първа възможност и аз се връщам на село (в моя случай - малкия град)... [/quote]

    Не чакайте възможност - правете го раз и няма да съжалявате!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Уволниха ме

Уволниха ме

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK