Началото, същината, бъдещето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Началото, същината, бъдещето

"Обядът" е част от серия ескизи за бъдещ филм на Теодор Ушев с работно заглавие "Kitchen Confidential"

Началото, същината, бъдещето

Разговор с аниматора Теодор Ушев за кратките форми, дългите разстояния, що е потлач и какво прави човек, когато обича една картина на Ротко

Нева Мичева
9711 прочитания

"Обядът" е част от серия ескизи за бъдещ филм на Теодор Ушев с работно заглавие "Kitchen Confidential"

© Theodore Ushev


От пролетта из мрежата се върти (буквално, ако се вгледате) "Демони", хипнотичният нов клип на явлението в новата българска музика Котарашки и групата "Дъждовните кучета". Освен пилотен сингъл от едноименния албум, който музикантите представиха през юни и с който наесен заминават на европейско турне, "Демони" е филм на явлението в новата канадска анимация Теодор Ушев. И чудесен повод да го заговорим заради участието с него във фестивала за късометражно кино в португалския град Вила ду Конде (7-15 юли 2012).

За последните две години рисуваният от Теодор биопик "Дневниците на Липсет" събра овации и отличия от десетки фестивали в Канада, Финландия, Япония, Естония, Франция, Германия. Сега авторът му е в един от най-дейните си моменти: извън още неотшумелия "Липсет" и звучащия с пълна сила "Демони", през септември на фестивала в Торонто ще представи "Разделени", своя първи филм без музика, на фарси, посветен на режисьора Джафар Панахи, комуто в края на 2010-а иранската диктатура отне за 20 години правото да снима, да пише сценарии, да дава интервюта, да излиза от страната... Следва премиерата на Gloria Victoria през март 2013-а в Утрехт: със симфоничен оркестър, който ще съпровожда както 3D прожекцията на новата късометражка, така тези на двете й предшественички от трилогията "ХХ век" (Tower Bowher и Drux Flux), в която Теодор Ушев разказва посвоему "политическите идеологии, философиите и артистичните течения на столетието".

Как се намерихте с Котарашки и защо решихте, че ще рисувате точно тази песен?

Открих Котарашки преди няколко години – първият му албум, "Опа, хей", веднага ме грабна с интелигентното си, даже иронично отношение към балканската традиционна музика. Отдавна очаквах да се случи нещо подобно и си казах: най-накрая някой размеси с ум и ясна визия тази "манджа". Как иначе, щом архитект се е заел да го направи... (Никола Груев, известен с артистичния псевдоним Котарашки, е архитект в живота си извън музиката - бел. ред.)

Скоро след това една американска телевизия ми предложи да направя малък анимационен филм и за музиката се свързах с Никола. Както често става обаче, проектът – по "Цигански балади" на Лорка – се забави; готови са три четвърти от него, но ще излезе едва идната година. Междувременно станахме приятели с Никола, оказа се дори, че бащите ни са били съученици в Художествената гимназия... Докато работеше по новия си албум, ми писа: "Би ли направил клип за нас?", и прати две парчета. Ахнах. В момента, в който чух едното, плочата се завъртя пред мен. Останалото беше само въпрос на три седмици рисуване (с помощта на десетгодишната ми дъщеря, която нашари няколко винила, вдъхновена от това, което правя...).

Как стана формулирането на музикалните ви впечатления в образи?

След като ми дойде идеята, написах кратък разказ. Части от него са отпечатани на обложката на албума. И всичко си дойде на мястото. Завъртя се около котките, кучетата, "кучешкия понеделник" (стар езически празник). Оттам нататък тези традиционни образи се сляха в един "балкански сюрреализъм". Всъщност балкански ли? Много хора намират у Котарашки отгласи на карибски или индиански ритми – истинска world music е, та и образите май се смесиха световно. Един критик писа – представете си, че Миро, Клее и Кандински са седнали на маса и са решили да направят музикален клип. И са пили бургаско пиво, бих добавил: 53 рециклирани винила, изрисувани от двете страни, и готово. Отдавна не бях изпитвал толкова радостно усещане от създаването на нещо и мисля, че то се предава – няма фестивал, на който да съм пратил този "филм" и да не са го приели. Нещо повече - вече не го пращам, сами си го искат.

Досега сте правили само късометражни филми...

...и никога няма да направя пълнометражен! Пълнометражните филми са в историята на киното. Късометражното кино е началото, същината и бъдещето. Пълнометражната форма е била измислена от собствениците на киносалони в САЩ, които са изчислили, че час и половина са достатъчни да смачкаш едно кило пуканки и да излочиш половин литър кола. Е, киносалоните са на умиране, а с тях – и този формат. Аз определям колко дълъг ще бъде моят филм: ако искам да кажа нещо за 2 минути, ще го кажа за 2 минути, ако ми трябват 20 – ще са 20. Какво ме интересуват продавачите на кока-кола? И не искам филмите ми да се прекъсват от реклами на сапун по телевизията... Най-хубавото е, че начините за дистрибуция се увеличават от ден на ден. Е, това е всичко, от което се нуждая – хората да могат да гледат това, което съм направил. В интернет, в киносалон или на смартфона си; кой където пожелае.

Всъщност късометражните филми са най-ощетени от дистрибуцията – ако не ги гледаме по фестивали, е изключено да ги видим по кината... А качествен онлайн достъп до късометражки предлагат сравнително малко сайтове като Канадския филмов борд или MUBI. Впрочем как се отнасяте към пиратите, които са най-мощните "дистрибутори" в много страни?

Аз съм абсолютен привърженик на копилефта. Да живее свободното разпространение на изкуство! Колкото повече хора видят един филм или чуят едно музикално произведение, толкова по-добре – светът ще стане по-добро място за живеене. Какво ме интересува, че някакви си адвокати и шкембета няма да печелят милиони. Когато обичам една картина на Ротко например, аз отивам в МоМА да й се насладя истински, нищо че мога да я видя на сайта на музея.

Същото е с музиката. Има милиони изпълнения на Менделсоновите "Хебриди" онлайн, но ако искам да изпитам пълното усещане, ще отида да слушам как я свири Филаделфийската филхармония. Не можеш да почувстваш филм като "Торинският кон" на Бела Тар, като го гледаш на компютъра си – трябва да идеш на кино. Но как ще разбереш, че те съществуват, ако не са услужливите хора от интернет? Живеем в епохата на потлача. Нали знаете какво е потлач? Всеки, който има нещо за даване, го слага в мрежата. За да можe и други да го видят. Така ставаме по-информирани, по-умни. А аз, ако уважавам съответния артист, ще намеря начин да платя за труда, който е положил. Отговорът ми къде да се гледат късометражни филми е: те рано или късно намират своя път до Youtube.

Бяхте в журито на тазгодишното издание на фестивала за късометражно кино в Клермон-Феран (а за следващото, през февруари 2013-а, Теодор Ушев е автор на официалния плакат - бел. ред.). Как се чувствате като обект на ретроспектива и какво бихте казали за тенденциите в кратката форма въз основа на тазгодишните си впечатления?

Не знам как се чувствам, не мога да преценя. Хората ми казваха, че ретроспективата е била събитието на фестивала тази година: шест прожекции, всичките пълни, дори тези в периферните зали на града. Средна възраст – 25 години. Не е лошо, значи няма да са само майка ми и дъщеря ми, които гледат моите филми. А за тенденции – няма такива. Болшинството от правещите късометражно кино са млади хора, които искат по този начин да стигнат до първия си пълнометражен филм. Което идва от порочния начин на обучение в киноуниверситетите, разбира се.

Изключение правят авторите на анимационни филми, тъй като те в повечето случаи са дело на хора, които не биха се насочили към пълнометражното кино и владеят формата по друг начин. Понякога виждаш как режисьорът е искал да се изрази пълнометражно, но не са му стигнали финансите. Или виждаш професионално направени out of school филми, натежали от всички клишета. Това, което печели, е просто и добре замисленият персонален филм, пред който всички опити на мастити режисьори (каквито имаше немалко, тъй като и автори от калибъра на Данис Танович и Тери Гилиъм искат да се почувстват свободни творци от време на време) увисват кухи и лекички. Най-важното беше, че публиката се забавляваше, а публиката в Клермон-Феран е знаменита: 2500 човека зала, винаги пълно. Какво повече...

Сигурно често ви казват, че рисувате страшно? И под "страшно" разбирам както "впечатляващо хубаво", така и "плашещо мрачно"...

Да. Питат: ама защо не правиш изложби, защо не продаваш картини. Моят отговор е: защото не искам картините ми да се превръщат в недвижимо имущество, с което търгуват дилъри. Ако излагам, то е в галерии, които не изискват да продавам. Държа да познавам всеки, който притежава мои рисунки. Затова те само се подаряват. На хора, които харесвам. А за основния смисъл на "страшен" – да, и това са ми казвали, но ако съм мрачен, как ще направя филм като "Демони"? В живота все съм усмихнат... Всъщност може би затова.

Намира ли се друго българско вдъхновение, по което да ви се рисува?

Планирам един филм и сценарият му вече е готов. Най-амбициозният досега, базиран на съвременна българска книга – интроспективен и дълбоко личен роман на мой връстник, когото чувствам много близък. Това е всичко, което мога да кажа засега. Филм за спомените и обектите, които ги носят, паметта, емиграцията, любовта...

Ако теглите чертата дотук, за годините извън България какво е най-същественото от случилото се и неслучилото се в живота ви?

Най-същественото, което ми се случи, е, че съм наясно със себе си. Знам какво искам и какво правя. И вече не ми се налага да правя компромиси. А това, което не ми се случи, ще влезе в следващия ми "български" филм. Там ще се опитам да намеря отговора, затова именно ще го правя. Моите филми се раждат в живота ми, аз не измислям. Само по малко си фантазирам (смее се.)


2 коментара
  • 1
    ana_ni avatar :-|
    ana_ni

    страхотен е!поздравления за прекрасната кариера в анимацията!

  • 2
    sinibaldi avatar :-|
    Francesco Sinibaldi

    Comme la neige.

    Comme la
    neige dans
    l'aube d'une
    couleur j'écoute
    le sourire qui
    chante le
    matin.....

    Francesco Sinibaldi


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK