С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

18 11 окт 2012, 12:13, 18491 прочитания

Комарницки от дъното на коридора

Размисли за свободата да рисуваш това, което мислиш, за ламтежа да притежаваш вестници и за неподготвените политици

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Кой е
Христо Комарницки е роден преди 48 години в Габрово. Завършил е Художествената гимназия в София. После учи анимация в Киноцентъра, където работи до началото на 90-те години.
През последните 15 години неговата карикатура неизменно е на последната страница на в. "Сега", още от нулевия брой през 1997 г.

Рисува още за "Стършел" и за синдиката Cagle Cartoons, който захранва с карикатури издания предимно от Северна Америка и Западна Европа.
Преди това е публикувал във вестниците "Демокрация", "Век 21", "Свободен народ".

През 2010 г. Христо Комарницки получи наградата за човешки права на SEEMO (South East Europe Media Organization).
Творбите му са награждавани от Съюза на българските журналисти, медийния фестивал в Албена, Асоциацията на ООН кореспондентите, на изложби в Италия, Хърватия, Турция, Япония, Корея, Украйна.

Комарницки не е псевдоним, а истинското му име.

Има няколкостотин човека в България, които всяка вечер изпълняват един и същ неотменим ритуал. Очакват Христо Комарницки да публикува онлайн най-новата си карикатура, след което започват да я коментират, да я споделят в профилите си в социалните мрежи, да я разпространяват кой както може. Така пътищата на карикатурата в мрежата стават трудно проследими и нищо чудно тези хора да са доста повече от няколкостотин.


Няколкостотин и един


Всъщност колкото и да са редовните последователи на Комарницки, към тях трябва да прибавим и още един. Преди време министър-председателят Бойко Борисов публично се оплака как един вестник всеки ден го рисува на последната си страница. Всички разбраха, че е подразнен от рисунките на Христо Комарницки на последна страница на в. "Сега". Борисов се появява там наистина често, но не точно всеки ден. "Е, на кого да обръщам внимание?!", отговаря Христо. "Като застанеш в средата на сцената с това крупно телосложение, много е ясно, че ще събираш цялото внимание. Нищо лично няма, съвсем нормално е да е така."


Когато Мишо Шамара обикаляше всички телевизионни студиа, за да разяснява как е бил привикан от прокурор да дава обяснения какво иска да каже с парчето си "Бяло, зелено, червено", Бойко Борисов публично се възмущаваше от циничните сравнения в текста и на свой ред обясняваше как случката не е свързана с думите "Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба". В този ден Комарницки няма нужда да търси дълго, защото тази досадна история сама го намира. На следващия ден трикольорът се превръща в навита лентичка за прерязване, а облеченият като рапър премиер засмуква лентичката с едната си ноздра. Надписът е "бЕло, зелено, червено!"

"Прочитам тая плява..."

Зад винаги актуалните и остроумни карикатури на Христо Комарницки всъщност се крие систематична и тежка работа, която на моменти дори изглежда скучна. Всяка сутрин Христо е един от първите, които идват в редакцията на вестника. В дъното на коридора е вратата, на която пише "Туш" - името на рубриката му. Вътре в малката стая има огромно количество вестници, списания, етажерки с книги, кутии с архиви, включен компютър и работещ телевизор.
За разглеждането

Преглеждам всички вестници, за да знам какво става. Но е такава скука. Като ги гледам всеки ден тия едни и същи вестници, скука, скука. Все някой трябва да напише нещо интересно. Много рядко попадам на нещо, което да седна и да го чета. Буквално разглеждам вестници, а не чета вестници. Представям си колко хартия се хаби всеки ден. Аз като си го представя това, и ми става тъжно за тия дървета.
И много рисунки, свързани с конкретни случки. Когато се появиха тетрадките с попфолк изпълнители и в същото време стана известно, че управлението на ГЕРБ ще бъде включено в учебниците, Комарницки обедини двете теми: нарисува буквар, под буквата А – Азис, под Б – Бойко Борисов. Но само талантът да можеш да рисуваш не е достатъчен. Преди да стигне до конкретната рисунка, Христо си има много друга работа.



"Сутрин започвам от 9 часа и ей тая камара вестници трябва да я прегледам. Прочитам тая плява, после сядам на компютъра и почвам там да чета каквото излиза. И колкото по-късно съм готов с идеята, толкова по-добре, защото хващаш по-съществената част от деня. Най-добре е към 5-6 следобед вече да имам избистрена идея", описва трудовия си график. "Всеки ден е нещо ново, това изтощава много, изхабява. Така е 6 дни в седмицата.

Трудно ми е да повярвам, че няма някакво предварително планиране. За Христо обаче това би било компромис. Правил го е няколко пъти, когато му се налага да отсъства. "Тогава е все едно си отбил номера. Мога, разбира се, да седна и да убия цялата седмица и дори може и да не се забележи, ама не е честно. Просто не е честно така." В този момент усещам, че му нарушавам процеса. Преподрежда машинално купчината вестници пред себе си, поглежда към компютъра, телевизорът е за кратко без звук, но не е изключен. Иска да започва. Познато ми е.

23 години в рисунки


Началото на промените го заварва в Киноцентъра, където работи по създаването на анимационни филми. "Бяха поръчка за чужбина, тип Cartoon Network, дето вървят на конвейер, то си беше манифактура." Успоредно започва да прави актуални карикатури за нароилите се нови и свободни вестници. Днес даже не си спомня имената на всички. Докато си говорим за изминалите години, Христо се сеща нещо, става и носи луксозен сборник, върху който пише The Cartoon Century (Векът в карикатури). Както подсказва заглавието, подбраните карикатури показват историята на последния век.
За персонажите

Всички премиери са били в центъра на вниманието ми, не само сегашният. Даже преди години ми се подиграваха колегите: Абе, ти само Костов ли можеш да рисуваш? После стана: Е, ти можеш само Симеон да рисуваш, друго не можеш! Но те се изчерпват като персонажи. Вървят през тия 4 години, имат някакво развитие като герои, като типажи, тъкмо му влезеш в характера и уловиш чертите, и после вече започна да пада надолу, надолу и свършва мандатът. Изхабяват се като типажи и стават скучни и безинтересни. И при Бойко Борисов вече се вижда как е минал билото.
"Това е проблемът на тази дейност. Че още на следващия ден нарисуваното е за боклука, денят е отминал, контекстът е различен и всичко е избледняло. И ако за една година време останат десетина работи, които да имат звучене и догодина, това е добре." Опитвам се да го убедя колко ценно ще е, ако направи такъв сборник с карикатури за годините от 1989 г. насам, но, изглежда, вече е мислил и за това. Първите години са черно-бели. От 15 години рисува цветно, "но за мен лично черно-бялото е по-експресивно и по-въздействащо", казва Христо. Май не съм срещал артист, който да твърди обратното.

Кой се сърди

Ако някой политик не се е виждал в карикатура на Комарницки, може сериозно да се замисли дали изобщо нещо зависи от него. Под четката попадат основните играчи, които правят новините. Но вместо да се радват на признанието, някои от тях се сърдят. "Сърдят се тези, които не разбират за какво става дума и нямат необходимата култура. А това влиза в характеристиката на един политик – да може да приема сатирата." В работите на Христо няма злоба, няма опит за обида, той не създава вицове от външния вид на хората. "Това е много елементарно и не си го позволявам. Не външният вид, а думите и действията ме провокират повече."

И въпреки това се сърдят. Диагнозата на Христо Комарницки за такива хора е кратка: човекът не е подготвен да бъде политик, изпитва културен шок. На другия полюс е реакцията на бившия американски посланик. Джеймс Уорлик си събираше всяка карикатура, която види в пресата. Дори ги беше окачил по стените в резиденцията си и ги показваше на всеки гост. "Това е стандартът за поведение, а не да реагираш първосигнално", убеден и Комарницки.


Заминаването на Уорлик от страната съвпадна с изявлението на вицепремиера Симеон Дянков, че "пак ще пляскаме" руснаците по темата за АЕЦ "Белене". Така на преден план се появи просълзеният посланик, а зад него премиерът Борисов пита Дянков: Да не си напляскал и Уорлик?!! Изборът на новите членове на Висшия съдебен съвет бе сравнен с кастинга за шоуто Big Brother, вътрешният министър Цветан Цветанов е нарисуван с големи уши заради броя на подслушванията, а червеният депутат Антон Кутев гони сперматозоиди с презерватив, след като каза, че социализмът се предавал като СПИН-а само по наследство или по полов път.

Звезда ли?

Умението му да хваща фалша на всяка политическа ситуация и да го демонстрира в една-единствена карикатура направи Христо Комарницки познат на абсолютно всички, които следят актуалните събития в страната. Някои го наричат култов, други очакват "присъдата" му след всеки политически скандал. Знаеш ли, че си звезда за много хора? Отговорът ме изненадва: "Уфф, осъзнавам го, да, ама точно това ме дразни." След малко ми доизяснява: "Много ме дразни това, че хората мислят, че правя нещо кой знае какво. Това не е нормално! Питат ме - ей, как си го позволяваш, не те ли е страх, това е изключително! Аз го намирам за нещо нормално", скромно обяснява Комарницки.
За натиска

Никой не ми е оказвал, а и няма кой да ми оказва натиск. Ако някой си го позволи, аз просто си събирам багажа и си отивам. Не че ще имам нещо кой знае колко против, ама това ще обезсмисли цялата работа. Смисълът на сатирата е тя да бъде максимално свободна. И ако някой се опита да ми казва какво да рисувам и какво да не рисувам, не че толкова ще се обидя, колкото ще изгубя интерес.
Стигаме до болната тема за свободата в медиите, за цензурата и зависимостите. "Точно това ме дразни. Не би трябвало да е така. Като отвориш английската преса, там карикатуристите са направо брутални във всеки вестник. И това се приема за нормално. Ако не го правят, тогава ще има извънредно събитие, а тук това се приема като проява на смелост."

Масовото изкупуване на медии и концентрацията на собственост през последните години Христо нарича необясним ламтеж на фона на рязкото отслабване на влиянието на хартията. "Аз затова им се чудя на тия за техния ламтеж да притежават вестници. Първо, това ми се вижда малко глупаво. Второ, не си ли дават сметка, че си купуват фабрики на 10 септември и нямат бъдеще."

Но и само свободата не е достатъчна. Комарницки подрежда факторите за успеха на един карикатурист така: трябва да можеш да рисуваш, да имаш натрупвания, обща култура, да знаеш какво са правили преди теб поколения назад, да следиш какво правят колегите по света. "Но най-важното е да имаш бърза реакция, защото това става в рамките на часове и на минути. Чувство за хумор и това е всичко!"

Очаквайте футбол

Докато си говорим, вече наближава обяд. И понеже работата му всеки ден започва от нулата, питам има ли вече идея за утрешния ден. Видът му издава искрено чудене и докато ме убеждава, че още е рано, казва все едно на себе си: "Бе нещо се мъти във футбола, някакви скандали има и там, ама аз съм малко встрани. Ще трябва да надникна да видя как е."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 6360 прочитания

Живот след живота 1 Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 13239 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Мартин Иванов

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете