Той, Роботът

Американецът Рори Милър дава крила на другата бира в България

"Рори - вика едно момиче от съседната маса. Какво правиш тук?" Рори, както го наричат приятелите, се забелязва лесно - има много татуировки (които датират отпреди десетина години) и става все по-известен с бирата, която вари сам, със специалната храна, която приготвя в различни софийски заведения, и с музикалните фестивали, които организира пак в София. "Интервю", отговаря той и сме изправени срещу забележителните му сини очи.

Рори Милър е американец, който освен всичките си умения говори и български език (със софийски акцент). Малко се притеснява, понеже речникът му е ограничен и не се изразява "правилно като интелигентен индивид", но въпреки това смята, че е редно да разговаряме на български и опитва докрай. Истинският скок над езиковата бариера обаче осъществяваме малко по-късно, когато продължаваме да общуваме писмено на неговия майчин език. "Аз съм машина, уточнява по едно време. Това е всичко." Каква машина, Рори? "Просто машина. Построена с извънземни материали от чужди учени на тайно място", отговаря той.

Всъщност е роден близо до Сиатъл, щата Вашингтон, преди 31 години. Когато е на 19, преценява, че е поживял достатъчно в САЩ, и заминава "директно към Италия". Първите две години там са най-любимият и безгрижен период от живота му: "Учех и работех в малък град до Тоскана, точно до морето. Нямаше нищо, абсолютна свобода… Работех като фермер с други емигранти от Албания, от Сенегал. След това реших, че трябва да намеря някакъв начин да изкарвам пари, и реших, че преподавател е най-добре, защото мога да пътувам и да имам пари."

Кариерата му на преподавател по английски език започва в Русия, тъй като Рори следва мечтата си да отиде в Петербург. Свободните работни места обаче са само в Самара и той остава там с надеждата да се прехвърли. По една или друга причина в следващите две години такава възможност няма, а в Самара по думите му е все така ужасно: "Много агресивно, много тъмно, много мръсно. Имам много хора там, добавя той, но това е град на екстремни неща - или е много студено, или е много топло, няма среда…"

Затова пътуванията продължават в Чехия, Словакия, Босна и Черна гора с многократни завръщания в България. Първото му посещение тук е "една година преди Европейския съюз", т.е. през 2006 г., когато алтернативата е да преподава в Полша, но той избира България, "защото е по-топло и има хубаво море". След десет години преподавателска кариера в източноевропейските страни, включително и у нас, Милър установява няколко конкретни факта - че се чувства глупаво и не му харесва да бъде учител, че е създал доста приятелства в България и че е способен да се справи с българския език. Естествено, че решава да остане за по-дълго: "Приятелите са най-важното нещо, твърди сега. Ако нямах приятели тук, бих искал да отида някъде другаде."

Семейството на Милър, от една страна, е в САЩ, но майка му вече е свикнала с пътешественическия му дух и не настоява той да се върне обратно. От друга страна, дъщеря му Виталия е в Русия, но тя е на девет години и вече върви по стъпките на баща си - предстои й екскурзия до България това лято и най-ценният съвет, който той иска да й даде за живота, е "да пътува, за да види други култури и да стане добра".

Докато сме на сантиментална вълна, се потапяме в българската култура, която също провокира към усъвършенстване. При Милър преходът преминава плавно от учителската скамейка до кухнята, където установява, че е наследил от баща си умението да вари бира. "Баща ми, разказва той, работеше в малки пивоварни и когато бях тийнейджър, често правехме бира у дома. Идеята да произвеждам бира винаги е била в главата ми, но тъй като не успях да намеря хубава местна бира, реших да си направя сам." Предлага я на приятели, те я харесват и той вари все повече. Сега строят пивоварна с малък (и пак приятелски) екип, "за да представим на България една култура, която е пренебрегвана от доста време - тази на craft бирата от The White Stork Company".

Бял щърк

Първоначално бирата White Stork е с работно заглавие Sparrow's Ale, но "решихме да е по-лесно за българите - "Бял щърк" звучи по-добре", убеден е Милър. Рецептата му е тайна, изпълнението й отнема около месец и според описанието му прилича на "както правиш супа от ечемик: взимаме голяма тенджера - казан, слагаме ечемик, пшеница, после при определена температура - хмела. След това става като чорба, слагаме пак в казан, но само за ферментация, и бирата стои там с мая. По моята рецепта стои две седмици да ферментира, но много бири стават и за три-четири дни". Да, усмихва се Рори, това значи, че е по-търпелив от останалите пивовари. След това бирата е почти готова - липсва й единствено да е газирана и тук идва поредното предимство на White Stork пред масовите марки - натуралната карбонация на бирата, която се постига чрез захар: "когато маята яде захарта, прави карбонат, газ", казва Рори. "И това е."

White Stork ще се предлага в поне шест разновидности: червена пшенична, с мурсалски чай, с мента, с градински чай. "Ще правим с мед, с някакви плодове, например боровинки, но трябват проби, проби, проби." Количеството на всяка проба е около 20 литра. Иначе в деня на срещата ни Милър е изпил три бири. Най-много обича американската марка Rogue (http://rogue.com): "Те правят много видове и ако ме питаш кой ми е любимият вид, той е IPA - Indian Pale Ale, описва той. Тази бира е по-горчива и по-ароматна, защото има много хмел. В Щатите например това е най-популярната бира, но там по принцип правят много горчива бира, а тук, ако ние искаме да правим IPA, трябва много по-бавно, защото хората още не знаят." Пробите показват, че българският вкус предпочита по-леки бири и Милър е амбициран постепенно да го разкрепости чрез подходящите продукти. За колко време смята, че е възможно да изгради устойчива култура, свързана с пиенето на бира у нас? "Една година", поставя, меко казано, оптимистичен срок. "Ще видиш, ще видиш, разсейва съмненията и прилага цялостната си концепция. За мен това не е само бирата, много неща са - това е вкусът към храната, начинът на живот, не само "хайде да пием, за да пием". Затова правим фестивали, събития и искаме да покажем на хората, че има и други видове бира, които не познават."

Rhythm&Beer

White Stork няма да се продава свободно, преди да бъде завършена пивоварната, но дебютът на бирата вече се състоя през септември миналата година. Той съвпадна с първото издание на фестивала, зад чиято организация стои отново Рори Милър, Rhythm and Beer (a.k.a. RTM + Beer). Целта на фестивала е добър пример за идеите дотук: "да се концентрира върху комбинацията от добра храна, добра бира и добра музика". "Наистина бих искал да поддържам развитието на истинска бирена култура, а не просто такава, която въвлича в евтино пиянство, гледане на спорт и подобни", твърди Рори.

Второто издание на RTM + Beer тази година ще бъде в парка "Заимов" отново през септември (14-и и 15-и) и обещанието е да има повече от всичко - храна, бира (само от малки и средни пивоварни) и музика (засега участието си са потвърдили 12 групи).

Един от начините за финансиране на подобна мащабна организация, без да се работи с големите корпорации, действа на принципа "Колкото повече, толкова повече" - Милър прави предварителни партита като RTM + Beer Benefit Party (www.facebook.com/events/192448607576036/) и влага средствата от тях във фестивала.

Другите места, на които бихте разпознали Рори, са всяка сряда в Boom!Burgers (www.boomburgers.bg), където той готви зад бара и предлага бургери по авторски рецепти в комбинация с подходяща бира. Понякога упражнява кулинарните си умения и в Social Sunday на "+ това" (www.facebook.com/events/309483742517560). Категоричен е, че ако комбинираме бирата с храна, най-добре е да опитаме със сирене, като естествено се съобразим с конкретната бира. Няма време за повече препоръки, защото програмата му продължава с още един фестивал, който не е сигурен дали да планира през септември или през май догодина. Той ще репликира популярния театрален Shakespeare in the Park (www.shakespeareinthepark.org), но ще се казва Shakesbeer in the Park и, логично, освен театрални постановки на открито (със съдействието на театрална трупа от фондация "Любомир Кабакчиев") ще предлага също бира и музика.

Като истинска машина Милър твърди, че няма свободно време, но това вероятно се дължи на следващия срок, който си поставя: "Искам да стана пенсионер след три години. Това ми е мечтата. Да почивам на някой остров. Ще имам миди… Ще го купя след три години."

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


9 коментара
  • 1
    virakocha avatar :-|
    EU defender

    Американската бира е доста гадна, в сравнение с всички европейски бири, които съм пил. Нека американския "пивовар" да не предава опит в Европа, защото тук се вари бира от стотици години. За комбинацията бира - сирене пък изобщо не коментирам.

  • 2
    maxwavelength avatar :-|
    maxwavelength

    До коментар [#1] от "virakocha":

    извън масовите марки бира (които може и да са бълвоч) в щатите има безброй малки местни пивоварни. бирите които варят, може и да не са известни извън района им, ноо често са много много добри и най-различни. и въобще бирената култура е на висота там. евала на пича

  • 3
    mmiu avatar :-?
    mmiu

    До коментар [#1] от "virakocha":

    Пич, няма да обяснявам къде грешиш, като коментираш "гадната бира" в Щатите, защото вече са ти отговорили. Ще ти само, че ти отдавна вече не пиеш истинска бира. Всеки, който говори за "българска бира" и традиции в правенето и забравя, че пивоварните отдавна са минали на съвсем съкратен режим на производство. Месец за произвеждането на "Бял щърк"?! Абсурд. Блъскат се химикали, компонентите се добавят ускорено и се гони вкус и бързина на производство, а качеството е пожелателно. Историите за традициите ни в правенето на бира се ползват от рекламистите нагло и безскрупулно, макар че нямат общо със сегашната реалност. Така че ако си мислиш, че пиеш качествена бира, или изобщо българска, която е правена като едно време, си в жестока грешка. Аз не се сещам за бира на пазара в момента, която да е правена по начина, по който Бял щърк се прави. Поправи ме, ако греша.

  • 4
    thebird17 avatar :-|
    thebird17

    До коментар [#1] от "virakocha":
    "За комбинацията бира - сирене пък изобщо не коментирам."

    Нема нужда да коментирате. просто прочетете и научите :)

    http://drinks.seriouseats.com/2012/02/beer-and-cheese-pairing-best-beers-for-cheese-plate.html

    http://beeradvocate.com/articles/282

  • 5
    raindog avatar :-|
    raindog

    Имат страшно развита култура за правене на собствена бира в мънички пивоварни хамериканците, особено по неговия край в САЩ. Аз съм бил в кръчма в щата, откъдето идва пичът- заведение за има-няма 100 души правеше 5-6 вида бира лично производство!

  • 6
    asamayamaken avatar :-P
    Darth Чебуратор

    маркетинг, ама в българия много народ кълве най-много на колците и по-малко на доматите.

  • 7
    roadie avatar :-|
    road fox

    До коментар [#1] от "virakocha":

    Една от многото статии za malkite bireni kompanii, raznoobrazieto i kachestvoto e zashemetiavashto. http://www.newyorker.com/online/blogs/newsdesk/2013/06/idea-of-the-week-mapping-the-rise-of-craft-beer.html

  • 8
    karik avatar :-|
    karik

    Microbreweries :) Бирената революция в Щатите започна преди години, но напоследък големите пивоварни (които в голяма степен правят помии), отстъпват на микропивоварните. В Щатите, Англия и Австралия, може да попаднете на страхотни бири, наистина уникални.
    Това, което пием у нас е стилизирана помия на конвейр. Химия, химия и малко маркетинг. Евентуално Бритос-а е добър, като единствената българска марка у нас, но сигурно и него ще развалят.
    Колкото до гореспоменатия пич :) евала за феста миналата година, независимо от дъжда беше много добър ивент. Пожелавам му много успехи.

  • 9
    izabell avatar :-|
    izabell

    Прочетох статията от списанието,много ми допадна това с което се занимава.Дано има успех марката бира:)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал