Светът на хамелеона
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Светът на хамелеона

Светът на хамелеона

Певецът актьор Руши Видинлиев наруши петгодишното си мълчание заради участието си в новия български филм "Цветът на хамелеона"

22808 прочитания

© Елена Ненкова


Тече 17-ият "София филм фест". Пред Дома на киното група хора обсъждат задълбочено новите европейски заглавия и запълват времето преди следващия филм в близката книжарница. Други бързат да напълнят три 5-литрови туби с вода и да ликвидират пакетче семки на пейките пред Банята.

Автор: Елена Ненкова

Чакам всеки момент зад ъгъла да се покаже Руши Видинлиев и да разнесе поне за кратко тръпчивия вкус на пейзажа. След 15 минути започва втората прожекция на "Цветът на хамелеона" – филмът, в който популярният певец влиза в ролята на антигероя Батко Стаменов. Черната политическа сатира е режисьорски дебют на един от знаковите български оператори - Емил Христов ("Дзифт", Love.net, "Аз съм ти", "Стъпки в пясъка" и др.) и е базирана на романа "Цинкограф" на Владислав Тодоров, който е и сценарист на филма. Богата на ситуации, историята проследява машинациите на маниакален конспиратор, който създава собствен фантомен отдел на тайните служби СЕКС, чийто архив след промените се превръща в машина за политически абсурди.

Ето го и него – облечен с дрехи в неутрални земни тонове, готов доброволно да се превърне в част от средата. Хамелеон и извън екрана. Ако преди десет години певецът грееше от корицата на всяко лайфстайл списание и с апетит пръскаше лъвския си блясък, сега Руши прилича на неопартизанин, пратен на бърза мисия. Още преди да се поздравим, три дами от екипа на филма екзалтирано се хвърлят на врата му и го засипват с въпроси. "От кога си тук, Руши?!" - "Отскоро." - "Хайде да се видим! Докога си тук?!" - "Доскоро." - лаконично и семпло послание, от което е ясно – краткото си време в България изпълнителят ще раздели между най-близките си. Разбираме се за програмата си в следващите дни, аз се отправям към залата. Салонът е пълен. На предния ред забелязвам Ицко Финци, който ще наблюдава изпълнението на сина си Самуел. "От онанизъма до епилепсията има само една крачка", залата избухва в смях още на първата сцена и не губи интерес до финалните надписи. На излизане публиката е доволна: "Добре е, по-добре от онзи прехваления "Аве", "О, Руши е толкова красив, влюбена съм в него!" – мига момиче на около 18 години, "Мисля, че се справя чудесно като актьор!", коментира след няколко часа друг във фейсбук.

В един момент се оказа, че работя "известен човек", което е странна професия. Последните години просто не съм имал повод да давам интервюта.

"Цветът на хамелеона" е сниман за 28 дни. Емил Христов поема режисурата по стечение на обстоятелствата, след като става ясно, че Явор Гърдев няма физическа възможност да я реализира. През септември 2012 г. филмът е част от програма "Откритие" на престижния кинофестивал в Торонто, впоследствие се представя и на киносъбития в Солун, Стокхолм, Торонто, Палм Спрингс. Печели четири награди от фестивала на българския филм "Златна роза" във Варна, включително и за най-добър филм, а между 20 и 31 март ще е първото българско заглавие от 35 години насам в програмата New Directors/New Films на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

След презентациите световните отзиви за "Хамелеона" са повече от добри. Критиката го определя като "суперстилен пастиш на шпионски трилър, който едновременно заклеймява и прославя действията на своя хлъзгав, неустоимо харизматичен антигерой" (Димитри Ейпидис от TIFF); "един черен абсурдистки рефрен в мрачните литературни лабиринти на Кафка, Льо Каре и Дон ДеЛило, през кинематографичните влияния на Дейвид Линч и Бернардо Бертолучи" (Globe and Mail); пише: "Ако харесвате Кафка и Борхес, ще заобичате този филм" (Джеймс Макнали от Toronto Screen Shots); и че "…филмът си заслужава да останеш докрай с него и се препоръчва за образовани, разкрепостени зрители" (Джоу Бендел от Libertas Film Magazine).

Последният от критиците дори нарича Руши българския Джъд Лоу, но по-важното – сигурен е, че играе убедително ролята си на пресметлив и социопатичен персонаж и движи филма отлично. Не се бях сетила за подобно сравнение, мисля си на следващия ден, когато прекрачвам прага в дома на Видинлиев. В просторния хол тихо звучи Portishead. Руши се движи спокойно, усмихва се широко и гледа право в очите. Сипва ми вода, а аз успявам да огледам обстановката наоколо – канапе, амортизиран фотьойл, на рафтовете в ярки цветове греят десетки албуми с фотографии и книги, до изключения телевизор са наредени десетки CD-та.

Че не обича да дава интервюта, става ясно още докато вадя диктофона от чантата. "Ох, ей това *щрак*, като го чуя - казва той - и се стягам. Има нещо неестествено в даването на интервюта." "В годините, в които да ме има по медиите беше част от работата ми, рядко съм усещал истинско любопитство към музиката от страна на интервюиращите – отговаря ми, когато го питам откъде е тази стара травма – И сигурно е имало защо. Но в един момент се оказа, че работя "известен човек", което е странна професия. Последните години просто не съм имал повод да давам интервюта.

В същите тези "последни години" пътуванията на Руши в чужбина зачестяват, за да се стигне до момент, в който роденият в София 32-годишен певец се прибира в България за броени дни – естествен развой в избора предвид биографията му – средно образование в шотландски колеж, висше образование от Бристолския университет, специалност "Драма". Интервютата в български лайфстайл издания стават все по-малко, все по-кратки и задължително иронични. В края на 2008 г., когато с последните си медийни изяви рекламира излизането на албума Post Sleep, той открито заявява: "Започнах да се виждам като някакъв извратен вариант между Фицата Киркоров и Майкъл Джексън."

В момента Руши живее основно в Ню Йорк

За САЩ отлита само ден след снимките за филма, за да запише "Късометражно кино" в School of Visual Arts. Една година по-късно завършването на магистратурата му съвпада с презентацията на "Хамелеона", така че през последните месеци изпълнителят на главната роля в него е зает с обикалянето по световни кинофестивали и с активна помощ около пиара на филма. Засега не се вижда да записва песни, но от време на време измисля текстове за други изпълнители (последният - "Спуснати завеси" на Лора Караджова). Според него нещата, които прави сега, не изискват публичност. "Това, което се опитвам да правя, откакто съм завършил, е да задействам една машина от контакти и възможности, за да реализирам идеите си и да работя."

Толкова за ежедневните му дейности. Руши не иска да представя детайли за живота си извън филма. "Нещата са много прости. Филмът се нуждае от реклама, а вие се нуждаете от материал. Това е функционално партньорство. Но не всичко се нуждае от реклама."Добре. Сега сме се събрали около бутилка с фреш и вода, за да говорим за най-големия му досега успех, и в професионален, и в личен план – "Цветът на хамелеона".

Истината е, че във всеки човек има по един манипулатор и социопат, една част от нас винаги играе.

Всичко започва в един ден през 2011 г., когато Емил Христов се обажда на Руши и казва, че иска да се видят. Дошъл дори до дома му, което "беше доста респектиращо", защото до този момент двамата не били контактували извън рамките на взаимните поздрави. Щом в разговора изскочило и името на сценариста Владислав Тодоров, с когото певецът се познавал от "Дзифт", "получил една добра новина за този ден". Новината била, че Емил е избрал още няколко актьори за кастинг и ако Руши се интересува от сценария, да заповяда. "Знаех, че ще заповядам, още преди да го прочета", смее се той. "Аз играя доста кофти момченце, на което обаче някак си прощаваш. Батко Стаменов е пипнат и от Господ, и от Дявола и си играе между двамата." Първия път, когато прочита ролята си, се учудва – защо режисьорът иска от него да изиграе точно нея? "Сигурно ме мисли за психопат!", мисли си леко стреснатият Руши. "Но истината е, че във всеки човек има по един манипулатор и социопат, една част от нас винаги играе."

В първата си обемна роля най-голямото предизвикателство за него е да научи високоинтелектуалния на моменти текст. Преди това е играл в няколко американски продукции, но винаги, шегува се, в "значими" роли, като например Агент номер 3, за когото сценаристът не си е направил труда да измисли име. В друг филм е част от група учени, изследващи вулкан, и, разбира се, умира първи. "Тоест играх труп." "Ако не се бях разсеял, актьорството щеше да е нещото, с което трябваше да се занимавам... По време на снимките се запознах с много хубави хора, с които работихме за едно и също нещо и това ми достави невероятно удоволствие. То ми беше достатъчно, когато проектът свърши. Приятно ми е, че зрителите реагират позитивно, но аз като че ли съм приключил с историята. За мен важен беше самият процес."

Руши свива на ръка поредната си цигара с тютюн и продължава да разказва. Наблюдението му е, че най-честите въпроси от страна на фестивалната публика са свързани с темата за соца. "И на мен ми е интересно това време. Няма какво да се правим, ние сме преживяли само 23 години от прехода и все още не сме се справили с него. Не трябва и да се комплексираме. Понеже филмът е с чувство за хумор и не прави сериозни коментари за онова време, темата е разработена много адекватно не само в контекста на досиетата, а в контекста на живота на хора, които обичат да шпионират. Тя е значима и актуална, особено днес, в епохата на интернет. Смятам, че е важно кога един филм излиза на екран, а не в какво време се случва историята му. За мен Батко Стаменов може съвсем спокойно да е един блогър, всеки човек зад екрана." (Тук Руши се сеща за документалната поредица на Би Би Си – All Watched Over by Machines of Loving Grace, която е спечелила истински интереса му и ме убеждава, че трябва да я гледам. "Филмчетата проследяват развитието на компютърното поколение и авторът им твърди, че компютрите не са успели да освободят човечеството, а са изкривили и опростили виждането за света около нас.")

А на мен в предишния ден са ми направили впечатление и началните надписи – името на актьора е изписано както е по паспорт – Рушен Видинлиев, а не в съкратения му вариант. Изглежда сякаш Рушен подава индиректно послание към публиката – на дистанциращ се от поп имиджа професионалист. Сега той прилича на човек, който най-накрая е намерил мястото и посоката си – тих, уверен и полезен, трансформирал разсеяността си в дисциплина.

В сценария, както е и в книгата, реплика към героя му Батко напомня за самия него: "...живеете с усещането, че ви опипват с поглед дори когато сте сам, родители и учители, богове и месии, патрони и матрони, всички те ви гледат и ви искат да се пипате пред тях."

Питам го дали и той е направил подобен паралел – не, не е. "Но мисля, че е съвсем човешко. Всеки, който ходи на работа, също е под наблюдението на социума, индиректно или директно. Такъв цитат може да се приложи към всеки. Да, открива се по-силно при популярните хора, но не съм играл върху това, не съм се идентифицирал, защото съм бил известен."

Докато обръщам внимание, че говори за себе си в минало време,

а всъщност все още е и ще бъде известен, в стаята се разнася звучният смях на Таня Илиева, която запява част от парчето "Онзи": "Аз съм онзи, който ти си изми-и-и-слиш."

– Съжалявам, казва, сетих се за това!
- Права си, благодаря ти, че вкара свежест в нашия разговор!", смее се изпълнителят на песента. Трудно му вярвам, когато отрича, че го разпознават и спират по българските улици. "И аз си го искам това, приятно ми е. Може би ми е било интересно да ме познават, когато бях на 20 – 22 години, в самото начало на музикалната ми кариера, но бързо ми мина." Единствено с "да" отговаря, след като се опитвам да го провокирам с наблюдението, че ако през 2008 г. в последните му интервюта се усеща горчивина и разочарование от българската действителност, в сегашния момент отношенията с миналото са изчистени. "Няма за какво да съм разочарован. Нещата са такива, каквито са. Ако едно време имаше разочарование, то беше свързано с усещането, че бях постигнал някакви неща в музиката и като установил себе си като фактор в нея, ми се искаше да ме подкрепят и в завиването към нещо по-различно и алтернативно. А не стана. Същите хора, които преди са ме целували и прегръщали по медиите, които качваха мои снимки по стените и на които бях любимец, ми затвориха вратите. Но това е било проблем на моето его и е тъпо човек да се занимава с такива глупости. Всичко в крайна сметка се подреди перфектно."

Много ми е тъжно, когато си помисля, че може би е силно вероятно ние да сме кенефът на Европа. Имам чувството, че така са тръгнали нещата. Липсва ни идентификация...

Рушен е напълно честен в думите, че е изпитвал срам от нещата, които е създал между 2001 и 2004 г. "Не, всъщност не срам, а нежелание това да е нещо, с което да се идентифицирам и с което да бъда запомнен. В един момент си дадох сметка, че интернет запечатва късните ми тийнейджърски изблици завинаги, и изпитах защитна реакция на срам. Но сега не храня подобни чувства, спомням си за хубавите моменти, за еуфорията и ентусиазма. Това се случи десет години след промените, във времето на една среда, в която хората много искаха да подражават на MTV и да правят нещо. Обиколил съм площадите на България, всички безплатни концерти бяха мои!", залива се от смях певецът. "Това е смешно, не е толкова важно..."

Сигурно е – не иска да се връща назад в миналото и в "онези времена" и обобщава себе си досега в едно-единствено изречение: "Супер благодарен съм за възможностите, които съм имал и имам в този живот, и за това, че ми е много приятно да съм част от хубав филм, който има успех."

Сега, когато ги виждам един до друг, правя аналогията с филмите, в които Таня и Руши дебютират като актьори – и "Дзифт" с нейно участие, и "Цветът на хамелеона" са с почти един и същ авторски екип.

- Мислили ли сте някога, че е възможно подобно съвпадение?, обръщам се към двамата.
- Не, но Таня знаеше. - Да! Аз съм адска вещица. Докато снимахме "Дзифт", проектът около "Хамелеона" започна да се подготвя. Прочетох в някакво интервю на Гърдев описанието на героя в бъдещия филм... - ... и ми каза – ти си този Батко Стаменов.

- веднага си помислих, че той може да го изиграе... Знаех си, че така ще стане.

Тематиката на "Хамелеона" неминуемо ме кара да ги попитам дали се интересуват от ситуацията в България, но те отговарят уклончиво. Следят какво се случва тук "горе-долу". Притесняват ги протестите, защото не харесват тълпи и не усещат истинско единство. Революцията на улицата според тях е само външна и не води до нищо.

- Много ми е тъжно, когато си помисля, че може би е силно вероятно ние да сме кенефът на Европа..., казва Руши. Имам чувството, че така са тръгнали нещата спрямо Европа. Липсва ни идентификация, каквато е темата и на филма. Трябва да преодолеем някакви неща...
- ... като ги разберем, допълва Таня. Значимите проблем в днешно време се коренят в миналото. Проблемът с идентификацията е, че ние не знаем какви сме точно, каква ни е историята, кое е истина и кое не, кой е ченге и кой не е... Не сме образовани като част от света, от традициите на едни империи. Ние сме недоразвити откъм образование хора. - героинята на Ирена Милянкова казва: "Каквото става, остава тук", няма го света...

- ...и наистина е така, защото така сме възпитани. Затова аз няма да кажа къде живея... Когато питат рапърът Райън Лесли къде живее, той отвръща – Global.

"Цветът на хамелеона" е по екраните от 5 април

Работни моменти от снимките на филма
Фотограф: Елена Ненкова
Фотограф: Елена Ненкова
Фотограф: Елена Ненкова
Фотограф: Елена Ненкова
С режисьора Емил Христов
Фотограф: Елена Ненкова

Тече 17-ият "София филм фест". Пред Дома на киното група хора обсъждат задълбочено новите европейски заглавия и запълват времето преди следващия филм в близката книжарница. Други бързат да напълнят три 5-литрови туби с вода и да ликвидират пакетче семки на пейките пред Банята.

Автор: Елена Ненкова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Мдаа интересна персона.

  • 2
    nikolayd avatar :-|
    Цинцинат Ц.

    Неадекватен завършек, виси във въздуха.

  • 3
    kakao avatar :-|
    kakao

    Интересно ми беше да чета. Смятам, че Руши наистина е талантлив. ''Цветът на хамелеона'' по-скоро ми хареса, най-вече заради операторската работа. Не мисля, че диалогът беше на ниво.
    (А ''прехваления Аве'' напълно заслужава да е такъв!)

  • 4
    pavlov10 avatar :-|
    pavlov10

    ГЕРБ дава,Борисов не дава.ГЕРБ,по-добрата оферта.

  • 5
    ekcta3u avatar :-P
    EkcTa3u

    3 страници и нищо конкретно. Единствено става ясно че авторката на статията е влюбена в Рушен (бившото Руши) и че той самия желае да стане сериозен мъж а не тийн икона.
    Г-н Видинлиев много напомня на г-н Куркински в кариерен план.
    Все пак му желая успех в бъдещите творчески начинания, а авторката поздравявам че е осъществила една своя мечта, да се докосне (може би отново) до Руши.

  • 6
    bretelis avatar :-P
    bretelis

    Тоя разговор е свеж, като рисунка по фотография на икебана.

  • 7
    bobbydd avatar :-|
    bobbydd

    Жалко че още един талантлив

  • 8
    bobbydd avatar :-|
    bobbydd

    Жалко че още един талантлив

  • 9
    bobbydd avatar :-|
    bobbydd

    Жалко че още един талантлив човек е необратимо изгонен от БГ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK