С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

1 11 окт 2012, 12:13, 7886 прочитания

20 въпроса: Мартин Иванов

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мартин Иванов (р. 1970 г., Велико Търново ) е историк, юрист и специалист по стопанска история, шеф на Държавна агенция "Архиви" от март 2011 г. Една от основните му мисии е документалното наследство да стане достъпно за максимален брой хора, ето защо националните архиви се дигитализират със сериозно темпо. Електронните версии са на http://archives.bg.

През 2013 г. очакваме списъка на всички, осъдени от Народния съд, заедно с присъдите, конфискационните дела, обвинителните актове, адвокатските пледоарии и последните думи на осъдените, както и други ценни документални колекции от недалечното минало - фотографии, карти, графики, протоколи от заседанията на българските правителства.



Като какъв човек се определяте?
Работохолик.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Бог.

Любимият ви момент от деня?
Сутрин. Няколкото часа, преди околните още да са се разбудили, през които мога с чаша кафе да прегледам имейла и да подготвя предстоящия ден.



Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да свършим толкова много с толкова малко. Боли ме от начина, по който ние като общество се отнасяме към своята национална памет. Гордеем се с 13-вековната си история, от която подробно документирани са едва 130 години. И въпреки това сме оставили историческите свидетелства за този последен век да бъдат бавно унищожавани от плесени и гризачи.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?
През пролетта и лятото на тази година вече на няколко пъти представихме работа ни в архива на 3- до 6-годишни деца. Показахме им как опазваме и съхраняваме историческите документи. Насърчихме ги сами да събират и опазват парченцата от собствената си семейна история – сватбените снимки на баба и дядо, дипломата на мама или писмата от фронта на прадядо.
Децата бяха най-ентусиазирани, когато сами, със собствените си ръце, направиха хартия, оцветиха я и я украсиха с изсъхнали цветя, сложиха ѝ воден знак. Убеден съм, че ако не обясним на децата ни колко важни са архивите за националната памет тя ще продължи да се пилее между пръстите ни.

Как си почивате?
Напоследък рядко ми се случва. В миговете спокойствие обичам да седна с някоя интересна книга или да покараме колело с 4-годишния ми син.

Какво ви зарежда?
Зареждат ме усмихващите се очи на сина ми. Обичам, прегърнати с него, да четем книжки или да гледаме анимационни филмчета.

Какво ви разсмива?
Забавните измислици и весели думички на моя син.

Какво ви натъжава?
Неуспехите...

Какво ви вбесява?
Непочтеността, неблагодарността и високомерието.

Личност, на която се възхищавате?
Нямам идоли. Има, разбира се, хора, които уважавам или харесвам, но възхищението ми се струва твърде силно като определение.

Кое свое качество харесвате най-много?
Опитвам се да съм почтен и отговорен. Сигурно невинаги успявам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Понякога смесвам желаното с действителното, което създава проблеми на мен или на околните.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да рисувам. Като дете мечтаех да стана художник и даже дълго посещавах курсове по рисуване. После нещата се промениха и животът ме запокити в съвсем различна посока.

Последният подарък, който направихте/получихте?
За рождения ми ден съпругата ми подари яздене на кон в планината. Беше страхотно!

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Освен пощата си често влизам в двата нови сайта на ДА "Архиви", в които публикувахме протоколите на Политбюро на БКП и списъкът на загиналите през Балканските войни на www.archives.bg/politburo и www.archives.bg/balkanwars

Къде бихте искали да живеете?
Тук и сега.

Любимите ви имена?
Иво (на сина ми) и Мая (на моята съпруга)

Най-интересното място, на което сте били?
Обиколил съм твърде много места, но може би най-впечатлен бях от пустинните пейзажи в южната част на Израел, близо до границата му с Египет.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Кой, ако не ние, кога, ако не сега.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Ралица Петрова 20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

13 сеп 2019, 1709 прочитания

Софийската Индиана Джоунс Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

13 сеп 2019, 3340 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Комарницки от дъното на коридора

Размисли за свободата да рисуваш това, което мислиш, за ламтежа да притежаваш вестници и за неподготвените политици

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"