20 въпроса: Маргарита Илиева

Тя е учредител на наградата "Човек на годината", адвокат, активен защитник на човешките права, директор на Правната програма на Български хелзинкски комитет

Маргарита Илиева (36 години) е адвокат, активен защитник на човешките права, директор на Правната програма на Български хелзинкски комитет (БХК) и експерт по антидискриминационно право с международно признат авторитет. Последните й дела в Европейския съд за правата на човека са свързани с тези на жените – за правото им на избор къде да раждат, срещу сексизма, тормоза и насилието.

Учредител е на наградата "Човек на годината", която по традиция (от 2008 г.) се присъжда на 10 декември (Световния ден на правата на човека) от БХК за принос към правата на човека и правозащитността.

"Ако сме солидарни с децата с ментални увреждания, значи сме солидарни и с жените, и с ромите, и с гей хората. И няма нужда да сме гей, за да сме солидарни. Също както няма нужда да сме с увреждания. Достатъчно е да се идентифицираме с човека, който е вътре във всяка от тези "идентичности". Именно това е, което повечето хора не искат да направят – да споделят качеството човек с различните от себе си", казва Маргарита.

Като какъв човек се определяте?

Смъртен, като всички останали.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В необходимостта да не се съучаства с мълчание в лошите неща.

Любимият ви момент от деня?

Обичам много здрача, но не само. Любимите моменти са тези, чиято красота забелязвам в момента.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Разбирането, че дори и съмишлениците (в общ план) не са там, където е човек.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?

Не давам да мъчат децата; и всички останали.

Как си почивате?

В близките отношения, в природата, на пътуване. Море, планини, животни, растения. И стихотворения, и музика.

Какво ви зарежда?

Пак тези неща – човешката обич, живота на живите същества, но най-вече проявите на душата, личната и универсалната. Както и промените в социалния свят, постигнати с неподчинение и труд.

Какво ви разсмива?

Смехът просто се случва, трудно се категоризира. Например, "Изгори след прочитане" на братя Коен. До сълзи и до напикаване, като в училище.

Какво ви натъжава?

Тъжни са загубите.

Какво ви вбесява?

Гневът е като кибрита - по-добре да не се играе с него. Трудно е да се запази хладнокръвие, когато има грубо незачитане на граници, правила.

Личност, на която се възхищавате?

Вече избягвам да се възхищавам на герои, които не познавам отблизо. Предпочитам да се възхищавам на благородните лица на моите близки.

Кое свое качество харесвате най-много?

Добротата, доколкото я имам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Негативното мислене, когато то може да бъде отхвърлено. То винаги може да бъде отхвърлено.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Бих искала развит певчески талант.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих амулет хамса, купен в Рим. Това е ръчичка, която закриля. Получих "Шанел 5".

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Информирам се ежедневно за обществено-политическата обстановка във Фейсбук. Оттам влизам в избрани статии на 3-4 издания; "Правен свят" е едно от тях. "Ютюб" е друго място.

Къде бихте искали да живеете?

Край морето. На остров. Може и в Рим, Истанбул или Ню Йорк.

Любимите ви имена?

Забелязала съм, че имената на обичаните хора стават красиви за обичащия, независимо как са звучали преди това.

Най-интересното място, на което сте били?

Крайбрежието на остров Пико, в средата на Атлантическия океан, където се явяват китове.

Мото или цитат, близки до философията ви за живота?

They are only truly great who are truly good.

Още от Капитал