"Where everybody knows his name..."*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Where everybody knows his name..."*

"Where everybody knows his name..."*

Чарлс Шуман е дългогодишно рекламно лице на Boss, Baldessarini, Campari. Работил е с Йоджи Ямамото и Рей Кавакубо, но любимото му амплоа си остава това на барман

12403 прочитания

© Charles Schumann


С Чарлс Шуман се срещам в прочутия му бар Schumanns в Мюнхен. Той идва, посочва ме с пръст и вместо "Добър ден" изстрелва: "Вие ли искате да разговаряте с мен?" После енергично грабва два алуминиеви стола и ги опира на външната стена, където само след половин час пъргави келнери ще изнесат маса за гостите и така ще обявят края на интервюто ни. На моя стол слага възглавничка, а той сяда на мокрия от дъждa. "Възглавничка за вас", учудено го питам аз, а той махва с ръка и бърза да започне разговора. Нетърпелив като всеки човек, който цени времето си, Шуман често не изчаква края на въпросите и ги завършва преди мен, сливайки ги с отговорите, или започва да отговаря по средата на думите ми. Така разговорът става още по-динамичен – като живота му.

Карл Георг – както е истинското му име – е един от най-известните бармани в Германия, легенда и звезда зад бара, а лицето му става популярно през последните двайсетина години след серия реклами за Baldessarini, Boss, Campari...

Името и животът му са неизменно свързани с бара-институция Schumanns – един от най-популярните в Германия, през последните 30 години любимото място на артистичните кръгове.

Барове сe пoявяват и изчeзват, но Schumann‘s остава и се е превърнал...

...в легенда. Какво съм направил правилно ли? Твърде дълго се задържах тук, това е едновременно правилно и погрешно. Ако не бях останал тук толкова дълго време, "Шуманс" нямаше да го има вече, затова и той върви така добре. Тук прекарвам повече време, отколкото вкъщи.

Това е тайната. Когато се идентифицираш наистина с нещо, гостите го забелязват. За много от тях барът се е превърнал във втори дом, за част от работещите тук също – някои от тях работят тук повече от 20 години.

Ставаме ли свидетели на една нова култура на пиенето днес?

Не, не мисля, по-скоро гостът е по-информиран относно напитките и коктейлите и виждаме едно по-осъзнато пиене. Причината е в това, че хората не пият вече толкова много (разбира се, има и такива, които пият много). Митът "бар" сякаш е изчезнал – имам предвид вярването, че за да си част от случващото се там, трябва да пиеш огромни количества алкохол. Това със сигурност вече е отживелица. Пиенето е станало по-осъзнато, коктейлите са станали по-добри.

Какви съвети бихте дал на един нов, млад съдържател на бар?

Не давам никакви съвети, всеки трябва сам да го изпита на собствен гръб, но ако трябва да кажа нещо, то е, че човек трябва да е работил в чужбина, да говори няколко езика и да остане скромен и земен – особено когато работи с хора. Важно е и че който започне да пие зад бара, няма да се задържи дълго зад него. Освен това човек трябва постоянно да се образова, както във всяка професия, винаги да се ориентира наново.

Какво всъщност прави един бар добър – интериорът, атмосферата, клиентите?

Cъс сигурност не ca мебелите и обзавеждането. Гостоприемството прави един бар добър. На второ място са напитките, но на първо – хората. Просто добрият бар, с добри домакини, има добра публика, върху това може да се влияе. Ние имаме определена представа какви поceтитeли искаме да имаме и работим за това.

Израснал в строго католическо семейство, Чарлс Шуман посещава училище за подготовка на свещеници, което напуска на 17. После завършва обучение за консулски секретар в чуждестранната служба в Бон и хотелиерско училище в Швейцария. През 1971 г. заминава за Южна Франция, където три години работи в различни клубове и дискотеки, докато не решава да се върне в Мюнхен, за да следва политика и публицистика.

Ако можехте да промените нещо в миналото си, какво би било то?

Някои неща не се случват така, както ги планираш, аз никога не съм планирал и не съм искал бар, а го имам вече 30 години. Можеше и да е по-лошо.

Като да завършите успешно за свещеник например?

Е, това е нещо друго. Не вярвам, че това трябваше да се случи, и, слава Богу, не стана.

Следвали сте политика и публицистика, интересували сте се от професията на дипломата, а преди това сте посещавали свещеническо училище. Какво са ви дали това образование и тази теория в професията ви?

За мен е лесно да работя това сега, защото съм правил много различни неща преди. Ако човек се движи винаги еднолинейно, в едно измерение, губи поглед и усещане за много неща в живота.

Шуман създава множество популярни коктейли, включени в няколкото книги, които издава. Те не съдържат само рецепти, а и кратки разкази и истории на други автори, свързани с темата "бар". През 1991 г. издава емблематичния бестселър American Bar, претърпял 20 издания и превеждан по цял свят.

Как се създава един коктейл – с часове опитване или...

Да, може и така, отново и отново опити...

А как беше например при Swimmingpool? (водка, бял ром, синьо кюрасо, кокос, сметана, сок от ананас)

Това за мен не е някакъв изключителен коктейл. За времето си беше модерен, но според мен той никога няма да стане класически заради нещата, които никога не бих искал да имам в един коктейл. Аз лично не бих пил кокос и сметана, но тогава това беше в реда на нещата. Всъщност създавам коктейлите си спонтанно, знам какво имам на бара и пробвам.

Не е толкова често срещано собственици на барове да издават книги...

Това не е напълно вярно, защото през 30-те години и малко преди това, при възхода на коктейлите, всеки бар е издавал някаква книга.

Но не с истории, или?

Сигурно и това го е имало. Има страшно много коктейлни книги, които са били забравени.

Това ли ви вдъхнови или беше по-скоро бизнес идея?

Никога не е било бизнес идея, винаги съм искал да издам книга, все пак съм следвал журналистика. Не съм толкова талантлив или заинтересуван, за да пиша романи, просто не го мога. Не знам и дали от мен щеше да излезе добър журналист, но знам, че познавам много добре това, което правя в момента. Една от книгите – при нас я наричаме Библията (American Bar) – се продаде в над 300 000 екземпляра по целия свят, беше преведена на много езици, това не беше съзнателно търсено. Исках да напиша книга, с която мога да работя. Това ни направи известни, без тези книги сигурно нямаше да станем толкова популярни. Това вече не е необходимо, защото днес всяка рецепта може да бъде намерена в интернет.

Вглеждайки се в лицето му, разбирам, че в неговите рекламни фотографии обработката с фотошоп е била минимална – на живо е същият като в рекламите. Трудно ми е да повярвам, че е прехвърлил 70 години, бялата, дълга и сресана назад коса контрастира на загорялата му кожа, тридневната му брада е прошарена, а погледът му е остър, буден и самоуверен. Той определя дейността си на модел като занимание в свободното време, но количеството фотографии и ангажименти говорят нещо друго. Преди повече от 20 години работи с Yohji Yamamoto и Comme des Garçons, когато го питам за това, той махва с ръка и казва, че е работил "с много различни хора за последните 20 години". Въпреки това дългогодишната му работа с Boss и Baldessarini и прави образа му толкова популярен, а характерното му лице не се забравя лесно. Особено запомняща се е рекламата на Baldessarini от 2003 г., в която той нагледно показва кое точно Separates the men from the boys ("различава мъжете от момчетата", рекламен слоган на марката и до днес), успявайки подобно на крал Артур с лекота да изтръгне от футуристичния камък парфюм, който младите момчета в клипа не могат да помръднат. А в една от последните реклами на Campari си партнира с Джесика Алба.

Вярвате ли, че в последните години разбирането и образа на мъжа са се променили?

Да, със сигурност, но модерният мъжки образ не е моят образ. Това да даваш голяма част от парите си за дрехи и храна... не, не си представям това в живота.

В едно интервю казвате, че сте суетен. Доколко личността Чарлс Шуман се дефинира от външността?

Аз живея от външността си, не само защото съм работил за Boss и други марки. Ако дойда тук и изглеждам зле или скапан, това няма да е добре за заведението. Винаги трябва да изглеждам добре. Това е съзнателно и смятам, че така трябва да бъде.

Доколко това има нещо общо с работата ви като модел? Или с вашето излъчване?

Това няма нищо общо с излъчването ми. Но това как се обличам днес или как съм се променил външно – това със сигурност има нещо общо.

Как всъщност се стигна до работата като модел?

Бях открит на улицата, мои познати ме питаха дали не искам да направя няколко снимки. Това беше тогава тренд – да не се снимат само хора, които се занимават с това професионално, а да се търсят различни типове. При мъжете имаше един период от около 10-ина години през 80-те, когато основно се опитваха да убедят или известни личности, или различни типове мъже,да се оставят да ги облекат и да ги снимат.

Барът стана ли по-популярен чрез работата ви като модел?

И двете страни имаха полза от това, както аз, така и Baldessarini и Boss. Преди всичко на изток, в Русия, бях звезда. Когато ходихме в Казахстан, ме посрещнаха като филмова звезда, тук не.

Какво ви харесва толкова в работата като модел, че продължавате да го правите още?

Не съм го правил, защото ми е харесвало. Когато се виждаш навсякъде, това е, разбира се ,страхотно, но имаше и доста снимки, при които съм си мислел "по-добре да не се бяха появявали"...

Но все пак продължавате.

Ceгa снимам съвсем малко рeклaми, ангажимента за Campari и още 3-4 неща на година, това не е нищо. Правя го за Campari, защото работим с тях и те дадоха пари за бара. За офис столовете Wagner, защото хората са ми много симпатични. За модната марка Lodenfrey – защото са зад ъгъла до бара и сме приятели.

Направил сте дизайна на серия чаши...

...винаги е трудно да намериш чаши за бара.

Какво ви смущава в нормалните чаши?

Нищо, но имаме нужда от практични чаши за бар, имам определена представа за простота и изчистени линии, а е трудно да намериш такива чаши. Тогава реших да ги направя аз. Не съм открил чашата отново, тези 12 модела сигурно вече ги има някъде, но смятам, че нашата серия е хармонична.

Свирите ли още на пиано? Играете ли още бокс? Сърфирате ли?

Да, правя всичко това, играя и футбол, но твърде рядко, нямам никакво време.

Значи ли това, че днес сте по-зает в бара, отколкото преди години?

Сега работя повече отпреди, всичко е станало още по-голямо. Нашите изисквания се променят, не можем да почиваме на лаврите си. Ние растем, но не с отварянето на още заведения, а като ставаме все по-добри.

Някога мислили ли сте за пенсиoниpaнe? Това понятие съществува ли изобщо за вас?

Не, няма такова нещо, винаги ще работя.

Доколко е вярна легендата за мечтата ви да отворите закусвалня на брега на Атлантическия океан?

Това със сигурност няма да мога да осъществя, мина му времето, аз го пропуснах, но все пак мога да си представя някога да живея на брега на Атлантика.

*Където всички знаят как се казва той. Алюзия с популярната песен от сериала "Бар Наздраве" - Where Everybody Knows Your Name, "Където всички знаят името ти"

Фотограф: Charles Schumann
Фотограф: Charles Schumann
Фотограф: Charles Schumann

С Чарлс Шуман се срещам в прочутия му бар Schumanns в Мюнхен. Той идва, посочва ме с пръст и вместо "Добър ден" изстрелва: "Вие ли искате да разговаряте с мен?" После енергично грабва два алуминиеви стола и ги опира на външната стена, където само след половин час пъргави келнери ще изнесат маса за гостите и така ще обявят края на интервюто ни. На моя стол слага възглавничка, а той сяда на мокрия от дъждa. "Възглавничка за вас", учудено го питам аз, а той махва с ръка и бърза да започне разговора. Нетърпелив като всеки човек, който цени времето си, Шуман често не изчаква края на въпросите и ги завършва преди мен, сливайки ги с отговорите, или започва да отговаря по средата на думите ми. Така разговорът става още по-динамичен – като живота му.

Карл Георг – както е истинското му име – е един от най-известните бармани в Германия, легенда и звезда зад бара, а лицето му става популярно през последните двайсетина години след серия реклами за Baldessarini, Boss, Campari...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    zuramode avatar :-?
    zuramode

    Беше ми интересно. Eто един човек, който въпреки предразсъдъка, че хората в обслужващата сфера са глупави или необразовани, прави това, което му доставя удоволствие и успява да запази достойнството си.

    http://zuramode.wordpress.com

  • 2
    tarator9 avatar :-|
    tarator9

    If everybody knows his name, why is it embroidered on his shirt? :)

  • 3
    npaine avatar :-P
    NPaine

    Schickeria!

  • 4
    yhk36569316 avatar :-|
    yhk36569316

    До коментар [#1] от "zuramode":

    Типична еснафска позиция.

    Докато е интервюиран, има право да работи всичко, ама докато те обслужва анонимно, надали ще си помислиш, че е много образован, щото ще си заета в същото време да преживяваш своята изключителност, нали, сестро...

    Много ми е интересно какво знае за достойнството някой, който явно отъждествява хората с техните професии.

    Едно е сигурно, такива като вас малко знаят, малко се видели, малко са живели, но са твърде много и твърде смъртни :)

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-P
    Нефертити

    Барман, едно уиски, моля

  • 6
    zidane avatar :-|
    zidane

    Део на 70!

  • 7
    zuramode avatar :-|
    zuramode

    До коментар [#4] от "anesthetist":

    Разбирам, че ме познаваш лично от някъде, защото явно си наясно коя съм аз и колко струвам.

    Как да ти обясня какво смятам за достойнството? Та нали аз съм никоя, защо ти е интересно какво мисли персона като мен, която е толкова вторачена в себе си, колкото казваш?

    Въобще, виждам, че имаш някакъв проблем, но не прозирам какъв. Може би мога да ти помогна? Може би имаш именно проблем с професията си? Спокойно, всички сме хора и всеки живее с това, което сам си е планувал, в общия случай.

    Можеш да ми напишеш писмо, представи се, разкажи ми за себе си... Може пък да се сетя от къде се познаваме, сигурно съм те обидила в миналото. Предлагам да не занимаваме публиката с нашите лични проблеми, а?

  • 8
    funcy74 avatar :-|
    МилевГео

    Бе вместо да се карате идете заедно на бар.....така ще се тушира проблема....ако има такъв де...

  • 9
    yhk36569316 avatar :-|
    yhk36569316

    До коментар [#7] от "zuramode":

    Не, нямам проблем с професията си, но мога да ти направя всичко от коктейл до отрова :))

    Просто ме дразнят надути и невежи момиченца в розови клинчета, които си мислят, че определени професии са за необразовани хора без достойнство.

    На твое място бих мислила повече преди да пиша, тъй като явно
    писането не те задължава да обмисляш нещата, както се предполага.

    Иначе, както отбелязах по-горе, предимно съм засегната от факта, че е пренаселено вече с еснафи с претенции.

    Най-забавното е, че се държиш снизходително към мен, защото това е все едно Мини Маус да се държи снизходително към Грета Гарбо. Например. Може да не е най-добрия пример, но не е и лош :)

    Гушкай си биберончето и си мълчи по-добре.







  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#9] от "anesthetist":
    До коментар [#7] от "zuramode":

    Момичета, докато се препирате, ще изпуснете момента за царска туршия, а по френско вече сняг заваля...

    Може пък да сте ме разбрали, знам ли?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK