Реалността е надценена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Реалността е надценена

Реалността е надценена

Мексиканският писател Хуан Пабло Вилялобос за книгите, хумора, Стоичков и Карлос Фуентес

Нева Мичева
8180 прочитания

"Отблизо никой не е нормален" – започва представянето на новия си роман Хуан Пабло Вилялобос. Цитатът е от бразилския поет и музикант Каетано Велозо, заглавието на романа – "Ако живеехме в нормална страна", а мястото на срещата – ежегодният Панаир на книгата в Гуадалахара (FIL), най-големия форум за латиноамериканска литература. Въпреки препълнената си програма писателят намира време за los búlgaros по едно уж нелитературно съображение. "В моето семейство сме страхотни почитатели на киселото мляко, имали сме няколко цеха за производството му. Ако отворите хладилника ми, винаги ще намерите поне 3-4 различни марки, постоянно пробваме нови. И много ясно до онзи ден los búlgaros за мен бяха изключително бактериите, с които си заквасваме прясното мляко. Така де, нима съществуват други българи? Над този въпрос си е блъскал главата и гениалният бразилски автор Кампос де Карвальо в романа "Българският грънк" (преведен, но неоткриваем по книжарниците, бел. авт.): "Ако България съществува, тогава и град София неизбежно трябва да го има. Това сякаш е единствената пресечна точка във вижданията на онези, които отричат, и другите, които неотклонно отстояват съществуването на въпросната мила държава."

Радикален екзистенциалист

така се самоопределя Вилялобос, когото критиката на свой ред определя като майстор на вкарването на тежки сюжети в леки фрази: "На почти 40 съм, имам две деца и от девет години живея далеч от уюта на мястото, където съм израсъл. Литературата е важна за мен, защото е безкрайно различна от реалността, поради което притежава властта да я занулява. Реалността е твърде надценена! Вярвам в много неща, но сляпо и абсолютно вярвам само в силата на мига. Ето, единственото, което ми се вижда истинно в този момент, е, че отговарям на въпросник за Мексико на моя чист, безукорен български, научен през 90-те специално за да ругая Стоичков на едно световно, от което ни елиминирахте."

Разказвачът

на "Пир в бърлогата", дебютния роман на Вилялобос, който – отново с думите на критиката – "катапултира" автора си в славата, е момченцето Точтли. За да влезе в роля, Вилялобос смята, че са му помогнали младите главни герои от три други книги – "Гилзата" на мексиканката Нели Кампобело, "Свят за Джулиъс" на перуанеца Брайс Еченике и "Спасителят в ръжта" на Селинджър. Критиците намират още сходства – сирачето от "Ужасно силно и адски близо" на Сафран Фоер, гаменчето от "Животът пред теб" на Ромен Гари, даже извънземното от "Без вести от Гурп" на Едуардо Мендоса... "Чел съм само първите три от тези книги. И трябва да уточня, че влиянието им върху моята установих чак след излизането й, когато в интервюта започнаха настойчиво да питат от кого съм вземал пример в модулирането на детския глас. На мен ми се струва, че човек не може да пише с ясно съзнание за литературните традиции и влияния – то води до творческа парализа поне в моя опит: случвало ми се е дълго да не мога да напредна в писането само защото съм преливал от чужда литература. Като седнеш да пишеш, най-добре е да забравиш всичко останало, по-точно да го асимилираш в твоя полза."

Наркобосовете

с пищни имения вдън гори тилилейски и хипопотами в частните си зоопаркове не са патент на литературата в странния свят, в който живеем. Не един документален филм вече разказва безумната история за хипопотамите, избягали от хасиенда "Неапол" след смъртта на собственика й, колумбийския наркобарон Пабло Ескобар, и тя със сигурност бие по сюрреализъм "палата" на Точтли и татко му Йолкаут от "Пир в бърлогата". "Всъщност Йолкаут е чиста фикция. Чух например за филм като "Хипопотамите на Пабло" от един колумбийски журналист, който ме интервюираше, но така и не съм го гледал. Истината е, че наркотрафикът никога не е представлявал специален интерес за мен. Стигнах до темата косвено в желанието си да напиша роман за едно всемогъщо дете. Първият въпрос, който ми хрумна, беше: кой би бил бащата на такова дете, с какво би се занимавал? И отговорът в това разсипано днешно Мексико беше очевиден."

Читателят

Не е чудно, че Вилялобос понякога прелива от литература, щом ритъмът му е около 100 книги годишно, при това хартиени (близките си срещи с електронен четец още помни с отвращение). Авторите, които си купува, без да се замисли, са мексиканците Даниел Сада и Марио Белятин, аржентинецът Сесар Айра, а напоследък и сърбинът Светислав Басара. А на панаира на книгата в родната си Гуадалахара се чувства като вкъщи, нищо че през 2012 се завръща тук след дълго отсъствие: "Огромното значение на това събитие за нас, гуадалахарците, се състои в преобразяването в течение на цяла седмица на нашия невеж и незаинтересуван град в световна столица на испаноезичната култура... Между 15-ата и 25-ата си година бях редовен посетител на панаира, видях го как израства и освен представянията на книги още помня съпътстващите събития, особено концертите. После се преместих в Халапа, щата Веракрус, сетне в Барселона и накрая в Сао Пауло, Бразилия, и връщанията ми в Гуадалахара взеха да не се засичат с FIL. Радвам се, че сега, когато съм тук като писател, чувам все по-малко въпроси, които очакват отговори като от оракули. Радвам се, че все повече питат авторите преобладаващо за техните книги. Особено след смъртта на последния мексикански оракул, Карлос Фуентес, този нетърпимо лош писател."

Хуморът

е характерната черта на двете (засега) книги, с които Хуан Пабло Вилялобос разомагьосва превтасалия магически реализъм на страната си. Но според него хуморът не е нито инструмент, нито цел, а неволен ефект: "За да се получи, трябва и адресат, някой, който за завършек да го възприеме и да се засмее, не съм достатъчен само аз. Макар че хуморът е нещо, което залагам спонтанно дори когато пиша най-сериозни репортажи. Това сигурно е свързано със собствените ми литературни пристрастия: не харесвам тържествената литература, а сатирата, пародията, непокорството пред авторитетите. Това, което ме очарова в хумора, е способността му да ни откъсва от реалността и да ни връща в нея променени. Понеже той не е само забава, а и отношение. А в страни като Мексико – често и стратегия за неподчинение, бунт."

Мексико за начинаещи

В България извън текилата, сомбрерата и другия фолклор знаем малко за Мексико. "Пир в бърлогата" ще добави и доза наркотици, науатъл и хумор към картината, но няма да ни осветли за следните неща, които Вилялобос охотно добавя за българските си читатели.

  • Героите. Много ми беше симпатичен Супербарио Гомес, един социален активист, чийто прякор значи Свръхквартал и който се преобличаше като лучадор (мексиканската луча либре е по-пъстрата и акробатична версия на онова, което познаваме като кеч от Щатите, бел. авт.), за да организира мирни карнавални протести. Помня как веднъж със съмишленици "нападна" американското посолство – с хартиени самолетчета и танкове играчки.

 
  • Антигерои. Карлос Слим, най-големият богаташ на света, е и мексиканец. Освен всичко друго притежава верига от ресторанти и магазини с "принадени" книжарници... но от най-лошите, с бездарни подборки от книги и навик да цензурират онези, които не им допадат.  
  • Явления. Голямото явление в Мексико в момента е след 12-годишна пауза завръщането във властта на дясната PRI, т.нар. Институционна революционна партия, която управлява страната 70 години и наложи режим, основан на несправедливост, неравенство и корупция.  
  • Писатели. Даниел Сада, който почина неотдавна – последният велик мексикански автор: бароков и безумно смешен, нелек за четене, но разбираем в същото време голям повествовател от Северно Мексико. Марио Белятин разгръща най-амбициозния писателски проект през последните десетилетия: всяка от книгите му е ново парче от цялостното пано, което гради творчеството му. Хуан Вильоро е нашият забележителен хронист: ако някой иска да се гмурне в Мексико от последните 20 години, да чете хрониките на Вильоро. Ах, и разбира се, пропуснах Карлос Фуентес, най-слабия от нашите прехвалени писатели за последните 50 години.
  •  
  • Артисти. Карлос Рейгадас прави много смело кино, понякога трудно за асимилиране, поради което и много интересно. А Габриел Ороско е едно възхитително чудовище в полето на международното съвременно изкуство.  
  • Слабости. Големият проблем на Мексико продължава да бъде неравенството: средствата са съсредоточени в ръцете на шепа хора, докато голяма част от населението тъне в бедност.  
  • Надежди. Не съм голям оптимист, но вярвам, че след току-що започналия шестгодишен мандат на PRI на власт ще дойде левицата, която през последните години управлява столичния Федерален дистрикт и се справи не зле. Струва ми се, че оглавяването на страната от Марсело Ебрард или Мигел Анхел Мансера от PRD, Партията на демократичната революция (бившият и настоящия кмет на 20-милионния град Мексико), може да бъде добро за нея.
  •  

    "Отблизо никой не е нормален" – започва представянето на новия си роман Хуан Пабло Вилялобос. Цитатът е от бразилския поет и музикант Каетано Велозо, заглавието на романа – "Ако живеехме в нормална страна", а мястото на срещата – ежегодният Панаир на книгата в Гуадалахара (FIL), най-големия форум за латиноамериканска литература. Въпреки препълнената си програма писателят намира време за los búlgaros по едно уж нелитературно съображение. "В моето семейство сме страхотни почитатели на киселото мляко, имали сме няколко цеха за производството му. Ако отворите хладилника ми, винаги ще намерите поне 3-4 различни марки, постоянно пробваме нови. И много ясно до онзи ден los búlgaros за мен бяха изключително бактериите, с които си заквасваме прясното мляко. Така де, нима съществуват други българи? Над този въпрос си е блъскал главата и гениалният бразилски автор Кампос де Карвальо в романа "Българският грънк" (преведен, но неоткриваем по книжарниците, бел. авт.): "Ако България съществува, тогава и град София неизбежно трябва да го има. Това сякаш е единствената пресечна точка във вижданията на онези, които отричат, и другите, които неотклонно отстояват съществуването на въпросната мила държава."


    Благодарим ви, че четете Капитал!

    Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
    Влезте в профила си
    Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
    Вижте абонаментните планове

    4 коментара
    • 1
      gallnare avatar :-?
      Мария

      Не съм го чела, но обещанието му за тънка ирония звучи подканващо. Политическите му пристрастия не споделям, и той самият говори за "сегашното разсипано Мексико", следователно... Виж, за Карлос Фуентес съм на същото мнение.

      До авторката:

      Виждам, че интервюто е било в родния му град Гуадалахара. Оттам е и една дама, много тясно свързана с България: Мара Надиежда Роблес. Не се ли кръстосаха пътищата Ви?

    • 2
      eskimos avatar :-|
      Курт Деликуртев 662 галерии плюс X

      [quote#1:"Мария"] Политическите му пристрастия не споделям[/quote]

      Как да ги споделяш, щом си за стара институциална партия, без никакъв шанс за успех?

      Цитат >>>Голямото явление в ?? БГ ???? в момента е след 12-годишна пауза завръщането във властта на дясната ... ??ДСБ??? която наложи режим, основан на несправедливост, неравенство и корупция.

      Хуморът, когато е истина, не се харесва на много политици, особено в България!

    • 3
      nigmand avatar :-|
      Елена Ангелова

      Huan Pablo Villalobos

    • 4
      nigmand avatar :-|
      Елена Ангелова

      Посланик на култура и много още. Проникновени прозрения за хумора. И засвидетелствано уважение към читателя. Благодаря, Капитал.


    Нов коментар

    За да публикувате коментари,
    трябва да сте регистриран потребител.


    Вход

    Още от Капитал

    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK