Ричард Майер: 50 години не стигат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ричард Майер: 50 години не стигат

Richard Meier at the Smith House 1967

Ричард Майер: 50 години не стигат

6696 прочитания

Richard Meier at the Smith House 1967

© Richard Meier & Partners


Ричард Майер, американският архитект, проектирал световноизвестни сгради като Getty Center и галерията "Гагосян" в Лос Анджелис и Музея на съвременното изкуство в Барселона, разбира с какво иска да се занимава още като ученик, докато изучава малки модели и фигурки в гаража на семейната къща в Ню Джърси. Първата си сграда Майер завършва през 1963 г. и половин век след това той продължава да работи със същото удоволствие. Днес Ричард Майер, който на 50 години става най-младият носител на наградата "Прицкер", архитектурният "Оскар", е един от синонимите за съвременна американска архитектура. Майер живее в Ню Йорк, който за негов късмет е и "най-вълнуващото място за работа". Американският архитект обаче отдавна е и една от неоспоримите глобални марки с проекти в Северна и Южна Америка, Азия и Европа, в това число Чехия и Турция. По средата на разговори с нови клиенти и множество събития, отбелязващи 50-годишния му творчески юбилей, Ричард Майер намери време за телефонен разговор за градската среда, младите архитекти и плашещите сгради с "Капитал Лайт".

Петдесет години по-късно архитектурата продължава ли да ви вълнува по същия начин?

О да, никаква промяна в това отношение (смях). Може би с малката промяна, че сега се старая да не мисля за архитектура поне през уикенда. Съботите и неделите прекарвам обикновено вкъщи, занимавайки се с рисуване и правене на колажи. Мисля, че ако не бях станал архитект, щях да съм художник, макар че, рисувайки постоянно, може да се каже, че донякъде съм и художник. Другото, което правя, е да чета. Препрочитам добри заглавия или минавам през книги, които бързо забравям. Последно четох на тема Барселона, Рим и Пикасо.

Richard Meier, 56 East 53rd Street Office
Автор: Richard Meier & Partners

Как протича един ваш работен ден?

Обикновено съм тук преди 9 сутринта. Все още съм един от служителите на нашата фирма, които пристигат първи на работа. Започвам с чаша кафе и продължавам с прегледа на всички проекти, върху които работим в момента, старая се да отделя време на всички мои колеги. Може да ме откриете в кабинета ми докъм седем вечерта.

Продължавате да пътувате? Какво се случва с градовете като цяло - разкрасяват се или, напротив, погрозняват?

Няма еднозначен отговор на този въпрос, но забелязвам, че в световен мащаб добрата архитектура все повече се цени. Това обаче съвсем не означава, че навсякъде има добра архитектура. Наистина не знам каква е причината за грозните сгради, които ни обграждат. Липса на пари? Прекалено много пари? Съмнителен вкус? Не съм сигурен. Каквото и да си говорим обаче, истината е, че живеем в добри за архитектурата времена. Ако сега ме попитате за интересна сграда, която наскоро ми е направила впечатление, наистина ще се затрудня с отговора. Не знам дори откъде да започна, САЩ, Европа или Южна Америка. Често се срещам с млади архитекти и трябва да призная, че съм спокоен за бъдещето. Има огромно количество талант, който се използва все повече. Добрите млади архитекти, възползвайки се от все по-широкото разбиране за това какво е качествена архитектура, ще стават все по-добри. Това е очевидно.

Какъв урок бихте желали да предадете на бъдещите архитекти, с които се срещате в залите на университетите или чиито резюмета разглеждате?

Иска ми се да мога да им предам силната страст, свързана с архитектурата. Не бих желал моите студенти, бъдещите архитекти, да гледат на архитектурата просто като на някаква работа, която трябва да вършат, за да се издържат. За мен е наистина важно те да могат да осъзнаят своята роля в процеса на изграждане на средата, в която живеем. Това е и смисълът на архитектурата - да създава и променя средата, желателно позитивно.

Къде преминава границата между изкуство и точна наука, когато говорим за архитектура? Много от вашите колеги считат архитектурата преди всичко за инженерна специалност...

Архитектурата е изкуство. Достатъчно е да споменем, че, отивайки на екскурзия, най-често прекарваме значително време в разглеждане на сгради. Архитектурата ни помага да усетим по-добре даденото място, позволява ни да го разберем. Няма да преувелича, ако кажа, че архитектурата заема много важно място в нашия живот. Разбира се, нашите сгради са изпълнени с много математика и техника, но това е само една от техните характеристики. И все пак в основата си архитектурата е много повече от изчисления и чертежи.

Във вашето портфолио наред с офис сгради и музеи намираме и църкви. С какво един такъв проект за религиозна архитектура е по-различен?

О да, Jubilee Church в Рим. Бих се радвал да проектирам и синагога, но още никой не ме е поканил. Ако днес някой ми се обади с такава задача, ще започна от основното -  локацията. Нито един проект не може да започне без ясно разбиране за местоположението на обекта и неговата връзка с обграждащата го среда. Това е основата. Останалото? Истината е, че архитектът не трябва да е християнин, за да проектира църква. Дори не трябва да е вярващ. Работейки върху църквата в Рим, продължавах да изучавам това, което уча, работейки върху всяка сграда - качеството на пространството. Интересното при религиозната архитектура е това, че пространството е още по-особено. То трябва да те покани по някакъв начин вътре и да те приеме в една нова, духовна зона. Това е предизвикателството, как да пречупим пространството. В този смисъл наистина няма значение дали строим църква или синагога, най-важното е пространството, а подходът към него е еднакъв.

Помните ли първата рецензия за ваша сграда?

Хммм, не. (смях)

Четете ли рецензии? Колко важни са теза един архитект с изградена позиция?

Разбира се, интересно ми е да разбера какво другите казват за моята работа. Но когато сградата е завършена, за мен най-важна е моята лична реакция. Критичен съм към себе си. Или поне се опитвам да бъда.

Белият цвят, простите форми - това е вашият почерк. Означава ли това, че вашият стил, веднъж намерен, не се променя?

Не, всеки проект е различен. В постоянно търсене сме. Може и да прозвучи банално, но с всеки проект се учим, еволюираме. Но сте донякъде прав - някои неща не се променят. Иска ми се белият цвят да е винаги с нас. Това е най-хубавият цвят, който ми служи още от първата ми сграда до днес.

Richard Meier at the Smith House 1967
Автор: Richard Meier & Partners

Вашето студио има проекти в цял свят и само два офиса, в Ню Йорк и Лос Анджелис. Защо, противно на много водещи ателиета, вашето остава относително малко? Не ви ли привлича престижът на това да имате офис във всеки космополитен град?

Отговорът е много прост. За нас най-важни са детайлите, малките неща, които ни довеждат до качествената архитектура, която искаме да правим. Успяваме да правим това, без да се налага да работим с неестествен размах, харесва ми това, че с такъв размер - около 100 души студио - всичко е под контрол. Ние търсим качествена, премислена архитектура, не огромен мащаб.

Колко често ви се случва да отхвърляте предложение за работа?

Не толкова често, но не защото инвеститорите идват при нас само с блестящи предложения. Аз давам шанс на проекта, започваме работа и виждам къде ще ни доведе. Ако посоката е добра, продължаваме докрай. Казвам обаче не на проекти за сгради, които биха могли да бъдат проектирани от всяко студио. Търся нещо специално, нещо, което се отличава, нещо, което влияе на средата, на града и неговите жители. По тази причина много важна част от проекта са обществените места, които той създава. Сградата е част от града, не може да съществува изолирано. Освен разбирането на средата за мен е изключително важно и да имам клиент, който разбира от архитектура и от това, което правя - без такъв клиент не можем да създадем една добра сграда.

Какво ще се случи с града глобално? Все повече хора ще търсят място за себе си в центъра или предградията ще се разрастват?

Определено градът е мястото, което привлича хората днес. Тук нещата се случват. Градът не е мъртъв и става все по-интересно място за живеене и работа.

Как реагирате, когато видите грозна сграда?

Отмествам си погледа в противоположната посока.

Накъде бихте гледали, ако сте в Дубай?

От много дълго време не съм бил там, така че бумът там ме пощади.

Какво ще се случи след години с такива мегаломански проекти, съчетаващи много пари и архитекти, готови да проектират всичко?

Красиви или не, тези места живеят. Хората имат жилища там, ходят на работа. Това не е просто фаза, която ще приключи след 10 години и нещо ново ще бъде построено на това място. Ще се наложи да се примирим с положението.

Как си представяте следващите 5 - 10 години в офиса? Все още ли ще сте един от първите, дошли на работа?

Не очаквам никакви значими промени. Това правя от толкова много години - идвам на работа и работя. И обичам всяка минута, прекарана тук. Добре де, почти всяка минута. Има толкова за вършене — ето, сега гледам през прозореца, виждам Empire State Building, голяма част от Манхатън. Би било хубаво да видя един ден поне още една наша сграда от същия този прозорец.

Автор: Richard Phibbs

Ричард Майер, американският архитект, проектирал световноизвестни сгради като Getty Center и галерията "Гагосян" в Лос Анджелис и Музея на съвременното изкуство в Барселона, разбира с какво иска да се занимава още като ученик, докато изучава малки модели и фигурки в гаража на семейната къща в Ню Джърси. Първата си сграда Майер завършва през 1963 г. и половин век след това той продължава да работи със същото удоволствие. Днес Ричард Майер, който на 50 години става най-младият носител на наградата "Прицкер", архитектурният "Оскар", е един от синонимите за съвременна американска архитектура. Майер живее в Ню Йорк, който за негов късмет е и "най-вълнуващото място за работа". Американският архитект обаче отдавна е и една от неоспоримите глобални марки с проекти в Северна и Южна Америка, Азия и Европа, в това число Чехия и Турция. По средата на разговори с нови клиенти и множество събития, отбелязващи 50-годишния му творчески юбилей, Ричард Майер намери време за телефонен разговор за градската среда, младите архитекти и плашещите сгради с "Капитал Лайт".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK