Министерство на околната среда и душите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Министерство на околната среда и душите

Министерство на околната среда и душите

Композиторът на театрална музика Емилиян Гацов-Елби за свободата да си извън схемата

13947 прочитания

© Цветелина Белутова


Той е вълнуваща смесица между общителност и дистанцираност, модерност и непреходност, отзивчивост и саможивост, взел сякаш най-доброто от една стара и нова епоха, подобно на усредненото му положение в българския театър – на един според него външен човек на гилдията, спечелил доверието на значими български театрални режисьори като Мариус Куркинси, Галин Стоев, Десислава Шпатова, Касиел Ноа Ашер.

Работата му остава понякога незабележима за обикновения зрител, защото както казва клишето, щом не усещаш нещо, значи то е добре направено. Интересно му е да следи реакцията на публиката в театралната зала и да наблюдава въздействието на звука.

Направил е саундтрака на над 40 театрални и танцови проекта. Номиниран е четири пъти за наградите "Икар" и "Аскеер" в категория авторска музика и печели една от тях – за "Психоза 4:48" на Десислава Шпатова в "Сфумато". Извън театъра работи с танцьори от формациите NOMAD Dance Academy, Brain Store Project, балет "Арабеск", OisNotAcCompany, Kinesthetic Project. Любимите му представления са постановките на Пловдивския театър, а сред драматургичните текстове – "Кислород" на Иван Вирипаев.

Композира емоционална музика – често с изящна, класическа мелодия, още по-често на основата на дълбоки, пространствени, експериментални звуци, които създава предимно нощем. Определят го като "най-добрият композитор на театрална музика", и то "суперсекси".

Емилиян Гацов е на 37 години, макар че трудно ще му дадете повече от 30. Прякорът му Елби, герой от анимационен филм, се пренася с него във всяка нова среда още от основното училище. Той е един от най-очарователните и най-трудните ми събеседници – усмихва се широко и се изчервява, а след малко забива поглед в масата и мълчи три предълги минути. Още в началото на разговора ни ме предупреждава, че опасността да не разбера нищо от това, което казва, е голяма, защото често се изразява разбъркано. Да, прав е.

Преди часове се връща от Монпелие и участие в поредния европейски арт фестивал. Елби и Иво Димчев – актьор, танцьор и хореограф с успешна кариера в съвременния танц и пърформанс в Европа, имат две представления, с които обикалят фестивалните сцени всеки месец. В първото, I-ON музикантът процесира гласа на изпълнителя, слага ефекти и свири на синтезатор (представлението е играно веднъж в рамките на фестивала "Антистатик" през април в "Сфумато"), а във второто, Concerto, Елби свири, а Иво пее и, общо взето, е "стресова ситуация, в която не се знае какво ще излезе".

Докъм 2000 г. Емилиян няма никакво понятие, че ще обикаля Европа с музикалните си умения. Като изключим уроците по пиано в детските години, подновени в 9-и клас от желанието да програмира синтезатори, нищо не подсказва какво ще се случи в стаята му – ще придобие вид на звукозаписно студио с всевъзможна техника. В Русе завършва английска гимназия, след това става студент по философия в Софийския университет. "Беше ми силно желание още от края на пубертета. Предполагам, че това човек да говори умно и задълбочено е бил търсен от мен модел в началото... Впоследствие се задълбочих в различни теории и по-специално върху Лайбниц и идеята му за универсален език, на който да се решават философски проблеми по същия начин, по който се решават математически задачи. Мисля, че ползвам теорията още – понеже много работя с машини, намирам за интересни преди всичко алгоритмите в музиката. Още в началото на заниманията ми направих едно парче за пиано, което, оказа се, се харесва от всички и им въздейства. Половината от него е правено с програма за задаване на параметри – например на брои тактове да се появи определена нота... Това парче беше избрано от Галин Стоев и беше първото ми, включено в пиеса."

Но страстта към философията скоро угасва след сериозна криза и осъзнаването, че науката предполага състояние на пасивност и покой, далеч от подвижната природа на Елби. В "някакво висене" минава известно време, докато в един от дните в казармата през 2002 г. Галин Стоев се обажда и го кани да работят заедно. С музика на дебютанта е поставена пиеса "Доказателство", две години по-късно и "Кислород".

След друго представление на режисьора - "Ромео и Жулиета" в Пловдивския театър, тогавашният му директор Емил Бонев се впечатлява от звуковата среда и предлага на Емилиян да направи музиката за следващото представление на Мариус Куркински – "Сътресение". Дотогава самият Мариус не работи с композитори. "При нас просто се получи. Въпрос на разбиране. Само за него например пиша заглавия за парчетата в пиесите, защото знам, че той ще ги оцени. В "Свекърва" бяхме нарекли "Терлички по пиано", "Хускварна" и "Мелстрьом от баби" някои от тях..."

Споделям с него впечатлението си, че в театралните среди се влиза трудно, външен за средата човек трудно би успял да пробие, освен ако не се му се даде шанс от познат. "Отново всичко е въпрос на доверие, казва той. Когато работиш с един режисьор, трябва да разбереш какво има предвид, без той да ти го казва. Не може да го питаш – джаз ли да правя, позитивна или негативна атмосфера да създам, затова и няма кастинги за тази работа. Освен това не всеки режисьор иска музика за представлението си, а и невинаги е нужно. Не мога да утвърждавам нуждата от специален саундтрак навсякъде, защото съм гледал много хубави неща с точно избрана готова музика или в тишина. Разбирам защо може без нея навсякъде..."

Елби казва, че е в някаква особена позиция, защото не е нито с музикантите, нито с театралите, не се определя и като човек на изкуството. "Когато влизам в театъра, привнасям много неща отвън, там говорим на среден език – без да е технически или на база вдъхновение и креативност, само с чувства и на личностна основа." В процеса на разговора си дава сметка за пореден път, че никога не се е чувствал принадлежен към каквато и да е вид общност, още по-малко с театралната. "Преди шест години получих награда "Икар" и тогава, когато излязох да говоря пред микрофона, много ясно осъзнах, че стоя пред една общност, която казва – по този начин ние сега те приемаме при нас. А всъщност маргиналната позиция, в която се намирам, носи повече позитиви и именно заради нея създавам добри неща. Ако принадлежиш към група от хора, които споделят почти идентична ценностна система, ти неминуемо избягваш други гледни точки. Например интернет – необятно място, в което можеш да откриеш всякакъв вид информация, образи, обсесии. Но ако достъпът ти до тази вселена минава само през линковете на твоята общност във фейсбук, всичко се свежда до шепа статии и новини. Нещо повече, другите гледни точки просто се скриват или ги подбираш и избягваш така, че да подчертават твоята съпричастност и нищо повече. А понякога се оказва, че по нещо си много по-близък с хора, които не познаваш, извън твоята сфера. Това, което наистина те вълнува. Хубаво е да има някой, който посредничи между различни светове..."

Според театрални познавачи Елби е един от малкото композитори, които работят целенасочено и сериозно с режисьорите. Той посещава репетициите, често със себе си в залата носи плеър и пробва различни неща. "Има някаква рутина, но като цяло тук става въпрос за ценностна система, начин на виждане на света. Например сега правя музика за кратко филмче по сценарий на Калин Терзийски, в което, набързо разказвам, две жени си говорят в болнична стая. "И как е смъртта, пита едната, а другата отговаря: Ами... никак. Викаш си: Аз сега в рая ли съм или в ада. И набързо премисляш живота си, съвсем честно си признаваш всички простотии, които си сътворил, и правиш предположение къде точно са те изпратили." И ето – ако ти самият като човек се чувстваш разколебан къде ще бъдеш изпратен, ако се изгаряш отвътре или ако за теб битието е безразлично към човешката съдба и т.н., ще отговориш на този текст по различен начин, с различна музика."

Твърди, че когато чуе "това е композиторът Е. Г.", продължава да се чувства като мошеник. "За добро или лошо нямам, метафорично казано, учители, които да седят в публиката и на които да покажа какво съм научил. Затова продължавам всеки път да съм почти от нулата и никога не разчитам на репутацията си." Казва, че остава за дълго в театъра, защото в него има възможност да създаде различни неща, другаде иначе невъзможни. Особено интересно му е да наблюдава реакцията на публиката – например веднъж бил на представлението "Дневникът на Дракула", което започва с шумно скърцане. Възрастната дама до него подскочила с възглас "Оле, Боже!" по момичешки, наивен начин. "Покрай подобни реакции човек започва да гледа по друг начин на идеята, че минава за авангарден, че работи с нови технологии – всъщност на никото не му пука по какъв учебник работиш, ако си намерил вярното място – предубежденията си тръгват." Във второто му номинирано за "Икар" представление – "Части от цялото" по Йордан Радичков, Елби използва т.нар. грануларен синтез, чрез който музикантът взима цял отрязък от звуков файл, раздробява го на отделни гранули, които се превръщат в отделни микрозвуци и се слагат в отделни снопове, clouds. "Тогава още се учудвах, че такъв вид естетика влиза толкова гладко и безвъпросно. Докато, ако бях направил концерт с такава музика, щеше да е странно, неразбираемо и адски досадно."

Когато излизаме на улицата,

Емилиян ми показва една от последните си придобивки – нещо като диктофон, с който обикаля по улиците и записва различни звуци, Музиката към "Български разкази" на Мариус е направена така – по фотографски конкретни детайли и фрагменти, за да се изобрази една субективна сетивност. Разказва ми, че има моменти, в които му се иска да си вземе машините, да стои и спи по улиците, "бих живял в градинката на "Кристал", допълва, но се получава така, че през по-голяма част от времето прави музика вкъщи. Има много авторски парчета, които си стоят на компютъра. От една година се занимава много с бийтове. "Миналата година след представлението "Ревизор" с неговите теми и послания се замислих за много неща – дали например мога да се надскоча, дали някой ще поиска нещо повече от това, или ще карам наизуст. Не защото съм дал най-великата музика, която съм направил през живота си, а защото се замислих че не може да правиш нещата просто така, whatever..." Показва ми татуировката над сърцето си, която си е направил след постановката – пътеводна звезда. "Тя ми е да не се изгубя. Да попаднеш на място по навик, да забравиш кое е важно за теб, да правиш нещо, което не обичаш."

Той може с лекота да развие сложна теория, но му е трудно да отговаря на въпроси, свързани с личния му живот и интереси. Успява да промълви "кецове Adidas", "улица Шишман", да изброи "комикси, нови понятия и концепции като ASMR, градовете, кича, фотографията, човешките страсти" и да каже, че би било идеално ако може да ляга късно, да става рано и следобедите да спи, после да се събуди и привечер да задреме пак. "Любимо ми е да заспя на светло и да се събудя по тъмно. Но на практика се съобразяваш с всичко около теб. Всъщност това не е проблем, проблем ще е, ако нещо продължи прекалено дълго. Предпочитам да ми е гъвкаво."

В последните години се интересува изключително от изкуството на парфюмерията. "Но това не е точно интерес извън музиката. Защото за мен музиката е това – директно, мощно въздействие върху емоциите и паметта, което няма нужда от концептуални подпори: или работи, или не. И когато работи,  не можеш да обясниш с думи откъде ти е дошло и защо се чувстваш така. Архетипно."

Всичко, което прави и от което се издържа, е свързано с музика – музика за късометражни филми, звуков монтаж, постпродукция, реклами (заставките на Sofia Design Week и Sofia Dance Week, 2009 - 2010). Последно е правил ремикса на песните "Икар" и "Ти не си за мен" на Лили Иванова, музиката към филм на Activist38 (продуценстска къща на Весела Казакова и Мина Милева). Постановките с негов саундтрак в актуалния театрален афиш са "Български разкази", "Ревизор", "Отворена брачна двойка", "Дневникът на Дракула", Тhat's it на Сабин Моленар в Les Brigittines, Брюксел, Victory Day на Вили Прагер, Берлин, "Клер&Мадам&Соланж" на Касиел Ноа Ашер, завършена през ноември миналата година.

Няма значение, че повечето от проектите на Елби не са публични, това, което очаква да му се случи, по никакъв начин не е свързано с популярност, казва той. "От години нямам такива конкретни очаквания за бъдещето. Ами ако мечтата ти е била да издадеш диск, а вече хората нямат дори плеъри? Бъдещето само ме изненадва. Обичам бъдещето. Представям си, че срещам себе си на 17 и си разказвам какъв съм в момента, как изглеждам, какво правя и знам, че се е случило много повече от това. Имам по-скоро някакъв образ, затова ми е трудно да обясня. Че когато се случи нещо бързо и неочаквано, ще мога да реагирам правилно. И че ще успея да впечатля този човек от миналото."

Той е вълнуваща смесица между общителност и дистанцираност, модерност и непреходност, отзивчивост и саможивост, взел сякаш най-доброто от една стара и нова епоха, подобно на усредненото му положение в българския театър – на един според него външен човек на гилдията, спечелил доверието на значими български театрални режисьори като Мариус Куркинси, Галин Стоев, Десислава Шпатова, Касиел Ноа Ашер.

Работата му остава понякога незабележима за обикновения зрител, защото както казва клишето, щом не усещаш нещо, значи то е добре направено. Интересно му е да следи реакцията на публиката в театралната зала и да наблюдава въздействието на звука.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    swo17 avatar :-|
    swo17

    най-интересният човек на страниците на капитал от много време насам.

  • 2
    mz5 avatar :-|
    mz5

    Статията ме изненада приятно и ми даде повод за размишление - интересна личност определено! Капитал, пускайте повече такъв материал!

  • 3
    butterbrot avatar :-|
    Yomega

    Браво Елби!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK