С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 15 яну 2013, 11:24, 8244 прочитания

Александър Андреев: В България има толкова непреработено минало, че Бернхард може да бъде истински пророк за тукашната публика

Преводачът на "Сеч" разказва какво е да си в кожата на известния австрийски писател

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Всичко е смешно, когато мислиш за смъртта", казва Томас Бернхард през 1968 г. в прочутата си реч при получаването на австрийската държавна награда за литература. Реч, в която формулира основата на своята естетика.

В съвременната литература са малко чудовищата като Бернхард. И то чудовища от плът и кръв (и думи), а не от пресилени образи. Животът на Бернхард е един непрестанно саморазрешаващ се парадокс: той е аутсайдер, който собственоръчно се е поставил извън кръга и е тръгнал в "обратната посока", както сам казва в автобиографията си "Килерът". Но този ход в обратната посока му дава добра гледна точка към онези, които стоят на едно място или се движат в друга посока. Той е "извън", но именно тази негова външнопоставеност го поставя в средата.


Бернхард е майстор на преливащите една в друга противоположности. Автентичността изведнъж става фалш, фалшът - автентичност, фикцията става реалност, реалността - фикция, комичното става трагично, трагичното - комично.

Една от най-чистите рисунки на тази му способност намираме в романа "Сеч", издаден на български в превод на Александър Андреев, който от години "говори от името на Бернхард" в България. Смятана от познавачите за най-добрия текст на австрийския писател, книгата беше обявена от седмичника "Ди Цайт" за един от ключовите романи в следвоенната европейска литература. Разговаряме с Александър Андреев за това какво е да си в кожата на "екзистенциалния клоун" и мизантроп Томас Бернхард.
Александър Андреев

Фотограф: Георги Кожухаров

Дали представянето на "Сеч" в България беше в стила на Бернхард?
За тези, които не познават сюжета на "Сеч" – става дума за една вечеря на виенски интелектуалци, в центъра на която е възрастен актьор от прочутия "Бургтеатър". Бернхард описва лицемерието и фалша на тези интелектуалци и същевременно борбите им за идейно и интелектуално надмощие. Това го имаше в България по време на така наречения социализъм, сега е леко закърняло, но все още съществува. И за да затворя кръга: след представянето на българския превод и ние се събрахме в една такава интелектуална компания, която, повтарям, Бернхард описва амбивалентно – той ги мрази, ругае ги заради лицемерието, фалша, еснафщината и празнодумството им. Същевременно обаче казва: "Аз съм един от тях." И накрая на романа дори изпада във възторг по адрес на интелектуална, културна Виена. В някакъв смисъл си представям, че това може да се отнесе и към интелектуална, културна София, доколкото нескромно се надявам, че част от нея беше на представянето на "Сеч". Впрочем, винаги е много опасно да се съберат на едно място така наречени интелектуалци, хора на изкуството и духовността, особено пък ако са мислещи хора. Може да бъде много хубаво, може да бъде и много пошло и грозно, дори истерично и трагично, както всъщност го описва Бернхард.
 
Той един от героите си ли е или чрез тази книга получава индулгенция?
Бернхард изобщо не крие, че разказвачът в тази книга съвпада със самия него. Вие сте права – той гледа да се откупи по някакъв начин, да изкупи греховете си, които никак не са малко. От самата книга разбираме колко предателства той е извършил към тези хора – като започнем от тази Йоана, минем през домакините и стигнем до Джени Билрот. Тях той до един ги е предал, измамил ги е, изоставил ги е, забил им е нож в гърба... В този смисъл чрез това самопризнание в книгата той търси изкупление. И пак казвам: Бернхард е невъзможен извън този свит, микроскопичен виенски интелектуален свят. Той никъде другаде не може да вирее. От този свят той черпи както вдъхновението си, така и огромните си агресии, които насочва обратно към този свят... и обратно към себе си.
 
Полезен ли е Бернхард за обществото или по-скоро само ни натъжава?
Нямам претенции да спасявам обществото и затова ще започна от полезността на Бернхард за индивида. Читателят може много да се зареди от него – с енергия, с психологически прозрения, с нетърпимост към лицемерието и към фалша. А за обществото – разбира се, че е полезен. Той е един от ледоразбивачите на австрийското минало, прави много за преосмислянето на лошото австрийско минало от времето на Втората световна война. И веднага нова препратка към България: в тази страна има толкова непреработено минало, с което никой не желае да се занимава по неведоми причини, че Бернхард може да бъде истински пророк за тукашната публика. И веднага ще кажа: аз самият съм част от българското социалистическо минало. Всички ние, които сме живели в онзи лицемерен, несвободен свят, имаме грехове – по-малки или по-големи – и всички ние малко или повече се опитваме тези грехове да ги премълчим, да ги заметем под килима, да ги изтласкаме. Мощни гласове като Бернхард просто те предизвикват да излезеш на светло с тези свои травми, с цялото това минало на своето общество. А в България дори не става дума само за социалистическото минало, ами и за Втората световна война, за фашистките правителства, за спасяването и неспасяването на евреите, за дивия национализъм, който винаги е царял в тази страна, за расизма, за различните учебникарски измишльотини, които и до днес пулсират в главите на хората под етикети като "Българско възраждане", "турско робство" и пр. Всичко това са все непреработени терени в българската история, за които би бил много полезен глас като Бернхард.
 
Тоест осветяването на травмата помага за нейното зарастване по някакъв начин?
Че е така, така е. Друг е въпросът, че и повечето австрийци, за които пише Бернхард, и повечето българи в момента не живеят с усещането за травма. Напротив, ако ти посегнеш на такива изконни неща, на каквито посяга той в своите книги, тогава именно тай наречената "национална душа" се чувства травмирана. Но всъщност това са болни, болни национални души, които просто не осъзнават, че са болни.
 
А трябва ли изкуството да е красиво, за да възвиси тези души? Защото очевидно "Сеч" не е красива книга или поне не в традиционното разбиране.
Зависи какво разбираш под красиво. Пикасо красив ли е?На мен той ми въздейства, естетически ме възбужда. Ще опрем пак до класическата триада – доброто, красивото и истинното. И трите неща не могат да се формулират. Друг въпрос е дали четейки литература аз искам непременно да се "възвисявам". Макар че Бернхард е класически пример на човек, който се стреми красивото, доброто и истинното, но непрекъснато минава през някакви грозотии, някакъв фалш и през някаква злоба, проклетия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да бъдеш Дубравка Угрешич Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

8 ное 2019, 1789 прочитания

20 въпроса: Христо Христозов 20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

8 ное 2019, 3282 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Човекът, който поръчва музиката

Кирил Здравков, собственикът на един от водещите дигитални дистрибутори в Европа KVZ Music, за бъдещето на традиционното разпространение на музика, българските артисти и очакванията

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10