Ники Русиновски
1991 г.
©
Нели Недева-Воева
1991 г.
©
Нели Недева-Воева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Поэты не рождаются случайно,
Они летят на землю с высоты,Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
33 коментара
нова генерация завинаги сме баце. ма това може и да е проклятие хахаха да почива в мир бате мите.
И аз си искам спирката с името на Митко Воев!
движение за кръщаване на улица имаше още преди няколко години. но тогавашният кмет на софия, всички знаем кой е, не бил съгласен. и накрая стигнали до консенсус - да се кръсти улицата не да димитър воев, а на васил гюров...
"Един ми каза, че за да
оздравея трябва да
разкъсам със зъби всички
изгреви"
Д.В. 4.12.84 .
Не оздравя,
но спомен тук остави.
Не оцеля,
Сред тези мазни твари.
Света не те разбра,
И се опита да те забрави
Но остана в нечии сърца
Дори и да не ти се нрави
Лети...
О небеса,боговете сигурно са полудели:)
Страхотен материал! Поздравления за Ники Русиновски за откровения текст и на "Капитал" за припомнянето на тъжната годишнина. Толкова прав е бил Воев... толкова прав... Тъмна земя без светлини... 20 години по-късно пак същото...
Кога минаха 20години...
----------------------------------------------
"песните му звучат в главата ми, постоянно го цитирам в нещата, които пиша, гледам сякаш през неговия поглед случващото се... Вероятно частица от него живее в нас, хората от онова време"
----------------------------------------------
Поздравления за авора! Браво!
горчиво болно и мръсно ми е ... текста си е изповед , емпатията на Митко Воев е изкристализирала в творчеството му . Ако бе Буда на Хаваите навярно би творил слънчево реге ,и вместо за душевен глад , би сърфирал гладачната маса на баба си по истинските топли вълни там ... ала се е родил в шибанката ни шкебеджийска Българиийка - социалния курник на което сме криво заешко отражение - чистилище и мърсилище в едно . Ако бе с частица по обикновен , навярно нямаше да си създаде този злокачествен антипод - октопод - създание изпълзяло в неговото съзнание .... но и Митко , нямаше да пребъде в Димитър Воев . Прокълната цена - живот след смъртта за сметка на животът му тук и сега . баси ... никое добро не остава не наказано . По дяволите - търсят се изкупители на нова амбалажна вина .
Благодаря за този текст.
Държа ме за гърлото от началото до края. Написан е толкова без "аз" в него и без хвалби колко авторът се е отъркал в Димитър Воев.
С близки приятели сме спорили, че ако Воев беше жив след 1992 г. пак нямаше да иска да е жив сега. Никой никога не знае...
Но е прекрасно, че се е случил, че го е имало, че е оставил по нещо в толкова много хора от "нашето" поколение.
Онази част от мен, влюбена в Нова генерация, Контрол и Ревю никога няма да забрави. Касетките още седят на рафта...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.