Една корейка в Париж

Чувам се с Юн Сун На в петък следобед и я откривам в дома й в Париж точно преди поредния концерт. Разговорът протича сякаш сме стари приятелки, които имат да си кажат хиляди неща. За известна джаз певица корейката е трогателно открита и земна. Радва се като дете на всеки въпрос и се натъжава като дете, когато заговори за Северна Корея. В гласа й няма следа от претенция, напротив – изпълнен е с вълнение за предстоящия й концерт в София на 7 ноември в рамките на фестивала "Джаз Плюс". И все пак певица, която работи с имена като Улф Вакениус, Матиас Айк и Ларс Даниелсон, няма как да е случайна. И действително Юн Сун На вече има седем албума зад гърба си и почитатели от Париж до Сеул. Може би тайната е във волната меланхолия на гласа й. Добавете към лириката на Едит Пиаф малко от ексцентричността на Пи Джей Харви, малко от умората от живота на Джони Мичъл и вокален обхват от четири октави и ще добиете представа за Юн Сун На. Гласът й мени цветовете си като хамелеон - от сладката тъга в My Favorite Things през джаз бийтбокс в Kalypso Blues до дива емоция в кавъра на Enter Sandman на Metallica.