Като какъв човек се определяте?

Трудно е човек сам да определи какво представлява. В представите ми съм обикновен човек и като всеки имам свои схващания, принципи, предпочитания, вкусове. Имам много приятели - нещо според мен много важно в един живот, които навярно откриват някои добри страни у мен, за да са наблизо. Не се боя от работа, така съм възпитана, обичам да се веселя също.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Вярвам в доброто начало на човека, макар напоследък да виждам много примери, които ме разколебават... Вярвам, че ако си почтен човек, изпълнен с добри намерения, с желание да помогнеш или зарадваш, не живееш напразно.

Любимият ви момент от деня?

Странно е, но обичам сутрин (ставам много рано), когато съм сама и пия първото кафе – тогава подреждам мисли и планове за деня, но и привечер, когато се прибирам и близките ми са вкъщи. Истински щастлива съм обаче в неделя на обяд, когато се събираме всичките единайсет членове на семейството у нас, около масата.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Важни за мен са подборът на заглавията, намирането на подходящото предложение към клиента, в подредбата на книгите. Но, общо взето, работата ми не ми изглежда трудна, може би защото я обичам.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Няма да ми е трудно, особено ако то има някакво отношение към книгата. Мисля, че съм успяла с моите внучки, които непрекъснато ме питат дали им нося книга и много обичат да идват в книжарницата.

Как си почивате?

Обичам хубавите филми, телевизия гледам само ако има нещо конкретно, но истинската ми почивка е през лятото, когато не мога да се наситя да гледам морето. Обичам и да пътувам, но вече ми се случва много, много рядко.

Какво ви зарежда?

Разговорите в семейството, с приятелите, моментите на размисъл и досега с морето.

Какво ви разсмива?

Не ми се случва често да се смея напоследък за съжаление. Иначе съм весел човек и харесвам сполучливите шеги и смешните абсурдни ситуации.

Какво ви натъжава?

Болестта.

Какво ви вбесява?

О, много неща. Не мога да се примиря с глупостта, с корупцията, с егоизма, с неуважението.

Личност, на която се възхищавате?

Макар да прозвучи нескромно, бих казала, че се възхищавам на баща си, Валери Петров, за неговата изключителна работоспособност, за неговия талант, за умението му да напипва едни чувствителни точки в човешката психика и да ги изразява в поезия.

Кое свое качество харесвате най-много?

Не мога да преценя. Може би това, че се опитвам да бъда винаги почтена.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Навярно недостатъците ми не са малко. Но пък дали още е възможно да се променя?

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Дотук в живота ми не съм проявила някакъв ярък талант. Възхищавам се на талантливите хора, но в никакъв случай не им завиждам. Не всички могат да бъдат талантливи. Според мен да си добър в това, с което се захващаш, вече е радостно. А за себе си мисля, че не съм лош преводач, не съм и лош книжар.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарявам обикновено книги, които смятам за стойностни. Гледам винаги да избирам неща, които ще доставят радост на конкретния човек. А последният подарък, който поднесох, е бормашината, за която мечтаеше мъжът ми.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Пак са свързани с работата ми. Всички възможни страници за книги – сайтовете на издателства и книжарници, но също и фейсбук, където имам много приятели.

Къде бихте искали да живеете?

Добре съм си тук, където съм, но ми се иска страната ми да бъде по-добра.

Любимите ви имена?

Нямам такива.

Най-интересното място, на което сте били?

Твърде традиционно: това са три града, които много обичам – Рим, Флоренция и Париж.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Ще отговоря с шега, в която обаче се съдържа и много истина. Има една турска поговорка: Човек от зор и птичка става.