20 въпроса: Максим Ешкенази
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

20 въпроса: Максим Ешкенази

20 въпроса: Максим Ешкенази

13110 прочитания

За него казват, че е по-известен по света, отколкото в България. Вдъхновен виртуоз, един от най-младите професори в музикалната консерватория Colburn, преподавател в образователни музикални училища из цяла Америка, Максим Ешкенази (37 г.) живее от 14 години на брега на океана в Калифорния. 23-годишен взима две години за една, завършва предсрочно Софийската консерватория със специалност цигулка и решава да продължи образованието си в САЩ. След магистърската степен става музикален директор на Pacific Symphony Youth Orchestra, главен диригент на Colburn Chamber Orchestra и Orchestra De Camera в консерваторията Colburn. Като гост е дирижирал Софийската филхармония, Плевенския оперно-симфоничен оркестър и оркестъра на Classic FM.

Една от мисиите на Максим Ешкенази е да доближи класическата музика до повече хора. Ето защо става идеен двигател на българския "Фортисимо фест" - безплатен фестивал на открито. Сега за трета поредна година цигуларят повежда фамилия Ешкенази и други музиканти из страната. "Музика под звездите" ще звучи във Варна (1 септември), Пловдив (7 септември) и София (8 септември).

Като какъв човек се определяте?

Любопитен. Нещо, в което вярвате абсолютно?

Любовта на майка ми.

Любимият ви момент от деня?

Изгревът и залезът.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Непрекъснатото себеоткриване. Желанието да създавам нови неща, без за попадам в собствените си клишета.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Забавлявам се, като забавлявам другите, и ако някой се разплаче, се опитвам да му помогна да се разсмее.

Как си почивате?

Работейки.

Какво ви зарежда?

Работата ми. Природата. Работата ми по образователни проекти. "Фортисимо клас" и, надявам се, от следващата година и "Фортисио фамилия".

Какво ви разсмива?

Добрите кинокомедии – Чарли Чаплин, Луи дьо Фюнес, Саша Коен… Обичам да гледам stand-up comedy на живо. Много обичам.

Какво ви натъжава?

Раздялата. Понякога ме натъжават съвсем малки прозаични неща. Напоследък се разплаквам, като слушам музика… мога да продължавам да говоря за това с часове. Може би това е чувството, което най-лесно намирам в себе си. Но не съм тъжен човек.

Какво ви вбесява?

Хора, които работят работата си без любов. Какъв загубен живот…

Личност, на която се възхищавате?

Карлос Клайбер – моят диригентски идол. Ленард Бърнстейн – моят музикален идол. Много още, мога да напълня цялото списание с имена.

Кое свое качество харесвате най-много?

Да спя като бебе на дълги полети в самолет.

Кое никак не харесвате?

Нерешителност. Прекалено много мисля, преди да взема решение.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да огъвам лъжици с поглед.

Последният подарък, който получихте?

Моите приятели в Коста Рика ми спретнаха такова парти, на което се чувствах като вкъщи. Страхотни джазмени импровизираха за мен Нappy birthday, талантливи музиканти се превърнаха в готвачи и ми направиха страхотно барбекю. Почувствах се вкъщи на другия край на света. Танцувахме салса до зори, а на заранта имах концерт.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

FB, CNN, BBC.

Любимите ви имена.

Хари, Ростислава, Светлина, Калина и Ради. Невинаги в този ред.

Най-интересното място, на което сте били?

На пулта и в небето.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Не плачи, че свърши, усмихни се, че ти се е случило."

За него казват, че е по-известен по света, отколкото в България. Вдъхновен виртуоз, един от най-младите професори в музикалната консерватория Colburn, преподавател в образователни музикални училища из цяла Америка, Максим Ешкенази (37 г.) живее от 14 години на брега на океана в Калифорния. 23-годишен взима две години за една, завършва предсрочно Софийската консерватория със специалност цигулка и решава да продължи образованието си в САЩ. След магистърската степен става музикален директор на Pacific Symphony Youth Orchestra, главен диригент на Colburn Chamber Orchestra и Orchestra De Camera в консерваторията Colburn. Като гост е дирижирал Софийската филхармония, Плевенския оперно-симфоничен оркестър и оркестъра на Classic FM.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    nigmand avatar :-|
    Елена Ангелова

    Браво, Капитал. Имакакво да се научи от този изключителен професионалист.

  • 2
    tulsa avatar :-|
    тулса

    Сигурно има какво да се научи от Ашкенази
    като професионалист, но не е лошо да се отбележи,
    че именно в България той се е изучил като такъв.
    Нещо не виждам в интервюто въпроси за българската
    част от живота му( преподаватели, примери за подражание,
    и.т.н.).Иначе е интересно да узнаем, че спял като бебе
    в самолета и как танцувал салса до зори:))

  • 3
    merakliyski avatar :-P
    Саше Матросовски

    Цитати :
    -------

    Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
    --------
    Непрекъснатото себеоткриване. Желанието да създавам нови неща, без за попадам в собствените си клишета.
    --------------

    Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
    "Не плачи, че свърши, усмихни се, че ти се е случило."
    .............................

    има доста рационални хора , които в изкуството са ирационални

    Очевидно М.Ешкенази е ирационален не само в изкуството ;)

    Самоиронията е дефицитно качество , конграчулейшън"

  • 4
    smashingart avatar :-|
    smashingart

    Адмирации! Повече такива хора трябват на България, за да се види светлина в тунела. Това са факторите за националното ни самочувствие!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK