Защо тъгува Саиф-ур Рехман

За пакистанския треньор на българския отбор по крикет и децата със специални нужди

Саиф ур Рехман    ©  Цветелина Белутова

Раз-два-три и масата за крикет е готова. Треньорът на националния отбор по крикет на България Саиф-ур Рехман е обграден от весели хора - родители, медици, педагози, които му помагат в хармоничен ритъм - доближават една до друга обикновените маси, поставят отляво и отдясно картони с числа, указващи точките, стиропор от трета страна и улей, изработен от винкел, за подаване на топката. Донасят и топките, и батите, усмихват се, привикват децата в слънчевия център под стъкления покрив на сградата със стени, боядисани в ярки цветове, и с шарени детски рисунки. Обстановката е ведра, а мажорното настроение се настанява тук всеки вторник и четвъртък малко преди 11 часа, когато започва играта на крикет. Ето ги спортистите - около десетгодишни, заемат места край масата в специалните си колички, стремят се да изпълняват точно инструкциите на треньора и получават аплодисменти за всяко попадение.

Намираме се в Студентски град, в медицински център за деца с проблеми с развитието. Съществуването му се финансира от родителите и мястото е ремонтирано по германски образец, за да не прилича на болница и да не депресира допълнително посетителите (от бебета до младежи над 18 години), понеже голяма част от тях подлежат на рехабилитация през целия си живот. Начело на екипа е д-р Миланова, която ни разхожда в кабинетите за рехабилитация, логопедия, психо-, Монтесори и други терапии. Пациентите по думите й "работят с удоволствие, а когато те имат желание, резултатите са двойно по-големи. Така е и при крикета, продължава тя, Саиф го доказва от няколко месеца".


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар