Снежина Петрова изпраща отговори на въпросите ни в последния възможен ден, в 1.20 през нощта. Напоследък една от най-успешните български актриси е изключително заета и едва намира време за всичко в нейния свят – да подготви двете си момчета за детска градина и предучилищна, да репетира за новия театрален сезон и да поеме смело новата си отговорност – ръководител на департамент "Театър" в НБУ. Почти две десетилетия след като завърша НАТФИЗ през 1994 г., доц. Петрова е готова сама да предаде на студентите си различни съвременни методи, да ги учи да пишат за театър и да управляват театрални проекти чрез европейско финансиране и работа в мрежи. Приемът на студенти вече приключи, но ние се вълнуваме от новия сезон на Народния театър, където отново ще имаме възможност да гледаме Снежина Петрова в "Идиот" с режисьор Десислава Шпатова, "Лов на диви патици" по Александър Вампилов, "Малка пиеса за детска стая" и "Приятнострашно" в Театър 199.
Като какъв човек се определяте?
Като някой, който винаги избира по-трудния път.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
В клишетата например = че мечтите могат да станат реалност.
Любимият ви момент от деня?
Не мога да отговоря.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да създадеш екип.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Една котка повела група мишки към сцената. Те си мислили, че иска да ги яде на светло, но я следвали от любопитство. Когато стигнали мястото, котката благородно се отдалечила и мишките забелязали, че тъмнината е пълна със светкащите очи на други котки, които незнайно защо седели в меки столове и мъркали – нямали право да се качат при тях – така пишело на билетите им; мишките се успокоили и се превърнали в хора; това се случило и с котките. След спектакъла всички излезли човеци.
Как си почивате?
Като спя.
Какво ви зарежда?
Тишината.
Какво ви разсмива?
Отговорите на тези въпроси.
Какво ви натъжава?
Новите кумири.
Какво ви вбесява?
Празните приказки.
Личност, на която се възхищавате?
Повечето са художествени образи.
Кое свое качество харесвате най-много?
Чак да харесвам... но все пак ... трудолюбието.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Бих искала да се наспивам за три часа, но още не съм го постигнала.
Какъв талант, бихте искали да притежавате?
Да пея.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Очен преглед за мен и малкия ми син, който докторът отказа да заплатя, приех го като рядък подарък.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Сайтът на НБУ, на основните училища в София и hotmail.
Къде бихте искали да живеете?
Тук и сега... само с леки забележки към средата.
Любимите ви имена?
На децата ми.
Най-интересното място, на което сте били?
Сцената.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Блясък... плясък... плисък... пламък... огън... удар... срез... мах.... натиск" – едно бълнуване на Сара Кейн.
Снежина Петрова изпраща отговори на въпросите ни в последния възможен ден, в 1.20 през нощта. Напоследък една от най-успешните български актриси е изключително заета и едва намира време за всичко в нейния свят – да подготви двете си момчета за детска градина и предучилищна, да репетира за новия театрален сезон и да поеме смело новата си отговорност – ръководител на департамент "Театър" в НБУ. Почти две десетилетия след като завърша НАТФИЗ през 1994 г., доц. Петрова е готова сама да предаде на студентите си различни съвременни методи, да ги учи да пишат за театър и да управляват театрални проекти чрез европейско финансиране и работа в мрежи. Приемът на студенти вече приключи, но ние се вълнуваме от новия сезон на Народния театър, където отново ще имаме възможност да гледаме Снежина Петрова в "Идиот" с режисьор Десислава Шпатова, "Лов на диви патици" по Александър Вампилов, "Малка пиеса за детска стая" и "Приятнострашно" в Театър 199.
5 коментара
Ето с тази жена бих разговаряла много по-дълго от 20 въпроса!
Невероятна!
Много интересна личност изглежда...
http://zuramode.wordpress.com/2012/09/24/fall-fash
"Нещото, в което вярвате абсолютно?
В клишетата например = че мечтите могат да станат реалност."
Могат, и още как! Само че модното клише в последно време е друго - че не можели...
"Блясък... плясък... плисък... пламък... огън... удар... срез... мах.... натиск" – едно бълнуване на Сара Кейн."
....Светът наистина загуби една голяма своя щерка, драматург с разтърсващ език, шокиращи образи...