Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

9 21 мар 2013, 13:27, 18487 прочитания

Светът на хамелеона

Певецът актьор Руши Видинлиев наруши петгодишното си мълчание заради участието си в новия български филм "Цветът на хамелеона"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Тече 17-ият "София филм фест". Пред Дома на киното група хора обсъждат задълбочено новите европейски заглавия и запълват времето преди следващия филм в близката книжарница. Други бързат да напълнят три 5-литрови туби с вода и да ликвидират пакетче семки на пейките пред Банята.

Инфографика


Чакам всеки момент зад ъгъла да се покаже Руши Видинлиев и да разнесе поне за кратко тръпчивия вкус на пейзажа. След 15 минути започва втората прожекция на "Цветът на хамелеона" – филмът, в който популярният певец влиза в ролята на антигероя Батко Стаменов. Черната политическа сатира е режисьорски дебют на един от знаковите български оператори - Емил Христов ("Дзифт", Love.net, "Аз съм ти", "Стъпки в пясъка" и др.) и е базирана на романа "Цинкограф" на Владислав Тодоров, който е и сценарист на филма. Богата на ситуации, историята проследява машинациите на маниакален конспиратор, който създава собствен фантомен отдел на тайните служби СЕКС, чийто архив след промените се превръща в машина за политически абсурди.

Ето го и него – облечен с дрехи в неутрални земни тонове, готов доброволно да се превърне в част от средата. Хамелеон и извън екрана. Ако преди десет години певецът грееше от корицата на всяко лайфстайл списание и с апетит пръскаше лъвския си блясък, сега Руши прилича на неопартизанин, пратен на бърза мисия. Още преди да се поздравим, три дами от екипа на филма екзалтирано се хвърлят на врата му и го засипват с въпроси. "От кога си тук, Руши?!" - "Отскоро." - "Хайде да се видим! Докога си тук?!" - "Доскоро." - лаконично и семпло послание, от което е ясно – краткото си време в България изпълнителят ще раздели между най-близките си. Разбираме се за програмата си в следващите дни, аз се отправям към залата. Салонът е пълен. На предния ред забелязвам Ицко Финци, който ще наблюдава изпълнението на сина си Самуел. "От онанизъма до епилепсията има само една крачка", залата избухва в смях още на първата сцена и не губи интерес до финалните надписи. На излизане публиката е доволна: "Добре е, по-добре от онзи прехваления "Аве", "О, Руши е толкова красив, влюбена съм в него!" – мига момиче на около 18 години, "Мисля, че се справя чудесно като актьор!", коментира след няколко часа друг във фейсбук.
В един момент се оказа, че работя "известен човек", което е странна професия. Последните години просто не съм имал повод да давам интервюта.

"Цветът на хамелеона" е сниман за 28 дни. Емил Христов поема режисурата по стечение на обстоятелствата, след като става ясно, че Явор Гърдев няма физическа възможност да я реализира. През септември 2012 г. филмът е част от програма "Откритие" на престижния кинофестивал в Торонто, впоследствие се представя и на киносъбития в Солун, Стокхолм, Торонто, Палм Спрингс. Печели четири награди от фестивала на българския филм "Златна роза" във Варна, включително и за най-добър филм, а между 20 и 31 март ще е първото българско заглавие от 35 години насам в програмата New Directors/New Films на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.
След презентациите световните отзиви за "Хамелеона" са повече от добри. Критиката го определя като "суперстилен пастиш на шпионски трилър, който едновременно заклеймява и прославя действията на своя хлъзгав, неустоимо харизматичен антигерой" (Димитри Ейпидис от TIFF); "един черен абсурдистки рефрен в мрачните литературни лабиринти на Кафка, Льо Каре и Дон ДеЛило, през кинематографичните влияния на Дейвид Линч и Бернардо Бертолучи" (Globe and Mail); пише: "Ако харесвате Кафка и Борхес, ще заобичате този филм" (Джеймс Макнали от Toronto Screen Shots); и че "…филмът си заслужава да останеш докрай с него и се препоръчва за образовани, разкрепостени зрители" (Джоу Бендел от Libertas Film Magazine).

Последният от критиците дори нарича Руши българския Джъд Лоу, но по-важното – сигурен е, че играе убедително ролята си на пресметлив и социопатичен персонаж и движи филма отлично. Не се бях сетила за подобно сравнение, мисля си на следващия ден, когато прекрачвам прага в дома на Видинлиев. В просторния хол тихо звучи Portishead. Руши се движи спокойно, усмихва се широко и гледа право в очите. Сипва ми вода, а аз успявам да огледам обстановката наоколо – канапе, амортизиран фотьойл, на рафтовете в ярки цветове греят десетки албуми с фотографии и книги, до изключения телевизор са наредени десетки CD-та.

Че не обича да дава интервюта, става ясно още докато вадя диктофона от чантата. "Ох, ей това *щрак*, като го чуя - казва той - и се стягам. Има нещо неестествено в даването на интервюта." "В годините, в които да ме има по медиите беше част от работата ми, рядко съм усещал истинско любопитство към музиката от страна на интервюиращите – отговаря ми, когато го питам откъде е тази стара травма – И сигурно е имало защо. Но в един момент се оказа, че работя "известен човек", което е странна професия. Последните години просто не съм имал повод да давам интервюта.

В същите тези "последни години" пътуванията на Руши в чужбина зачестяват, за да се стигне до момент, в който роденият в София 32-годишен певец се прибира в България за броени дни – естествен развой в избора предвид биографията му – средно образование в шотландски колеж, висше образование от Бристолския университет, специалност "Драма". Интервютата в български лайфстайл издания стават все по-малко, все по-кратки и задължително иронични. В края на 2008 г., когато с последните си медийни изяви рекламира излизането на албума Post Sleep, той открито заявява: "Започнах да се виждам като някакъв извратен вариант между Фицата Киркоров и Майкъл Джексън."



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено" 1 Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено"

До 1 март галерия "Арте" представя графичните картини на Гюзелев

16 фев 2018, 4137 прочитания

Джоел Мейровиц: "Да наблюдаваш света е голямо удоволствие" Джоел Мейровиц: "Да наблюдаваш света е голямо удоволствие"

Американският фотограф за работата си през годините, Ню Йорк след 11 септември и София през 1966 г.

26 яну 2018, 4454 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Лили Иванова

Пазарните мускули на MultiSport

За две години и половина "Бенефит системс България" стигна до 50 хиляди клиенти, на които предлага достъп до над 600 зали

Електронното решение срещу корупция

Дигитализирането на процеса по даване на обществени поръчки трябва да стане до 18 октомври, но може да се удължи с още 2 години

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино суматоха

Панорама с филми по творби на Йордан Радичков

Театър: Приятно ми е, Ива!

Най-новата премиера на "Театър 199"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 17.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Петр Келнер купува "Нова телевизия" за 185 млн. евро

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2018 Прочетете