А сега накъде
Разказите понякога са по-важни от храната, казва писателят и дългогодишен автор на National Geographic Бари Лопес
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Чети. Разбери в какво наистина вярваш. Избягай от познатото.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
9 коментара
Ако я имаш, да.
Съгласен с №1!
Още един, който смята, че българите са индианци и чакат някой да ги завладее или освободи от демоните.
Не ви ли писна?
И то, след като е бил в България.
Този човек уважава индианците много повече от който и да е, така че ако смята българите за индианци, трябва да се чувстваме поласкани.
По-добре да ни приеме като българи.
До коментар [#5] от "Eos":
Подобен тип "писатели" ми напомнят един цитат от Пруст за прислужницата. "Като всеки посредствен човек, тя бе горда от внезапно осенилото я психологическо откритие."
Но все пак става дума за прислужницата, а не за писател.
Трудно ми е да приема, че в България за литература се приема маргинлна (повече или по-малко) парапсихология.
Три поколения след Кашпировски би трябвало да са наясно със себе си и вкуса си.
Смятам, че и авторката на интервюто е от тях, уважавам стила й, в който няма нищо излишно и префърцунено, но явно "писателят" толкова се е поласкал от вниманието, че се е олял.
Човекът казва истини, но по фин начин. Те са общочовешки и са приложими за всички хора, дори и за славните българи.
Все едно слушам Паулу Куелю, не ми хареса.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.