Да бъдеш 100 кила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да бъдеш 100 кила

Да бъдеш 100 кила

Десет часа с най-скандалния български рапър

32688 прочитания

100 кила бута 30 лева в ръката ми със заръката да взема по две бройки от всяко безалкохолно, предлагано на бара, и ме инструктира да говоря на хората, които срещна по пътя си само лоши неща за него – поредната проява на саркастичното му чувство за хумор.

Намирам се в бекстейджа на "Парти център 4 км". Имам червена гривна на китката, която дава възможност да стоя във VIP зоната с актуалните за вечерта звезди – Ogi23, The Top Stoppers, Ъпсурт, 100 кила и много диджеи. Малко преди да тръгна от вкъщи, фейсбук страницата на събитието показва, че общият концерт "Нещо страшно" ще бъде посетен от 2015 души. Поне 100 от очакваните тийнеджъри са се заредили под дъжда още в 18.00 ч., останалите изпълват пространството на голямата зала постепенно и в 21.00 ч. то е натъпкано почти до край.

Фотограф: Добрин Кашавелов

Рапърът се е излегнал на дивана, два интернет канала чакат да вземат интервю от него. Уговорката е ясна – правят блиц, изборът на думи е свободен, важното е да няма цигара в кадър. Явор Янакиев, както е името му, напоследък се вижда в ефира на обществените телевизии и уебпространството все по-често, основно заради музикалните си колаборации с по-популярни артисти като Лора Караджова ("Цяла нощ"; ремикс на "Спуснати завеси"), Бобо ("Виновен"), 2/3 от Ъпсурт ("Кради, кради") и парчето System от саунтрака на филма "Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела", впрочем единствените песни с негово участие, максимално "изчистени" за чувствителния слух.

На повърхността изглежда, че се е появил внезапно, но дирите му откриваме още през ноември 2001 г. в един от броевете на списание "Егоист", посветен на турнето на Мишо Шамара. Оттогава досега Килата (прякорът идва от варненски жаргонен израз "толкова ме натовари, все едно имам сто кила на гърба" и няма нищо общо с телесната му маса) е в блажения ъндърграуд – пее и пише, каквото си поиска. Затова и творчеството му провокира двуполюсно – или го аплодираш, или се молиш да го сполети бързо нещастие. Един от най-популярните клипове на варненеца от кв. "Аспарухово" с 1 541 725 гледания в Youtube, носи името "П*ки по масата". (след дуета с Лора Караджова – 3 071 994 и общата песен с Бат Венци, Goodslav и Buch – 3 037 316), заглавие, което автоматично привлича войни от врагове най-малко в лицето на всички родители. В сравнение с цялостното му творчество сюжетът около куплета на песента "Бяло, зелено, червено" на Мишо Шамара и партия ГЕРБ "От трите цвята най-много обичам бялото./ Зеленото го пуша и съм high. / Не прекалявам с нищо, щото I don't wanna die, die./ Червеното е като мензис, като кисела мацка с Тойота Авенсис" и "Не вярвам в ГЕРБ, но вярвам на герба", изглежда като детска закачка. Например: "Във кенефа на бара със Слави смъркаме кока/ аз черпя от моята стока.... Како, како, друсай дупе във Монако/ за купон е време вече/ на яхта със Милен Велчев./ Хей, бейбе, искам твоят анус. / Да прави баунс" (Bounce)или "Кока-кока хап-хап / искаш, искаш пак, пак / да ти делна цак-цак / куките им е fuck fuck" (Bom Bom Bom); и още: "Раста крии се в храс, / скришум пушим фас, / с жан тонко фас, п*тката кваз / занимавам се с п*тки мънички, / мажа се с крем против гъбички. / А ти лекувай си трипера шото тука почва припева" (П*ки по масата).

За ужас на моралистите, всяко участие на рапъра, който отказва да спомене точната си възраст, "защото е постно и става като някакъв лексикон", пълни заведенията догоре, независимо от мястото и деня на партито. Килата привлича със специфичния си дрезгав тембър ала Лил Уейн – Бъста Раймс, с факта, че не му пука и говори свободно за всичко, освен това е забележителен шоумен.

Фотограф: Добрин Кашавелов

Тази вечер Килата е изморен - пристига след концерт на живо в Бургас, предишната вечер е бил в Пловдив. "В Бургас снощи бях в един клуб – разказва на всички в стаята – имаше 500 човека, направо бях като Мадона, човек! Стоя с пет охрани отпред и отзад, те бутат другите да ми изпразват коридор. Целият клуб нафрашкан догоре – от най-големия пръдльо, дето си слага качулката, върви по улиците с ръце в джобовете и вика "Е*л съм го тоя Килата, ко' кат имам 6 лева, ай ше отида!" до най-нацепените батки. И само жени, хора, аз се побърках!"

В продължение на четири часа – от влизането си в "4 километър" до качването на сцената, Килата не си подава носа от бекстейджа. През това време на сцената Ogi23 подгряват публиката и се впускат в провокативна интеракция: "Сложили сте прическите, гледам, изкурвили сте се, както се казва" Посетителите на средна възраст 20 години биват посрещнати на входа с три броя презервативи, което идеално се връзва със следващата реплика от бандата – за всяко момче ще има по една пияна тийнеджърка. На бара върви бирата от 3 лева, в тоалетната се разнася лек мирис на марихуана, а сред останалите думи, ехтящи от микрофона, дочувам няколко анатомични органа, сексуална ориентация и стандарта – "ръцете горе", "има ли луди" и т.н.

Още малко и човек с възраст около и над средната да си помисли, че светът наистина се е запътил към сигурна гибел, но добре облечените момичета и момчета по гуменки не показват никаква особена емоция – за тях това е повече от нормално. "Моят к*р" на The Top Stoppers просто е българският вариант на песента на Mickey Avalon – My Dick. Вечерта протича така, все едно организаторите са поставили изрично условие всички нецензурни думи, познати на българина, да бъдат изредени. В обкръжението на амбициозните млади рапъри излизането на "Ъпсурт" носи шокираща интелигентност и поетичност, цензурата е игнорирана и тук, за сметка на това "лошите думи" са употребени за впечатляващо социално послание.

Фотограф: Добрин Кашавелов

Малко преди да излезе на сцената, с Килата потвърждаваме уговорката – след участието на "4 км", веднага тръгваме към клуб "Марсилия" в Студентски град. Здравият ми разум никога не би ме подкрепил за подобна атракция, но пък любопитството ме кара да видя дали наистина публиката приема рапъра така възторжено. Между димната завеса, от която, както 100 кила казва – се носи онзи хубав 60-тарски дух, той мисли за организацията и види ли обектив, е готов да застане във всяка секунда в поза за снимка.

Изключително артистичен и с изградена концепция за присъствието си сред масата, 100 кила се определя като self-made артист. В музиката си той е издател, продуцент, автор, изпълнител. Работи с няколко бийтмейкъра (основно с Големия Вальо, Rap-A-holic и др.) и участва във всяка част от производството на песните си, които често тръгват от негова идея и постепенно се развиват със знанията на другите. Казвам му, че преди да изляза от вкъщи, съм гледала на записа негово гостуване в TV7, завършващо с лек скандал и атака от страна на водещите. Те искат обяснение дали 100 кила се е подиграл с образа на Исус Христос във видеото "Кради, кради" (реж. Валери Милев) или с две думи – какво послание, за Бога, си мисли, че изпраща на публиката. Смятам, че е разбираемо, казвам му, в крайна сметка, когато в почти всяка твоя песен присъстват думи като влажни каки, бомбони, кучки, к*ви, к*р и т.н, не се очаква всички да те обожават? "Имал съм и други негативни реакции – обяснява ми с уплах в очите – например засякох в интернет, че има една жена, която ме обижда открито в различни коментари. Тя не разбира, че аз съм role model – мога да бъда това, което някой, който слуша, би искал да бъде, или това, което не иска да бъде. Има два типа хора: такива, които ще кажат – ооо, така ли, искам и аз да бъда такъв, и други, които ще виждат какъв не трябва да бъдеш, ще искат да ме избягват. Истината обаче е, че всеки иска да е лош сещаш ли се? Да, аз съм си лош, но съм успял да се погледна отстрани и съм осъзнал, че не съм прав за много неща. Но това е животът – виж колко е трудно да водиш нормално съществуване в България – трудностите се отразяват първо на социално слабите, после на обучението, оттам на качеството на работна ръка, на мечтите и целите ти и накрая на цялата ти кариера. Ежедневието ти е изпълнено с достатъчно примери, които казват – ето, виж, той е с две висши образования, а дава нощна смяна в денонощния магазин. Аз, като съм се видял отстрани, съм разбрал, че обучението няма да ми даде това, което целя, и съм се хванал да работя много преди това някой да ми даде китап, че съм годен да свърша работа."

Явор е класически антигерой.

Има завършен по документи осми клас. Изключван от училище повече от три пъти, защото "не ходех на даскало, но бях много умен, всичко го изкарвах на логика". Казва ми – напиши например, че съм уважавал училищата, в които съм бил, и приятелите, които съм намирал там, но както в един стар, стар, стар американски филм се казва – дивото зове. Шегува се, че много искал да запише висше образование, но разбрал, че не става, ако няма завършено средно. "Аз искам да служа за пример на хората, които са имали проблеми с образованието си и да им кажа – don’t worry, бе, бачкай и ще станат работите! В професионален план целта ми е същата – да бъда следван за пример, като направя нещо голямо и уютно. Да кажат, ето – той е изминал толкова много деформации и в един момент се е получил точно този продукт."

Фотограф: Добрин Кашавелов

Деформациите минават през всеки един етап от живота на Килата – "като дете, което е било зависимо от родителите си до дванайсетгодишно и след това започва да се оправя само". В едно от двете интервюта, в които говори, без да се превива от смях и без да прави комични асоциации и мимики, рапърът споделя, че разчита само на себе си в този живот. На 13 години родителите му се развеждат и следите на бащата изчезват. С диплома на медицинска сестра и заплата от 80 лв. майка му заминава да работи в Гърция, където все още се труди. В тийнеджърски си години Явор се грижи сам за своя по-малък брат, който в момента е и икономист, а доскоро е бил и управител на Billa във Варна - "голям успех в моите очи, в неговите не". Майка му не следи музикалните изяви на сина си. "Знае малко. Аз съм й казал, че това е зона, в която няма да й е комфортно не заради текстовете, а заради това, че е човек, който постоянно се оплаква. Ако дойде на мой концерт например, след първата песен ще се провикне и ще кажа – абе, Яворе, не може ли малко по-тихо." Твърди, че иначе са близки и постоянно си говорят по телефона. Изпраща му пари за сметки и наема до неговата 17-годишнина, после той започва да се издържа сам. В осми клас продава сладолед, след това се занимава с хидравлични кранове за коли и асансьори, накрая се "сетих, че съм диджей" и се отдава изцяло на музиката. Сега животът му минава по нощните клубове. След като се събуди по някое време към обяд, гледа малко смешни клипове в интернет, отива в студиото, за да запише нещо, занимава се с рекламни материали, уговаря се с мениджърите на клубове и харчи парите си за скъпи неща, основно за обувки и дрехи.

Идва времето, в което изпълнителят излиза на сцената. Над 200 чифта ръце се вдигат във въздуха и го посрещат като истинска звезда. Не знам дали тук се намират онези 2000 потвърдили във фейсбук посетители, но се вижда и с просто око, че слуховете за възраждането на хип-хоп и рап сцената в България не са преувеличени и тя не е била в такъв възход от зародиша си след демокрацията, когато Мишо Шамара и варненските фенове воюваха срещу София и Ицо Хазарта. После страстите се успокоиха, парите и чалгата смекчиха бунта. Според Килата няма нищо невероятно в това, че напоследък се слуша много рап – просто нещо, което не е било използвано, се използва сега, защото е придобило цвета, мириса и съдържанието си. Хората може би са привлечени и от начина на живот, който проповядва този стил. А може би това е новата чалга? Ако махнеш бийта, в клиповете ще видиш същите къси поли и токчета, в лириките ще откриеш същите пари и коли. Какво мисли Килата за това сравнение – "Нищо. Аз не си мисля за чалгата – нито хубаво, нито лошо. Щом я има, значи има кой да я слуша – готово. Но чалгаджиите няма да започнат да слушат хип-хоп."

В 22.15 ч. посетителите под 18 години са поканени да си тръгнат и след като си е направил снимки с феновете, 100 кила ме хваща за ръка, за да се изнесем мълниеносно през тълпата. Навел е главата си, колкото да вижда пътя, не иска никой да го заговаря. За онези, които успяват да го разпознаят, се полага бързо докосване и крясък "Килата, бейби-и-и-и-и!" Както по-късно ще ми каже – "хубаво ми е, че всички ме зяпат, но тези, които са се превъзнасяли най-много, най-много не са ми на сърце" и ще допълни: "Приемам се за известен, да. Сам стигнах до това. Едно време един приятел от Владиславово ми казваше – спокойно, хората сам ще те направят известен, недей им скача веднага с по-комерсиалните неща, те ще те избутат до горе."

С бърза крачка стигаме до сребристото му BMW, от което зазвучава "даже мен да ме няма на белия свят, потърси любовта ми в стръкче пролет цвят". Наистина ли? Орлин Горанов? "БГ радио"? Да, също слушам и Джаз FM, казва Килата. А в "БГ радио" въртят ли твои песни, питам го. Цели три - "Цяла нощ", "Спуснати завеси", System. Вече е много уморен, но няма как, ще трябва да отиде до следващия клуб, защото миналата седмица е бил болен и участието му е паднало. "Не съм се прибирал толкова отдавна, че нямам търпение да мине и да си почина малко. Сега е събота, дори няма да мога да изляза." Интересувам се колко дълго е шоуто му, за колко време са се разбрали с клуба – може би около час? "О, няма какво да се разбирам, аз поставям условията, още преди да ме викнат, защото смятам, че на човек трябва да му е комфортно, а и имам отношение към работата си. Веднъж върнах половината от хонорара си, защото бях сложил две участия в една дата, без да искам. Много държа на работния етикет и отговарям със същото. Смятам, че имам едно от най-добрите шоута в България, което става за лайв. В Bedroom това лято събрах над 4000 човека. Управителят ми вика – от колко години съм тук, такова нещо не е имало. Това е много силно – на български изпълнители малко хора изригват, не всеки има талант да забавлява."

Фотограф: Добрин Кашавелов

Пред "Марсилия" чака поредният фен, следва бърза снимка и Килата изчезва от погледа ми. Навън двама студенти от провицията викат по телефоните: "Аре бе, батка, къде си беее, абе каква "Надежда", взел съм бутилки тука, запазил съм маса. Аре, бе, боклук", а под неоновите светлини бели потници танцуват на нашенски съвременен поп и хип-хоп – Лора Караджова се лее от колоните за пети път тази вечер, изглежда сякаш българската музика е във възход.

Килата съвсем не се интересува от мястото, на което пее - "като са готини хората и се забавляват на това, което правя, аз съм удовлетворен като артист. Най-важното за мен е хората да харесват продукта ми, да знам, че съм ударил някой в душичката, и то с хубаво".

След 40 минути певецът минава през заведението с охрана пред и зад него. Шоуто му е същото – Големият е на миксерите и пуска подложките, от време на време се включва в пеенето. Килата се раздава и рапира максимално високо. Следват поздрави за Добрич, Слънчев бряг и рождениците в заведението. Купонът започва, девойките се тресат на "малки проститутки", а аз си тръгвам с каретата.

На следващия ден изчаквам да стане 15.00 ч.,

както съм предупредена, преди да звънна на Явор. Той вече е на път за студиото на 100G – две малки помещения в мазе в кв. "Гео Милев", където ще гледаме за първи път най-новия му клип "Аз съм 6" (с DJ Diamondz, реж. Йордан Ангелов - Bumboklaat). Черно-бялото филмче с хипстърски дух представя над десет различни типажа на фона на реге бийтовете и както казва комлиментът – не прилича на българска продукция. "Направо ще ги взривим, всички тези после ще ги разпознават по улицата", радва се Килата и отива до близкия магазин, за да купи почерпка по случая – арменски сладки, руло с мармалад, кока-кола, натурален сок, минерална вода, солети. Подготвил се е за сериозен разговор, такъв, в който ще каже всичко за предстоящите си музикални планове, за легализирането на лейбъла 100G, за желанието му да влезе в мейнстрийма, за последното му парче, чиято основа е песента на Ения Sail Away.

За разлика от снощи днес пази здравословна дистанция, заобграден е от Големия, негова приятелка и кучето Ейс, сякаш за защита. Продължавам да го насочвам към очевидно безинтересната за него тема – изборът на нецензурните думи и посланията на текстовете: "Ама виж – ако аз имам повече влияние над детето ти, то какъв родител си ти? Аз просто ги запознавам с това, което те им спестяват. Но не всичко е такова. В някои от песните ми има неща като: "раждаме се и умираме, не се иска много, живейте и избухвайте, вдигнете малко шум" – разбираш ли, аз смесвам горчивата истина с един съвет, отправен директно към хората. Нека да спре да им пука какво мислят другите – накрая сам умираш като дърво и си чао." В колаборацията с част от "Ъпсурт" "Кради, кради", текстът разбунва духовете колкото и клипът ("Кръв, сълзи и сперма е нашта ситуация/ аре двата пръста горе за кака Демокрация") и според Килата е "адски социален" – там всеки такт има специално отношение и всеки може да го разбере, знаейки цялата картинка. "Това е едно парче, което може да събори цяло правителство, аз ти казвам!" "Иначе мисля, че чрез някакви реплики подавам сигнали от коя прослойка съм, например като произнасям "липствам" – тогава някой ще разбере, че нямам добра граматика, което пък веднага ще го кара да се замисли за образованието ми. Като погледнеш статистиката, кои прослойки нямат образование... и аз попадам директно между бедните и циганите. Аз не съм циганин, аз съм от друго малцинство – на селф мейд милионерс. Аз съм много по-лошо от циганин – аз съм французин. Ей това искам да е заглавието! Като онези, командосите в нивата." Килата следи новините и най-силно впечатление му правят истории като тези паднали тайнствени парашутисти край плевенското с. Коиловци. "Аз пък нямам телевизор, вкючва се Големия, и Килата ме държи информиран." "И политиката, следя, да. Имам кофти отношение към управляващите. Ако един ден реша да се занимавам с това, определено ще е на ниво единствено и само за хората, по никакъв начин няма да търся да се облажа."

С Големия
Фотограф: Добрин Кашавелов

Той отказва категорично да говори за пари, колко му докарват участията и дали вече е спокоен за препитанието си. "Няма спокоен живот, бе! More money, more problems! След детството ми нещата се промениха, но моите родители така са ме възпитали – независимо от старта, следвай мечтите си, натискай колкото и както можеш и най-важното - правиш ли го със сърце, там ще имаш най-много успехи. Според мен успехът няма мярка. Да речем, това е да си щастлив. Замислих се наскоро мен лично какво ме прави щастлив – не знам. Например помислих си, че една яхта би ме направила щастлив и си представих – ще отида на носа й, ще седна и ще кажа – ето, взех я, обаче няма да съм щастлив, просто ще съм доволен от себе си. Като си помисля какво е щастие, пред очите ми единствено изскачат приятелите, с които се хиля – там кефът цена няма."

Неделя, минава 18.00 ч., усещам, че Явор вече губи конценрация и бърза да тръгне. Няма да гледа "Под прикритие", както му предлага приятел по телефона. "Виж сега – казва ми за финал, – аз разчитам единствено и само на себе си, защото винаги съм себе си. Така не се страхувам от грешки. Дори понякога, когато изглеждам смешен в очите на хората или се изразявам неподходящо, не се притеснявам ни най-малко, защото тогава съм си бил себе си и няма какво да губя. Хората съжаляват най-много заради това. Преди време имах един момент с бат Венци от "Ъпсурт". Казах му – ей, толкова искам да запиша нещо с вас и си викам, боже каква глупост изрекох, а той ме погледна и ми отвърна – не си поискал, не сме го направили. Като бях малък стоях на табуретката вкъщи – една по рода си, защото всичките ни столове бяха различни, и си мечтаех да стана рапър. Честито."

Фотограф: Добрин Кашавелов

100 кила бута 30 лева в ръката ми със заръката да взема по две бройки от всяко безалкохолно, предлагано на бара, и ме инструктира да говоря на хората, които срещна по пътя си само лоши неща за него – поредната проява на саркастичното му чувство за хумор.

Намирам се в бекстейджа на "Парти център 4 км". Имам червена гривна на китката, която дава възможност да стоя във VIP зоната с актуалните за вечерта звезди – Ogi23, The Top Stoppers, Ъпсурт, 100 кила и много диджеи. Малко преди да тръгна от вкъщи, фейсбук страницата на събитието показва, че общият концерт "Нещо страшно" ще бъде посетен от 2015 души. Поне 100 от очакваните тийнеджъри са се заредили под дъжда още в 18.00 ч., останалите изпълват пространството на голямата зала постепенно и в 21.00 ч. то е натъпкано почти до край.

Фотограф: Добрин Кашавелов

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    rordin avatar :-|
    victor troska

    предвид какъв оръфляк беше като хлапе, преди петнайсетина години - браво на момчето.

  • 2
    mmiu avatar :-(
    mmiu

    Абе ня лошо да правите репортаж за събитието, всеки с вкусовете си - аз примерно на Килата му се кефя. Ама да пишете текстовете му... Адски са противни, написани, така, в Light.

    Айде, частта за ГЕРБ има защо да се спомене. Иначе за пички, кинти и т.н. е ясно, че си пее, ама е неестетичен тоя текст.
    И става доста долно, това все пак е списание/притурка за култура.

  • 3
    e_wa avatar :-|
    e_wa

    "Според Килата няма нищо невероятно в това, че напоследък се слуша много рап – просто нещо, което не е било използвано, се използва сега, защото е придобило цвета, мириса и съдържанието си. Хората може би са привлечени и от начина на живот, който проповядва този стил. А може би това е новата чалга? Ако махнеш бийта, в клиповете ще видиш същите къси поли и токчета, в лириките ще откриеш същите пари и коли."
    Един много тъжен извод...защото хип-хопът и рапът НЕ са това, старата чалга на нов глас..така го е видяла авторката, защото явно е гледала през призмата на меркантилен чалга-поп с така модерния етикет "рап". Както казват едни любими мои изпълнители:
    „За наше щастие, ние отдавна разбрахме, че няма нещо, което да ни накара да продадем музикалните си души и докато правим нещата по правилния начин, винаги сме имали работа. Плюс това, ние смятаме, че лошата музика е много депресираща и не си заслужава каквото и да е количество пари“.

  • 4
    Baizuo avatar :-|
    Baizuo

    Като клошар в Аспарухово щеше да е по-популярен и добър в това което прави.

  • 5
    bulgaroid avatar :-|
    az

    статия ли е това ? реклама ли ? каквото и да е е доста объркано и безмислено и няма никаква нужда от него, ама на изцвъкали сте го тука

  • 6
    meg.barutchieva avatar :-P
    Meglena

    Няма лошо, че хората му се кефят, нали искахме демокрация, всеки да има правото да пее за каквото си иска. Пък и не може да се отрече, че гласът му е много въздействащ. Като цяло и мен ме кефи, майка :)

  • 7
    daniboy avatar :-|
    Daniboy

    [quote#2:"mmiu"]това все пак е списание/притурка за култура[/quote]
    Явно в случая - ниска такава.

    Абе жестоката истина е че съм си лицемер - смешното българско подобие на рап ми е глупаво, но се кефя на също толкова глупавите и вулгарни песни на Хиподил/Светльо ен дъ леджендс.
    И гласувах за него, но се възмущавах от бургаското рапърче - депутатче.

  • 8
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Нека се развива момчето, какво толкова? Да не би ако сега ровеше по кофите щеше да е по-добре? Аз също обичам да слушам рап, ама предпочитам да съм сам, когато го правя или на слушалки...

  • 9
    shok84 avatar :-|
    shok84

    До коментар [#7] от "Daniboy":

    Как ще сравниш Хиподил с тоя оръфан манго,бе данибой.....тцтццтц.

  • 10
    lol avatar :-|
    lol

    Велик, един от най- големите таланти в България. Малко са такива рапери като него, чиито текстове минават в сферата на поезията.

    Може би само Митко Воев би бил подходящ като сравнение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK