Човекът, който поръчва музиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Човекът, който поръчва музиката

Човекът, който поръчва музиката

Кирил Здравков, собственикът на един от водещите дигитални дистрибутори в Европа KVZ Music, за бъдещето на традиционното разпространение на музика, българските артисти и очакванията

11376 прочитания

©


Фотограф:

Преди дни "Ню Йорк Таймс" публикува статия, посветена на бъдещето на големите вериги магазини за музикални и видео продукти в Европа. Медията цитира факти и числа, които показват, че физическите места за продажба на музика и филми скоро ще са отживелица и всичко се пренася във виртуалния свят.

В началото на януари френският Virgin Megastore обяви неплатежоспособност – магазинът е на ръба на оцеляването, а стотици негови служители излизат на стачка. Ситуацията в HMV, Англия и Fnac, Италия и е идентична. Причината е една – цифровата музика прави значителен пробив в Европа, няколко години след като е покорила САЩ. Продажбата на компакт дискове, цифрови услуги и други, поръчани през Amazon.com и iTunes например, увеличава онлайн разпространението, което според The New York Times в момента представлява 73.5% от продажбите на музика и видео във Великобритания за миналата година. Числата може да нараснат до 90 % в края на 2015 г., прогнозират анализатори.

По всичко личи, че музикалният бизнес се трансформира с все по-бързи темпове и старите канали не работят. За това какво се случва в цифровия свят на музиката, говорим с Кирил Здравков, собственик на един от водещите дигитални дистрибутори в Европа.

Традиционно разпространяващата се музика на физически носители ще се превърне в хоби за колекционери и за въодушевени фенове, непосредствено след посещението им на концерт, смята Кирил Здравков. Във Виена, където е ситуиран българинът, eдна от най-големите мрежи музикални магазини за Virgin Megastore също е затворила врати, наред с много други по-малки магазини. "Това, че персоналът не си е получил заплатите говори само за това колко слаби продажбите на физически дискове е имало през последните години преди фалита на музикалните вериги", казва Здравков. Закриването на подобни магазини обаче не може да се тълкува като заплаха за културната идентичност, или "поробване" на местните европейски вкусове от американския масов продукт, каквито опасения бяха цитилани на страниците на The New York Times. "Компакт дискове се продават и онлайн в amazon.com, towerrecords.com, cdbaby.com и т.н. Просто физическият магазин се прескача като такъв и потребителят може да си поръча продукта онлайн. Цензура на културата няма, точно обратното – интернет технологиите съдействат за светкавичното разпространение на информация и културен обмен. Ако има някакви други тенденции, които се наблюдават в тази бизнес посока, то е все по-голямото навлизане на музиката в Streаming Mobile Entertainment", казва Кирил.

На един клик разстояние

Кирил Здравков живее и работи във Виена от 20 години. Завършил е Първа английска гимназия, след която кандидатства в Консерваторията в австрийската столица с джаз вокали. Остава да живее и се развива там – минава през различни занимания като преподаване на пиано, бизнес с недвижими имоти, пее джаз, композира песни и участва в редица концерти. Преди повече от пет години решава са създаде компания за дигитално разпространение на музика и да се грижи за други артисти. Така се появява KVZ (Кирил Валери Здравков), която в момента представлява каталозите на над 650 музикални компании и дистрибутира над 70 000 музикални заглавия от цял свят.

Основна роля за развитието на проекта изиграва сключването на договор с iTunes през 2007 г. за доставяне на музикално съдържание от Източна Европа, "въпрос на супер шанс" за Кирил, който му отваря вратите за други контакти – към него се присъединяват Amazon, Spotify, Nokia, VEVO, YouTube, Google Music, Beatport, Juno, AT&T, Rdio, 7 Digital, Deezer и още множество други реномирани и легални онлайн музикални платформи. KVZ е и член на Online Grammy Voting Community, което дава право да предлага артисти за номинации на централното жури на Grammy Awards.

Според Кирил, дистрибутор се става с много работа, известна доза късмет и бизнес принципи, които се отстояват непрекъснато. В целия свят съществуват около 40-50 подобни компании, половината от които искат неексклузивни права за дигитално разпространение, останалите изискват ексклузивитет. KVZ е от вторите, защото "по този начин си спестяваме проблеми от типа на това, че един албум може да се появи два, три или четири пъти в iTunes през различни дигитални дистрибутори и един от тях да започне да оспорва правата си над продукта с конкуренцията. Това е кошмарът на нашия бизнес и струва много усилия и загуба на нерви."

KVZ се базирана на франчайз принцип и за нея работят десетина души. Фирмата има представители в Англия, Русия, Италия, Бразилия, Сърбия, България, Австрия, Германия, Швейцария, Индонезия и Словакия, които събират на местна почва артисти и музикални каталози и ги пускат във веригата, изградена от KVZ.

Българската следа

При десетки хиляди заглавия, предлагани от KVZ, разбира се, е невъзможно да бъдат изброени представените артисти. От българските имена в каталога на прима виста в главата на Кирил изскачат – Лили Иванова, "Космическите гласове на България", Борис Христов, Васко Василев, Nasekomix, Bluba Lu, Графа, Mey (Маги Алексиева), Националният симфоничен оркестър на БНР. "Много са, спокойно мога да кажа, че около 85% от българската музика, която е пусната в iTunes и другите международни онлайн магазини стига до там чрез KVZ".

Наблюдението дотук е, че най-успешно навън се продават Лили Иванова и Графа ("Дим да ме няма" е безспорният бестселър), автентичен български фолклор, класика. "iTunes отвори магазин в Русия преди около месец, Лили Иванова е доста известна и там. Това са артисти и жанрове, които се ценят от българските общности и не само извън България, а хората извън България купуват легално музика в интернет."

Разпространителят обаче е на мнение, че като цяло българските изпълнители имат малък шанс да се купуват извън България с тяхната поп и рок музика, която пеят на английски или други езици, така както ще се купуват американски или английски артисти. "Просто този тип музика – поп, блус, джаз, рок, идва от САЩ, Англия и когато един български артист се опитва да прави такъв тип музика на английски, то задължително е да няма акцент – нещо, което е възможно почти и само, ако езикът ти е майчин. Иначе шансът американският слушател да не се издразни е минимален. Представете си американка, която пее превъзходно български народни песни... интересно, но мислите ли, че българинът ще предпочете нея или автентичния български фолклор на Le Mystere des Voix Bulgares? Когато говорим за заставане рамо до рамо на българските и чуждите артисти, автентичност е ключова дума. Ние сме най-конкурентноспособни с фолклора си, но не тази пародия на фолк, която се шири масово като поп-фолк."

На международния музикален пазар компанията продава и пълния каталог на звукозаписни къщи като "Балкантон", "Рива Саунд", "Старс Рекърдс", още един успех, който Кирил е постигнал с "много труд, коректност и отстояване на принципи." "В България трудно се печели доверие, когато предложиш бизнес на някого, винаги се чете един лек скептицизъм в очите на отсрещния, един вид – "кажи ми къде е далаверата, за да ти кажа дали ще стане". Понякога е много трудно да убедиш българина, че ние не печелим от далавера, а от добре свършена работа и коректни бизнес отношения. Мисля, че музикалният бранш в България с времето разбира това. Човек трябва да е коректен не веднъж и два пъти, а години наред, за да чуе името си с позитивна обратна връзка от колегите си."

Всички сме за Youtube

Как обаче един талантлив изпълнител може да произведе успешен продукт, песен, достатъчно жизнеспособна на пазара? Кирил отговаря така: "Ако попитате един музикант кое парче си сртува, това ще е последното парче, което е записал и което обича от душа и сърце. Ако трябва да говоря като бизнесмен, ще кажа, че това е парче, което се налага от само себе си в Youtube. Благодарение на добре направена композиция, добър звукозапис, добра визия на артиста понякога се получават непредвидени и нелогични медийни бумове, които са необясними - онова, което прави медиен хайп без особено усилия от страна на ПР агенции и мейжър музикални компании, може да се нарече успешен музикален продукт".

Доколко звукозаписът е важен за успеха на едно парче, Кирил твърди, че не може да каже – рецепти няма. "Сещам се за Gangnam Style – ако трябва да дам честното си и лично мнение на музикант за тази песен, ще кажа, че това е едно ужасно тъпо парче, "дебилна резачка", която може да бъде композирана на килограм от всеки посредствен композитор и да бъде аранжирана от всеки, който има един компютър и малко музикални умения. Звукозаписът е важен, но трябва да бъде рекламиран успешно и да бъде опакован в една уникална маркетинг концепция, за да има шанс да изплува в днешното претъпкано медийно пространство, наречено интернет."

Попълването на каталога на KVZ става на принципа "за всеки влак си има пътници". "Вкусът в музиката е нещо много индивидуално. Един звукозапис трябва да е студиен, мастериран и да бъде все пак концептуален, да има някаква идея в него, това са критериите.", обяснява Кирил.

В началото той търси сам артистите си, сега процесът е обратен, но винаги се оглежда за талантливи и нови артисти, както и музикални компании с интересни музикални каталози.

Гаранция, че когато KVZ получи траковете на някой артист, този артист знае, че музиката му е предостъпена на KVZ за дигитална дистрибуция, няма. "Ние не можем да знаем дали контент доставчика не нарушава права на трети страни – доставчикът е подписал договор с KVZ, чрез който поема изцяло отговорностите и ако трета страна предяви оплакване за нарушени права към KVZ, то доставчикът си носи последствията, ако се окаже че ни е дал за дистрибуция "крадено" съдържание. Ежедневно се сблъскваме с такива оплаквания, това е нормално за големите и средно големи дигитални дистрибутори. В днешно време всеки един изпълнител трябва сам да търси в Google името и песните си и ако стигне до извода, че те се продават нелегално в мрежата, да сигнализира за това на дистрибутора, който седи зад продукта, за да се установи кой е нарушителят и подателят на неправомерния контент.

Артистът получава различни суми, според договора. KVZ предоставя три бизнес модела, които предлагат 60%, 70% или 80% от дигиталните приходи. Фирмата прави артиста единствено "available" онлайн. Тя не се грижи за активна реклама, задачата й е продуктът да се появи онлайн и да е достъпен за покупки. "Ако артистът иска KVZ да се грижи за пиар, реклама, радио кампании и др., можем да го правим, но това вече е платена услуга, която се закупува допълнително по желание на клиента." Дистрибуторската компания се грижи за представянето на изпълнителя, но не и за неговото развитие.

Неминуемо, засягаме и проблема с дигиталното пиратство. "Най-тъжното тук е, че много поколения от млади българи може би дори не си и дават сметка за моралното престъпление, което извършват – те са родени в едно общество, което от поколения третира интелектуалната собственост и в частност музиката, като нещо безплатно. "Музиката и филмите в нета са без пари, в тези тежки времена поне това не могат да ни вземат" – подобни сентенции може да прочетете в много форуми, това е тъжно и подобно самозаблуждаване на гузна съвест на потребител може да бъде променено с действащи закони и санкции. Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава." Защо хората трябва да започнат да плащат за музиката, която свалят? "Защото, когато искате хляб, отивате в магазина и го купувате, а не чупите витрината на пекарната и не го крадете."

Фотограф:

Преди дни "Ню Йорк Таймс" публикува статия, посветена на бъдещето на големите вериги магазини за музикални и видео продукти в Европа. Медията цитира факти и числа, които показват, че физическите места за продажба на музика и филми скоро ще са отживелица и всичко се пренася във виртуалния свят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Съгласна и несъгласна с Вас...за хляба:)Славата може да се преекспонира,да се увеличава с времето, но парите не могат.Парите сами по себе си не са слава, те са материя затворени в Банка даже им плащаме данък за прехода насам-натам.

  • 2
    klasnarvik avatar :-|
    klasnarvik

    Интересна статия....

  • 3
    fred avatar :-|
    Fred

    Изпитвам известно уважение към труда на такива хора. Но това е само в сравнение със "защитниците" на авторските права които нагло са се намърдали между автора и клиента. Защото той все пак извършва някаква полезна работа. В даденият случай намира и представя пред световните вериги българските творци които иначе трябваше сами да правят това, а то си иска труд и професионализъм.

    Но имам и сериозни критики. Първо досадният и манипулативен пример с краденето на хляба и т.н. Колко пъти трябва да се обяснява, че нищо не се краде защото никакъв материален носител не се взема а всъщност се копира? Крада ли храм-паметника Александър Невски когато го снимам? Боли го защото не е успял да получи някакви приходи, там му е проблема.

    И второ, той сам се издава. Ето цитата: "Фирмата прави артиста единствено "available" онлайн. " А торентите не правят ли същото? И отгоре на това безплатно а той иска 20-30%.

    Цялата работа е в това, че някои искат да вземат доста повече пари отколкото е нормално. И тогава естествено хората се ориентират към алтернативните канали. Направете една световна музикална библиотека с 1 млн песни и такса 1 лв месечно за достъп или 1 стотинка за свалена песен и никой няма да погледне торентите. Защо да ровиш по десетки тракери и пълниш диска със стотици гигабайти ако винаги ще имаш достъп до песента която искаш? Как така хиляди радиостанции могат да бълват музика по 24 часа в денонощието без да ми вземат стотинка а тези не могат да направят същото срещу една скромна такса? Лакомия, това е отговора.

  • 4
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Нужни бяха около 10 години след масовата поява на мп3 за да се стигне до тук. След още 10 ще видим и тия онлайн магазини докъде ще са стигнали.

    "Защото, когато искате хляб, отивате в магазина и го купувате, а не чупите витрината на пекарната и не го крадете."

    Грешка. Това което ние правим е да си купим хляб и ползвайки рецептата да изпечем още 10 на домашната фурна. А тия които харесват хляба пак си го взимат от пекарната.

    Също така 95% от съвременна пекарна предлага два типа хляба- с мая от клубна музика и пълнозърнест поп. От него ме хваща диария и отказвам да го взимам.

  • 5
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    Поздрави на Кирчо от замунда и арена. На тях им вярвам, на него - не!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    zumz avatar :-|
    zumz

    Лесно е да се определи кой ще е най-богатият човек на света. Това ще е този, който ще открие сигурен начин музика и видео ДА НЕ МОЖЕ да се копира безплатно. Примерно, ако се опиташ да го направиш без да си платил - да ти изпържи матрицата или нещо подобно:)

  • 7
    boris_ivanov avatar :-|
    boris_ivanov

    "... най-успешно навън се продават Лили Иванова и Графа, автентичен български фолклор, класика. "

    "... автентичния български фолклор на Le Mystere des Voix Bulgares..."

    Автентичният български фолклор е едногласен, рядко двугласен. Многогласните парчета, които изпълняват "Мистерията на българските гласове", "Филип Кутев" и останалите хорове и ансамбли за народни песни са резултат на целенасочена композиторска/авторска работа, в която адаптирано се използват принципите на западната хармония.

    Това е щедро финансирана индустрия през социалистическия период, поддържана чрез съответни институции -- музикални училища за фолклор (Котел, Широка лъка), висше образование по фолклор (Пловдив), самите хорове и ансамбли, държавните медии. Да се говори, че това е автентичен фолклор е наивно.

  • 8
    flammer avatar :-|
    Flammer

    Коментарите са някъде около темата, някъде около човека... факт е, че той живее и работи в чужбина... къде и как работи българската структура за управление на права на авторите.... няма и един положителен сигнал за тях...... нулева прозрачност, нулево разпространение... ето светът на музиката се слива с виртуалния свят, в БГ - ОКУП само ще го констатират....

  • 9
    sladur avatar :-|
    Stoyan Guglev

    Странно, както при комунизма "се взимаше" и тоя който "взимаше", казваше, че не краде, така и свалящите музика и филми не признават, че са крадци. Но, са, за съжаление! Откровени крадци!

  • 10
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    Абе верно ли има толкова пропаднали морално хора, които да дават пари за "музиката" на Графа и Лили, ебаси дори не съм подозирал,че може да има такова падение


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK