С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

2 26 апр 2013, 17:00, 7949 прочитания

20 въпроса: Диана Иванова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Диана Иванова завършва журналистика, специализира културен мениджмънт, обучава се в групова психоанализа и се занимава с йога. Заедно с това тя притежава достатъчно енергия, за да задвижва вече десета година фестивала на спомените Goatmilk в Бела речка и редица други проекти с местно и международно участие. Съмишлениците й са пръснати на няколко континента, но едно от най-разпознаваемите й сътрудничества е с иранския фотограф Бабак Салари. Освен книгата "Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България" двамата реализират и проекта "Моята улица" в Куба.

В момента Диана Иванова се вълнува като ученичка заради режисьорския си дебют в киното и се надява до края на годината да завърши документалния си филм "Аз работих за радио "Свободна Европа". Има и блог: http://divanova.org.


Като какъв човек се определяте?

Оптимистка, ентусиаст, малко разсеяна.


Нещото, в което вярвате абсолютно?
Любовта.

Любимият ви момент от деня?
Здрач, вечер – разговорите и вътрешните диалози са по-интензивни, думите – по-меки.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Преходите от едно към друго, от творчество към организация, тенденцията да загубя концентрация, да отделя по-малко внимание на едно нещо за сметка на друго.



Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?
Аз съм "нещотърсач", както казва Пипи Дългото чорапче, събирам истории, предмети, следи и хора и се опитвам от тях да сглобявам разкази. Ние, възрастните, не сме се научили да казваме – или сме забравили – изречения като "аз живях в това време", "аз преживях това", "аз се чувствам така" и често ги заменяме с "ние, българите", "В България е така…". В този смисъл аз правя неща, които да окуражават говоренето от първо лице единствено число.

Как си почивате?
Според ситуацията и мястото, където се намирам – пея, готвя, спя, подреждам книги, бягам по 7-8 километра.

Какво ви зарежда?
Хубав, смислен разговор. Думите, казани в такъв разговор. Време за разговори. И музика, импровизация с приятели. И вода.

Какво ви разсмива?
Начинът, по който Мартин ме имитира, когато съм ядосана. Начинът, по който казва на чист български "Дианче, как ме стресна". Собствените ми опити да се анализирам, старите ми дневници, ученическият ми лексикон.

Какво ви натъжава?
Бедността. Усещането да си втора ръка човек и това да не може да се промени. Мисля, че много хора в България са в това състояние.

Какво ви вбесява?
Хора, които си позволяват да вменяват на други усещането, че са втора ръка, по-ниско качество.

Личност, на която се възхищавате?
Сестра ми Галя, няма такъв човек – фин, скромен, талантлив, обичащ. И няколко жени, учителки, които са ме учили - от немската гимназия от Монтана – Маринова, Хелбинг. И на една жена, която открих покрай филма за радио "Свободна Европа" - Джилда Карол.

Кое свое качество харесвате най-много?
Трудно изпадам в безогледен песимизъм.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Разпилявам се в много посоки, понякога съм груба с хора, които не заслужават.

Какъв талант, бихте искали да притежавате?
Да плувам.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих на баща ми негов портрет, нарисуван в Бон от Бригите, майката на Мартин, моя приятел.
Получих розова вода за пиене от сестра ми.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
welt.de, facebook, novakultura.org

Къде бихте искали да живеете?
В момента животът ми минава между Бон, Бела речка и София. Представям си го пак така, може би в друго съотношение.

Любимите ви имена?
Името на майка ми – Вера. Замира – името на най-близката ми приятелка, от Узбекистан.

Най-интересното място, на което сте били?
Бухара в Узбекистан.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Няма път към щастието – щастието е пътят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Маргарита Доровска 20 въпроса: Маргарита Доровска

"Изкуството е потребност и достъпът до него е гражданско право"

22 мар 2019, 439 прочитания

Агнешка Холанд има да ви каже нещо Агнешка Холанд има да ви каже нещо

Легендата на полското кино за новия си филм и защо обществото повтаря грешките от миналото

18 мар 2019, 1325 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Китодар Тодоров

Пъстър растеж

Финансовите резултати на публичните компании за 2018 г. са в доста противоположни посоки и под влияние на специфични фактори

Цигареният пазар достигна 3 млрд. лв.

Продажбите се увеличават с 4% заради по-високи акцизи и намаляла контрабанда

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и седмицата

Агнешка Холанд има да ви каже нещо

Легендата на полското кино за новия си филм и защо обществото повтаря грешките от миналото

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Апартаментите на ГЕРБ - самозабравяне по високите етажи на властта

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.03.2019 Прочетете