Той има толкова последователи и те са верни. Като поет, който е оставил най-ярка диря в българската музика, е нормално да има и най-верни последователи. Пускам си "Нова генерация", когато искам да си спомня за него или когато се събирам с други ценители. Любими парчета са ми "Безнадежност, моя любима", "Патриотична песен", "Нарцис ‘88", "Ангели", "Последната вълна", а в момента се сещам за следния стих от "Апокалиптра" на Кале: "Свещеници във ред вървят, но те не могат да го спрат. Това е краят на света, последен ден и светлина. Съдът ще бъде справедлив и ще накаже всеки жив. Виж Тончо Русев как крещи, в казана нека, нека ври."

Лиза Ковачева,

34 г., касиер-счетоводител

Бях в 4-ти клас. Бях на лагер в Костенец. С моята приятелка Мария бяхме неразделни – по цял ден правехме щуротии, цитирахме Астрид Линдгрен и слушахме Maiden и "Контрол". Една събота дойдоха да ни видят родителите на Мария с по-големия й брат Мартин. Той беше най-добрият по-голям брат, когото съм виждала. Прекара деня с нас, много ни се смееше на щуротиите. Като си тръгваше, каз:а "Вие защо не чуете и другата страна от плочата на "Контрол"?" Ами чух я. Беше нещо... нечувано. Марти Симов беше журналист във вестник "Ритъм", беше прекрасен. Марти го застреля пиян войник, докато служеше във Военна академия, на метри от дома му.

Слушам "Генерацията" като ме стисне нещо за гърлото, като ме хване носталгията по миналото, когато съм с приятелчета от училище... само когато карам, не мога да ги слушам много, защото се разсейвам. "Генерацията" ми даде опорна точка, ценностна система – кое е грозно и красиво, кое е добро и зло. След тях вече имах уши и очи за други групи, други стилове, а може да прозвучи и странно, но станах и по-толерантна. Ние растяхме във време на мутри, насилие и хероин, музиката на "Генерацията" ("Кале", "Ревю", "Абсолютно начинаещи") ме спаси. Те са нещо много мое и много лично, саунтракът на живота ми...

Ива Начкова

17 г. ученичка и част от "Проект Димитър Воев" и Light Vocal Group

Сега осъзнавам, че може би първият ми досег с творчеството на Димитър Воев е бил още в много ранна възраст, когато намерих на шкафа на братовчедка ми касетка с надпис "Вход Б". Спомням си, че когато я пуснах, ми направи впечатление, но и се поуплаших от начина, по който звучеше всичко – и текстовете, и гласовете. Едва по-късно, когато вече бях станала част от "Балеринка" и записахме "С теб", нашият продуцент Ивайло Демидов ни запозна на едно малко по-дълбоко ниво с "Нова генерация" и Димитър Воев като творец, но все още бяхме малки, за да разберем и осмислим стиховете и ню уейв културата като цяло. Имах цялата дискография, но ми беше трудно да я слушам просто защото не бях израснала достатъчно за тази музика.

Вече пораснала, аз разглеждам Димитър Воев като феномен, като съвсем ново явление в българската култура, чиято поезия и музика са актуални дори сега през 2012 г. и не се съмнявам, че те ще останат запомнени и след много време. Точно заради това се "роди" и "Проект Димитър Воев". Нашата цел е да дадем живот на неизвестните и незаписани песни на "Нова генерация", които да са малко по-осъвременени и все пак да носят част и от нашето собствено виждане за музика. Това, което наистина ме вдъхновява, е да виждам как все повече млади хора чрез нас научават за "Нова генерация" и Димитър Воев като личност. "Проект Димитър Воев" се превърна в мост, който помага за връзката между "Нова генерация" и сегашното поколение. Срещаме се с толкова много последователи и всеки един от тях, успял да си откъсне частица от неговия свят, се е превърнал в различен човек.

Когато слушам "Нова генерация", се пренасям в измерение, коeто е далеч от тривиалното, сиво, обикновено и ощетено откъм култура общество. Дори 20 години по-късно "Патриотична песен" най-добре описва реалността, която се вижда по улиците. Тъжно, но истина! Както преди, така и сега хората, които искат да правят нещо различно, да бъдат нещо различно, не са приемани толкова лесно. Ние с "Проект Димитър Воев" ще продължим да пресъздаваме и прокрадваме идеите му, защото вярваме, че има смисъл те да бъдат чути! Революцията все пак продължава...

Фотограф: Яна Лозева

Стефан Иванов,

26 г., писател

Повече от дузина години не спирам да слушам "Нова генерация", защото, като бях пети клас, брат ми ме накара да си купя техен диск. Нямам любима песен – макар мейлът ми от много време да е лилав_скорпион – пял съм десетки текстове на Воев по купони, по празни улици и от сцената на онзи клуб за авторска музика, над който все още има пицария, но, уви, клубът вече го няма. "Нова генерация" е за мен почти единствената българска група, която не само прави музика, а нещо повече. То не е претенциозно, с някаква сложна концептуална рамка или с виртуозно свирене. Важното при Воев (без него няма "Нова генерация") е усещането за смисъл, което носи, за интимност, споделено пространство, самоосъзнатост, ценност, морал, поезия, талант, магия, аура някаква, безкомпромисност, хумор и бунт. Този списък или те привлича и "Нова генерация" остава в теб завинаги, или групата просто не те докосва по никакъв начин. Едно от толкова малкото истински неща не само в българската музика, а и въобще в местната толкова фалшифицирана и сбъркана култура, че все още продължава да мотивира хора да се занимават с изкуство. За Воев много може да се каже, но по-добре е просто да се чуе и, слава богу, има как и къде.  

Алина Трингова, 47 г.,

занимава се с музика,

вокалистка в "Нова генерация"; живее в Монреал, Канада

С Митко Воев се срещнах малко след като се бяхме запознали с Васо Гюров на "Корал". Имахме среща на Попа с група  приятели. Мите стоеше някак си настрани от всички с друг приятел. Когато го видях за първи път, подсъзнателната ми реакция беше – какво е това същество – различно от всички, които бях виждала и срещала... Стори ми се нереален. Като прозрачен – ангел, извънземно, мистериозен... специален дух! Тогава само се запознахме и не контактувахме. Той беше някак срамежлив, свенлив и много мил в поведението си. Малко по-късно на един голям купон го срещнах за втори път. Изведнъж се оказах сред всички хора там, сама с Мите, с чаша бяло вино в ръка. Прекарахме вечерта заедно само двамата... до края. Точно тогава беше излязъл албумът So на Питър Гейбриел. По-късно се оказахме в колата на японския посланик в България, в една от най-големите мъгли, които съм виждала, слушайки този албум – беше много абсурдно.

Оттогава станахме неразделни, без да има нужда от думи – никога преди това и никога след Митко не съм имала такава телепатична връзка. Той често идваше и ми носеше последния стих, поема или текст, които беше написал, част от тях впоследствие и текстове на "Нова генерация".

Димитър Воев е българският Борис Виан. Той е явление – никoй дотогава не беше употребявал българския език по начина, по които го направи той. Според мен Митко е поетът на века за България и дори е световно явление – много жалко, че не може да бъде разбран извън България.

Поезия като неговата остава във вечността! Във всяко нещо, което е написал, има някакво предсказание, пророчество. Някои казват 'The real Poets are Prophets  предричат времето. Някои неща от поемите "Нова генерация завинаги '' и '' Под крилото на Лисицата'' вече се сбъднаха, с други искрено се надявам да не се случи.

Но същото си го мислех и за Joy Division, Тохеdоmoon, The Cure и др., дори за Depeche Mode! Може би точно защото няма какво да замени уникалността на явления от тези времена.