В какво се превръщат дипломите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В какво се превръщат дипломите

В какво се превръщат дипломите

Попитахме девет млади професионалисти кое е най-важното, което са научили в университета

43725 прочитания

Борис Георгиев, собственик на адвокатска кантора, София - Виена

Любимият ми професор имаше невероятно чувство за хумор. Няма да забравя как веднъж ми зададе въпрос по такъв ироничен начин, че просто не успях да се сдържа и прихнах да се смея като всички останали. А той със строг и достолепен поглед ми каза: колега, посмейте се, успокойте се и да продължаваме по същество... Той самият никога не се смееше и не се правеше на палячо. Умееше по невероятен начин да вкарва във всички свои лекции много тънки нотки на сарказъм, ирония или пародия, които не всеки долавяше. Никога не съм харесвал особено наказателното право, но никога няма да забравя и лекциите по криминалистика. Какво преживяване! Все едно четем криминален роман, и то доста по-интересен от това, което ни предлага Холивуд. Професорът ни подготвяше съвсем реални казуси и ги разиграваше като постановка. Трябваше много да внимаваме да следим нишката на лекцията и да преценяваме кое е важно и кое не. Съвсем като в истинския живот...

Заминах да уча в Германия основно защото през 1999 г. ситуацията в България не беше много обещаваща. Родителите ми настояваха да следвам в чужбина, аз пък исках да се науча да се оправям сам с живота. В Германия студентите по право имат много свободна учебна програма - няма задължителни лекции и всеки може да си взима изпитите, когато му е удобно. Това обаче изисква и голяма лична дисциплина, която малко хора притежават на 18-20 години. И до ден днешен, като имам някакъв срок за определена работа, сядам на бюрото си и си спомням как по време на следването се научих да изключвам всичко друго от съзнанието си, за да съм изцяло фокусиран върху работата пред мен. През годините учих в Германия, Испания и Австрия. Впечатленията и преживяванията ми на различните места ме обогатяваха и помагаха да изградя ясна представа как и къде искам да живея своя си живот. Но най-важната функция на университета е да те събере с хора от цял свят, които малко или много са на твоето ниво, с подобни интереси и ценности. Това е много по-силно изразено, отколкото в училище например или дори в работата. Така университетът ти създава едно естествено обкръжение от потенциални приятели за цял живот, което просто трябва да използваш по възможно най-добрия начин. Ако днес мога да избирам, бих учил същото, но на други места, или по-скоро на повече места и със сигурност за по-дълго!

Евгения Пеева, директор на неправителствената организация "Заедно в час", София

Ето една забавна поука - смисълът на университета е във всичко друго, но не и дипломата (макар тя най-много да впечатлява). В "Харвард" създадох невероятно интересни и полезни приятелства, докоснах се до блестящи умове, бях провокирана да преоткрия себе си - и в академичен, и в личен план, бях стимулирана да се целя нависоко и да си покажа, че мога да се равнявам с останалите невероятни хора в университета, което в крайна сметка ми даде вътрешна увереност. Също така разбрах, че САЩ не е моето място за живеене. С една дума: трансформация.

Завърших Американския колеж в София. Избрах "Харвард" в Бостън, "най-европейският американски град". Кандидатствах. Приеха ме. Нямах никакви съмнения, че това е мястото. Най-много ценя своя университет заради неограничените възможности. В "Харвард" можеш да се докоснеш до почти всякакъв вид знание. За човек, който обича да прави различни неща, по възможност по едно и също време, това е рай. Пътуването и живеенето в различна страна и култура (а по време на следването успях да попътувам из Азия, Южна Америка и Западна Европа) ми отвори очите за това, че едно и също нещо може да бъде оценено и недооценено. В тази връзка в България все се оплакваме колко сме зле, а всъщност имаме много неща, за които би трябвало да се радваме и върху които можем да надграждаме.

До много важно прозрение стигнах по време на курс, който не очаквах да ме впечатли - макроикономика. Филип Агион е невероятен професор и консултант на правителства. В неговия курс разбрах, че човешкият капитал (т.е. образованието и уменията на хората) е ключовият фактор, който движи растежа на една икономика и върху който можем да влияем директно. Преведено на езика на българската реалност, чудесно е да имаме външни инвеститори, магистрали и инфраструктура, но ако нямаме обучени хора, които да могат да работят с тях и да ги използват, за никъде не сме.

От любимия ми професор, който преподаваше теория на лидерството, пък научих, че най-добрият начин да мотивираш учениците си е да им дадеш кредит на доверие, че те сами могат да достигнат до "истината", а ти просто трябва да координираш отстрани процеса. От университета си взех завинаги способност да взимам решения по сложни казуси, проактивност и мрежа от контакти по цял свят.

Развих умения за управление на проекти, за работа с други хора, за самоорганизация, за ефективна комуникация и за постоянно търсене на нови възможности. Специалността ми ми даде възможност съществено да разширя общата си култура в икономика, политология, социална теория. Признавам си, че много от чисто теоретичните и фактологични знания днес ми убягват, но затова пък знам къде да ги намеря, когато ми потрябват. Не работя конкретно по специалността си, но и това никога не ми е било цел. Хубавото на международните компании, в каквато и аз започнах работа след завършването си, е, че не те избират по техническо знание, а по способността ти да мислиш и да учиш бързо. Специализираното знание се придобива в процеса на работата.

Преди година и половина създадох организацията "Заедно в час", най-смисленото нещо, което някога съм правила! И сега, макар и да живея в България, ако бях на 18 години бих избрала същото. Единственото, което бих променила, още преди да стъпя на територията на "Харвард", е да изчета всичката възможна информация за курсове, програми, извънкласни дейности и да се опитам още по-целенасочено да използвам възможностите за развитие там.

Ивелина Иванова, актриса, Париж

По време на студентските стачки срещу реформите в образованието във Франция преди няколко години един преподавател ми обясни, че целта на образованието от създаването на Сорбоната през XIII век не е била да ти осигури работа или по-добро бъдеще, а да помогне на студентите да разширят своя хоризонт на мислене. Излиза, че идеята на образованието е по-скоро духовна и морална, а не практична, нещо, което контрастира с обществото ни сега.

След Френската гимназия във Варна исках в автобиографията ми да пише актьорско майсторство, НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Не ме приеха. Сега там пише бакалавър по компютърна лингвистика и магистър по обща лингвистика в Сорбоната. Като студент в чужбина се сблъскваш с две неща - трябва да се развиваш интелектуално, докато се стараеш да оцелееш. Мисля си, че тези неща би трябвало да следват едно след друго - оцеляването идва, след като си достигнал някакъв етап на развитие.

Любознателност, съмнение, труд - тези са моите ценности, придобити в университета. Там се научих и да казвам "Не съм чела достатъчно по въпроса, трябва да потърся повече информация." Още ми е трудно да обясня какво конкретно изучават семиотиката и семиологията, но ми бяха много интересни. Записах магистратура по лингвистика само за да приключа с информатиката, която въобще не ми се удаваше. Открих едно голямо поле от философия, психология, граматика и човечност в тази наука. Не случайно в дипломата ми пише магистър в областта на humanities, но не мога да кажа на български, че съм магистър по човечество, нали? Имах разкошен преподавател, който ми позволи да пиша за театър и така ми показа, че всички науки са свързани, не трябва да ги приемаме като цел, а по-скоро като инструмент да развием собствената си личност. Лингвистиката ми помага в подхода към ролите, кара ме непрекъснато да си задавам въпроси. Знанията, които съм получила, с времето заприличват на стена, върху която винаги мога да се облегна, без да зная с точност коя тухла къде е положена. Те са практичната основа, върху която градя артистичните си идеи.

Златина Станчева, аналитик в инвестиционен фонд, Лондон

Четирите години в колежа Swarthmore в Пенсилвания ми създадоха много близки приятели, жажда за знания и себеусъвършенстване. Добре де, и един голям заем в банката. Заминах за Щатите, защото исках да се занимавам усилено с наука. Получих тази възможност, но най-ценно за мен беше общуването с различни националности, култури и религии. Това ми помогна да стана по-толерантен човек, с по-малко предразсъдъци. Тук срещнах и своя модел за подражание. Като стана на 60, искам да изглеждам и да се чувствам като своята любима професорка по испански, която всяка сутрин в 8.30, бликаща от енергия и със заразителна усмивка, събуждаше целия клас. Изключително ерудирана жена, с позитивна настройка и чувство за хумор.

Университетът, освен ако не учите медицина или архитектура, не е място за придобиване на конкретни знания, които можем да приложим в ежедневната си работа. Университетът е средство за развитие на способностите и интересите. Ако се двоумя, се сещам за следната мисъл "Кой друг, ако не ти, и кога, ако не сега?". Чух я в колежа. Завърших биология, но ето, работя в инвестиционен фонд. Важното е да придобиеш способности като аналитична и критична мисъл и да можеш бързо да усвояваш нов материал. Абсолютно нищо не мога да използвам като знания в новата ми работа, но са ми полезни логическото мислене и вниманието към най-малките подробности, които развих, докато се занимавах с научна дейност в САЩ и Англия след завършването.

От сегашната си позиция отново бих избрала същата специалност в същия университет. Не съжалявам за нищо. Напротив - чувствам се късметлийка.

Антон Панайотов, управител на фирма за инвестиционно посредничество, София

Ако сега съм на 18, бих учил това, което новото време ми дава като възможности да реализирам вътрешния си творчески глас и бих прекарал повече време, изследвайки себе си. Би ми спестило много излишен драматизъм по пътя. В крайна сметка по-лесното е невинаги по-лошото.

Учих това, което винаги ме е привличало. Завърших "Дрексел юнивърсити" във Филаделфия през 1999 г., време, в което в България не се преподаваше много за капиталови пазари и борси. Тринайсет години по-късно почти всичко преподавано ми е от полза. Това е плюсът на американското образование - целенасоченост и тясна специализация. Друг плюс - ходих и на лекции по литература, на които професорът твърдеше, че Тупак Шакур е днешният Шекспир. Преподавателите в университета, освен че имаха такива виждания, макар и невинаги да са най-добри в своята област, знаеха как да извадят най-доброто от нас, студентите. Любимият ми професор преподаваше основи на правото. Възрастен човек, невероятно енергичен и земен. Научи ме на морал, на това какво е правилно и какво не. Показа ми, простете, ако звучи банално, как да бъда още по-добър човек.

Университетът ме научи да задавам въпроси без значение дали знам отговора или не. Това, че той се намира в САЩ, също не е без значение - това е държава, която може да те счупи, ако си слаб, но и да те направи много по-добър, при положение че имаш основата. Но смисълът на университета е във всичко друго освен и в дипломата. И наистина имам предвид всичко! Университетът е мястото, където се формира твоят истински живот и всичко, което следва след университета.

Славей Толев, бизнесмен, Уест Палм бийч и Минеаполис

Завърших три специалности: испанска литература, политология и компютърни науки. Може би в днешни условия съм изключение, но и трите ми помагат в ежедневните ми задължения като собственик на малка агенция за превод и онлайн маркетинг. Завърших средното си образование в САЩ, но останах там да уча не само заради атмосферата - опитвах се да избягам от задължителната военна служба в България. Университетът?

И досега не знам защо взех история на античното изкуство, но пък мога да говоря с часове за Венера от Вилендорф. Като млад баща по-голяма полза имам от астрономията за начинаещи, учудващо впечатляващ ме предмет. Мога сега да обяснявам на малкия си син, Алистър, за звездите на небето и ще бъда много cool.

Спя по 4 часа на денонощие, това е университетското ми наследство. Също и добрите приятелства, които остават за цял живот, както и финансовата и всякаква друга дисциплина. Самостоятелност, вяра в себе си и гъвкавост - ето това са нещата, които придобих по време на следването. Университетът трябва да накара студентите да видят света от по-различен ъгъл и да се стремят да намерят собственото си място в живота. Майкъл Маркс, любимият ми преподавател по международни отношения, ме научи винаги да анализирам ситуацията от няколко страни, а не да търся най-лесното решение. Татяна Павлович, не гледайте името, тя преподава испански, ме зарази с невероятната си любов към живота, към хората и към всичко, което се отнася до Педро Алмодовар. Ако сега отново пристъпя прага на университета, ще наблегна малко повече на счетоводството, което би ми помогнало много в работата ми като бизнесмен. Но като цяло изборът би бил същият.

Александра Грашкина, адвокат, Бостън

Имах професор по испански, която не беше американски гражданин, и обичаше да казва: "Като получа гражданство, тогава вече ще си купя пикап и ловна пушка." Всички знаехме, че това е жена, която идва на работа с колело и не може да убие и муха, а камо ли да държи в ръце ловна пушка. Но с това изказване тя показваше лека ирония и към себе си, и към американската култура: пикапът и пушката са сериозни културни символи в Америка. От нея научих, че за да живееш в Рим, няма нужда да правиш като римляните. Можеш абсолютно навсякъде да си един кротък интелектуалец, а не каубой. Но трябва да можеш да се посмееш на каубоите и на себе си, и то искрено.

Завърших политология в "Уилямс" (Williams College) и право в Бостънския университет. Заминах в Америка с пълна стипендия от "Уилямс". Бях чувала страхотни неща за този колеж, за това как там не само получаваш диплома, но се развиваш като личност. По този път имаше и необясними неща. И до днес не знам защо взех такъв предмет като икономика. Цял семестър рисувах по време на лекции, а даже и няколко стихотворения написах. Не очаквах, че ще ме впечатли криминалното право. Ще го запомня като един от най-интересните предмети, защото се водеха много философски дискусии, които излизаха извън правната сфера. Какво означава предумишленост? Ако имаш желание да извършиш престъпление, но в последния момент обстоятелствата ти попречват и в крайна сметка, не успееш да навредиш на никого, това прави ли те невинен? Има ли такова нещо като престъпни мисли? В края на семестъра се чудех как точно ще ни оценяват, защото цял семестър философствахме, вместо да учим закона.

Искам да вярвам, че в университета съм развила качества като любознателност, въображение и толерантност. Смисълът на университета за мен е да се научиш да общуваш с хора, различни от теб. Това е важно във всяка професия без изключение. Стипендията ми позволи да уча и в Бразилия и Швейцария. И на двете места живеех с местни семейства, което ми помагаше да напредна с езиците. Беше страхотно преживяване. Излиза, че най-хубавото на ученето в чужбина е това, че са ме пратили в друга чужбина. В "Уилямс" режисирах и две студентски пиеси. Остана ми голямата любов към театъра, за която не знаех преди. Поуката е, че можеш да завършиш политология и да се занимаваш с какво ли не.

Ако сега, през 2012 г., бях на 18 може би нямаше да получа стипендия за "Уилямс" и американска виза, защото с всеки изминал ден става все по-трудно и мъчително да си чужденец в САЩ. Следването в чужбина е възможност за приключение, която не трябва да бъде изпускана, но не е необходимост. Много хора мислят, че образованието в чужбина отваря възможности. Това, че съм дошла в САЩ на 18 години не ми е дало никакви възможности. Напротив, трябвало е да се боря за най-малките неща 100 пъти по-дълго и упорито от връстниците си. Като учех в Бостънския университет на всеки три месеца се редях на опашка в офиса за чуждестранни студенти, където една жена, която така й не ми научи името за три години, правеше ксеропие на паспорта ми. Ако не се явиш, нямаш право да продължиш да следваш. Обикновено след копирането на паспорта ми се обаждаха на другия ден да ми кажат, че копието или се е загубило, или не е излязло добре, или фамилното ми име не се чете. И че трябва да се явя след седмица точно в определен час. След това, въпреки че в някой шкаф в този офис има 30-40 копия на моя български паспорт, те пак ми пишеха името грешно.

Да, бих го направила отново, но бих могла да мина и без постоянното напомняне, че не съм американка. Не е вярно, че нещата, които те дразнят, те правят по-силен. Правят те най-вече по-циничен. За съжаление това се случи и с мен. Затова, ако бях на 18 години сега, най-вероятно щях да избера същата специалност, но в България. Сигурна съм, че щях да бъда също толкова щастлива. Но всъщност, както се пее в една кънтри песен: "Мечтая и сега да не знаех нещата, които не знаех тогава."

Ненад Свързикапа, работи като учен в biotech startup компания и прави магистратура по биоинформатика в "Харвард", Бостън

Може да се каже, че заминах да уча в чужбина заради Охрид, града в който израснах. През лятото заради многото туристи имах възможности за контакт с външния свят. Сприятелих се с много чужденци и бях истински заинтригуван от идеята да видя нещо различно. А и в Охрид не се случваше нищо през останалите девет месеца от годината, което е причина номер две. Завърших биология и сега работя като учен. Днес бих казал, че научих повечето техники на работното място просто защото те струват скъпо и са трудно приложими в академична среда. Научаването на нови неща в работата, разбира се, се улеснява от това, което човек вече знае от университета. Освен това човек трябва да има онзи "здрав разум", който не може да бъде googled. Просто на Google му липсва приложението на структура и дисциплина, което една академична институция осигурява. Дипломата може да ти покаже една врата, да ти осигури по-високо заплащане, но от теб самия зависи дали ще я отвориш и минеш през нея.

В университета особено харесвах професорите, които не са обсебени от оценки и изпити, а прекарват повече време в преподаването и в това да те научат на нещо. Това е тяхната задача. А моята? Да предизвиквам сам себе си и да преценя способностите и амбициите си. Следването всъщност е една микросреда на глобалната конкуренция, която те очаква, след като завършиш. В университета разбираш, че не си геният, за който си се мислил, завършвайки училище, и че вероятно има хора, които са по-добри от теб. Тогава започваш да се съревноваваш с тях и се научаваш да бъдеш конкурентоспособен при възможностите за работа, които ще последват.

Цветан Гачев, бивш банков служител, в момента учи бизнес администрация в Lundquist College of Business, Юджийн, Орегон

Ако сега съм на 18, щях много да го мисля и сигурно щях да уча езици и бизнес някъде в Източна Азия. Това в сегашно време, но ако можех да се върна назад във времето, когато аз бях на 18, щях да направя същото, което направих и тогава, а именно да замина за Щатите. Тогава причината беше ясна - в средата на 90-те години нямаше яснота дали ще става по-добре или още по-зле. Така се озовах в щата Уайоминг в Средния Запад, студент по мениджмънт. Във втори курс ходех на лекции по история на театъра, предмет, към който бях скептично настроен. Преподавателят обаче се оказа бивш драматург в Холивуд с невероятен поглед върху нещата. В университета придобих нов начин на мислене, самочувствие и убеждението, че мога да завърша проекти по начин, който е повече от задоволителен. Научих и разни практични неща - например мога да отварям бирени бутилки със запалка. Но най съм благодарен за различния мироглед и хората, с които съм се запознал, мои настоящи приятели от всички континенти.

Борис Георгиев, собственик на адвокатска кантора, София - Виена


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

51 коментара
  • 1
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Скучно и едностранчиво. Дайте думата и на друга "категория" -тръгналите от български университет и минали през чужди. Уверявам ви, че ще има много изненади - защото в тези мнения тук такива няма.

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#1] от "Мария":

    Съгласен. Няма лошо, че представяте млади успели и симпатични българи, но ми се струва, че тяхният успех е по-скоро изключение на общия фон в България. Ще е интересно да се чуят гласове на "средностистически" млади хора минали през системата на висше образование в страната и останали да градят живота си тук.

  • 3
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    Мдам, малко клише са тези тук :)...бла-бла учих в Харвард, бла-бла работих в голяма корпорация, щото този/тази който ме нае там и той учил едно време в Харвард, бла-бла срещнах големи умове.
    Лошо няма, ама такива убиват прогреса - поради това Хюлет Пакард или Интел например потъват, за сметка на ТСМС или Самсунг, щото китайците/корейците/японците въобще не им пука дали си учил в Харвард или Мировяне, ама ако можеш да измислиш джаджа, която от въздух да произвежда злато, ще те вземат и ще плащат яко. или пък ако имаш солидни познанства и връзки. И са практични и не наричат тези качества "широк мироглед", "богата вътрешна култура" и прочие, ами си му казват "здраво връзкарство". Така се прави бизнес по азиатски. С още по-добро око гледат на новопостъпилите, ако са азиатци и владеят японски/корейски/мандарин :), но никой не споменава за расизъм, разбира се :):)

  • 4
    dennyoc avatar :-|
    dennyoc

    Толкова много злоба и завист...бла-бла, то нали в Харвард от българи не можеш да се разминеш, който не е решил да кандидатства не е влязъл, като Лесото...Забележете, че някои от абсолвентите живеят в България, едната дори казва, това, което твърдите, че го няма- човешкият капитал е най-важен. А във връзките в САЩ няма нищо лошо, всеки го ползва, в повечето случай след като се убеди, че наистина става за позицията и това дава основание да се използват контактите. И в България ли е така? Риторичен въпрос задавам, разбира се.А какво ли биха казали българските абсолвенти? За 5 години бях на една лекция, голяма загуба... Живи и здрави!

  • 5
    whocares avatar :-|
    who cares

    аз пък признавам само един "професионалист" - Жан-Пол Белмондо ;-) И музиката е ... убийствена... И, да, много професионално е да се усмихнеш и да минеш за успял - ама в к'во - измислили са нов микропроцесор ли? или лекарство някакво? или са спасили живот? Мечти ;-)

  • 6
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Прекрасна статия, много позитивно настроена.. а пък мислите на
    Евгения Пеева са истинско удоволствие да ги четеш и проумееш.
    Хубаво е , че има и такива хора в България...

  • 7
    kkozarev avatar :-P
    Kamen Kozarev

    До коментар [#3] от "mirohero":

    "Лошо няма, ама такива убиват прогреса" - значи ако си учил в престижен университет, според теб, не можеш да измислиш нищо ново и оригинално, така ли да разбираме желязната ти логика? Аааа, ясно, аз се чудех защо толкова хора се натискат да учат в Пернишкия университет! :)

  • 8
    kkozarev avatar :-|
    Kamen Kozarev

    До коментар [#2] от "zumz":

    Хайде хайде - ти би ли прочел статия в Капитал, в която представят програмисти-геймъри или пиар-консултанти? Или продавачи на битова електроника? Може би, ако имаха някаква страхотна идея. Но такива хора има навсякъде около нас, а тези тук не ги срещаш всеки ден.

  • 9
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    До коментар [#7] от "kkozarev":

    Просто отбелязвам, че акцентирането върху престижно учебно заведение и евентуално концентрацията на кадри от подобни в една корпорация, например завършили Айви лигата, на практика води до еднообразие, а не разнообразие от таланти. Отделно лично моето и много субективно мнение, е че подобни личности са по-заети с персоналната си кариера и материален успех, отколкото с реализирането на някакви нови идеи - от които една корпорация , особено технологична, би имала най-голяма изгода. Не казвам, че подобни хора са неспособни или не-талантливи, просто те имат възможности, дадени им от престижа, да печелят пари и е по-логично да използват тези възможности, а не да експериментират с безпарични идеи, които може или не може да имат някакъв потенциал. Просто един вид парадокс.

  • 10
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    До коментар [#8] от "kkozarev":

    Мдам, възприятието е нещо относително. Аз например срещам хора, като в тази статия всеки ден, а откровените самоуки таланти са рядкост наоколо. Корпорациите буквално са готови да убиват за генетично родените таланти. В Силиконовата долина съм, мисля че имам специфичен поглед върхи нещата. И след като споменаваш :), имам приятели програмисти-геймъри и маркетинг и пиар-геймъри например. Не са завършили Харвард. Даже повечето от финансовите менажери, които се занимават с ейнджъл капитал и сливания, листвания и прочие наоколо, не са завършили Харвард :). Виж, средното ниво мениджмънт в Интел и Хюлет Пакард например са все индийци от Харвард или Станфорд, които идея си нямат от електроника, нито имат и талант да разбират от електроника, за разлика от Самсунг, Марвъл или Куалком - в резултат виждам как липсата им на визия закопава компаниите, в които работят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK