Помогни си сам
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Помогни си сам

Помогни си сам

Режисьорът Илиян Метев за "Последната линейка на София", музиката на Бах и колекционирането на мигове

7373 прочитания

2012 беше много добра година за младия документалист Илиян Метев, чийто дългометражен дебют "Последната линейка на София" продължава да обиколя успешно световните кинофестивали. Всичко започна с премиерата на филма в Кан в секцията "Седмица на критиката", където бе отличен с наградата за откритие на телевизия France 4. Илиян спечели международната публика с историята на екип от Бърза помощ в София, който въпреки истерични пациенти, неотговарящи диспечери, липса на персонал и техника, лоша инфраструктура и некадърни шофьори по пътя се бори за живота на хората. Филмът грабва с автентичността си, с кинематографичното изображение и най-вече с главните герои, които се смеят, плачат, спасяват пациенти, разказват истории и пушат цигара от цигара на фона на виещите сирени на Бърза помощ. Илиян Метев живее предимно в чужбина, но не за пръв път се захваща с тема от родната действителност. През 2008 г. режисьорът дебютира в киното с елегичния 30-минутен документален филм "Голешово" за живота в забравено село в българските планини. "Въпреки цялата бъркотия в нашата страна и факта, че се чувствам вкъщи на много места по света, нещо все ме дърпа да се връщам тук", обяснява Метев. Срещаме се с него няколко седмици преди българската премиера на "Последната линейка на София".

Любопитна подробност е, че преди да завършиш Британското филмово и телевизионно училище, си свирил на цигулка и си учил изящни изкуства в Central St. Martins. Как влияе предишният ти опит върху правенето на кино?

От цялото ми образование най-много съм взел от класическата музика. За мен това е една от най-директните, необясними форми на изкуството. Цигулката ме научи на дисциплина, внимание към детайлите и отношение към композицията. Примерно при композициите на Бах има голям баланс между логичното и интуитивното. От малък се интересувам от кино, бях голям фен на Хичкок, по-късно на Тарковски и на Бунюел, но едва след като видях "Осъденият на смърт избяга" на Робер Бресон, се замислих сериозно да се занимавам с кино. Неговият подход беше изцяло нов за мен, свеж и извън традициите на класическата драма, и по някакъв начин ми напомняше музиката на Бах.

"Последната линейка на София" е направен в традицията на американското документално кино от 60-те (известно като direct cinema) – сякаш без намеса и инсценировка. Съзнателен избор ли беше това?

Влече ме автентичното. Животът е пълен с най-ценни, изразителни и многозначни мигове и в случая нямаше нужда да инсценираме нищо. Тяхното заснемане обаче изисква много внимание и търпение и заради това снимачният процес продължи почти две години. Някой път се възприемам като колекционер на автентични мигове, които трябва да бъдат подредени в смислен ред.

Наричаш филма си "медицински филм, в който не става дума за медицина". Как реши да направиш филм за екип на Бърза помощ?

Исках да споделя нещо, което самият аз бях изпитал в българските болници: контрастът между една разпадаща се система, безразличието, от една страна, а от друга, единиците, които показват човещина и отговорност. Интересуваше ме да се доближа емоционално до героите и да покажа как тяхното ежедневие отразява не само трудностите в българското здравеопазване, но и самата действителност в България. За мен линейката е вид микрокосмос на съвременна България. Затова се стремяхме да изключим, доколкото е възможно, медицинските клишета – няма зрелища, дори и медицинска апаратура почти не се вижда, фокусът пада изцяло върху тримата герои (лекаря Красимир Йорданов, медицинската сестра Мила Михайлова и шофьора на линейката Пламен Славков).

Как ги накара да забравят за камерата? Разкажи за снимачния процес.

Важно е изграждането на взаимно доверие. В началото прекарахме доста време заедно, придружавахме ги без камери и техника. Важно беше снимачният екип да е възможно малък. Бяхме само двама, тонрежисьорът Том Кърк и аз с камера. С времето станахме естествена част от медицинския екип и едва ли не част от багажа на линейката. Допълнително инсталирахме четири фиксирани камери отпред в линейката, заснемайки нашите герои на път към адресите и след това. Те бързо забравиха за камерите.

Има изключително емоционални моменти във филма - наркоман, който е на косъм от смъртта, или бременна, която е извършила сама аборт върху себе си, ранено дете и пациент, който умира поради закъснението на линейката... Кой беше най-силният момент за теб и как въобще ви допускаха да влезете в ситуацията?

Когато отивахме на адрес, за секунди се решаваше дали ще снимаме. Разбира се, имаше доста ситуации, където моментално сваляхме камерата, но и много, където имахме пълно съдействие. Трудно ми е да изолирам един-единствен случай, понеже почти всеки ден имаше силни, даже потресаващи моменти и това до известна степен ме промени, но може би ме направи и по-силен.

Интересен похват е, че през целия филм нито веднъж не виждаме пациентите. Разбираме какво става единствено през тримата главни герои и от звука.

Не показваме пациентите от респект към тях. Освен това предпочитах фокусът да остане интимно върху нашите герои. А звукът според мен е често подценяван аспект на киното, който обаче активно възбужда въображението на зрителя. Голяма част от действието и атмосферата е отразена в звука, а в картината виждаме само лицата на героите и техните реакции. Така даваме на зрителя достатъчно информация, за да си сглоби сам пълната картина в главата.

Защо се отказа от музика и реши единственото озвучаване да идва от сирените на Бърза помощ?

Не използвах музика, защото тя е прекалено изразителна сама по себе си и въздейства твърде силно върху картината, така че дори изкривява и манипулира действителността. Освен това обожавам заобикалящия ни естествен звук.

Самите герои как реагираха на филма? Доколкото знам, за пръв път са го гледали по време на представянето му на кинофестивала в Кан?

Точно така. Те видяха филма и себе си за пръв път в залата в Кан. Това беше едно от най-вълнуващите изживявания, които съм имал във връзка с киното. Седях до Мила (сестрата от екипа) и усещах как тя отново преминава през всичките емоции от филма. След края на прожекцията видях, че всички бяхме с насълзени очи. Беше вълшебно.

Филмът доста се доближава до игралното кино. На моменти като зрител зaбравяш, че става дума за документалистика и че това не са професионални актьори. Търсен ефект ли беше това?

Дори имахме няколко рецензии от критици, които са си мислили, че става дума за игрален филм. В Бейрут примерно бяха написали: "Невероятно автентична игра, изглежда като документално кино." Има тенденция в киното за скъсяване на дистанцията между документалното и игралното кино, но по време на работа аз не се разсейвам с подобни мисли, чудя се по-скоро къде да разположа камерата, за да хвана една сцена, както я виждам, и как кадрите впоследствие ще се вържат с останалите сцени, с естетиката и с изказа на филма. Но до голяма степен действам интуитивно.

Как успя, въпреки силния обществен заряд на темата, да се въздържиш от даването на политически мнения и оценки?

Абсолютно бях наясно, че темата има социални и политически аспекти. В ежедневието на героите има много конкретни ситуации, които отразяват проблемите в нашето общество. Целта ми обаче не е да анализирам, а да покажа действителността каквато е. Исках за час и половина да поставя зрителя в позицията на нашите герои и да му оставя свободата сам да си направи заключенията. Надявам се филмът да допринесе за положителни промени. Човек наистина не може да остане безразличен към това положение.

Разкажете за фестивалния живот на филма. С какви реакции се сблъсквахте?

Четири месеца след премиерата ни в Кан филмът беше селектиран на повече от 30 фестивала, между които Карлови Вари, Монреал, Сао Пауло, Цюрих, Рейкявик, Лисабон, Амстердам и др. Това е голямо признание за нас. Реакциите от страна на критика и публика са много положителни. Нямам търпение най-сетне да го покажем и в България. Премиерата е на 26 ноември в зала "Люмиер", НДК, в рамките на "Киномания 2012", а след това ще тръгне и по кината.

2012 беше много добра година за младия документалист Илиян Метев, чийто дългометражен дебют "Последната линейка на София" продължава да обиколя успешно световните кинофестивали. Всичко започна с премиерата на филма в Кан в секцията "Седмица на критиката", където бе отличен с наградата за откритие на телевизия France 4. Илиян спечели международната публика с историята на екип от Бърза помощ в София, който въпреки истерични пациенти, неотговарящи диспечери, липса на персонал и техника, лоша инфраструктура и некадърни шофьори по пътя се бори за живота на хората. Филмът грабва с автентичността си, с кинематографичното изображение и най-вече с главните герои, които се смеят, плачат, спасяват пациенти, разказват истории и пушат цигара от цигара на фона на виещите сирени на Бърза помощ. Илиян Метев живее предимно в чужбина, но не за пръв път се захваща с тема от родната действителност. През 2008 г. режисьорът дебютира в киното с елегичния 30-минутен документален филм "Голешово" за живота в забравено село в българските планини. "Въпреки цялата бъркотия в нашата страна и факта, че се чувствам вкъщи на много места по света, нещо все ме дърпа да се връщам тук", обяснява Метев. Срещаме се с него няколко седмици преди българската премиера на "Последната линейка на София".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    gallnare avatar :-?
    Мария

    Съфорумци коментираха, че във филма липсвала автентичност или по-скоро реалността била съзнателно изопачена, затова непременно ще го гледам. Дано няма проблем да се свали от нета по-нататък.

  • 2
    altarf avatar :-(
    altarf

    До коментар [#1] от "Мария":

    Интересно кои са тия съфорумци, които са дали такъв коментар - трябва да са лекари от Бърза помощ, защото само те знаят какво става наистина и дали нещо е изопачено. ;)

    Още повече, че филмът не може да бъде намерен никъде в Интернет и не е прожектиран в България.

    Така че не им давай много вяра, ами гледай филма директно в киното. Аз съм чул само добри неща за него. Все пак е и награден.

  • 3
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Много ми се иска да гледам филма, надявам се все някога. Само добри неща съм чувала досега за него.
    Поздравления за автора му!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK