Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

21 юни 2013, 14:23, 13099 прочитания

Съгражданинът Оливие

Точната оценка за състоянието на пазара на съвременно българско изкуство идва от един французин, който живее в София, превърнал е апартамента си в галерия и не иска да го наричат чужденец

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Как чужденец - възмутено репликира Оливие Боасиер, докато посръбва италианска супа в Made in home, едно от артистичните ресторантчета на "Ангел Кънчев" - когато съм в Париж с моите приятели, аз казвам ние, българите." И продължава: "Ние, българите, нямаме правителство, така им казах, когато падна правителството през февруари." Преди да стигнем до тази точка на разговора обаче, с Оливие ще сме преминали през много други, далеч по-приятни теми като световно и българско съвременно изкуство, късчета от собствената му любопитна история и личното му мнение за излизане от порочния кръг, в който са влезли съвременните български артисти.

От около година и половина апартаментът на Оливие Боасиер в София е превърнат в малка частна галерия. Той я нарича Un Cabinet D'Amateur (което означава нещо като ателие на страстен почитател). "Не искам публичност, не искам да правя галерия на улицата, защото там хората влизат по случайност, като в магазин за обувки." Оливие смята, че който иска да го намери, ще го намери, достатъчно е да му се обади по телефона или да му напише мейл, за да провери дали си е вкъщи. А вътре има какво да се види – в момента е подредил сборна изложба на някои от личните му фаворити на българската сцена (Стела Василева, Светлана Мирчева, Богданов/Мисирков, Иван Мудов) плюс няколко големи имена от световната (Луис Балц, Мари Маяр и дори Софи Кал).


Фотограф: Цветелина Белутова

"В България има няколко фантастични съвременни артисти, може би около петнайсетина, които са жестоко подценявани. Искам да извадя на пазара личния си избор. След това бих искал да ги заведа и на френския пазар." Първата част на разговора ни се върти именно около пазара на изкуство в България, и по-точно липсата на такъв. Оливие смята, че се е получил един порочен затворен кръг, който тръгва от тази липса. Според него почти никой тук не се интересува от икономиката на изкуството, която "е голяма наука и много странен феномен". Липсата на продажби демотивира или дори физически не позволява на артистите да "произвеждат" достатъчно. Оттук липсва и добра, силна критика, тъй като тя няма с какво да се занимава, а добрата критика според Оливие е основен стълб в икономиката на изкуството. На въпроса каква е неговата формула за излизане от кръга, Оливие отговаря кратко, точно и ясно: "Трябва да се работи."

"На всички нива", уточнява след това. "Артистите вършат своята работа, те създават невероятни неща. Оттук нататък е работа на високите нива да свършат своята. Да покажат на света това, което имаме тук." Смята, че българската политика на държавно ниво в областта на съвременното изкуство е потресаваща, и с възмущение дава няколко примера, между които Недко Солаков, който вече е известен в цял свят, който е "вашата звезда", но е постигнал всичко съвсем сам. И продължава да бъде недостатъчно познат в собствената си страна. "Освен това повечето богати хора тук се интересуват от това, което ще покажат, купуват си джипове... Питам един приятел: "Защо си купуваш кайен, който след няколко години ще е купчина отпадъци, а не си купиш произведение на изкуството, което с годините става по-ценно? Той ми казва, че джипът му е по-важен. А аз му казвам fuck you!"

На жалките ми опити да оправдая еснафското поведение на рехавата ни средна класа Оливие отговаря с жар – не е съгласен с твърденията, че изкуството е станало прекалено елитарно и не се разчита от хората. Или по-точно – съгласен е, но смята, че това винаги и навсякъде е било така, че хората трябва да бъдат образовани как да разбират изкуството. От друга страна, не харесва тенденцията изкуството да става все повече обществено и по-малко частно. Гледа на себе си като на традиционалист, за когото изкуството е изключително лично и дори самотно преживяване. "Като четенето – не се събирате с приятели вечер да си четете романи, нали." Няма нищо против масовото изкуство, масовите изложби, но твърди, че най-добрият начин да общуваш с дадено произведение е, като си го сложиш на стената у вас. "То трябва да ти се противопоставя, да те провокира. Ако го сложиш на стената и след две седмици вече си свикнал с него, значи историята между вас е изчерпана. Изкуството е като секса – трябва да има постоянно желание." Не случайно срещу входната му врата стои като мото прословутото "Pay attention, motherfuckers" на Брус Науман.



Плановете за частната му галерия са да прави по около четири индивидуални изложби на година, а през останалото време – групови. Личните му занимания са свързани с проект за издаване на книга съвместно с художника Жан Шарл Бле. Тя представлява сборник с любовни песни от цял свят от осемнайсти век досега. Към всеки текст, отпечатан в оригинал и на български, ще има по една литография. Дотук работата им е отнела година и половина.

Пъстрата и екзотична седемдесет и няколко годишна история на Оливие преминава през редица страни в Европа, Америка и Азия, за да стигне до България през 1997. Отношенията му със страната започват по-скоро тривиално ("дойдох тук заради една жена"), но впоследствие намира ситуацията за много интересна и динамична - нещо, което той смята, че вече липсва в западния свят. По това време Оливие Боасиер се занимава предимно с публицистика – автор на статии и книги на тема дизайн, архитектура и съвременно изкуство. Днес той продължава да бъде оптимист. "Това, че много хора заминават, не е задължително лошо – то дава повече пространство и възможности за действие на тези, които остават."

А след като приключва с обяда, се оглежда доволно и добавя: "Да, чувствам се чудесно тук, това е моето място. При българите има нещо много важно, вие сте цивилизовани. Имате зад себе си огромно натрупване, което няма да позволи да се изгубите. Може да има спадове, добри и лоши моменти, но няма как да не продължите напред. А и жените ви са много красиви."

olivier.boissiere@yahoo.com
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено" 1 Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено"

До 1 март галерия "Арте" представя графичните картини на Гюзелев

16 фев 2018, 4338 прочитания

Джоел Мейровиц: "Да наблюдаваш света е голямо удоволствие" Джоел Мейровиц: "Да наблюдаваш света е голямо удоволствие"

Американският фотограф за работата си през годините, Ню Йорк след 11 септември и София през 1966 г.

26 яну 2018, 4474 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Ясен Згуровски

КАТ в ерата на електронното управление

Докъде стигна пътна полиция в е-услугите

Електронното решение срещу корупция

Дигитализирането на процеса по даване на обществени поръчки трябва да стане до 18 октомври, но може да се удължи с още 2 години

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено"

До 1 март галерия "Арте" представя графичните картини на Гюзелев

Ново място: Carve Indoor Ski, Board & Bar

Алтернативна на сухата и безснежна зима - първият български спортен център за ски и сноуборд на закрито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 17.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Рекордни приходи в туризма през 2017 г. - над 8 млрд. лв.

Емисия

DAILY @7AM // 21.02.2018 Прочетете