"Клас", мирно

"Клас", мирно

Добрите момчета, които изпяха "Лошо момиче", се завръщат след 19 години мълчание. Говорим за прехода, улягането и за това как платформата на цяло едно западно поколение беше "правете любов, не война", докато у нас е "правете бизнес"

14364 прочитания

© архив


14. 48 ч. Имаме 12 минути, за да се придвижим от "Раковски" до квартал "Надежда". Закъсняваме и организаторът на проекта "Завръщането на Клас", отговорен за контактите с групата около предстоящия й голям концерт, е притеснен – всички нейни членове са педанти по отношение на точността. "Преди няколко седмици закъснях с три минути и досега ми го повтарят", обяснява той и ловко вмъква колата, в която пътуваме, между микробус и тролей. Две минути след 15:00 ч. сме на уговореното място за среща – създаденото през 1986 г. звукозаписно студио City, в което групата реализира прецизните си записи.

Очаква ни само вокалът на "Клас" – Бойко Петков, постоянното присъствие в City вече две десетилетия. Докъм 2000 г. в студиото работят всички членове на "Клас", но в друга конфигурация след разделянето им – Момчил Колев вече е в дует с Дони, а Иван Градинаров е техен саундмейкър и обикалят заедно по участия.

Най-успешният състав на "Клас" – Бойко Петков, вокал, бас и китара, Иван Градинаров, китара, и Момчил Колев, клавишни, са заедно от 1988 г., две години след като групата е основана от Бойко, Иван и Ангел Пенчев (клавиши). "Клас" се ражда от желанието на тримата да създават музика в любимия си, актуален тогава стил ню уейв.

За почти едно десетилетие (за времето от 1993 – 1994 г. Бойко привлича нови хора в групата, защото Момчил и Иван напускат, и това са Георги Анастасов-Жужи, бас, Борис Даскалов, клавишни, Венци Янков, китара) "Клас" създават три албума - "Госпожа Емилия" (1991 г.), "Слушай силно" (1992 г.) и "Кино" (1994 г.), най-големи хитове от които стават "Госпожа Емилия", "Река си ти", "Сутринта", "Чай", "Диви коне" и др.

Следва период от около 7-8 години, в който музикантите не се виждат и чуват. През 2007 г. музикантите решават да се съберат и да направят песен заради самите тях, мислейки си, че са забравени. В ефира излиза "Сини слънца" и всички разбират, че групата не само не е архивирана, но и бързо трябва да запише нова продукция. Все още не сме я чули, защото последните пет години членовете на бандата определят като "бавно изплуване от дъното на океана, връщане към острова "Клас".

След малко вратата отваря Момчил, пристига от записи. Иван Градинаров в момента е болен от грип. По принцип е много зает човек – той управлява Jocker Media Rental, най-голямата компания за наем на сценични конструкции, озвучителна и осветителна техника в България, и няма да успее да се присъедини към нас.

Бойко и Момчил са реки, ако си послужим със заглавието на една от най-успешните песни на групата. На повърхността са спокойни и невъзмутими, но дълбочината си личи. Вслушват се във всяка дума, изчакват търпеливо, отговарят на въпросите ми бавно и внимателно.

През годините, в които не сме ги виждали, те не са спирали да се занимават с музика – Бойко е търсил "реализация в музикалния бранш под различни форми", Момчил не е имал толкова ангажименти, но е натрупал огромна фонотека с идеи за песни. В последните дни заедно с Иван се занимават със саунд дизайна на всяко парче за концерта на 19 април.

След 19-годишна пауза "Клас" ще направят първото си самостоятелно концертно изпълнение, идеята за което идва от участието в концерта "Улица нов живот", посветен на Димитър Воев от "Нова генерация" през октомври миналата година. В зала "Фестивална" ще чуем предимно старите парчета на групата, както и няколко нови. На барабаните ще е Калоян Рамаданов, а бас – синът на вокалиста, Емил Петков. Целта: ефектен професионален звук и зрелищен концерт с огромна апаратура, светлини, мултимедия и сценография.

Преди две седмици групата пусна албумите си за свободно слушане онлайн в официалния си YouTube канал с перфектно качество, а в средата на февруари очакваме техен сингъл с клип.

В момента тя работи и по нов албум.

Започвам с въпроса смятате ли, че "Клас" е в известен смисъл митологизирана група, защото изчезна от сцената? Мълчанието, а и носталгията винаги усилват стойността...

Бойко: Трябва да има стойност. Съществуват и много други изпълнители от онова време, които също изчезнаха, но не смятам, че сега би се породил интерес към тяхната музика. Например имаше едно измислено течение на "ангажираната песен", подкрепяно от БКП, което пееше на политически теми и звучеше толкова смешно и тъпо, че дори да минат 1000 години, няма как да се митологизира – такива песни за комсомолеца, дълга и партията са просто извън живота, изкуствени са и сегашните поколения дори няма да разберат за какво става дума.

През тези години ние не сме правили усилия някой да ни помни. За нас "Клас" беше някакво далечно минало, което край – свършило е. Но какво нещо е животът – колкото и да е изкуствена средата в една държава, вярно, по-бавно, но истинските неща успяват да си намерят път.

Как минаха за вас годините, в които ви нямаше на сцена?

Момчил: Всеки го дърпаше нанякъде животът с всичките му грижи... Животът за съжаление не стана по-лесен, така че всеки си беше в своите проблеми.

Бойко: За мен има две констатации. Едната –положителната, е, че съм се занимавал с това, което съм харесвал, като съм си теглил всички последствия. Другата е, че в музикалния бранш в България е много трудно да постигнеш едно нормално ниво на живот от гледна точка на материално съществувание. Виждаш как твоите приятели, които имат бизнес, тръгват напред, а ти си оставаш ентусиастът, леко извън времето. Това са двете тежести на една везна – от една страна, аз искам да правя това, което ми харесва, защото е важно, от другата страна застава реализацията на целия този процес... Иначе повече от осем години работя и в една друга посока, на етно музиката, с хора от Италия. Имам контакти с изпълнители на различни места по света, с които участвам в съвместни проекти като композитор, аранжор, тонрежисьор. Това е една друга реализация, която няма как да се случи тук. Там наистина съм оценен...

А тук не бяхте ли?

Бойко: Да, и след това ни забравиха.

Вие спряхте да свирите, изчезнахте...

Бойко: Не, беше обратното. Ти правиш песни, носиш ги в медиите, а те гледат някъде встрани, все едно не съществуваш, и като се случи пет пъти, спираш. Тоест ние не сме приключили с музиката и те да са викали – хайде, бе, къде сте! Ние правехме песни, а те си правеха оглушки. Когато всеки обръща гръб, да не ми излиза с номера  "защо не давате песни".

Казвате, че за разпадането на групата след промените са виновни българските медии, които са ви обърнали гръб...

Бойко: Да, медиите обърнаха гръб не само на "Клас", но изобщо на българската култура, тя изчезна. Големите ни надежди преди промените бяха, че като се появят частните медии, ще има многообразие, няма да има нужда човек да чака националното радио да реши, че песента му е хубава, и да я завърти, а ще има по-голяма свобода, желание да пускат интересна, цветна музика. Оказа се, че това не се случи – всички започнаха да представят някакви, да ги наречем, западни парчета, които дори не бяха интересни. Всъщност медиите тотално се обезличиха. В същото време цялата група почитатели на "Клас" и ню уейв изчезна – вероятно голяма част от тях са емигрирали, просто спряхме да ги виждаме по улиците. От една страна, ти нямаш вече онази аудитория, от друга, имаш медии, които са с нула желание да видят правиш ли ти нещо или не. Много добре си спомням този период. Тогава си казах – ами добре, аз няма да стъпя повече в тези радиостанции. Минаха години и ме попитаха: "А нямате ли някоя нова песен?" И понеже никой вече не им даваше песни, стигнаха дотам да пускат нискокачествени записи от аудиокасети само и само да дават вид, че има програма и нещо се прави. Вероятно и самият стил ню уейв се изчерпа още в началото на 90-те – това е нормално, хората търсят нещо ново.

Излиза ли тогава, че времето преди и малко след промените е било по-благодатно за вас – свирили сте непрекъснато, имали сте верни фенове, турнета?

Момчил: Не, по-скоро краят на 80-те и началото на 90-те години бяха свързани с музикална журналистика тип откривателство, т.е. имаше хора, които имаха любопитство какво се случва с бранша, следяха развитието на всяка група, докъде е стигнала, има ли албум, нови песни, какви са промените и т.н. Всичко това беше заложено в няколко журналисти, които оказваха влияние, след това някак и те изчезнаха...
Бойко: Да, с края на интереса към българските групи и тези журналисти станаха ненужни.

Момчил: Официално в медийното пространство откривателският дух изчезна, всички си седят в едни офиси и чакат някакви хора да дойдат да им предложат песни, а те да кажат това – да, това – не. Докато преди процесът беше обратен – групите работеха, при тях идваха журналисти, запознати с историята на световната музика, и отразяваха новото.

Защо все пак се разпадна групата? Имам усещането, че ви е писнало...

Момчил: Не, просто всеки тръгна в различна посока, когато достигнахме връх в кариерата си. Всеки започна да се оглежда за някакви други проекти. Главната причина е, че дойде момент, в който осъзнахме, че сме вложили много сили и енергия, а това няма да има никаква материална възвращаемост, просто трябваше да продължим да се занимаваме по най-любителския начин с целия си ентусиазъм, което нямаше как да стане.

Бойко: Всъщност ние работихме заедно докъм 2000 година, 7-8 години след като концентиращата група реално не съществуваше. Аз правих опити и с други хора, защото смятах, че когато са хвърлени много усилия, създадено е нещо, което се е доказало, то не трябва да се зарязва. Упорствах известно време... Ентусиазмът е нещо, което се изчерпва – няма как всички да си уреждат живота, да си оправят бизнеса, а ти да си в ролята на наивния ентусиаст, който ги забавлява с акордеончето.

Бойко, вие казвате, че през 90-те кичът заля страната, започна ерата на новоизлюпените полуразголени попфолк певици с големи деколтета. Точно те обаче са идвали в студио City и са записвали музиката си. Имаше ли някакъв конфликт у вас, когато участвахте в тази индустрия, или го възприемахте само като работа?

Бойко: Всичките са записвали, да... Работа е, но не е тази работа, в която се хвърляш с целия си творчески потенциал. И между тези певици има такива, с които се работи приятно, и такива, с които едва се издържа. Преди две години си казах – не мога повече да правя това нещо, тази музика не ми е в кръвта и я чувствам като отрова. Ужасно! През това време обаче съм записвал и правил песни и за немалко поп изпълнители, записал съм огромно количество музика и с рок банди.

Има ли някои от актуалните изпълнители или група, зад които бихте застанали?

Бойко: Аз, работейки в студиото, се срещам с много интересни формации, групи и отделни изпълнителни и ми се случвало много да харесам идеите на някои от тях. Но виждам как тези хора, в тази система и музикален бизнес в България нямат абсолютно никак шанс точно защото са интересни и цветни. Какво представляват медиите в България – те са отражение на живота, на състоянието на обществото. А това общество е незряло, съответно медиите са също такива. Проява на незряло мислене е наивитетът. Наивитетът на българските медии се състои в това да си мислят, че ако излъчват всякакви жанрове в програмата си, ще бъдат слушани повече. Няма такова нещо. Радиостанциите трябва да са профилирани и всеки да избира според вкуса си. Като пускат хаус, попфолк във всичките му превъплъщения, рок и т.н., има ли човек, който ще слуша всичко това?
Момчил: Има, има. Просто не обръщат внимание на музиката, за тях тя е някакъв фон... Бойко: Медиите имат много сериозна социална функция. Например преди Нова година гледахме концерта на Лили Иванова. Тя беше създадена като звезда навремето от българските медии и ето как работата на тези медии преди 40 години и досега оказва влияние върху нагласата на хората. В България няма музикални критици. Тук познавам един-единствен човек, чието мнение по музикални въпроси бих слушал, и това е Тома Спространов, който до ден днешен много се интересува и постоянно търси новото. Този човек откри "Клас". Всички други са "след събитията", чакат да видят накъде ще духне вятърът.

Иначе срещам много симпатични млади момчета в различни банди. Синът ми свири в такава група – Booze Brothers, правят авторски стоун рок. Харесвам невероятно много и OverGame, които са прогресив рок група и звучат много зряло. Много ми харесват и Help me Jones, които правят електро-поп –разчупени са, доста откачени и с чудесни текстове.

Пели сте на митинга на СДС през 1989 г. Сега за какво или срещу какво бихте излезли на подобна сцена?

Бойко: Тогава на всеки толкова му беше писнало от комунизъм и тъпизъм, че просто беше нормално обществото да избухне. Това беше и причината да се включим спонтанно в концерта. Сега вече имаме поглед, собствено мнение за събитията, ситуацията, тенденциите и няма как да ходим като някакви маймуни по площадите – трябва да сме изгубили уважение към самите себе си, за да го направим. Момчил: Няма личности, които да те запалят. На човек, за да придобие ентусиазъм в някаква посока, му трябва искра. Това, че са вдигнали бензина или забраната на цигарите, не е основание да отидеш да сваляш правителства, трябва по-сериозни причини, да се разбере същността на нещата.

Бойко: Симпатизирам на каузите за запазване на природата. Бих подкрепил такава кауза.

Следите ли политиката? Гледате ли новини?

Момчил: Аз гледам, не е приятно да се гледат, но...
Бойко: Вече не, не са ми интересни изобщо. Вижте, цял ден съм в студиото по осем–девет часа. Когато се прибера и гледам новини, се натоварвам допълнително . Това не са новини, това е сводка на нещастни случаи по света, катастрофи и т.н. Не ми носи нищо полезно и приятно, затова си чета книжки.

Момчил: Лошото е, че човек, като гледа новини, не може да помогне с нищо. Решенията са в друга посока.

А симпатизирате ли на някоя обществена фигура?

Бойко: Не, не мога да се сетя...

Момчил: И аз, всичко е обезличено.

Защо всичко е обезличено, какво се случи?

Момчил: Защото навсякъде бизнесът е на първо място и когато е така, хората, индивидуалностите нямат значение. Всяка от тези личности, които преди време палеха искри, придоби друго лице, съобразява се с бизнеса и става един от всички.
Бойко: Няма духовност, обща цел на нацията. Всички тези хора, които се пробват във властта, са марионетки, безлични фигури, половината от тях дори не могат да говорят правилно. Какви са тези хора и какво общо имам аз с тях, че изобщо да се заслушвам в техните думи? Аз съм ги игнорирал.

Момчил: Също така много важно е, че ние изпълняваме чужд план – нещо се случва някъде, ние го пригаждаме към България. Докато хората не осъзнаят, че сами могат да редят събитията в тази държава, никога няма да се случи нищо добро.

Вашата група би могла да влияе с позицията си, да изрази послание, което да се чуе от обществото... За какво пеете в новите си песни например, какво казвате?

Бойко: Пеем за същите неща – за любов. Това е най-важното. В България няма любов между хората. Нашата работа като група музиканти е да правим музика, а не да създадем политическа партия, платформа, идеологически течения. Много рядко можеш да намериш някого, който е страхотен идеалист и чист човек, който страшно вярва в това, което пропагандира. Това са единици във вековете... Наистина, когато един човек е във фокуса на общественото внимание, той ще бъде чут от много хора и би могъл да въздейства, както се е случвало в историята – например в края на 60-те, когато беше войната във Виетнам, всички американски и английски рок банди бяха заели позиция срещу войната, ходеха на демонстрации и пееха "правете любов, а не война". Не  "да правим бизнес!". Любовта е нещо много важно, ако човек не го разбере, ще страда и ще се чуди защо животът му не е добър. Любовта е нещото, което е сътворило живота и го поддържа, нищо друго. Ние с нашите послания ще направим каквото можем, по нашия начин. Песните ни са адресирани лично до всеки човек, който има чувствителност за духовните неща, те са подадена ръка. Такива са и "Чай", и "Госпожа Емилия", и "Рози в дъжда", и всички останали.

За какво сте запазили оптимизма си?

Бойко: Поначало съм скептик, обаче тайно в себе си мисля позитивно по следния начин – когато ми се струпат някакви грижи или се появи проблем, аз веднага, автоматично, започвам да търся решение и си казвам: "Ето, оправиха се нещата, винаги може да стане." Но за глобални тенденции съм скептично настроен, затова забележки ми правят и роднини, и приятели. 

Момчил: Аз също не виждам някакви цветни неща в съвременния живот. Много дълбоко го наблюдавам... Моят оптимизъм е в младите хора. Искрата ще дойде от тях. Нашата искра беше жертвана по някакъв начин в някаква посока. Много им е трудно, разбирам ги, имам син на 17 години и предполагам какво се случва в него. Много информация има в техните глави и те трябва да я подредят бързо, за да може нещо ново да се случи.

Как гледат на завръщането ви на сцена вашите деца?

Бойко: Беше много интересно сега по време на концерта в Mixtape5... Синът ми, който свири с нас (бел. ред. Емил Петков) и дъщерята на Момчил, Мария, която също е на 24 години, бяха изумени! Едно е да си им го обяснявал, друго е да го пипнат.
Момчил: Децата ни винаги са ни подкрепяли страшно много. Те са като по-възрастни от нас хора и ни дават сила винаги, окуражават ни "давай, давай, хубаво е, не спирай", така ни говорят. Голяма подкрепа... Бойко: Синът ми като гледа разни клипове казва – "вие сте луди нищо да не правите, имате по 35-36 хиляди гледания", а аз му отвръщам, разбира се – "ти не ги разбираш нещата..." Момчил: Смешни сме им като ни видят прическите, облеклата, а за нас имиджа беше много важен....

Бойко: Да, този имидж беше провокация срещу системата. Става дума за 1987 г... Спомням си първото ни излизане в НДК на една сцена – нашарили сме се, направили сме се... Някакви момчета от публиката стоят на един метър от нас и ги чувам – "абе тези как милицията не ги е прибрала досега!", а аз си викам на ум – ами не се знае след концерта дали няма да ни чакат. Но в периода на "Клас" комунизмът вече беше тръгнал да отмира и бяхме по-смели, провокативни. На концертите бяхме сложили надпис на барабаните Класъ – с Ъ накрая, според стария правопис отпреди 9-и септември 44та.

В какво вярвате безрезервно?

Бойко: В моето семейство.

14. 48 ч. Имаме 12 минути, за да се придвижим от "Раковски" до квартал "Надежда". Закъсняваме и организаторът на проекта "Завръщането на Клас", отговорен за контактите с групата около предстоящия й голям концерт, е притеснен – всички нейни членове са педанти по отношение на точността. "Преди няколко седмици закъснях с три минути и досега ми го повтарят", обяснява той и ловко вмъква колата, в която пътуваме, между микробус и тролей. Две минути след 15:00 ч. сме на уговореното място за среща – създаденото през 1986 г. звукозаписно студио City, в което групата реализира прецизните си записи.

Очаква ни само вокалът на "Клас" – Бойко Петков, постоянното присъствие в City вече две десетилетия. Докъм 2000 г. в студиото работят всички членове на "Клас", но в друга конфигурация след разделянето им – Момчил Колев вече е в дует с Дони, а Иван Градинаров е техен саундмейкър и обикалят заедно по участия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


12 коментара
  • 1
    ghost_dog avatar :-|
    Ghost_Dog

    Браво! Страшно се кефя,че са съумели да запазят частици от онзи дух,те са истински представители на поколението "Цветя от края на 80-те"...Новата Генерация...Завинаги!
    Изключително ме радва тази критичност към Света и Събитията около нас!Меланхолия+нова романтика!
    С нетърпение очаквам да ги видя отново...слето толкова много години!
    И впрочем,мястото на събитието се променя(днес разбрах)-няма да е във ужасната Фестивална,а в Интер Експо Център.

  • 2
    salvador avatar :-|
    salvador

    До коментар [#1] от "Ghost_Dog":

    Благодаря за пояснението относно мястото на концерта!Как си минават годините само - Момчил не го познах ни най-малко!

  • 3
    ghost_dog avatar :-|
    Ghost_Dog

    ...годините си минават,но КЛАСЪ си остават все такива професионалисти!
    http://www.youtube.com/watch?v=nTLaPPNbQNA

  • 4
    grajdanin avatar :-|
    Анонимкото

    Страхотна група, придаваща съвсем различно усещане, което другите български групи нямат.

    Страхотно е, че са качили всички свои песни в перфектно качество в Youtube. Защото това е шансът и начинът и по-младите да научим за тях (аз самият съм на 22).

  • 5
    zumz avatar :-|
    zumz

    Струва ми се, че някои хора на 40+ изпадат в носталгия и започват да се превземат. Радвам се за "Клас" и за това, че пак ще зарадват феновете си. Да се използват обаче определения като "страхотни", "изключителни" и т. н. по отношение на "Клас" е доста пресилено, "Клас" бяха една от многото появили се в края на 1980-те групи (ню уйев на българска почва) и не си спомням да са били нещо изключително дори тогава - бил съм на 2 или 3 техни концерта по онова време. "Нова Генерация" - да, те успяха да хванат нещо от "духа на времето", но "Клас"?

  • 6
    the_shadow avatar :-|
    The Shadow

    Мисля да отида на този концерт.

  • 7
    aristotel384 avatar :-P
    АРИСТОТЕЛ 384

    "КЛАС" ,СТАНИ...

  • 8
    nshopov avatar :-|
    Kobra

    Супер :) сега очакваме и Виолетов Генерал Reunion.... :)

  • 9
    forza avatar :-P
    forza

    Думата е една, макар и твърде изтъркана от употреба - Пичове!

    Чудесни музиканти, белязали по прекрасен начин "онези години" (да не кажа "младостта", че звучи леко страшно, макар и напълно вярно).

    Радвам се, че се събраха и очаквам концерта с нетърпение!

  • 10
    swo17 avatar :-|
    swo17

    българската алтернативна рок? сцена е толкова бедна откъм личности и групи, парадоксът е, че все още се използва името на д. воев (безспорен и оригинален талант), за да се вдига шум около едно неслучило се поколение (не говоря само за музикантите, може би само живописта и театърът бяха изключение през 90-те). да си говорим честно - клас бяха посредствена група, която някакси успя да се намъкне във вакуума, оставен от н. генерация и тангра, в добрите си години и контрол щяха да ги изметат от сцената. т.е. ако си представим къщата на българския рокендрол и допуснем клас, атлас и тем подобни в кухнята й, ще умрем от хранително отравяне


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал