Как живяхте през годините, кои бяха най-големите трудности?

Сигурна съм, че трудностите са изпитания, които са индивидуални задачи, надявам се, че съм издържала изпита... Не обичам да се оплаквам, давам си сметка, че не съм единствената, на която й е трудно (едва ли на някой му е лесно в тоя живот, всеки сам си знае). Трудностите бяха свързани най-вече с физическото оцеляване, имало е моменти, когато съм искала да отрежа косата си, за да нахраня децата, наистина.

На колко години са момичетата ви – Димитра и Магдалена? Какво знаят те за баща си?

На 19 и 21. Магдалена си го спомня, а Димитра се роди след това... За тях той е просто баща им, любящ, мил и забавен, гледаме го по семейните филмчета и по записи и снимки от концерти. Интересно им е, когато се случи някой да реагира с възторг, когато кажат , че са Воеви...

На какво се опитвате да ги научите, в какви ценности ги възпитавате?

С Митко имахме абсолютно общи възгледи за възпитанието. Почтеност, свобода и едно много важно нещо – да са отговорни и да могат сами да се грижат за себе си. Всичко споделяме и коментираме като между приятелки.

Жените се с Митко, когато вие сте на 23 години, а той на 24. Живеете заедно едва три години...

Да, той беше на 24 години, когато се оженихме, твърде млад физически, но достатъчно зрял и отговорен. И двамата смятахме, че сключването на брак е само формалност, и го направихме само за спокойствието на роднините ни. На подписването бяхме петима – ние двамата, кумът и кумата и фотограф. Забавлявахме се на официалността на церемонията. Датата я избра Митко – 5 септември 1989 г., падаше се през седмицата, а не както е прието – в неделя. Бяхме спортно облечени, а кумата се беше издокарала, та я помислиха нея за булката...

Да се върнем малко назад – с Митко сте се запознали по време на интервю, на което сте била ангажирана като фотограф. Какво беше първото ви усещане за Воев?

Първото ми впечатление като спомен е нещо много характерно за него – артистична демонстрация на самочувствие, игра на царственост, а зад нея прозира болезнена чувствителност и деликатност.

За какво обичахте да си говорите в свободно си време?

За всичко – от нас самите до целия свят, разговорите с него бяха приключение и вълнение.

Каква беше борбата му, протестът във и срещу времето, в което живееше?

Животът и творчеството му са едно цяло – добър човек и талантлив творец. Времето преди и по време на прехода всъщност беше привилегия за нашето поколение – че живяхме във време на истински промени, когато всеки миг беше важен, на моменти имахме усещането, че ние пишем историята.

Беше ли изпреварил времето си или на хората тогава им беше трудно да го догонят?

Със сигурност го беше изпреварил, и това се доказва от факта, че все още няма адекватен анализ на творчеството му. Но да се общува с него беше леко, всички приятели усещаха любов и собствената си значимост. Всеки ставаше важен и ценен. Митко обичаше приятелите си, отнасяше се с уважение към хората независимо от произход и занимание. Беше свързан с духовните водачи, винаги съм знаела, че ако живееха в една епоха, би бил приятел с Великите посветени... Той виждаше и същества от невидимия свят... спомням си на морето в палатката веднъж ми каза, че било пълно с тях и го закачали и не му давали да спи, и се учудваше, че аз не ги виждам (смее се).

Коя част от него ви беше най-интересна?

Ние бяхме двойка, семейство, едно цяло, бяхме си истински интересни един на друг в цялост. Митко наистина се интересуваше от мен като жена и като личност. Аз и до днес продължавам да го опознавам... заедно имахме големи планове за бъдещето, затова как а преминем живота си като духовна двойка. Следвам този план, независимо че физически не е до мен. Ние сме двойка.

Казвате, че навремето членове на "Нова генерация" са го изоставили, като са заминали за Канада, предали са идеята. Така ли се чувстваше Воев – предаден?

По този въпрос ще цитирам само факти. Има няколко текста, в които е отразена болката му: "...с вериги стегнал си скалите, за да са здрави тези, когато ще текат реките през твойте очни падини" ("Зона Опасност"). И едно стихотворение с посвещение на един от заминалите, което по-късно с малки поправки се превърна в песен ("Прилепът"): "Приятелите от хартия изрязваш с ножичката сам и най-накрая забелязваш, че мене май ме няма там"... По-късно, когато отново успя да събере група, в едно интервю Митко казва "за никой напуснал не ми е мъчно"... Но всъщност го преживя много тежко, което допълнително се утежняваше и от факта, че моментът беше тежък – в България не останаха млади хора, а още по-малко музиканти. София беше празна и грозна – "Като уста без зъби" по думите на Митко. Имаше песни, имаше покани за участия, а нямаше група, с която да ги свири. Митко по принцип е казвал, че повечето му приятели са го предавали по един или друг начин. Но не таеше злоба или омраза, просто го констатираше с горчивина.

Много хора смятат, че без Димитър Воев група "Нова генерация" е невъзможно и излишно да съществува. Какво е вашето мнение?

Може да има много групи с еднакви имена, но Митковата "Нова генерация" не е просто име на група, това е една идея, групата е наречена на поемата на Митко, запазеният знак в тази група е поезията на Воев и в този смисъл и не е възможно да има такава.

Виждате ли някой негов последовател сега – поет, музикант?

Има много последователи, това е едно цяло движение на хора, които притежават свръхсетива, които не са безразлични към родния си език и към начина на изразяване.

На какво, смятате, се дължи нестихващият интерес към "Нова генерация"?

Формулата е в името – винаги ще има ново поколение, което на свой ред ще открива Воев, идеята за новата генерация, преведена на български език.

Какво мислите за инициативата на Елин Рахнев да бъде наречена спирка на негово име?

И без да има спирка, Димитър Воев, вече за няколко поколения – дори родени след смъртта му, той е идол. Той наистина е "престъпно непознат" за силните на деня, както казва Елин. А вероятно отговорът на Воев се съдържа в този стих: "Вървя по линията на трамвая и хиляди радиопредавания осведомяват света за моето движение... Рисковано е да спирам."

Какво се случва с вашите собствени музикални проекти като "Други гласове"? Правите ли песни, пеете ли?

В момента заниманието ми с музика е единствено с цел по-пълноценно и смислено общуване. Идеята за "Други гласове" е по-различна. Всичко започна като игра още по времето на Митко, тогава концертите, организирани от комсомола, бяха сборни - много групи по 6 песни. Стана така, че се свиреха само 6-те "най-хитови" песни, които да се харесат на по-широка публика. Появи се необходимост от концерти за представяне на повече песни. Така започнахме една инициатива на фен клуб "Нова генерация завинаги" – поредицата от дарк партита само за фенове. С момчетата и момичетата от фен клуба, които идваха в апартамента ни в жк "Дружба", обсъждахме всички идеи и предложения за репертоара. Така постепенно се извадиха песни, които не бяха официално записани. След смъртта на Митко, останаха много такива. Групата "Нова генерация" официално се отказа да продължи под това име и се нарекоха Art Generation ...с изцяло нов репертоар на английски, обявиха, че няма да свирят песните на Воев, защото са негови. И така... за липсата на Митко бях безсилна, но за песните можех да направя нещо и така се започна. Разгадаването на начина, по който да се продължат недовършените, и начина, по-който да се изсвирят, беше част от вникването в магията Воев.

Чувствате ли отговорност към името, творчеството, наследството му?

Едва ли е случайно, че съм Нели Воева, неусетно изминаха тези 20 години и като се обърна назад, съм правила само това, всичките ми действия са свързани с грижата за творчеството му, поведението ми изцяло е под коректива на Митко – как той би постъпил в дадена ситуация, какъв би бил неговият избор...

Какво щеше да прави той сега, в това време?

Това е един въпрос, който не само аз постоянно си задавам... Най-сетне с група негови приятели и съмишленици създадохме фондация "Димитър Воев – Нова генерация", която ще подпомага развитието на млади творци в различни сфери на изкуството и културата, както би го правил той. Първото събитие, което тя организира, е фестивалът "Улица Нов живот – 20 години след Димитър Воев" в София в края на октомври, в дните около Димитровден. (Банковата сметка на фондация "Димитър Воев - Нова генерация": IBAN: BG64 CECB 9790 10D7 2625 00)

Любимият ви негов стих или песен?

Всички, но в някои чувствам неща за себе си: "...видях те още като те видях да лъжеш променено и в цялата индустрия разбрах, че ти си нещото за мене... Виновна ли си, че си по-добра от всичките богини. Защото те досаждат с вечността, която им отива. Не вярвам да се умориш да чувстваш, че ме няма, защото щом се появя, във спомен ще остана (из "Момиче без спомени").